Акт от 13.04.2020, Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№127 13.04.2020г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На девети март 2020г. в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

Като разгледа докладваното от съдия

Дарина Драгнева административно дело №982 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.128 и сл. от АПК, вр. с чл.186 ал.4 от ЗДДС, образувано по жалба на „Вет Медикъл“ ЕООД гр. Стара Загора, подадена от управителя С.Н.Ц., против Заповед №ФК-903-0026218/09.12.2019г., с която Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, налага принудителна административна мярка: Запечатване на търговски обект – ветеринарна клиника „Феникс“, находяща се в град Стара Загора, ул. ***, стопанисван от „Вет Медикъл“ ЕООД Стара Загора ЕИК ***и забрана на достъпа до него за срок от десет дни, на основание чл. 186 ал.1 т.1 буква „а“ от ЗДДС и чл. 187 ал.1 от същия закон.

Мярката е наложена за извършено нарушение на чл. 3 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ / всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД/ вр. чл. 118 ал.1 от ЗДДС /всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ/, което се явява основание по смисъла на чл. 186 ал.1 т.1 б.А от ЗДДС - Принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което: 1. не спази реда или начина за: а) издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба.

Фактите, подведени под този състав за прилагане на принудителната административна мярка са следните: На 04.12.2019 г. в 13,50 ч. в търговския обект, стопанисван от жалбоподателя, е извършена оперативна проверка при която е констатирано, че дружеството в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата Наредба.

Нарушението е установено при извършена съпоставка между разчетената касова наличност на ФУ и фактическата такава в касата на обекта, както следва: - Разчетена касова наличност от ФУ в обекта тип „DATECS DP 150“ с ИН на

ФУ DT741618 и ИН на ФП 02741618, в размер на 134.15лв, съгласно направен междинен отчет на ФУ към момента на проверката.

-Фактическа наличност след преброяване на парите в касата и съставения опис на наличните парични средства в обекта от присъствалата на проверката Д.Ф.в качеството й на ветеринарен лекар, работещ по трудово правоотношение в проверявания обект е в размер на 271.90лв.

-Оборотни средства за започване на деня 50лв / служебно въведени във ФУ/

-Въвеждане на пари в касата в размер на 0лв.

-Извеждане на пари от касата в размер на

0.00лв.

-Установена положителна разлика в размер на

87.75лв.

Въз основа на разчетената касова наличност и даденото писмено обяснение от Д.Ф.и попълнения от нея въпросен лист, в касата на обекта към момента на проверката, е установена сума, която представлява неотчетени продажби в наличното в момента ФУ в размер на 87.75лв. Нарушението води до не отразяване на приходи.

Като доказателства за резултатите от проверката е съставен, на основание чл.110 ал.4 вр. с чл.50 ал.1 от ДОПК протокол за извършена проверка сер.

АА№0026218/04.12.2019г., ведно със събраните доказателства към него. Нарушен е състава на чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.20006г на МФ, във вр с чл. 118 ал.1 от ЗДДС.

Фактите в протокола за извършена проверка са следните: Проверката е във връзка с осъществяване на контрол по спазване на данъчното и осигурителното законодателство. Преди легитимация е извършена контролна покупка на стойност 7.50лв, заплатена в брой, за което е издаден ФКБ №0008348 на 04.12.2019г. в 13.49ч. В обекта има едно налично фискално устройство /, а касовата наличност по данни от ФУ е 134.15лв, фактическата наличност е 271.90лв, от които служебно въведени суми в размер на 50лв. , съответно разлика от 87.75лв. За тази разлика писменото обяснение на Д.Ф./ стр.49 по делото/ е, че по данни от фискалното устройство наличните парични средства трябва да са в размер на 184.15лв, от които 50лв служебно въведени. По фактическата наличност 271.90лв., разликата от 87.15лв е от нерегистрирани продажби. Въз основа на това писмено обяснение и установената разлика е направен извод за нарушение на чл.3 ал.1 от Наредбата и съществуване на фактическия състав на чл. 186 ал.1 т.1 буква „А“ от ЗДДС.

Представените на стр. 47 по делото копия на дневен отчет и на издаден фискален бон за контролната покупка сочат, че общия оборот до часа на проверката е 168.65лв., от които 134.15лв платени в брой и кредит от 34.50лв / 134.15лв плюс 34.50лв е равно на 168.65лв/. Служебно въведени в касата са и сумата от 50лв, които следва да се добавят към платените в брой 134.15лв и се получава сума равна на 184.15лв., както е посочено в писменото обяснение. Разликата между установените в брой в касата суми от 271.90лв. и въведените в паметта на ФУ 184.15лв е равна на 87.75лв.

С жалбата се твърди, че състава на чл.186 ал.1 т.1 буква „А“ от ЗДДС не е установен и доказан от ответния административен орган. Неспазването на нормативното изискване за издаване на надлежен документ за получено плащане при осъществена продажба – фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба, визирано в чл.186 ал.1 т.1 буква“А“ от ЗЗДДС и чл.25 ал.1 т.1 от Наредбата, не е установено от контролните органи в конкретния случай. Тъкмо обратното- съгласно Протокол серия АА № 0026218/04.12.2019г за извършена контролна покпука на стойност 7.50лв, платена в брой, е издаден фискален касов бон. Доколкото съществуването на неотчетена с фискалното устройство касова наличност сочи само на вероятност, а не на установеност по надлежния ред на допуснато нарушение, свързано с не издаване на отчетен документ за извършени продажби, се налага извод за липса на материално правно основание за прилагане на принудителна административна мярка. Липсват каквито и да било констатации за извършена продажба, която не е отчетена и би довела до укриване на приходи. Посочени са и решения на ВАС на РБ, въвеждащи съдебна практика по прилагане на материалното правното основание на чл.186 ал.1 т.1 буква “А“ от ЗДДС. В заключение жалбоподателя счита, че липсва и не е доказан фактическия състав на материално правната разпоредба, посочена като основание за налагане на принудителната мярка и обжалваната заповед за нейното прилагане се явява незаконосъобразна. Изложени са и доводи за противоречие с целта на ЗДДС и с принципа за съразмерност, установен от чл.6 ал.2 от АПК, изводими от твърдението за липса на установен състав на чл.186 ал.1 т.1 буква „А“ от ЗДДС и накърняване на държавния бюджет, чрез укриване на приходи, което се цели да бъде веднага преустановено с прилагане на административната принуда. От съда се иска отмяна на оспорената заповед с присъждане на разноските по делото – 50лв. държавна такса и 600лв възнаграждение за един адвокат.

Ответника – Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител иска от съда да бъде отхвърлена жалбата по аргументи, изложени в писмено становище / стр.39/, с което се твърди, че установената фактическа положителна разлика в размер на 87.15лв. и писменото обяснение на назначеното по трудов договор лице са достатъчни да установят съществуването на основанието по чл.186 ал.1 т.1 буква „А“ от ЗДДС. Задължението за издаване на съответен документ за всяка продажба е нормативно установено и неговото неизпълнение винаги води до накърняване на държавния бюджет. Поддържа се и, че протокола за извършена проверка има материална доказателствена сила и по отношение на установените от контролните органи факти, поради което наред с писмените обяснения и дневния отчет, трябва да се възприеме като писмено доказателство за осъществяване на състава на чл.186 ал.1 т.1 буква „А“ от ЗДДС.

Изложени са и подробни съображения за неотносимост на производството по ЗАНН за ангажиране имуществената отговорност на адресата на принудителната мярка за извършено административно нарушение и съответно за приложимостта н ачл.187 ал.4 от ЗДДС само в хипотезата на вече започнало изпълнение на мярката и влязло в сила наказателно постановление. Нормата на чл.187 ал.4 от ЗДДС не е от значение за законосъобразността на мярката, нито може да се прилага чл.28 от ЗАНН. От съда се иска да бъде отхвърлена жалбата като се присъди възнаграждение за юрисконсулт, алтернативно при отмяна на оспорената заповед се прави възражение за прекомерност на възнаграждението за един адвокат.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена на 27.12.2019г от адресата на административния акт / съгласно извършена проверка в сайта на ЕКОНТ по номера на пратката – стр. 28/, за който същия поражда пряко и непосредствено неблагоприятни правни последици, в рамките на 14-дневния срок, считано от 21.12.2019г., предвид датата 20.12.2019г., посочена в разписката за връчване на Заповед №ФК-903-0026218/09.12.2019г. на Началник отдел „Оперативни дейности“. Разгледана по същество е основателна, поради следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по приходите по смисъла на чл. 186 ал.3 от ЗДДС вр. с чл. 7 ал.1 т.3 от Закона за Националната агенция за приходите и съгласно представената Заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. на Изпълнителния директор на НАП. Отговаря на условията за мотивиране на административните актове с посочване на фактическото / установена положителна разлика между фактическа и разчетена касова наличност в размер на 87.75лв, за която работник на задълженото лице е дало обяснение, че е резултат на получени средства по не регистрирани продажби/ и правно основание за прилагане на принудителната мярка – чл.186 ал.1 т.1 буква „А“ от ЗДДС. За издаване на заповед за прилагане на принудителна мярка необходимо и достатъчно е да се установи съществуването на някоя от изчерпателно изброените в ЗДДС състави, които пораждат в условията на обвързана компетентност задължение за компетентния административен орган да наложи административната принуда и така да изпълни целта на закона, която се счита породена от осъществяване на визираните фактически основания в съответните правни разпоредби. Никакво правно значение няма дали фактическия състав на мярката, чието съществуване е установено или прието за установено от страна на органа, представлява и основание за ангажиране на административно наказателната отговорност. Все в тази връзка и по аргумент от ясния текст на чл. 187 ал.4 от ЗДДС, прекратяването на мярката предполага същата да е приложена ефективно и сочи на нейната двояка цел – наред с визираните в чл.22 от ЗАНН цели, да се мотивира адресата й да изпълни наложена му глоба или имуществена санкция за извършено административно нарушение, консумирано от същия състав, послужил като основание за налагане на мярката. Следователно за законосъобразността на оспорената принудителна мярка от правно значение, освен компетентността на органа и спазване на изискванията за писмена форма и съдържание, е съществуването на фактите, които възприетото от органа правно основание визира като състав за прилагане на административната принуда. В настоящия случай възприетото правно основание е това на чл. 186 ал.1 т.1 буква „А“ от ЗДДС, поради което съществуването на фактическия състав на тази норма има обусляващо правно значение за разрешаване на спорния между страните правен и фактически въпрос, а именно доказани ли са фактите от тази правна хипотеза, като се има предвид, че контролната покупка е заплатена в брой срещу издаден фискален касов бон, съответно налице ли е правно основание, или не, за прилагане на принудителната мярка. Съгласно чл.186 ал.1 от ЗДДС принудителната мярка запечатване на обект за срок от 30 дни се прилага, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции т.е. без правно значение за възникване на основанието за прилагането на мярката е образуването на административно наказателно производство със съставяне на АУАН по смисъла на ЗАНН за нарушение, представляващо и състав на мярка по някоя от хипотезите на чл. 186 от ЗДДС.