Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 97 от 15.05.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Съд
Окръжен съд - Пазарджик
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 347/2025
Вид
Решение № 97
Подписан
15.05.2025
В сила
15.05.2025
Състав
Коста Стоянов Стоянов, Димитър Борисов Бишуров, Александър Любенов Александров

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Пазарджик, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Коста Ст. С.

Членове:

Александър Люб. Александров

Д. Б. Бишуров при участието на секретаря Ванина М. Иванова в присъствието на прокурора Г. Н. К. като разгледа докладваното от Д. Б. Бишуров Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255200600347 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 4 от 16.01.2025 година, постановена по НОХД № 667/2024г., Пазарджишкият районен съд е признал подс. М. В. С., ЕГН ********** за виновен в това, че на 13.05.2023 г., в с.С., обл.Пазарджик, е причинил телесни повреди на повече от едно лице, а именно: на Д. А. М. от с.С., обл.Пазарджик - лека телесна повреда, изразяваща се в *****************, *******, причинили му болка и страдание и на Д. В. Н. от с.С., обл.Пазарджик - лека телесна повреда, изразяваща се в ************* извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.4, вр. с чл.130, ал.1 и ал.2 от НК, вр. с чл. 54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от девет месеца, а на основание чл.304 от НПК го признал за невиновен и оправдал деянието да е извършено по хулигански подбуди, по смисъла на чл.131, ал.1, т.12 от НК.

Признал е подс. М. В. С. за виновен и в това, че на 13.05.2023 г., в с.С., обл.Пазарджик, се е заканил с убийство на Д. А. М. от с.С., обл.Пазарджик с думите: „******, *******, *************“ и с действия – нанасяйки му 1 побой, като заканата е възбудила основателен страх за осъществяването й, поради което и на основание чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК, вр. с чл. 54 от НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от девет месеца.

На основание чл.23, ал.1 от НК определил и наложил едно общо найтежко наказание на подсъдимия М. В. С. в размер на девет месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 66, ал.1 от НК отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години, като възложил възпитателната работа с условно осъдения на наблюдателна комисия при Община Септември.

Осъдил подсъдимия да заплати по сметка на ОДМВР Пазарджик и в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд Пазарджик, сторените по делото разноски.

В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба от адв. Ч. Ч. от ПзАК, в качеството му на упълномощен защитник на подсъдимия, с която се иска отмяна на присъдата и постановяване на нова, оправдателна такава. Сочи се, че обжалваната присъда е постановена в нарушение на закона и е необоснована. Заявява се, че подадената бланкетна въззивна жалба ще бъде допълнена след изготвяне на мотивите към нея, но по делото не са постъпили допълнителни писмени изложения по реда на чл.320, ал.4 от НПК. Не се правят доказателствени искания.

Против въззивната жалба не е подавано възражение от страна на прокурора, частните обвинители и техния повереник.

Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага събиране на нови доказателства.

В съдебно заседание представителят на държавното обвинение изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваната присъда да се потвърди като правилна и законосъобразна.

Частните обвинители Д. Н. и Д. М. се явяват в съдебно заседание.

Повереникът на частните обвинители оспорва въззивната жалба, като пледира присъдата да бъде потвърдена.

Подсъдимият се явява в съдебно заседание заедно със своя надлежно 2 упълномощен защитник, който поддържа въззивната жалба, като пледира за постановяване на нова оправдателна присъда. Излага подробни съображения в тази насока. Акцентира на това, че съдът е тълкувал превратно събраните по делото доказателства и неправилно ги е оценил. Неправилно е била дадена вяра на показанията на пострадалите, т.к. те били опровергани от показанията на св.П., както и от аудиозаписа на телефонно повикване за инцидента към тел.112. Заявява, че двете обвинения против подсъдимия останали недоказани, а ако въобще е имало извършени някакви престъпления, то те не били от общ характер и се преследвали по тъжба на пострадалия.

В съдебно заседание никоя от страните не прави искане за събиране на доказателства.

Пазарджишкият окръжен съд, след цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от основанията посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок, от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт.

Разгледана по същество, въззивната жалба е основателна, макар и не по съображенията изложени в нея.

Обжалваният съдебен акт следва да се отмени.

Въззивната инстанция счита, че в хода на наказателното производство са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да се санират от настоящия състав.

Подсъдимият М. С. е предаден на съд по обвинение за извършени от него, при условията на реална съвкупност, две престъпления. Както в ДП, така и с внесения в съда ОА, той е обвинен, както следва:

1. За това, че на 13.05.2023 г. в с.С., обл.Пазарджик, по хулигански подбуди, е причинил телесни повреди на повече от едно лице, а именно: на Д.

А. М. от с.С., обл.Пазарджик лека телесна повреда, изразяваща се в *********************, *******, причинили му болка и страдание и на Д. В.

Н. от с.С., обл.Пазарджик лека телесна повреда, изразяваща се в ************* извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК – престъпление по чл.131, ал.1, т.4 и т.12, вр. с чл.130, ал.1 и ал.2 от НК;

3

2. За това, че на 13.05.2023 г. в с.С., обл.Пазарджик, се е заканил с убийство на Д. А. М. от с.С., обл.Пазарджик с думите: „******, *******, ************, ***********“ и с действия – нанасяйки му побой, като заканата е възбудила основателен страх за осъществяването й - престъпление по чл.144, ал.3, вр.с ал.1 от НК.

При така формулираните обвинения Пазарджишкият окръжен съд намира, че в хода на наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правата на подсъдимия, който е лишен от възможността ясно и недвусмислено да научи за какви точно престъпления е предаден на съд, както и конкретни фактически положения, очертаващи от обективна страна състава на вмененото му престъпление по чл.144, ал.3 от НК, респ. да организира адекватно своята защита.

Това е така, защото обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, при което се явява негоден обвинителен инструмент.

Относно престъплението по чл. 131, ал.1, т.4 и т.12, вр. с чл.130, ал.1 и ал.2 от НК, дефектът на ОА се изразява в следното:

Първо трябва да се отвори една скоба, за да се каже, че няма спор в правната теория и съдебната практика, че телесната повреда на повече от едно лице е самостоятелно престъпление, а не механичен сбор от две или повече отделни престъпления, които да се преследват и наказват самостоятелно.

Квалифициращият елемент от обективна страна е причиняването на телесни повреди на повече от едно лице едновременно или с отделни деяния, решението за които е взето предварително, по време на първото деяние или непосредствено след него. При това положение, ако на пострадалите са причинени различни по степен на увреждане телесни повреди, извършеното следва да се квалифицира като едно престъпление с оглед на по-тежкия резултат /Виж. Александър Стойнов, Наказателно право, Особена част, Сиела, 2003 г., стр. 97- 98, както и Решение № 247 от 28.11.2017 г. по н.д. № 880/2017 г., І н.о. на ВКС, Решение № 419 от 26.10.2011 г. по н. д. № 2096/2011 г., І н. о. на ВКС, Решение № 329 от 03.07.2012 г. по н. д. № 982/2012 г. на ВКС/. Обект на престъпно посегателство е здравето на по-широк кръг лица, поради което то е престъпление с множество пострадали. Тези обстоятелства определят степента на неговата обществена опасност и предпоставят нормативно 4 определената му суверенност в системата на телесните повреди, изключваща приложението на правилата на идеалната и реалната съвкупност. Иначе казано, при причиняване на телесни повреди на повече от едно лице, които са различни по вид и характер /тежка и/или средна и/или леки/, правната квалификация на деянието следа да бъде съобразена с оглед на най-тежкия обективно настъпил резултат.

В конкретния казус подсъдимият е обвинен, че е причинил телесна повреда на повече от едно лице, а именно на Д. А. М. - лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, изразяваща се в болка и страдание и на Д. В.

Н. - лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.

Несъмнено е, че на двамата пострадали, според обвинението, са били причинени различни по степен леки телесни повреди. В същото време, при квалифициране на това престъпление и по-специално относно квалифициращия признак по т.4 на чл.131, ал.1 от НК, прокурорът го е привързал едновременно към чл.130, ал.1 и към чл.130, ал.2 от НК, вместо да го квалифицира само във вр. с чл.130, ал.1 от НК, като по-тежък вредоносен резултат. С така дадената правна квалификация, привлеченият към наказателна отговорност е лишен от възможност да научи за какво точно престъпление е предаден на съд и за кое точно престъпление се иска да бъде наказан. Това пък е така, защото ако извършеното престъпление е по чл. 131, ал.1, т.4 във вр. с чл.130, ал.1 от НК, то за него се предвижда наказание до три години лишаване от свобода, а ако е престъпление по чл. 131, ал.1, т.4 във вр. с чл.130, ал.2 от НК, то за него се предвижда наказание до една година лишаване от свобода или пробация. Иначе казано, при наличие на различна наказуемост за двете причинени, различни по степен и характер леки телесни повреди, е било безусловно необходимо правната квалификация на деянието да бъде такава, че недвусмислено да дава яснота на предадения на съд, с наказанието, предвидено за коя от двете повреди, следва да бъде наказан. В конкретния казус това не е сторено.

Относно престъплението по чл. 144, ал.3 вр. с ал.1 от НК, дефектът на ОА се изразява в следното:

Според това обвинение, подсъдимият се е заканил с убийство на Д. М. с конкретно цитирани думи, но и с действия – нанасяйки му побой. Дори да 5 оставим настрана обстоятелството, че за нанесения побой над М. прокурорът е повдигнал горекоментираното обвинение по чл.131, ал.1, т.4 и т.12 от НК, след което за същия този нанесен побой иска осъждане на лицето и за престъпление закана с убийство, т.е. иска осъждане два пъти за едно и също, което е недопустимо. Това разбира се би било поправимо от съда, посредством частично оправдаване по обвинението по чл.144, ал.3 от НК и изключване от него на нанесения побой като елемент от изпълнителното деяние. Посъщественото в случая е друго и то е това, че никъде в ОА /обстоятелствена и заключителна част/ прокурорът по никакъв начин не е описал и не става ясно как с нанесения от подсъдимия над М. побой е била обективирана закана и то с убийство, респ. как една такава закана е „възбудила“ основателен страх за осъществяването й. С това за пореден път е било накърнено правото на защита на предадения на съд.

Съгласно постоянната практика на ВКС, без пълното фактическо и юридическо формулиране на обвинението във всички стадии на наказателното производство, правото на защита на обвиняемия, респ. подсъдимия, не е гарантирано, така както изисква НПК.

Според Тълкувателно решение № 2/07.10.2002г. на ВКС по т. д. № 2/2002г. на ОСНК, обвинителният акт определя предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия, като по този начин се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита.

В настоящия случай обвинителният акт не е годен да сложи началото на съдебната фаза на процеса, тъй като съдържанието му не дава пълна възможност на подсъдимия да организира защитата си, както по фактите, така и по правната квалификация. Липсата на пълнота и яснота при формулиране на обвинението го лишава от възможността да разбере в какво престъпление е обвинен и в съответствие с това да изгради защитата си срещу него.