Определение № 684 от 29.11.2024, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 684 гр. Ямбол, 29.11.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Светла Р. Димитрова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно гражданско дело № 20242300500393 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв.М. В. М. от АК-***** – процесуален представител на ищцата Р. Г. П. от гр.*******, против Определение №2261/25.10.2024г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д.№1110/2024г. по описа на този съд в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото Решение №503/04.10.2024 в частта за разноските, за присъждане на основание чл. 38, ал.2 от ЗА. на адвокатско възнаграждение над размера на сумата 120.00 лв. с ДДС.

В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на атакуваното определение и се иска същото да бъде отменено, с присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 960лв. с ДДС. Частният жалбоподател е оспорил извода на съда, че доверителката му, ищцата по делото, е завела над двадесет еднотипни искови производства. Твърдението е, че образуваните дела са срещу различни фирми, в предмета на всяко дело са различни договори за кредит, по всяко дело адвокатът е извършил отделна проверка за наличие на неравноправни клаузи в оспорения договор, извършил е индивидуален подход и консултации, за да бъдат защитени законните права и интереси на ищцата срещу икономически по-силната страна, а съдът е определил обидно нисък адвокатски хонорар за адвоката, който е осъществил безплатно представителството по делото. Оспорен е и изводът на съда, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, като твърдението е, че спорът е с правна сложност, като адвокатът подробно е мотивирал всеки един порок на договора за кредит, изложил е доводи и е посочил подробна съдебна практика, включително практика на СЕС, показал е запознаване с материята и практиката на съдилищата и високо квалифицираният му труд на адвокат е бил подценен. Според частния жалбоподател, съдът не може да присъди по-нисък размер на адвокатско възнаграждение от посочения в Наредба № 1/2004г. минимум, следва да съобрази практиката на ВКС (която е посочена), според която при обективно кумулативно съединяване на искове материалният интерес се определя върху цената на всеки от исковете поотделно, а не от сбора им, както и константната практика на ВКС (също цитирана), според която при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, който е регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. следва да включва ДДС.

Ответникът по частната жалба „Вивус.БГ“ЕООД гр.София, чрез пълномощника юр.к.Д.Д., в срока по чл.276, ал.1 ГПК е подал отговор, с който е оспорил частната жалба 1 като неоснователна и е настоял за потвърждаване на обжалваното определение на първата инстанция. Според изложените съображения, адвокатското възнаграждение следва да съответства на фактическата и правна сложност на делото, на материалния интерес, броя на страните, заседанията, положения от адвоката труд, като съдът не е задължен да се съобразява с минималните размери, приети с Наредба № 1 от 09.07.2004г. на ВАдвС и в случая районният съд правилно е приел, че присъденото адвокатско възнаграждение съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото, която не е висока, позовавайки се на служебно известни му обстоятелства и предвид натрупаната изобилна и еднозначна съдебна практика по аналогични казуси. Ответникът изтъква, че по делата адв.М. използва една и съща бланкова искова молба за сезиране на съдилища и за процесуалната защита за почти всички негови клиенти и дейността на адвоката по конкретното дело се ограничава единствено до депозиране на искова молба и становище по хода на същото, при което разноските по делото не следва да бъдат източник на неоснователно обогатяване. По отношение на искането за присъждане на възнаграждението на адвоката за оказаната безплатна правна помощ с ДДС, становището на ответника по частната жалба е, че съдебната практика по този въпрос е противоречива, касае е се за безвъзмездна доставка на услуга и същата не подлежи на облагане с данък върху добавената стойност и такъв не следва да се начислява.

ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срок и срещу подлежащ на самостоятелен съдебен контрол съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

За да се произнесе, ЯОС съобрази данните по делото и доводите на страните, и приема следното:

Производството по делото пред ЯРС е образувано по исковата молба на Р. Г. П. от гр.*******, представлявана от адв.М. М., с която против ответника „Вивус.БГ“ЕООД гр.София са предявени обективно съединени искове по чл.26, ал.1, изр.1 ЗЗД, вр. с чл.22 ЗПК и чл.143, ал.1 ЗЗП за прогласяване нищожността поради противоречие със закона на договор за кредит от 13.05.2023г. и осъдителен иск (увеличен в хода на делото) за заплащане от ответника на недължимо платена от ищцата по договора сума в размер на 162лв., както и евентуален иск по чл.55, ал.1 ЗЗД за заплащане на недължимо платена „такса за разглеждане“ в размер на 141,78лв.

С постановеното по спора и влязло в сила на 29.10.2024г. Решение №503/04.10.2024г. ЯРС е уважил предявените главни искове – установителен и осъдителен.

При този изход от делото районният съд е приел, че на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноските има ищцата, а на основание чл.38, ал.1 ЗА на пълномощника на ищцата адв.М. следва да се присъди и адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ. За размера на възнаграждението ЯРС е приел, че след постановяване на решението на СЕС по дело С438/22г. той не е обвързан с минималните размера на адвокатските възнаграждения по Наредба №1/2004г. на ВАдвС, като на съобразяване подлежат фактическата и правна сложност на делото, както и действително извършената работа. В случая съобразно фактическата и правна сложност на делото, и работата на процесуалния представител, изразила се в изготвяне на искова молба и становище по хода на делото, без явяване в съдебно заседание, съдът е счел, че дължимото на адвоката възнаграждение следва да се определи в размер на 100лв.

С обжалваното Определение №2261/25.10.2024г., произнасяйки се по молбата по чл.248 ГПК на пълномощника на ищцата за изменение на решението в частта за разноските за адвокатското възнаграждение на адв.М., ЯРС е приел, че предвид регистрацията на адвоката по ДДС е пропуснал да начисли дължимия данък, при което е присъдил възнаграждението в размер на 120лв. с ДДС. В останалата й част съдът е счел молбата за неоснователна, като непроменени са останали мотивите на съда, че делото не е с фактическа и правна сложност, че ищцовите претенции касаят определен тип потребителска защита и не се отличават с ексклузивност и са често срещани в практиката, както и че пълномощникът на ищцата участва в над двадесет производства, заведени от ищцата против различни небанкови финансови институции.

Обжалваното определение е неправилно.

2

Съгласно трайната практика на ВКС адвокатът, предоставил правна помощ на страна на основание чл. 38, ал. 1, т.2 ЗАдв. има право да получи възнаграждението от насрещната страна тогава, когато страната има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3, респ. ал. 4 ГПК и когато едновременно с това е доказано, че адвокатът е предоставил правна помощ и това е установено с представен по делото договор за правна помощ, в който изрично е посочено, че между страната и нейния процесуален представител е уговорено предоставянето на безплатна правна помощ.

В случая са налице предвидените предпоставки в закона за присъждане на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв.М.М. за безплатно оказаната на ищцата правна помощ и съдействие. По делото (на л.63) е приложен сключен между адвоката и клиента - ищцата договор за правна защита и съдействие от 20.11.2023г., в който изрично е предвидено, че тя ще се осъществява безплатно, като е посочено правното основание за това – нормата на чл. 38, ал. 1, т.2 от ЗАдв. ( защита на материално затруднено лице), както и нейния предмет – изготвяне на искова молба и процесуално представителство на Р.П. за предявения иск срещу „Вивус.БГ“ ЕООД за нищожност на договора за кредит от 13.05.2023г.

С постановеното решение на ЯРС исковете на Р.П. за нищожност на оспорения договор и за връщане на недължимо платеното по договора са уважени изцяло, следователно е установено правото на разноски по делото на страната – ищцата, което пък обуславя извод, че при предоставена безплатна правна помощ, на нейния процесуален представител-адвокат се следва заплащане от ответника на адвокатско възнаграждение.

При присъждане на адвокатското възнаграждение разпоредбата на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата придава задължителен за съда характер на посочените минимални възнаграждения, установени в Наредба №1/2004г. на ВАдвС. Следва обаче да бъде съобразено задължителното за националния съд решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, според което наредбата, с която се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения, нарушава член 101, параграф 1 ДФЕС и националният съд е длъжен да откаже да приложи националната правна уредба, която придава на тази наредба задължителен характер. Решенията на СЕС са задължителни за националните съдилища и действието им е ретроактивно, т.е. те се прилагат и за заварени договори, като правилно при определяне на адвокатското възнаграждение ЯРС е съобразил задължителното за него решение на СЕС. След постановяване на посоченото решение на СЕС е формирана практика и на ВКС, според която нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща к ъ м Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Прието е от ВКС, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Районният съд е разрешил разглеждания правен въпрос в противоречие с постановената след решението на СЕС практика на ВКС по приложението на чл. 38, ал. 2 ЗА, като неправилна е преценката му за сложността на делото и извършената по делото работа от адвоката-пълномощик на ищцата. Настоящият състав на въззивния съд при съобразяване са посоченото решение на СЕС и практиката на ВКС също приема, че не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/2004, те са само ориентир и следва да се прецени цената на предоставените услуги в зависимост от фактическата и правна сложност на делото и извършеното от адвоката. В разглеждания случай се касае за предявени и разгледани искове за нищожност на договор, сключен с потребител и осъдителен иск за връщане на недължимо платено по договора, като и двата иска са оценяеми. Цената и на двата иска е под 1 000лв. и същата формира материалния интерес за определяне адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата, което по чл.7, ал.1, т.2 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС за минималните адвокатски възнаграждения е в размер на 400лв.

В качеството си на процесуален представител на ищцата, адв.М. е изготвил и подал искова молба, в която подборно е навел основанията за нищожността на оспорения договор, 3 извършил е обоснована правна аргументация, навел е основание и правни доводи и по съединения осъдителен иск, както и по евентуалния иск по чл.55, ал.1 ЗЗД, посочил е съдебна практика на ВКС и на СЕС по посочени дела, представил е писмени доказателства и е заявил доказателствените си искания, поискал е електронен достъп до делото и е следил хода на производството. В откритото съдебно заседание пред ЯРС, в което съдът е извършил доклад на делото и е дал ход на устните състезания на страните, пълномощникът адв.М. не се е явил, но преди заседанието е подал писмена молба, с която е направил всички изявления във връзка с процесуалните действия, извършвани в първото по делото открито съдебно заседание, като в писмен вид е изложил подробно съображенията си по съществото на спора, позовавайки се на многобройна посочена съдебна практика на ВКС и на СЕС.