Решение № 2463 от 30.05.2024, Районен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2463 гр. Пловдив, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Сл. Аврамова - Смит при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Ирена Сл. Аврамова - Смит Гражданско дело № 20225330109956 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Л.

Н. Н., чрез адв. В. Ц., против К. Н. Н. и Х. И. М., с която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищцата сумата в общ размер на 5788,27 лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване за периода 17.05.2021 г. - 07.07.2022 г. на собствените на ищцата 1/2 ид. части от следните недвижими имоти: самостоятелен обект с идентификатор *****, с адрес: гр. П., р. "Ц.", ул. "Д." №..., ет. ..., ап. ..., с предназначение: жилище, апартамент, с площ от *** кв. м., ведно с изба №..., с площ от *** кв. м. - обезщетение в размер на 4752,88 лева, както и самостоятелен обект с идентификатор *****, с адрес: гр. П., р. "Ц." №..., ет.

..., г. ... - обезщетение в размер на 1035,39 лева, както и обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 17.05.2021 г, - 07.07.2022 г. в размер на 663,84 лева, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба в съда – 07.07.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ищцата Л. Н. Н. е собственик на 1/2 ид. част от правото на собственост върху посочените недвижими имоти въз основа на договор за дарение оформено в нотариален акт **********. Сочи 1 се, че другата 1/2 ид. част от правото на собственост върху жилището и гаража е притежание на ответника К. Н.. Поддържа се, че имотите се използват изцяло от ответника К. Н. и от съпругата му - ответника Х. И. М. Н.. Изложени са съображения, че на 15.04.2021 г. до ответниците била изпратена нотариална покана, която била получена същия ден, с която било поискано от ищцата да ползва притежаваната от нея 1/2 ид. част от правото на собственост върху обектите. Посочва се, че на 17.05.2021 г. в присъствието на ищцата бил извършен оглед на процесните имоти от нотариус, който изготвил протокол, в който било констатирано, че имотите не са освободени от вещи. Впоследствие на 09.06.2021 г. ищцата изпратила до ответниците покана за доброволно изпълнение на задължението за заплащане на обезщетение за лишаване от правото да ползва съсобствените имоти, която ответницата Х. М. отказала да получи. По наведените доводи се моли за уважаване на претенциите и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника К. Н.

Н., чрез пълномощник - адв. С. С.. Оспорва предявения иск като поддържа, че ищцата не е лишена от възможност да ползва собствеността си, същата има достъп до жилището и държи една стая от него, ползва и гаража като има нейни вещи в него. Изтъква се, че ответникът не ползва процесните имот, защото се е установил трайно в Н., където живее и работи. Оспорва се искането за солидарно осъждане, като се заявява, че ответникът е образувал дело за развод със съпругата – ответницата Х. М.. Претендира се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба и от ответницата Х. И. М., чрез пълномощник - адв. Д. А., с който се оспорват предявените искове. По същество не се оспорват правата на собственост на ищцата по отношение на процесните апартамент и гараж. Поддържа се, че ищцата има достъп до жилището и държи една от стаите заключена, която ползва. Сочи се, че на ищцата не е отказван достъп. Поддържа се, че поканата по чл. 31, ал. 2 ЗС не е получавана до ответницата и не е сведена до нейно знание. Оспорва се размерът на претендираното обезщетение. По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените претенции и присъждане на разноски.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

2

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС, съобразно която разпоредба, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване. Предпоставките за уважаване на иска са три: вещта да е съсобствена на страните, ищецът като неползващ съсобственик да е отправил искане за заплащане на обезщетение за ползите, от които е лишен към ползващия вещта съсобственик и последният да ползва вещта изцяло или да ползва по-голяма от съответстващата на правата му част в съсобствеността.

По делото не е спорно обстоятелството, че ищцата Л. Н. и ответникът К.

Н. са съсобственици при равни квоти на процесните недвижими имоти – самостоятелен обект с идентификатор *****, представляващ жилище /апартамент/ и самостоятелен обект с идентификатор *****, представляващ гараж, находящи се в гр. П., р. "Ц.", ул. "Д." №.... Правото на собственост на ищцата се установява и от представения по делото нотариален акт **********.

Между страните по делото не се спори още, че процесното жилище е използвано от ответниците К. Н. и Х. М. като семейно жилище, в което са живеели заедно с двете си деца.

Относно втората от горепосочените предпоставки по делото е представена нотариална покана, от която се установява, че ищцата Л. Н. е отправила искане към ответниците К. Н. и Х. М. да освободят от мебели и вещи една спалня в процесното жилище, половината от избеното помещение и половината гараж, с оглед осигуряване на възможност да упражни правото си на собственост, както и да й заплатят обезщетение за лишаването от право на ползване на съсобствените имоти. Видно от приложената разписка, нотариалната покана е получена от ответника К. Н. лично, както и за съпругата му – ответницата Х. Н., на 15.04.2021 г. На 17.05.2021 г. в процесното жилище и в присъствието на ищцата и нейния пълномощник е съставен протокол от ***, в който е отразено, че двете спални помещения и гаража са заети от вещи и предмети, при което е констатирано, че не са освободени и не могат да се ползват. С покана за доброволно изпълнение от 09.06.2021 г. ищцата е поискала от ответниците заплащане на обезщетение за лишаването й от ползване на съсобствените имоти, но същата не е била получена от тях, доколкото е отказано получаването й от ответницата Х. М., 3 видно от предоставената информация от куриерска фирма „Е.“.

В съдебната практика последователно се приема, че писменото поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС по естеството си представлява едностранно волеизявление, от което следва да е видно, че лишеният от ползване иска да му се заплаща обезщетение. Веднъж отправено, писменото искане се разпространява неограничено във времето докато съществува съсобствеността или се прекрати ползването от съсобственика. Поради това не е нужно за всеки период от време, докато трае ползването на съсобствената вещ само от единия или няколко съсобственици, да се отправя писмена покана. Денят на писменото поискване е този, в който ползващия вещта собственик го получи по надлежен ред. Без значение е дали поканата е нарочна /в този смисъл Решение № 466 от 21.05.2010 г. по гр. д. № 4249/2008 г. на ВКС, Решение № 129 от 03.04.2012 г. по гр. д. № 1415/2010 г. на ВКС, Решение № 3 от 10.04.2018 г. по гр. д. № 4681/2016 г. на ВКС/. В настоящия случай с изпратената и получена от ответниците на 15.04.2021 г. нотариална покана ищцата е отправила писмено поискване за предоставяне за ползване и съответно заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствените имоти. Без значение е за какъв период е поискано обезщетението, както и последващата покана за доброволно изпълнение, след като е отправено писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС, което е доведено до знанието на ответниците. При това положение съдът намира, че е налице и обсъжданата предпоставка, обуславяща основателност на предявената искова претенция.

При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира за установено, че през процесния период ищцата Л. Н. е била лишена от правото да ползва процесните недвижими имоти в съответствие с притежаваните от нея права в съсобствеността. Най-напред от представения по делото протокол, изготвен от нотариус на 17.05.2021 г., е видно, че въпреки отправената от ищцата покана, процесните имоти не са били освободени от вещи на ответниците, за да може ищцата да ги използва съобразно правата си. По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели и изслушване обясненията на страните. От показанията на свидетелите К. Г.-К. и А.Г.-Д., ангажирани от ищцата, се установява, че последната не ползва процесните имоти, като живее със семейството си в жилище под наем. Тези обстоятелства се потвърждава и от обясненията на 4 ищцата Л. Н., дадени по реда на чл. 176 ГПК, както и представените от нея писмени доказателства относно наличието на наемно правоотношение за друго жилище. От своя страна ответницата Х. М., при изслушването си по реда на чл. 176 ГПК, както и свидетелката М. И., заявяват, че в процесното жилище има стая, която се използва от ищцата за съхраняване на багаж.

Същевременно свидетелката И. не изразява с необходимата сигурност и убеденост, че това са вещи именно на ищцата. При това положение съдът намира, че следва да даде вяра на показанията на свидетелите, разпитани по инициатива на ищцата, чиито показания са еднопосочни и съответстват на останалите събрани по делото доказателства. Тук следва да се отбележи, че съобразно съдебната практика, за да се освободи от отговорността за заплащане на обезщетение, ползващият съсобственик следва да предложи на неползващия да използва вещта според правата му в съсобствеността и да му осигури възможността реално да упражнява това свое право, като при предявен иск по чл. 31, ал. 2 ЗС тежестта да докаже тези обстоятелства се носи от ответника, което в случая не е сторено /така Решение № 119 от 11.03.2010 г. по гр. д. № 3204/2008 г. на ВКС/.

По отношение на направеното от ответника К. Н. възражение, че през процесния период той лично не е ползвал процесните недвижими имоти, защото е пребивавал в чужбина, съдът намира за необходимо да посочи следното:

В Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГК, е прието, че претенцията за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС е основателна, когато неползващ собственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия съсобственик и въпреки това той или член на неговото семейство продължава пряко и непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита конкурентните права на друг собственик.

В случая, както бе посочено, не е спорно, че процесното жилище е използвано като семейно такова от ответниците К. Н. и Х. М..

Обстоятелството, че през процесния период двамата са били във фактическа раздяла и ответника Н. е пребивавал трайно в чужбина не го освобождава от отговорността за заплащане на обезщетение за лишаването на ищцата от ползване на съсобствените имоти. Това извод почива на доказания по делото 5 факт, че имотите са използвани изцяло от неговата съпруга и двете им деца за задоволяване на техните жилищни потребности. При това положение съдът намира направеното възражение за неоснователно.

В контекста на изложените съображения съдът приема, че от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях релевантни обстоятелства може да се направи обоснова извод, че предявеният иск с права квалификация по чл. 31, ал. 2 ЗС е доказан в своето основание.

По отношение размера на дължимото обезщетение по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза. От изготвеното заключение, прието без оспорване от страните, се установява, че за периода от 17.05.2021 г. до 07.07.2022 г. /13 месеца и 22 дни/ пазарният наем за ½ ид. част на СОС с идентификатор ***** е в размер на 4670 лева, а за ½ ид. част на СОС с идентификатор ***** – 1030 лева. Съдът кредитира заключението на вещото лице като компетентно изготвено, с необходимите професионални знания и опит, обективни и обосновано. В посочения от вещото лице размер /общо 5700 лева/ следва да бъде уважена претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС, а в останалата част /до пълния претендиран размер от 5788,27 лева/ да бъде отхвърлена като недоказана. Що се отнася до периода, за който се дължи обезщетението, съдът е обвързан от посочения в исковата молба период – от 17.05.2021 г. до 07.07.2022 г. , въпреки че писменото поискване датира от по-ранна дата /15.04.2021 г./.