Решение № 670 от 16.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 670 гр. Пловдив, 16.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Р. Гетов при участието на секретаря Славка Н. Иванова като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно наказателно дело № 20255330200887 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от А. В. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. *, кв. „*“ № *, вх. *, ет. *, ап. * срещу Електронен фиш серия К № 9093068 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят оспорва деянието да е извършено в условията на повторност, като твърди да не му е връчван електронният фиш, за който е прието да е влязъл в сила на 22.02.2024 г. Поддържа да липсва надлежно и пълно описание на изпълнителното деяние на вмененото му нарушение, с което счита, че неправомерно е засегнато правото му на защита.

Претендира съществени процесуални нарушения и поради непосочването на срок и ред за обжалване на електронния фиш. Оспорва правната квалификация на деянието като непълна и неясна. Моли електронният фиш да бъде отменен. Претендира разноски. В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят не се явява лично. Представлява се от адв. М. Ц., с пълномощно по делото, която поддържа жалбата. Взема становище полицейският служител, който е поставил автоматизираното техническо средство в работен режим, да не е преминал обучение, като поддържа това да 1 е основание за отмяна на електронния фиш. Пледира още да не е доказано, че превишената скорост е на автомобила, управляван от жалбоподателя, тъй като на изготвените снимки да се виждат две превозни средства.

Въззиваемата страна с писмено становище от главен юрисконсулт И. П., приложено на лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения, ясно да е посочено мястото на извършване на деянието и правилно да е определен размерът на административното наказание глоба.

Взема становище нарушението да е установено с одобрен тип средство за измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието и да осигурява неприсъствено установяване и отчитане на пътните нарушения, без контролните органи да могат да влияят на резултата от измерването. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована, въззиваемата страна не се представлява.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от А. В. Д., спрямо когото е наложено административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на 27.01.2025 г., установено от приложената по преписката справка от АИС „АНД“, а жалбата е подадена на 04.02.2025 г. пред Районен съд – Пловдив и е препратена за окомплектоване на ОДМВР – Пловдив, поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по следните съображения:

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

С Електронен фиш серия К № 4020736 на жалбоподателя А. В. Д. било наложено административно наказание глоба на основание чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Този електронен фиш бил връчен на жалбоподателя срещу разписка на 30.04.2023 г. и влязъл в сила на 22.02.2024 г., когато било постановено съдебно решение от същата дата по КАНД № 2791/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, което било окончателно.

На *** г. в 14:36 ч. в гр. *, на бул. „*“ № * в посока от изток към запад жалбоподателят Д. управлявал собствения си лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег. № ** **** ** със скорост от 64 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и установено с преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с фабричен № 120CCA8. Стойността на измерената скорост от 2 техническото средство била 67 км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта на движение от 64 км/ч.

За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 от ЗДвП против жалбоподателя Д. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К с № 9093068, с който му било наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение, извършено в условията на повторност.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на събраните и проверени по делото писмени доказателства:

От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.

От Протокол от проверка № 130-СГ-ИСИС/19.09.2023 г. се изяснява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с фабр. № 120CCA8 е преминало периодична метрологична проверка на дата 19.09.2023 г. със заключение, че съответства с одобрения тип, грешките не надвишават максимално допустимите за типа средство за измерване и са налични всички необходими надписи, означения и защитни стикери върху техническото средство. Изяснява се още, че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.

От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 1030р-10470/30.04.2024 г. се установява, че на дата 29.04.2024 г. преносима система за видеоконтрол тип ARH CAM S1 с фабричен № 120CCA8 е заснела статични изображения с поредни номера от 0226377 до 0227097, с начален час на работа 10:00 ч. и краен час на работа 18:00 ч. и с място на контрол гр. *, бул. „**“ № * с посока на движение на контролираните МПС от изток към запад, където е действало общото ограничение на скоростта за движение в населено място от 50 км/ч.

От снимка № 0227060 от радар 120ССА8 (лист 17 от делото) се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. № СН 4930 АТ, стойността на измерената скорост е 67 км/ч, а заснемането е извършено на 29.04.2024 г. в 14:36 часа в посока „приближаване“ спрямо техническото средство.

От справка за собственост на МПС с рег. № ** **** ** се установява, че същото е собственост на жалбоподателя А. В. Д. и представлява лек автомобил с марка и модел „Рено Меган Сценик“.

От Електронен фиш серия К № 4020736 (лист 16 от делото) се изяснява, че със същия на жалбоподателя А. В. Д. е наложено административно наказание „глоба“ за нарушение по чл. 21, ал. 1 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

3

От разписка за връчването на Електронен фиш серия К № 4020736 (лист 29 от делото) се установява, че екземпляр от същия е връчен лично на жалбоподателя Д.а на дата 30.04.2023 г.

От Решение № 1760 от 22.02.2024 г. по к.а.н.д. № 2791/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив (лист 33 от делото) се изяснява, че е оставено в сила Решение № 78 от 11.09.2023 г. по а.н.д. № 273/2023 г. по описа на Районен съд – Карлово (лист 30-32 от делото), с което е потвърден Електронен фиш серия К № 4020736. Изяснява се още, че решението на Административен съд – Пловдив е окончателно.

От Ръководство за работа с техническо средство – видеокамера модел ARH CAM S1 (лист 18-23 от делото) се установява, че преносимият скоростомер от тип ARH CAM S1 притежава функция за автоматично разпознаване на регистрационни табели на МПС. Съгласно фиг. 29 при стартиране на мониторинг на ППС скоростомерът изпълнява автоматично разпознаване на регистрационни табели на всички ППС, преминали през лазерния лъч на уреда, които са видими за камерата и не са повредени или силно замърсени. Установява се още, че разпознатият регистрационен номер на МПС се генерира на бланка с пореден номер на стандартизиран формат и по утвърден образец за електронен фиш. Изготвените чрез техническото средство снимки съдържат информация за разпознат номер на МПС и метаданни, характеризиращи нарушението като GPS координати, дата и час на нарушението, посока „от-към“, установена скорост на движение на МПС с техническото средство.

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. *, бул. „*“ № * в посока от изток към запад; датата – 29.04.2024 г.; точният час на извършване на нарушението – 14:36 часа; регистрационният номер на МПС – ** **** **; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство – жалбоподателят А. В. Д.; описание на нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 64 км/ч при максимално разрешена скорост от 50 км/ч, като деянието е извършено в условията на повторност; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.

В тази връзка неоснователни са възраженията на жалбоподателя за пороци, свързани с реквизитите на съдържанието на електронния фиш.

Задължителните обстоятелства, които следва да фигурират в електронния фиш, са изчерпателно изброени с разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. 2 от ЗДвП. Посочените в жалбата обстоятелства – ред и срок за обжалване, не попадат сред тях. Непосочването на обстоятелства, които не са част от 4 нормативно предвиденото задължително съдържание на ЕФ, не представлява процесуално нарушение и не е основание за отмяна. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална спрямо чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

Същевременно посочването на ред и срок за обжалване на електронния фиш е насочено единствено към обезпечаване на възможността реално да бъде упражнено правото на жалба по преценка на нарушителя. В случая това е сторено от жалбоподателя Д., който своевременно е подал жалба против процесния електронен фиш, пред компетентен орган на съдебната власт, като жалбата е приета за допустима и е разгледана по същество. Посочването на ред и срок за обжалване на електронния фиш има значение единствено за допустимостта на жалбата, но няма отношение към законосъобразността на ЕФ - така Решение № 1570 от 20.08.2020 г. по к.а.н.д. № 1335/2020 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 1633 от 02.08.2021 г. по к.а.н.д. № 1638/2021 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив. В рамките на съдебното производство пред районния съд, действащ като въззивната инстанция, жалбоподателят разполага с гарантирана от закона възможност да упражни предоставените му процесуални права, както и да изчерпи всичките си доказателствени искания. По тези съображения съдът приема, че правото на защита на жалбоподателя не е нарушено, а разгледаното възражение е неоснователно.

Неоснователно е възражението по жалбата за непълна правна квалификация. Деянието е определено като нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Именно това е законовата разпоредба, в която е разписано нарушеното от жалбоподателя задължение за водачите на ППС да спазват определено поведение – да избират скорост на движение, която не превишава нормативно определените стойности. Виновното неизпълнение на това задължение представлява административно нарушение. Тъй като стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава, не е била сигнализирана с пътен знак и не се е различавала от посочената в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, то правната квалификация на нарушението е правилно определена.