Решение № 2139 от 11.04.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2139 гр. София, 11.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско дело № 20241100504023 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.436 вр. чл.435, ал.2, т.7 ГПК.

Образувано е по жалба, вх. № 24466/07.03.2024г. по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, с район на действие - Софийски градски съд, уточнена като такава (като жалба) с молба, вх. № 30667/25.03.2024 г. по описа на ЧСИ, депозирани от длъжника „Е Е.Е. У.Е.Д.” ЕООД, и двете постъпили по изпълнително дело № 20248510400284 по описа на ЧСИ М.П., срещу отказ, обективиран в съобщение, изх. № 15606/08.03.2024 г. по описа на ЧСИ М.П., изпратено до „Е Е.Е.У.Е.Д.“ ЕООД, с който ЧСИ Петков е оставил без уважение искането за отмяна на Постановление за разноски с изх.№ 11569/19.02.2024 г. в частта, касаеща приетата за събиране такса по т.26 ТРЗЧСИ, което искане е било инкорпорирано в жалба, вх. №

24466/07.03.2024г. и е отказал да намали приетата за събиране такса по т.26 ТРЗЧСИ.

В случая жалба, вх. № 24466/07.03.2024г. по описа на ЧСИ М.П., първоначално е имала характер на молба по чл. 248 ГПК, с която длъжникът „Е Е.Е.У.Е.Д.“ ЕООД, е поискал отмяна на Постановление за разноски с изх.

№ 11569/19.02.2024 г. в частта, касаеща приетата за събиране такса по т.26 ТРЗЧСИ, и по тази молба по чл. 248 ГПК, ЧСИ се е произнесъл с посочения по-горе отказ, обективиран в съобщение, изх. № 15606/08.03.2024 г., като в посоченото съобщение ЧСИ е дал изрични указания на жалбоподателя да посочи дали поддържа жалбата.

1

С молба, вх. № 30667/25.03.2024 г., жалбоподателят е посочил, че поддържа подадената жалба, поради което настоящият съд намира, че същата жалба, макар и първоначално имаща характер на молба по чл. 248 ГПК, понастоящем следва да се разглежда като жалба по реда на чл.436 вр. чл.435, ал.2, т.7 ГПК.

В жалбата се излага, че на 21.02.2024 г. на жалбоподателя било връчено постановление с изходящ номер 11569/19.02.2024 на ЧСИ М.П., с което, на основание чл. 79, ал.1 ГПК, приема за събиране в рамките на изпълнителното производство разноски по т.26 – „ИЗПЪЛНЕНИЕ на парично вземане, сума:

57 023.33 лв.“. Поддържа се, че в тази си част постановлението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на т. 26 от ТТРЗЧСИ, вр. чл.

79, ал. 1 ГПК, като се моли да бъде отменено по съображения изложени в жалбата, а именно, че пропорционалната такса по т.26 от Тарифата се следва при приключване на изпълнението и се дължи само върху събраната сума. Поддържа се, че по естеството си тази такса представлява възнаграждение за положения труд от ЧСИ (цитира се ТР №2 /2013 г. от 26.06.2015 г., постановено по тълкувателно дело № 2 по описа за 2013 г. на ОСГТК на ВКС). Излага се, че към момента на постановяване на оспорваното постановление парична сума не е събрана по изпълнителното дело, поради което и таксата по т.26 от ТТРЗ ЧСИ не се дължи и не може да бъде изчислена. Поддържа се също, че посочената разпоредба определя като основа на изчисление, към която се прилага процента на таксата, размера на реалната събрана сума, а не всички дължими парични суми, както неправилно е приел ЧСИ. Излага се, че доколкото е начислил такса върху сбора от всички дължими, но несъбрани парични суми, ЧСИ е определил незаконосъобразно размер от 57 023.33 лв. на таксата по т.

26 от ТТРЗ ЧСИ. Сочи се, че в принудителното изпълнително производство събирането на дължимите парични суми е бъдещо несигурно събитие, поставено в зависимост от различни и множество фактори – дали е налице имущество на длъжника, годно да бъде предмет на предварително изпълнение и в какъв размер. Сочи се, че предварителното изчисляване на пропорционалната такса е недопустимо, доколкото размерът на тази такса е обусловен от размера на реално събраната парична сума, а към момента на издаване на оспорваното постановление този размер е неизвестен. Моли се да бъде отменено постановлението като незаконосъобразно, в частта, в която на основание чл. 79, ал. 1 ГПК са приети за събиране в рамките на изпълнителното производство разноски по т.26 – „Изпълнение на парично вземане, сума: 57 023.33 лв.“.

Взискателят „Р.К.Г.“ ЕООД, ЕИК ****, чрез пълномощника адв.Л.С., в предвидения в чл. 436, ал. 3 ГПК тридневен срок е депозирал писмени възражения, вх. № 33036/29.03.2024 г. по описа на ЧСИ М.П., с които оспорва жалбата.

Частен съдебен изпълнител М.П. е представил подробни мотиви относно допустимостта и основателността на жалбата.

2

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и в нейния отговор, както и обясненията на частен съдебен изпълнител М.П., прие следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Разгледана по същество, същата е неоснователна поради следните съображения:

В случая Изпълнително дело № 20248510400284 е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 18.01.2024 г. от Апелативен съд – София (САС) на основание решение по търговско дело № 812 от 2023 г. на САС 9 с-в/отд., по молба на взискателя „Р.К.Г.“ ЕООД, ЕИК ****, срещу длъжника „Е Е.Е. У.Е.Д.” ЕООД, ЕИК ****, за заплащане на парично задължение.

Съгласно искането на взискателя по изпълнителното дело са наложени запори на вземания по банкови сметки на длъжника и е извършен опис на движими вещи.

Покана за доброволно изпълнение с изх.№ 11568/19.02.2024 е връчена на 21.02.2024г на длъжника чрез неговия управител - М.М.Т.. Ведно с поканата за доброволно изпълнение е връчено и постановление с изх. № 11569/19.02.2024г. за приетите по делото такси и разноски.

На 07.03.2024г. в кантората на ЧСИ е постъпила жалба с вх. № 24466/07.03.2024г., депозирана от длъжника чрез пълномощника адв. И.Ш., срещу приетата за събиране с постановление с изх. № 1156 9/ 19.02.2024 г. такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Със съобщение с изх.№ 15606/08.03.2024г., получено от длъжника чрез адв. И.Ш. на 19.03.2024 г., ЧСИ е уведомил длъжника за отказа си да намали приетата за събиране такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, като в съобщението са указани и нередовностите, които следва да бъдат отстранени, в случай че длъжникът поддържа жалба с вх. № 24466/07.03.2024г.

Съобщените нередовности са отстранени в срок, като с молба, вх. № 30667/25.03.2024г., длъжникът е заявил, че поддържа жалбата и желае тя да бъде администрирана. Препис от жалбата е връчен на взискателя чрез пълномощника адв. Сираков.

По така постъпилата жалба, съдът от правна страна намира следното:

Съгласно мотивите, изложени в т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2015г. от 10.07.2017г., постановено по тълкувателно дело № 3/ 2015 по описа на ОСГТК, ВКС:

„ ...Съгласно чл. 79 ГПК всички такси и разноски по изпълнението, с изключение на изрично посочените такива, са за сметка на длъжника, като е без значение дали изпълняемото право е парично или непарнчно. За разлика от исковото производство, в което съдът е длъжен да се произнесе по 3 отношение на задължението за разноски със съдебния акт, с който приключва производството, в изпълнителното производство няма изискване за конкретен момент, в който съдебният изпълнител трябва да се произнесе за разноските. Това се дължи на особеностите на производството по принудително изпълнение. Изпълнението може да бъде реализирано чрез един или няколко изпълнителни способа. По същество всеки такъв способ представлява изпълнителен процес, който се урежда както от важащите за самия него правила, така и от тези, които са общи за всички изпълнителни способи.

От друга страна, всеки изпълнителен способ представлява съвкупност от изпълнителни действия, които се извършват в определената от закона последователност, като за всяко от тези действия, се дължи такса, ако това е предвидено в съответната тарифа.

Затова размерът на разноските по изпълнението се променя с извършването на всяко подлежащо на изпълнително действие. Дължимите се по изпълнението такси и разноски се внасят от взискателя, затова, на основание чл. 79 ГПК, между, него и длъжника възниква материално правоотношение за възстановяването им. По силата на това правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за направените във връзка с реализираното изпълнение и в разумен размер разноски, а длъжникът има съответното задължение да ги възстанови. Това вземане не е материализирано в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство. То обаче се събира в това производство, дори и реализираното в него притезание да е непарично такова. В последния случай, при липса на доброволно плащане на разноските от страна на длъжника, вземането на взискателя за тях ще може да се реализира в изпълнителното производство чрез някой от предвидените за изпълнение на паричните задължения изпълнителни способи.

Тъй като тези разноски се събират от длъжника в хода на производството по принудително изпълнение, а не след неговото приключване, то ще се счита за приключило, след като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението. Това налага размерът им да бъде установен в течение на самото производство.

Само по себе си авансовото внасяне на дължимите се по изпълнението такси и разноски не е достатъчно, за да може те да бъдат събрани от длъжника.

Необходимо е да бъде установено, че внесените суми са действително дължими по изпълнителното производство, поради което за длъжника е възникнало задължение за възстановяването им. Това става с надлежен акт на органа по изпълнението, поради което е необходимо последният да определи дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника. Вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на изпълнителен лист. Затова този акт представлява пряко 4 изпълнително основание. Съгласно чл. 434 ГПК съдебният изпълнител е задължен да документира извършеното от него действие чрез изготвяне на предвидения за целта протокол, в който наред с другите факти се посочват и направените разноски по изпълнението. Това документиране по съществото си е произнасяне на съдебния изпълнител по отношение на разноските по изпълнението, но липсва законово задължение при приключване на всеки отделен изпълнителен способ или на производството по принудително изпълнение, всички произнасяния по разноските по реда на чл. 434 ГПК да бъдат обобщени в един окончателен акт на съдебния изпълнител, в който да се определи общото задължение на длъжника за разноските на изпълнението.

При липсата на такова законово задължение, то не може да бъде създадено по тълкувателен път. Затова използвания в чл. 435, ал. 2 ГПК израз „постановление за разноски“, следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за разноските посочени в поканата за доброволно изпълнение. В тази си част поканата съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в изпълнителното основание и издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК, като това оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение.“

Съгласно т. 26 от ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: а) до 100 лв. - 10 лв.; б) от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв.; в) от 1000 до 10 000 лв. - 100 лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв.; г) от 10 000 до 50 000 лв. - 820 лв. + 6 на сто за горницата над 10 000 лв.; д) от 50 000 до 100 000 лв. - 3220 лв. + 4 на сто за горницата над 50 000 лв.; е) над 100 000 лв. - 5220 лв. + 2 на сто за горницата над 100 000 лв.