Определение № 2870 от 16.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2870 гр. София, 16.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Аделина И.

Мила П. Лазарова като разгледа докладваното от Аделина И. Въззивно частно наказателно дело № 20251100605524 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.243 ал.8 НПК.

Предмет на въззивна проверка е определение № 3426/06.08.2025г., постановено по ЧНД № 9258/25г. по описа на СРС, 10-ти състав, с което определение е отменено Постановление на СРП от 06.06.25г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1898/20г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр.№ 25115/20г. на СРП, в хода на което е разследвано престъпление по чл.206 ал.1 НК. В своите мотиви пръвостепенният съд е изложил подробни аргументи за неправилност на проверявания акт, изразяваща се в незаконосъобразност – приемайки за доказана фактическа обстановка, идентична с тази на държавното обвинение, основният съд разсъждава на плоскостта на евентуално приложение на нормите на чл.97 и чл.98 ЗС и констатирайки известни непълноти в тази насока, обосновава горния извод и визира необходимостта от извършване на допълнителни действия по разследването, давайки указания относно прилагането на закона с цел разкриване на обективната истина.

Срещу определението на СРС е постъпил частен протест от СРП с отправено искане за неговата отмяна и потвърждаване на Постановлението за прекратяване на наказателното производство.В тази вр. в мотивната част на депозирания частен протест се дава лаконично описание на доказаните факти и се отбелязват и съответните доказателствени източници, като на тази база по мнение на наблюдаващия прокурор, се установява по категоричен начин липсата на изискуемия съставомерен пряк умисъл за извършване на инкриминираното престъпление.В допълнение се излагат и аргументи за ненужност на събиране на нови доказателства, в каквато насока са дадените от СРС указания, тъй като същите не биха спомогнали за доказване на 1 съотносими факти било то досежно разследваното престъпление по чл.206 НК, било то досежно друго престъпно посегателство.

Съдът, след като се запозна с изложените в частния протест доводи и след като прецени материалите по делото, намира за установено следното:

Частният протест е процесуално допустим, като подаден от правоимащ орган, в преклузивния срок по чл.243 ал.7 НПК и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.Разгледан по същество, същият се явява основателен.

В контекста на горното и от фактическа страна СГС съобрази на първо място факта на образуване на ДП с предмет на разследване престъпление по чл.206 вр.ал.1 НК, а именно за това, че в периода 28.01.20г. - 26.08.20г. в гр.София противозаконно са присвоени чужди движими вещи, собственост на св.Г. А. Н., владени на правно основание (самите движими вещи не са индивидуализирани).

В хода на проведеното до момента разследване конкретно лице не е било привлечено в качеството на обвиняем.

По делото са събрани редица доказателства, а именно:

- за писмени доказателства са приобщени множество документи, удостоверяващи извършени разпоредителни сделки с имот, находящ се в гр.София ул.******** и гараж № 4 (сделки по покупко-продажби, учредяване на ипотека и отдаване под наем), а така също и удостоверяващи предприети действия по принудително събиране на парично вземане и разрешен по съдебен ред спор (в частност тук се визират всички документи, приложени по образуваното пред ЧСИ Б. изпълнително дело, и изготвени съдебни решения) ;

- налични са и писмени доказателствени средства, а именно Протокол за доброволно предаване и Протокол от 20.11.20г. за оглед с посочени данни за състоянието на процесното жилище, ведно с изготвен снимков материал;

- разпитани са свидетелите Г.Н., Н.К., И.Н., Н. Т., М.П., Л.М., Хр.И., З.П., К.А., В. П., С.К. и С.Т., като всеки един от тези свидетели дава описание на жилището към определен времеви момент и съответно изтъква факти, свързани с придобиването и титулярството на правото на собственост, а последните двама свидетели излагат и факти относно времевия момент на придобиване и инсталиране в жилището на конкретни движими вещи.

С постановление на прокурор при СРП от 06.06.25г. наказателното производство е прекратено на основание чл.243 ал.1 т.1 вр.чл.24 ал.1 т.1 НПК.

В основата на изводите на прокурора за липса на съставомерно деяние, в частност за липса на пряк умисъл при демонтирането и изнасянето извън апартамента на определени движими вещи се застъпва тезата за извършване на горната деятелност от страна на св.С.Т. при формирана в съзнанието му представа за лично притежание на сочените движими вещи, респ. за 2 правомерност на това му поведение.

При решаване на процесния спор по същество въззивният съд приема, че както СГП, така и СРС правилно са анализирали една значителна част от доказателствения материал.В тази вр. правилно и в хронологичен аспект е проследено прехвърлянето правото на собственост върху недвижимия имот – първоначално същият е притежаван от св.С.К., като имотът е закупен с предоставен банков кредит и за обезпечаване връщането на същия, е учредена ипотека; поради незаплащане на дължимите вноски, банката се снабдява с изпълнителен лист и на база на същия е образувано изпълнително дело пред ЧСИ; в рамките на изпълнителното дело имотът е изнесен на публична продан и с нарочно Постановление на ЧСИ от 26.06.12г. е възложен на ф.Имо пропърти Инвестмънт ЕАД, като в последствие на 28.06.19г. правото на собственост е прехвърлено на ф.АВИ-М ООД, което дружество го продава на св.Г.Н. на 30.09.19г.

От фактическа страна също така е доказано и обстоятелството на сключен на 29.11.13г. договор за наем, по силата на който собственикът към този момент ф.Имо пропърти Инвестмънт ЕАД възмездно предоставя на св.С.Т. правото на ползване на имота.В така сключения договор са отразени и конкретни клаузи (т.6.4) относно евентуално извършвани в жилището подобрения и възможността за придобиване собствеността върху същите от самия наемодател в хипотезата на неотделимост на тези подобрения от жилищните помещения.Дори при сключване на договора за наем е изготвен между двете страни Приемо-предавателен протокол с отразено описание на помещенията, а именно помещенията са „празни, годни за експлоатация с налични трайно прикрепени елементи, включително вътрешни врати, контакти, ел.ключове, оборудване на сервизните помещения, дограми и всички допълнително направени подобрения“, респ. видно е, че така съставеният протокол не се ползва с прецизност и е лишен от конкретика (напр. в какво се изразява „оборудването на сервизните помещения“; липсва уточнение на броя на сочените ел.ключове, контакти и т.н.).

Безспорно е установен и фактът на предприети от св.Т. действия по демонтиране на определени вещи и тяхното изнасяне от жилището в рамките на инкриминирания период, макар и за сочения от държавното обвинение начален времеви момент да липсват доказателства.

В допълнение на горните факти е нужно изрично да се отбележат и други обстоятелства, убягнали от вниманието и пренебрегнати от СРП, а и от първостепенния съд.В случая се има предвид обстоятелството, че всички процесни движими вещи са закупени и съответно монтирани от свидетелите К. и Т. непосредствено след закупуване на имота през 2007г. и преди датата на сключване на договора за наем 29.11.13г.Т.е. движимите вещи са тяхна лична собственост.В същото време и видно от приобщените писмени доказателства, сключената ипотека, целяща обезпечаване на предоставения им банков кредит, обвързва само и единствено недвижимия имот, а не и движимите вещи в същия.В тази насока следва изрично да се подчертаят показанията на св.Н.К., който заявявайки факта на закупуване на имота от страна на ф.Имо 3 пропърти Инвестмънт ЕАД, внася уточнението „движимите вещи … са собственост на съответното лице … С. Т.“.Да, този свидетел отново цитира т.6.4 от договора за наем, но изразява и отрицателния факт на липса на извършено от св.Т. уведомление за извършвани подобрения в имота. Именно поради това, единствените доказателства досежно времевия момент на закупуване и монтиране на движимите вещи в имота се съдържат в показанията на свидетелите К. и Т., които показания се ползват с валидна доказателствена стойност и по съдържание са еднопосочни и взаимоподдържащи се, поради което съдът кредитира с доверие същите.В контекста на обсъждания и приет от настоящия съд за доказан факт на притежавана от горните двама свидетели лична собственост върху движимите вещи, монтирани и находящи се в процесния недвижим имот следва да се има предвид и още едно обстоятелство – в нарочно подадена на 28.10.11г. молба по изпълнителното дело взискателят ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ АД (ипотекарен кредитор) отправя искане за налагане на възбрана върху имота с последващ опис и обявяването му за публична продан, като наред с горното искане е отправено и такова за извършване на опис на движимите вещи в този имот, но това искане не е съпроводено с искане за налагане на запор върху тези вещи.

В контекста на възприетите за доказани факти СГС приема от правна страна следното:

Към инкриминирания период процесният имот е собственост на св.Г. Н., а св.Т. фактически ползва същия, но не на валидно правно основание, тъй като договорът за наем се явява едностранно прекратен по силата на т.6.1 б.„с“, в частност поради незаплащане на дължимата наемна цена.Всички подобрения в този имот са извършени преди сключване на договора за наем, респ. по отношение на същите не намира приложение договорната клауза на т.6.4 и следователно самият наемодател (собственикът към този момент Имо пропърти Инвестмънт ЕАД) не разполага с претенции към движимите вещи (а и такива не са заявени и дори не са обхванати от постановеното решение по гр.д.44716/17г. на СРС). Договорът за наем обвързва страните едва след сключването му, респ. има действие за в бъдеще и поради това, постигнатите договорености не се разпростират върху вече направени в един минал момент подобрения, като съответно не намира приложение и правилото на чл.97 и чл.98 ЗС. Действително при сключване договора за наем е съставен и подписан и Приемо-предавателен протокол, който обаче, както се посочи погоре, е непрецизен и лишен от конкретика, а в същото време е и с противоречиво съдържание, доколкото от една страна се сочи, че помещенията са празни, а друга страна се говори за „оборудване на сервизните помещения“.Следва да се подчертае, че самият приемопредавателен протокол не носи и изрично съдържание за прехвърляне на собствеността върху движимите вещи от св.Т. в полза на наемодателя и подобно разширително тълкуване е недопустимо.Доколкото св.Г.Н., по чийто сигнал е образувано ДП, се позовава изключително на клаузите по подписания Приемо-предавателен протокол от 29.11.13г., то съдът отново подчертава липсата на индивидуализация в описанието на сочените движими вещи и 4 тяхното количествено изражение, като в хипотезата на налична обвързваща сила на така коментирания протокол и с оглед неговата непрецизност, се заключава за извършени определени противоправни действия от св.Т., които обаче действия се явяват малозначителни такива по см. на чл.9 ал.2 НК, поради което са и лишени от обществена опасност.Т.е. липсва извършено престъпно посегателство, а доказаните по делото факти се оценяват за гражданско-правни отношения.

В заключение съдът подчертава, че изначално на публична продан е изнесено само и единствено ипотекираното жилище и гараж, като получената покупна цена е разпределена в полза на ипотекарния кредитор, видно от Постановлението на ЧСИ от 19.07.12г. Посочената в последното сума обаче, съпоставена с тази по изпълнителния лист 28.09.11г., по размер е недостатъчна за удоволетворение на материалния интерес. Въпреки това и доколкото по изпълнителното дело не е наложен запор върху движимите вещи, принадлежащи на длъжника и находящи се в имота, то и принудителните действия на ЧСИ не са насочени към тези вещи, като запор върху същите би ограничил възможността на собственика за разпореждане.Т.е. при това положение СГС приема, че в случая не само липсва изискуемия субективен елемент за престъплението по чл.206 НК, но и обективният елемент по извършено деяние по присвояване на чужди движими вещи.Собствеността върху вещите принадлежи на свидетелите К. и Т. и като част от това право, те притежават и правомощието за разпореждане (в това число и демонтирането им и отделянето им от имота).

Разпечатката съдържа 27 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0614fc17-d44d-4c63-80b5-eb9baad32584