Решение № 2253 от 03.11.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2253 гр. Бургас, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АСЕН Т. РАДЕВ при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело № 20232120101778 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на Гаранционен фонд против И.

С. Д., за осъждането му да заплати сумата от 18501.61 лв. – застрахователно обезщетение, заплатено на трето увредено лице, за причинени му от ответника имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 24.09.2017 год. в ***, ведно със законната лихва, начиная от датата на депозиране на исковата молба - 27.03.2023 до окончателното плащане.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, ищецът поддържа предявените искове и моли съда да ги уважи. Ангажира доказателства, претендира направените по делото разноски.

Особеният представител на ответника оспорва исковете по съображения, изложени по реда на чл.131 от ГПК.

Предявените искове са с правно основание в чл.559, ал.3 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Като взе предвид изявленията на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

На 27.09.2017 год. главен полицейски инспектор в Областно полицейско управление - гр.Х. е съставил уведомление за ПТП, настъпило в 12.01 часа на 24.09.2017 год. в ***, съгласно което ответникът, управлявайки на заден ход лек автомобил „Мерцедес Ц220 ЦДИ“ с рег. № ***, се блъснал в намиращия се зад него лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ***, причинявайки му увреждания.

Щетите са били описани подробно от вещо лице, при оглед и заснемане в 1 автосервиз, като са остойностени на 4962.82 евро, в т.ч. материали и труд.

На 24.01.2018 год., от името на Бюро „Шмитц“, натоварено с ликвидация на щетата, заведена по повод въпросното ПТП, е отправено искане до НББАЗ за възстановяване на обезщетението, изплатено на увреденото от произшествието лице, заедно с разходите по определянето му, или общо 7445.64 евро, включващи 4170.44 евро - разходи за ремонт;

907.59 евро - възнаграждение за вещо лице; 25 евро - други разходи, 571.44 евро адвокатски услуги, 800 евро - намаление в стойността и 971.17 евро - такса на Бюро „Шмитц“.

С второ искане от 28.02.2018 год., озпратено до НБААЗ, от Бюро „Шмитц“ са допълнили дължимото за възстановяване обезщетение с още 1733.90 евро, включващи 841.05 евро - допълнителни разходи за ремонт, 430 евро - пропуснати ползи от престой, 226.16 евро - допълнителна такса на бюрото и 236.69 евро - остатък от адвокатски хонорар за ползвана адвокатска услуга от увреденото лице.

Към датата на настъпване на ПТП, управлявания от Д. автомобил е бил с обичайно пребиваване на територията на РБългария, но за него не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“

С платежни нареждания от 27.02.2018 год. и от 23.04.2018 год. НБААЗ е изплатило на Бюро „Шмитц“ въпросните суми, като е поискало от Гаранционния фонд възстановяването им, ведно с ликвидационните и банкови такси.

По повод това искане, в Гаранционен фонд е образувана щета № 12 0207 / 16.03.2018 год., с подробна разбивка на подлежащата на възстановяване сума - 15021.93 лева и доплащането, съгл. второто искане на Бюро „Шмитц“ от 28.02.2018 год., в размер на 3479.68 лева.

Сумите са възстановени от Гаранционния фонд на НБААЗ на два пъти - на 30.03.2018 год. е преведена сумата от 15021.93 лева, а на 15.05.2018 год. - сумата от 3479.68 лева.

На 15.09.2022 год. Гаранционният фонд е поканил И. Д. да възстанови горепосочените суми, като поканата му е връчена на 06.10.2022 год., съгласно вписването в обратната разписка.

От заключението на вещото лице по назначената автотехническа експертиза се установява, че не всички, описани в щетата увреждания, могат да се поставят в причинна връзка с настъпилото ПТП, а тези, които могат, следва да се обезщетят с 8342.57 лв.

С оглед на така установената фактическа обстановка, исковете са частично основателни.

Съдът намира за категорично установено настъпването на ПТП по вина на ответника, при управление на лек автомобил, а също и естеството на уврежданията, причинени от произшествието на другия автомобил. Установено е също, че вредите са 2 репарирани, но тъй като за управлявания от Д. автомобил е нямало сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на настъпване на ПТП, се е наложило увреденото лице да бъде обезщетено от Гаранционния фонд, при посредничеството на НБААЗ и Бюро „Шмитц“. Щом като вредите са репарирани, ищецът е могъл да встъпи в правата на увредено лице и да упражни валидно правото си на регрес срещу деликвента.

Обезщетението е определено и изплатено от Гаранционния фонд по реда на чл.493, ал.1, т.2, т.3 и т.4 от КЗ и на основание чл.557, ал.1, т.2, б.А вр. с чл.558, ал.7 и чл.559 от КЗ, поради което, по силата на последната разпоредба, същият е встъпил в правата на увреденото лице до размера на дължимо платеното обезщетение (чийто доказан, а оттам основателен размер, бе определен със заключението на вещото лице по назначената техническа експертиза на 8342.57 лв.), както и на разходите във връзка с предявяването на застрахователната претенция и определяне на обезщетението, а също и пропуснатите ползи, заплатени от фонда на НБААЗ, респ. на Бюро „Шмитц“ - 8151.99 лв. общо, съгласно разходооправдателните документи, при курс от 1.95583 лв/евро.

Липсват доказателства, от които да се изведе основателност на възражението на особения представител на ответника за съпричиняване, поради което то, както и възражението му за погасителна давност, по арг. от чл.378, ал.5 от КЗ (Р-2-2011-II т.о.), са неоснователни.

Д., комуто бе възложена доказателствената тежест, не установи да е заплатил на ищеца претендираното обезщетение, поради което, главният иск е основателен за 16494.56 лв., до който размер следва да се уважи, а за горницата до пълния предявен размер - да се отхвърли.

Предвид основателността на главния иск, основателна се явява и претенцията по чл.86, ал.1 ЗЗД - за заплащане на законната лихва върху горната сума, считано от подаване на исковата молба – 27.03.2023 год. до окончателното изплащане на вземането.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него разноски, в общ размер от 1685.03 лв., в т.ч. държавна такса, депозити за особен представител и вещо лице, както и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Мотивиран от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА И. С. Д. от с. Т., ЕГН - **********, да заплати на Гаранционен фонд – гр. С., ***, представляван от М. К. и С. С., сумата от 16494.56 лв. – застрахователно обезщетение, заплатено на трето увредено лице от НБААЗ и възстановено от Гаранционен фонд, за причинени от ответника имуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 24.09.2017 3 год. в гр.***, ведно със законната лихва върху горната сума, начиная от датата на депозиране на исковата молба в съда - 27.03.2023 до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения, до пълния предявен размер от 18501.61 лв.

ОСЪЖДА И. С. Д. да заплати на Гаранционен фонд – гр.София деловодни разноски в размер на 1685.03 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4