Решение № 253 от 18.05.2022, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 491/2022
- Вид
- Решение № 253
- Подписан
- 18.05.2022
- В сила
- 03.06.2022
- Състав
- Таня Петкова
Цитирани разпоредби
- чл.69б ал.2 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 26 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.308 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.316 · Наказателен кодекс
- чл.78а ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.93 т.5 · Наказателен кодекс
- чл.93 т.6 · Наказателен кодекс
- чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.378 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.38 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
- чл.39 · Наредба за пенсиите и осигурителния стаж
НОХД № 491/2022 г.
МОТИВИ:
Обвинението против подс. А.. АС. М. от гр. П., e за престъпление по чл.316 във вр. с чл.308 ал.1 от НК във вр. с чл. 26 ал.1 от НК, а именно за това, че за времето от 22.12.2017 г. до 24.01.2018 г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, пред С.Б.С. - експерт по осигуряването в ТП на НОИ - П. съзнателно се е ползвала от неистински официални документи образец УП -3 Удостоверение № 045/28.10.2011г. и образец УП -3 Удостоверение №015/23.01.2018 г., на които е придаден вид, че са издадени от „Електрометал” АД - П., на името на А.. АС. М. от гр.П., като за самото съставяне от нея не може да се търси наказателна отговорност, по деяния както следва:
- На 22.12.2017г. в гр.П., пред С.Б.С.-експерт по осигуряването в ТП на НОИ - П. съзнателно се е ползвала от неистински официален документобразец УП-3 Удостоверение № 045/28.10.2011г., на което е придаден вид, че е издадено от „ Електрометал” АД - П. на името на А.А. М. - Т. от гр.П.;
- На 24.01.2018г. в гр.П., пред С.Б.С.- експерт по осигуряването в ТП на НОИ - П. съзнателно се е ползвала от неистински официален документ образец УП-3 Удостоверение № 015/23.01.2018 г., на което е придаден вид, че е издадено от „Електрометал” АД - П. на името на А.А. М. - Т. от гр.П..
Производството пред първата инстанция по отношение на подсъдимия е разгледано по реда на глава ХХVІІІ от НПК- освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, при наличието на материалноправните предпоставки за това.
В съдебно заседание обв. А.М. се явява лично и с упълномощения си защитник. Признава се за виновна по повдигнатото й обвинение и не оспорва обстоятелствата, изложени от прокурора в ОА. Лично и чрез защитника си моли съда да й наложи глоба в минималния предвиден в закона размер.
Представителят на Районна прокуратура- гр. П. поддържа становище за доказаност на обвинението като изразява позиция обвиняемата да бъде призната за виновна, като бъде освободена от наказателна отговорност и й се наложи наказание глоба в размер съобразен с многобройните смекчаващите вината на обвиняемата обстоятелства.
Районният съд като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
През 2017 г. обв. А.М. решила да си набави документи за отпускане на лична пенсия за осигурителен страж и възраст по чл.69б ал.2 от Кодекс за социално осигуряване и да ги подаде в ТП на НОИ- П.. Обвиняемата била 1 наясно с обстоятелството, че ако разполага с изискуемия трудов стаж за втора категория труд може да се пенсионира по-рано.
На неустановена по делото дата през 2017 г. обв. М. провела среща със св. Т. Р., за която знаела, че работи в пенсионната сфера. Помолила я да прегледа документите й за трудов стаж, с които разполагала и да й разясни, какви са възможностите за по-ранно пенсиониране. След като прегледала документите св. Р. обяснила на обвиняемата, че не й достигали два месеца и седемнадесет дни за да придобие право на пенсия. Св. Р. посъветвала обв. М. да плати осигурителните си вноски за периода от два месеца и 17 дни и да започне работа в „Биовет“- П., където да натрупа липсващия трудов стаж, като обяснила също, че може да й предостави телефонен номер на жена, която да й съдейства с документите за пенсиониране. Св. Р. продиктувала на Т. телефонен номер, разяснявайки й че на него отговаряло лице с малко име „М.“.
Скоро след проведената среща, обв. А.М. провела телефонен разговор с посоченото от Р. лице, като й обяснила, че желае да се пенсионира по-рано, но не й достигал стаж от втора категория труд в размер на 2 месеца и 17 дни.
Непозната жена обяснила на обвиняемата, че може да и съдейства за снабдяване с нужните документи за пенсиониране, като за целта следва да заплати сумата от 300 лв., за която пояснила, че покрива размера на дължимите осигуровки. Според указанията на лицето, с което обвиняемата разговаряла парите следвало да изпрати по св. Р.. Малко след разговора обвиняемата предала на св. Р. плик, в който била поставила сумата от 300 лева.
В края на 2017 г. обв. М. отново се срещнала със св. Р., като последната й предала хартиен плик. След като отворила плика обвиняемата видяла, че в него се намирали два документа- образец УП-3 Удостоверение № 045/28.10.2011 г., на което бил придаден вид, че е издадено от „Електрометал” АД- П. на името на А.. АС. М. от гр. П.. В документа било посочено, че Т. имала осигурителен стаж, начислен по реда на чл.38 и чл.39 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж във въпросното дружество за периода 20.10.1981 г.-10.02.1982 г.- три месеца и двадесет дни, с посочена длъжност „пресьор“, като било отразено, че положения труд е втора категория. В плика имало още един документ- образец УП-3 Удостоверение № 015/23.01.2018 г., на който бил придаден вид, че изхожда от „Електрометал” АД- П. и е издаден на името на обв. А.М.. В този документ били удостоверени обстоятелствата, че обвиняемата имала осигурителен стаж, начислен по реда на чл.38 и чл.39 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж в „Електрометал” АД- П. за периода 20.10.1981г.-10.02.1982 г.- три месеца и двадесет дни, с посочена длъжност „пресьор“, втора категория труд на осн.т.42 от ПКТП.
След като се запознала със съдържанието на двата документа и знаейки, че никога не е полагала труд в „Електрометал“ АД- П., нито е изала трудови правоотношения с това дружество, още по-малко на длъжността „пресьор“ за 2 посочения в документите период, като по този начин била наясно, че двата документа са неистински и въпреки това решила да се ползва от двата неистински официални документа пред служителите на ТП на НОИ- П., с цел да придобие право за получаване на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
В изпълнение на своето намерение, на 22.12.2017 г. обв. М. отишла в приемната на ТП на НОИ- П. и подала Заявление с рег.№ 2113-122549/22.12.2017 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б ал.2 от КСО. Към комплекта от документи, тя представила неистинския официален документ- образец УП- 3 Удостоверение № 045/28.10.2011 г. Документите били приети от св. С. С.- експерт по осигуряването в ТП на НОИ- П.. При извършена проверка св. С. установила, че в приложения от обвиняемата документ- образец УП-3 Удостоверение № 045/28.10.2011 г. липсвало отбелязване на член от отменения Правилник за категоризация на труда при пенсиониране (ПКТП). Също така св. С. констатирала, че за посочения в документа период в трудовата книжка на Т. не били отразени никакви данни. Поради тази причина за изясняване на осигурителния стаж на обвиняемата по служебен път от ТП на НОИ- П. за периода посочен в образец УП-3 Удостоверение № 045/28.10.2011 г., били изискани данни от „Електрометал“ АД- П., като копие от писмото било изпратено и на обв. Т..
След като получила писмото, на 24.01.2018 г., обв. М. отново посетила ТП на НОИ- П. и пред св. С. С. представила другия неистински официален документ- образец УП-3 Удостоверение № 015/23.01.2018 г. На този документ отново бил придаден вид, че изхожда от „Електрометал” АД- П. на името на обв.А.А. М. – Т., като в същия било удостоверено обстоятелството, че обвиняемата имала придобит осигурителен стаж, начислен по реда на чл.38 и чл.39 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж във въпросното дружество за период 20.10.1981г. - 10.02.1982 г.- три месеца и двадесет дни, на същата длъжност „пресьор“, като било записано, че трудът е втора категория на осн. т.42 от ПКТП. Обвиняемата смятала, че като представи цитирания документ, ще отстрани пропуска, констатиран от св. С. при проверка на данните от предходно представения образец УП-3 Удостоверение №045/28.10.2011г. и искането й за отпускане на лична пенсия ще бъде уважено.
На 12.02.2018 г. в ТП на НОИ- П. било получено писмо от „Електрометал” АД- П., в което се сочело, че документ образец УП-3 Удостоверение №045 бил издаден от дружеството, но не с дата 28.10.2011г., а от 08.09.2010 г. на името на Станка Ангелова Славкова, работила на длъжността „управител склад“ в „Електрометал“ АД. В писмото било посочено още, че печатът, с който бил поставен на образец УП-3 Удостоверение №045/28.10.2011г. се различавал от печата на дружеството ползван към онзи момент.
3
При това положение, с оглед на получената информация и възникналите съмнения за неистинността на двете удостоверения, от ТП на НОИ- П. отказали на обв. Т. отпускане на пенсия. Също така сигнал за случая бил подаден и в РП- П., където с оглед на събраните данни от извършената проверка било отпочнато настоящето наказателно производство.
От заключението на изготвената по ДП комплексна почеркова и техническа експертиза, което съдът цени като обективно и обосновано, се установява че ръкописният текст върху двата документа- образец УП-3 Удостоверение №045/28.10.2011г. и образец УП-3 Удостоверение № 015/23.01.2018г., не бил изготвен от Й.П., нито от Т. Р. и обв. Т.. Подписите за „изготвил“ и „ръководител“ не били положени от св. Й.П., като същите представлявали имитирани подписи на П.. Положените два отпечатъка от кръгъл тампонен печат не били от тампонния печат, ползван от „Електрометал“ АД- П..
Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на свидетелите Т. Р., Й.П., С. С., К.К. и Н.Г., дадени в досъдебната фаза на процеса, които бяха преценени като правно валидни по реда на чл.378 ал.2 от НПК, заключението на комплексната почеркова и техническа експертиза, а също и от писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът кредитира изцяло събраните и посочени по-горе гласни доказателства, т.к. същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се, кореспондират и с приобщените писмени доказателства и заключението на експертизата, като очертават гореописаната фактическа обстановка по несъмнен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и субективна страна обвиняемата А.М. е осъществила престъпния състав на 316 във вр. с чл.308 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 от НК, като през инкриминирания период на два пъти в гр. П. при условията на продължавано престъпление съзнателно се е ползвала от цитираните и описани подробно по-горе два неистински официални документа- образец УП-3, на които е бил придаден вид, че са издадени от „Електрометел“ АД- П., в уверение на това, че А.М., като за самото им съставяне не може да се търси наказателна отговорност от Т., като ползването е станало чрез представянето им пред С.
С.- експерт в ТП на НОИ- П..
В случая обвиняемата е извършила документно престъпление, като въпросните документи- предмет на престъплението, представляват удостоверителни такива (с оглед на посоченото, че с тях се установява, че лицето е имало трудови отношения с „Електрометал“ АД П. и че има трудов стаж за периода 20.10.1981 г.-10.02.1982 г. в размер на 3 месеца и 20 дни втора категория труд, като „пресьор“ и са официални по смисъла на чл.93 т.5 от НК, тъй като се издават по утвърден образец съгласно Наредба за пенсиите и осигурителния стаж и Правилник за категоризация на труда при 4 пенсиониране, като се подписва от определените в наредбата и правилника длъжностни лица в кръга на службата им като се полага и печат на дружеството-работодател. В конкретния случай формата по образец е спазена за инкриминираните документи, подписани са за издател, гл. счетоводител и ръководител на дружеството и в тях е удостоверено, че обвиняемата е имала трудови отношения в горепосочения смисъл. Т.е. тези документи покриват всички характеристики за официален документ по смисъла на чл.93 т.5 от НК.
По-нататък инкриминираните документи са неистински по смисъла на чл.93 т.6 от НК, т.к. на същите е придаден вид, че са издадени от „Електрометал“ АД- П., представляващи писмено изявление от името на съответните служители в дружеството, т.к. е безспорно доказано по делото, че подписите за гл. счетоводител, издал документа и ръководител не е положени от посочените в документите лица. Те не са положени и от обвиняемата, поради което за тяхното съставяне не може да й се търси отговорност. Казано с други думи на процесните документи е бил придаден вид, че представляват изявление на лицата, които се сочи, че са автори на същите, а не на действително съставилото ги лице.