Определение № 181 от 13.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 181 гр. София, 13.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно частно търговско дело № 20261001000134 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 274 и следв. от ГПК и е образувано по частна жалба вх.№ 11842/29.01.2026год. на Н. Г. Г. и И. К. Г. чрез адв. М. Е.-Т. от САК срещу Разпореждане № 257/ 12.01.2026год., постановено по т.д.№ 2067/25год. на СГС, с което е върната искова молба вх.№ 123418/21.10.2025год. на частните жалбоподатели и е прекратено образуваното въз основа на нея производство.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно. Сочи се , че неправилно първоинстанционния съд бил ограничил правния интерес от водене на отрицателно установителния иск по чл. 71 от ТЗ единствено до наличието на членствено правоотношение на самите ищци. Посочено е , че макар и ищците да не били встъпили като съдружници в събирателното дружество, то те се явяват кредитори на дружеството за стойността на дела на наследодателя им, поради което правният им интерес не е за защита на членството, а в защита на имуществените им права на наследници, които пряко зависят от правния статут на дружеството длъжник. Поддържа се, че ако бъде установено, че И. К. не е съдружник в събирателното дружество И. К. ,събирателното дружество ще се счита прекратено и в производството по ликвидация наследниците биха получили предпочително удовлетворяване от имуществото на дружеството. Ако то продължи дейността си, биха се натрупали задължения ,които ще препятстват удовлетворяването на техните вземания.

По изложените доводи се прави искане за отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

В подаден писмен отговор от „ „ Интерсофт-Г., К. и сие“ СД се излагат доводи за неоснователност на частната жалба. Сочи се ,че правилно първоинстанционният съд бил приел , че ищците не са активно процесуално легитимирани да предявяват иска по чл. 71 от ТЗ, тъй като нямат качеството на съдружници в събирателното дружество, както и че липсва правен интерес за тях от предявяване на иска.

По изложените доводи се прави искане за потвърждаване на обжалваното разпореждане и за присъждане на направените в настоящото производство разноски .

Към писмения отговор се представя списък по чл.80 от ГПК, фактура и платежно нареждане.

Писмен отговор на частната жалба не е подаден от И. К..

1

Апелативен съд- София, преценявайки доводите в жалбите и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

По делото се установява следното :

На 21.10.2025год. в СГС е депозирана искова молба от Н. Г. и И. Г. срещу „ Интелсофт- Г., К. и сие“ СД и И. К. с искане да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че липсва членствено правоотношение между „ Интелсофт - Г., К. и сие“ СД и И. К..

В исковата молба е посочено, че на 13.04.2018год. е починал съдружника в ответното събирателно дружество- К. И. Г., чиито наследници се явяват ищците, че същите в законоустановения срок са връчили изявление до ответното дружество, че желаят да встъпят в правата и задълженията на своя наследодател, но другият съдружник- Я. И. К. отказал да предприеме каквито и да било действия във връзка с вписването им като съдружници в събирателното дружество. Въпреки това бил приел за съдружник в дружеството своята дъщеря И. К.. Поддържали са, че със смъртта на техния наследодател дружеството било прекратено.

Посочили са, че били предявили иск за установяване съществуването на членственото им правоотношение с ответното дружество, който бил уважен и потвърден на въззивна инстанция с Решение № 487/22.07.2024год., постановено по т.д. № 894/2023год. на СОС, срещу което решение била депозирана касационна жалба.

Ищците са посочили също така, че за тях е налице правен интерес от предявяване на иска , с оглед на обстоятелството , че те самите не са дали съгласие за приемането на И. К. за съдружник.

Освен това вписването й като съдружник било заявено пред Агенцията по вписването .

В допълнителната молба с вх.№ 135126/12.11.2025год. ищците са уточнили , че предявеният от тях отрицателно установителен иск с правно основание чл.71 от ТЗ е насочен към отричане качеството на съдружник на ответницата И. К. , тъй като те не били дали съгласие за приемането й за съдружник. Посочили са , че предмета на настоящото дело и на т.д.№ 1313/2019год. на СГС не бил един и същ и че в предмета на последното цитирано дело не било включвало отричане на членственото качество на ответницата К..

Ответниците са подали писмен отговор, с която са обосновали липсата на правен интерес за ищците от предявяване на иска, както и неговата неоснователност ,към който са представили Решение № 316/12.11.2025год., постановено по т.д. № 405/2025год. на ВКС. С него е отменено изцяло Решение № 487/22.07.2024год. по в.т.д.№ 894/23год. на САС и потвърденото с него Решение № 260056/25.01.2023год. по т.д.№ 1313/2019год. на СГС и е отхвърлен предявения от И. Г., М. Г. починала в хода на производството и наследена от Н. Г. срещу СД „ Интелсофт – Г., К. „ иск с правно основание чл.71 от ТЗ за установяване, че на основание чл. 97,ал.1 от ТЗ съществува членствено правоотношение между И. Г., М. Г.-починала в хода на производството и наследена от Н. Г. и Н. Г. /на собствено основание/ - наследници на починалия съдружник К. И. Г. и СД „ Интелсофт-Г. , К. и СИЕ“.

С обжалваното в настоящото производство разпореждане е върната подадената от Н. Г. и И. Г. искова молба и е прекратено производството по делото . Прието е , че ищците не са активно процесуално легитимирани да предявят отрицателно установителен иск по чл. 71 от ТЗ, доколкото с влязло в сила решение е отречено членството им в ответното събирателно дружество, тоест същите нямат качеството на съдружници в събирателното дружество. Прието е също така , че нямат и правен интерес от предявяване на иска, тъй като въпреки приемането на новия съдружник- И. К., те могат чрез иск по чл. 97, ал.2 от ТЗ да претендират заплащане на стойността на дела на техния наследодател и полагащия им се дял от годишната печалба до прекратяване на членството.

Разпореждането е правилно и изложените в него мотиви за недопустимост на предявения отрицателно установителен иск напълно се споделят от настоящия състав на въззивната инстанция.

Искът по чл. 71 от ТЗ е предоставен на всеки член на дружеството, за защита правото му на членство и отделните му членствени права, когато те бъдат нарушени от други, различни от ОС органи на дружеството, с оглед на което може да бъде установителен, конститутивен или осъдителен. Той може да има за предмет установяването на действителните членствени права, 2 оспорени или нарушени по един или друг начин от органи на дружеството-управител, съвет на директорите, управителен съвет, надзорен съвет и пр. Искът не е насочен към промяна на членствени правоотношения, а само към съобразяването им с действителните права на съдружника (акционера) от страна на органите на дружеството. Активно легитимиран по исковете с правно основание чл. 71 от ТЗ е съдружник или акционер, а пасивно легитимирано е съответното дружество, чийто член е той.

В случая ищците са наследници на починалия съдружник в ответното събирателно дружество - К. И. Г. и с влязъл в сила съдебен акт –Решение № 316/12.11.2025год., постановено по т.д.№ 405/2025год. на ВКС е установено отсъствието на членствено правоотношение между тях и ответното събирателно дружество. Тоест, към момента на подаване на исковата молба, а и към настоящия момент те нямат качеството „ съдружници“ в СД „ Интелсофт- Г., К. и сие“ и не притежават активна процесуална легитимация по иска с правно основание чл.71 ТЗ .

Според задължителните указания в ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, искът по чл. 71 от ТЗ може да бъде предявен и като установителен . Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска е наличието на правен интерес.Правният интерес от решаване на правния спор винаги произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всеки от спорещите твърди, че се засяга правната му сфера , при това конкретно, а не абстрактно .

В настоящия случай от една страна ищците развиват теза за наличие на правен интерес от предявяване на иска , основава на твърдяното им членство в ответното събирателно дружество.

Тази теза не може да бъде възприета с оглед установеното с влязло в сила решение несъществуване на членство правоотношение между тях и ответното дружество. След като ищците не са съдружници в дружеството , то липсва законово изискване да се иска тяхното съгласие във връзка с приемането на ответницата К. като съдружник в дружеството. С оглед на това, обстоятелството , че ищците не са давали съгласие за приемането на И. К. за съдружник в дружеството, не може да послужи за обосноваване на правния им интерес от предявяване на отрицателно установителния иск за отричане членството й в дружеството. Същевременно, дори и да бъде установено несъществуването на членствено правоотношение между ответницата и събирателното дружество чрез уважаване на отрицателно установителния иск, то това няма да доведе като последица до признаване на членствените права на самите ищци в събирателното дружество.

От друга страна ищците развиват теза за наличие на правен интерес от предявяване на отрицателно установителния иск, основана на необходимостта да защитят имуществените си права като наследници на починалия съдружник. Приемането на ответницата като съдружник в събирателното дружество и оттук- продължаването съществуването на дружеството не препятства защитата на имуществените права на ищците като наследниците на починалия съдружник, доколкото за тях съществува възможността чрез иск по чл. 97, ал.2 от ТЗ да претендират от дружеството заплащане на стойността на дела от имуществото на събирателното дружество на починалия съдружник,техен наследодател.

Имуществените последици от прекратяване на членството / и в хипотеза на смърт на съдружник/ са посочени в чл.97, ал.2 ТЗ и те са , че дружеството изплаща на прекратилия участието си съдружник, респ. на наследниците на починалия съдружник, които не са изявили желание да станат съдружници, стойността на дела от дружественото имущество и дела от годишната печалба за времето до прекратяване на членството. В съдебната практика е прието ,че стойността на дела на напускащ/починал съдружник от имуществото на събирателно дружество в хипотезата на чл.97, ал.2 ТЗ следва да се определи по начина, уговорен в дружествения договор, а ако договорът не съдържа уговорки в тази насока, стойността на дела следва да се определи като съразмерна на участието на съдружника част от паричната оценка на чистото имущество /актив/, притежавано от дружеството към момента на прекратяване на членственото правоотношение.

Имуществото на дружеството следва да се оцени по неговата действителна пазарна цена към момента на прекратяване на членственото правоотношение, а за имуществените права /активи/, които нямат пазарна цена, следва да се вземе предвид балансовата стойност .

С оглед така възприетия начин на определяне на вземането за стойността на дела на починалия съдружник , в частност момента към който се остойностява този дял , се явяват ирелевантни за неговото определяне настъпилите след този момент промени в имущественото състояние на дружеството. С оглед на това възможността за намаляване на имуществото, притежавано от събирателното дружеството след приемането на ответницата К. и в резултат на 3 това- продължаване дейността на дружеството , не би се отразила върху имуществената сфера на наследниците.

Достигайки по изложените съображения до извод за недопустимост на предявения иск, идентичен на направения от първоинстанционният съд, настоящият съдебен състав намира, че образуваното въз основа него производство пред СГС правилно е прекратено с обжалваното разпореждане , поради което следва да бъде потвърдено.