Решение № 81 от 07.12.2020, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Разград , 07.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на девети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Прокурор:

Лазар Й. Мичев

Емил Д. Стоев

Атанас Д. Христов

Светлана Л. И.

Веселин Якимов Минков (ОП-Разград) като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20203300600321 по описа за 2020 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С Присъда № 359/08.09.2020 г., постановена по нох дело № 116/2020 г., РС-Разград признал подсъдимия К. М. К. за виновен в това, че на 01.02.2020 г., в с. **, обл. Разград отнел чужди движими вещи: мобилен телефон марка “Моторола“ модел “Мото С“ на стойност 200.00 лева, ведно с поставената в него СИМ карта на стойност 6.00 лева, вещи на обща стойност 206.00 лева, от владението на М.В.К. от ***, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила -престъпление по чл.198, ал.1 НК, поради което и на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК МУ наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и осем месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на така наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъдил подсъдимия К. М. К. да заплати по сметка на РУМВР гр. Разград сумата 243.00 лева, представляваща разноски на досъдебното производство, а по сметка на Районен съд гр. Разград сумата 296.40 лева представляваща разноски в съдебното производство

Против присъдата е постъпила въззивна жалба от адв. Р. М. – защитник на подсъдимия К. М. К.. В жалбата се твърди, че извършеното от подсъдимия К. деяние е несъставомерно от субективна страна, тъй като по делото не е 1 доказано намерението му да присвои отнетата вещ. От въззивната инстанция се иска да отмени обжалваната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае по възведеното му обвинение.

С жалбата не са направени доказателствени искания.

Писмени възражения срещу жалбата не са постъпвали.

Жалбата се подържа и в съдебно заседание от защитника на подсъдимия адв. Р. М. на същото основание и със същото искане.

Подсъдимият К. К., редовно призован не се явява и не сочи уважителни причини за неявяването си. Налице са основания за разглеждане на делото в него отсъствие, съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 2 вр. с чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК.

Участващия по делото прокурор от ОП-Разград намира жалбата за неоснователна. Счита, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и предлага като такава да бъде потвърдена. Счита, че обвинението против подсъдимия К. е доказано както от обективна, така и от субективна страна.

Намира наложеното на подсъдимия наказание за справедливо с оглед обществената опасност.

Съдът прецени доказателствата по делото и становищата на страните на основание чл. 313 от НПК и след цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, на основание чл. 314 от НПК, прие следното:

При първоинстанционното разглеждане на делото са събрани всички достъпни и относими доказателства, като е проведено достатъчно пълно и всеобхватно съдебно следствие по общия ред. Събрани са доказателства, както в подкрепа на обвинителната, така и в полза на защитната теза. Правото на страните да сочат доказателства не е било ограничено. Въззивният съд счита, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съд по фактите е формирано на основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като в хода на производството пред въззивната инстанция не е провеждано въззивно съдебно следствие и не са събирани нови доказателства и не са установени нови факти и обстоятелства.

Възприетата от първостепенния съд фактическа обстановка изцяло се споделя и от въззивната инстанция, като не са налице основания за съществена промяна във фактическите изводи на първоинстанционния съд, нито има основание за различна оценка на събрания по делото доказателствен материал. Установените от първостепенния съд фактически констатации, които изцяло се споделят и от настоящата въззивна инстанция са както следва:

Подсъдимият К. М. К. е роден на 31.01.1954г. в гр. Разград, живее в гр.

Разград. Същият е със средно образование, разведен, счита се неосъждан /реабилитиран/. Живее от около три години на семейни начала със свидетелката С. Р. И. в ***

2

Подсъдимият К. и свидетелката И. се занимавали с продажба на дрехи /камуфлажни и други/ на сергии, които разполагали по пазарите в Разград и околните населени места. По този начин си набавяли средства за прехраната и покриване на разходите си. Често продавали дрехи и на сергия, намираща се в началото на ***. По повод тази си дейност те познавали свидетелката М.В.К., която живеела от около две години в с. ** и заедно със съжителя си свидетеля А.А.А. работела в птицефермата в селото. Свидетелката К. също познавала визуално подсъдимия и свидетелката И., т. к. често ходела до хранителния магазин “Борон“ в с. **, намиращ се в близост до сергията с дрехи и ги била виждала там. Един ден през есента- зимата на 2019 год. Свидетелката К. и свидетелят А. отишли до хранителния магазин и минавайки покрай сергията на подсъдимия К. били уговорени от него и жена му да си купят един юрган, а впоследствие и един анцуг, които да платят когато имат пари. Стоките стрували общо 45 лева. В следващите месеци, обаче, К. и А. нямали пари, за да платят. Няколко пъти те се срещали с подсъдимия и свидетелката И. и им казвали, че в най - скоро време ще платят задължението си. През месец януари 2020 г. свидетелката К. дори взела пари назаем, за да ги даде на подсъдимия К., но в тези дни, когато го потърсила, той и И. не продавали дрехи в с.**. К. изхарчила парите, а задължението останало неплатено.

На 01.02.2020 год. около 14:30 часа свидетелката К. с десетте лева, които имала, т.к. не била получила заплата, тръгнала към магазина в с. **, за да купи храна. Била сама и говорела по мобилния си телефон “Моторола“ със свидетеля А.. Когато приближила магазина видяла, че подсъдимият К. с управлявания от него микробус- “Форд Транзит“ с рег. ***, тъмно сив на цвят, с който пренасял стоката за продан, тъкмо тръгвал от сергията си пред комплекс “Шушневи“ в посока гр. Разград. Подсъдимият К. и свидетелката И., която също била в микробуса, от своя страна също забелязали свидетелката К.. Подсъдимият К. направил обратен завой с автомобила и се върнал като го спрял до К.. Подсъдимият излязъл от автомобила, тръгнал с бързи крачки към К. и приближавайки я, без да продума, й ударил шамар и я сграбчил за гърлото, като я стиснал. С другата си ръка започнал да я дърпа за косата. К. се уплашила, започнала да вика да я остави и се разплакала. Тогава подсъдимият К., продължавайки да стиска К. за шията, поискал от нея да му даде мобилния си телефон, който тя продължавала да държи в ръката си след приключване на разговора със свидетеля А.. К. отказала, като уверявала, че ще даде парите, които му дължи на следващия ден. Въпреки това, подсъдимия хванал мобилния телефон “Моторола Мото С“ и дърпайки го със сила, т.к. К. от своя страна не го пускала, а го стискала, го издърпал от ръката й. След това го изключил и й казал, че ще й върне телефона, когато плати парите, които му дължи. В телефона имало поставена СИМ карта на мобилния оператор “Виваком“. Подсъдимият К. се качил в микробуса и потеглил в посока гр.

Разград. Мобилният телефон, ведно с картата, той прибрал в жапката на превозното средство. Свидетелката И., която седяла на предната седалка вдясно в автомобила станала свидетел на случилото се. Останала насред пътя, 3 уплашена свидетелката К. се почувствала много зле. Боляла я шията там, където подсъдимия я бил стискал. Тя плачела и викала, че са й взели телефона, което било дочуто от намиращи се в района граждани. К. изтичала до магазина и казала на продавачката в него – свидетелката А.Д.Х., че мъжът, който продава дрехи на сергията я е бил /ударил/ и й е взел мобилния телефон. Плачела и припаднала.

Свидетелката К. била болна от епилепсия и причинения й стрес довел до временна загуба на съзнание. Свидетелката Х. оказала първа помощ на пострадалата и се обадила на мъжа й- свидетеля А.. Той междувременно вече се бил притеснил за К., т.к. звънял на мобилния телефон, а тя не му вдигала и бил тръгнал в посока магазина. Когато отишъл там разбрал от К. какво се е случило и подал сигнал на тел. 112.

За случая бил уведомен дежурен разследващ орган в ОД МВР-Разград и образувано бързо наказателно производство. Непосредствено след започването му, подсъдимия К. и свидетелката И. били установени и дали тяхно обяснение за случилото се. Свидетелката И. предала с протокол за доброволно предаване мобилния телефон “Моторола“, ведно с поставената в него СИМ карта, на свидетеля М.Т. - служител в РУМВР - Разград, като преди това пред него го извадила от жапката на л. а. “Форд Транзит“.

Обяснила за вещта, че е на жената, която им дължи пари. На вещите бил извършен оглед и с постановление на разследващия орган на 05.02.2020 год. те били върнати на свидетелката К..

Видно от оценъчната експертиза стойността на отнетите от подсъдимия К. вещи е 206.00лева, като стойността на мобилния телефон е 200 лева, а на СИМ картата- 6 лева.

В хода на разследване е назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза, която установява, че в резултат на деянието на подсъдимия К., пострадалата К. е получила кръвонасядания в средно-долната част на лява странична област на шията обща площ 7/3 см и две просветлявания в предна част на увреждането с направление отгоре/надолу и отвън/навътре, които увреждания по своята медико-биологична характеристика обуславят болка и страдание. Характерния вид на травмата сочи, че може да бъде получена от упражнен натиск / стискане с пръсти на ръката от нападателя.

Така очертаната фактическа обстановка се изяснява след анализ на събраните по предвиденият процесуален ред доказателства и доказателствени средства..

В хода на проведеното съдебното следствие, първоинстанционния съд е разпитвал свидетели и вещи лица, като събрал доказателства и относно здравословното състояние на подсъдимия К..

Всички събрани и проверени в хода на съдебното следствие доказателства са непротиворечиви, последователни и в хронология изясняват фактите и обстоятелствата. Поради липсата на съществени противоречия не е 4 необходимо да бъдат излагани допълнителни съображения съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 3 от НПК.

Съобразявайки изложеното от фактическа страна, въззивната инстанция приема от правна страна, че с действията си подсъдимият К. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК.

От обективна страна са налице доказателства, а и не е спорно, че между подсъдимия е пострадалата е имало неуредени финансови взаимоотношение още преди датата на деянието. Подсъдимият К. продал на пострадалата и съжителника й един юрган, а впоследствие и един анцуг, които да платят когато имат пари, на обща стойност 45 лева. Поради финансови затруднения в следващите няколко месеца тази сума не била платена от длъжниците, поради финансови затруднения. Така се стигнало до 01.02.2020 год., когато около 14:30 часа, в района на магазина в село ** свидетелката К. била видяна от подсъдимия, в момент, в който говорела по мобилния си телефон. След като я видял подсъдимият К. направил обратен завой с автомобила и се върнал като спрял до пострадалата. След това подсъдимият излязъл и приближавайки пострадалата, без да каже каквото и да било й ударил шамар и я сграбчил за гърлото, като я стиснал. С другата си ръка започнал да я дърпа за косата. Пострадалата се уплашила, започнала да вика да я остави и се разплакала. Тогава подсъдимият, продължавайки да я стиска за шията, поискал от пострадалата нея да му даде мобилния си телефон, който тя продължавала да държи в ръката си след приключване на разговора със съжителника си. Пострадалата отказала, като го уверявала, че ще даде парите, които му дължи на следващия ден. Въпреки това, подсъдимия хванал мобилния телефон “Моторола Мото С“ и дърпайки го със сила, т.к. К. от своя страна не го пускала, а го стискала, го издърпал от ръката й. След това го изключил и й казал, че ще й върне телефона, когато плати парите, които му дължи. В телефона имало поставена СИМ карта на мобилния оператор “Виваком“. Подсъдимият К. се качил в микробуса и потеглил в посока гр.