Решение № 797 от 23.04.2019, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№

……………/…………..…. , гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД – шести наказателен състав в публично заседание на първи април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА при секретаря МАРГАРИТА

СТЕФАНОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 457 по описа на Варненски районен съд за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „К.к.“ ЕООД ЕИК ********* подадена чрез адв. К.К., против НП № ********** от 14.11.2018год. на Зам. кмета на Община Варна, с което на ТД е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл.123, ал.1 от ЗМДТ за нарушаване нормата на чл.14, ал.1 от същия закон.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно, навежда твърдения както за допуснати в хода на адм.наказателното производство съществени нарушения на процес. правила ката и за нарушение на материалния закон и моли НП да бъде отменено.

В съдебно заседание за въззивното дружество редовно призовано, представител не се явява.

Процес. представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за датата на с.з. не изпраща представител и не изразява становище.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради което и е приета от съда за разглеждане.

След като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 28.06.2018год. въззивното дружество придобило възмездно следния недвижим имот: кабинет 1 находящ се в гр.Варна, ***, ет.2 ведно с прилежаща маза №1, както и 7.1224% ид.

Части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място върху което е изградена сградата, както и 11.41 кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** целия с площ 186кв.м. Сделката била изповядана от нотариус А.Александров и била обектвирана в НА № 175, т.І, рег.№ 5723 д. № 160/2018год.

Сградата била въведена в експлоатация на 28.08.2018год. като гл.архитект на район „Младост“ издал удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж №28/08.08.2018год.

На 14.09.2018год. въззивното дружество, чрез упълномощен представител – адв. Д.К., подало декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ в която били декларирани както кабинета, така и ид.ч. от поземления имот.

Преглеждайки декларацията св. Д.-*** отдел МДТ установила, че не е спазен срока предвиден в чл.14, а.1 от ЗМДТ за деклариране на земята – 11.41кв.м. ид. части от поземления имот който срок бил изтекъл на 28.06.2018год.

На същата дата св.Д. – Маринова съставила срещу въззивното дружество АУАН № ********** в който посочила че същото е нарушило разпоредбата на чл. 14, ал.1 от ЗМДТ, тъй като не било спазило законоустановения двумесечен срок за деклариране на недвижим имот с адрес…. представляващ 11.41кв.м. ид. части от поземлен имот .. придобит с НА № 175, т.І, рег.№ 5723, д. № 160/2018год. като крайният срок за деклариране на имота бил изтекъл на 28.08.2018год. считано от 28.06.2018год. Актът бил предявен и връчен на лицето което подало декларацията по чл.14 от ЗМДТ – адв. К.. Последната не била упълномощена от представляващия въззивното дружество да получава АУАН. Още на същата дата адв. К. подала писмена молба с която поискала да не бъде налагано адм.наказание на въззивното дружество с основен аргумент маловажност на нарушението.

На 14.11.2018год. въз основа на акта, зам.кмета на Община Варна Пейчо Пейчев, издал атакуваното НП като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, допълнил че имота за който не била подадена в срок декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ включва и кабинет 1 с площ 46.70кв. и наложил на въззивника адм. наказание имуществена санкция в размер на 500лв. на основание чл.123, ал.1 от ЗМДТ.

Като писмени доказателства към АНП са приложени Молба от „К.к.“ ЕООД чрез адв. Десислава К. адресирана до Директора на МДТ при Община Варна и заведена с вх.№ МД-Т18006066ВН/14.09.2018год., пълномощно изходящо от Георги Иванов Кулински като управител и представляващ „К.к.“ ЕООД към адв. К.К. и адв. К.К.

*** – дирекция МДТ и навсякъде където е необходимо като от негово име подадат декларация по чл.14 от ЗМДТ за следните недвижими имоти кабинет 1 находящ се в гр.Варна, ***, ет.2 с идентификатор *** с площ 46.70кв.м. ведно с прилежаща маза №1 и 11.41кв.м. ид..ч. от поземлен имот находящ се в гр.Варна, *** с идентификатор **** целият с площ 186кв.м.; НА № 175, т.І рег.№ 5723 дело №160/2018год. от 28.06.2018год. на нотариус А.Александров и приложените към него скица на поземлен имот № 15-588786-22.11.2017 и схема № 15-417199-25.06.2018г. на самостоятелен обект в сграда; разписка за приета декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ вх.№ Ж5305024209/14.09.2018год.;

Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж №28/08.08.208год.; копие от пълномощно изходящо от „К.К.“ ЕООД представлявано от Георги Иванов Кулински към адв. К.П.К. с делегиране на правомощия да подаде жалба срещу НП №********** от 14.11.2018год..

Като писмени доказателства в хода на съдебното следствие са приети Заповед № 5406/29.12.2015год. на кмета на Община Варна и данъчна декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ заведена с вх.№ Ж5305024209/14.09.2018год.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които преценени поотделно и в своята съвкупност не навеждат на различни правни изводи.

При извършена служебна проверка на представените по делото АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица и в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В същото време обаче констатира, че в хода на адм. наказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процес. правила, а именно:

На първо място съдът констатира, че АУАН е бил съставен в нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗАНН, а при предявяването и връчването му е била нарушена нормата на чл. 43, ал.1 от ЗАНН. Съгласно първата разпоредба актът се съставя в присъствието на нарушителя. Съгласно втората цитирана норма АУАН се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и да го подпише.

Съгласно ал.5 на чл. 43 от ЗАНН пък при подписване на акта на нарушителят се връчва препис от него срещу разписка. В случая от показанията на св. Д.-Маринова (актосъставителката) по категоричен начин бе установено, че АУАН е бил съставен в момента на подаване на декларацията по чл.14, ал.1 от ЗМДТ, която декларация била подадена от пълномощник. На същия бил предявен и акта за подпис.

Управителят на въззивното дружество не е присъствал при съставянето на акта, нито акта му е бил връчен. Видно обаче от приложеното към АНП пълномощно изходящо от управителя на въззивното дружество към две адвокатки, с него той е упълномощил последните само да подадат декларация по чл.14, ал.1 по отношение на два точно описани в пълномощното имоти. Не е делегирал правомощия на същите да получават АУАН. При това положение и доколкото с АУАН се повдига адм.наказателно обвинение то преди съставянето на акта е следвало въззивникът да бъде надлежно поканен да се яви с тази цел и при неявяване и съставяне на акта в негово отсъствие е следвало актът да му се изпрати за връчване за да се запознае с неговото съдържание за да може да организира защитата си срещу повдигнатото обвинение. В случая горното не е сторено като доказателства, че актът е достигнал до въззивника и той се е запознал с неговото съдържание по делото не са ангажирани. Следва да се отбележи, че делегиране на провомощия по подаване на декларация, дори когато правомощията са делегирани на адвокат, както е в случая, не прави адвоката пълномощник на въззивника и в адм.наказателното производство, което се образува със съставяне на акта. В случая се касае за производство с репресивен, наказателен характер и точно заради това в ЗАНН е предвидено и присъствено повдигане на адм.наказателното обвинение (съставяне на акта в присъствието на нарушителя), а в случаите когато по изключение актът се съставя неприсъствено е предвидено изрично задължение за неговото връчване на нарушителя. Целта е ясна и тя е запознаване на нарушителя с повдигнатото му обвинение и осигуряване по този начин на възможност за организиране на защита срещу повдигнатото обвинение, което в конкретния случай ангажира и обективна, безвиновна отговорност на ЮЛ. Действително съдебната практика приема, че не всякога когато актът не е бил връчен лично на нарушителя е налице допуснато съществено нарушение на процес. правила. Според съдилищата обаче съществено нарушение липсва само в случите когато АУАН е бил предявен и връчен на лице, което е било изрично упълномощено от нарушителя да получава АУАН. Настоящия случай обаче не е такъв. В случая съдът намира за нужно да отбележи, че доколкото в конкретната хипотеза против всякакви правила, въпреки че не е съставила акта в присъствието на управителя на въззивното дружество и не го предявила за подпис на същия св. Д.-Маринова не е отбелязала този факт в съставения от нея акт, не е отбелязала и изобщо на кого връчва акта, в същия има само подпис срещу нарушител като в титулната част е посочено името на представляващия дружеството Кулински, (описаните по-горе факти обуславящи допуснато нарушение по чл.40 и чл.43 от ЗАНН са установени едва в хода на съдебното следствие), поради което и АНО не е разполагал с обективна възможност изобщо да констатира описания по-горе порок и да изпълни правомощията си по чл.52, ал.2 от ЗАНН. Порока обаче е налице, той е съществен, води до нарушаване правото на защита на въззивника и е достатъчно основание за отмяна на НП на процес. основание. На следващо място съдът констатира, че при съставяне на НП също е било допуснато съществено нарушение на процес. правила, тъй като в същото е посочено, че въззивника не е подал декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ за два имота – земя и кабинет и на практика се налага санкция по фактическо обвинение, каквото изобщо не е било повдигнато с акта. Видно от акта, а и от показанията на св.Д.-Маринова, последната е съставила акта само за недекларирана в срок земя, но не и за сграда. С НП обаче се налага санкция и за сградата като в тази насока е съвсем резонно направеното в жалбата възражение за допуснати съществени нарушения на процес. правила и изложените в нея аргументи в подкрепа на извод за липса на извършено нарушение.

Що се касае до другите наведени в жалбата възражения за допуснати при издаването на НП нарушения свързани с това, че не било посочено бащиното име на лицето издало НП, както и не било указано на кого следва да се заплати имуществената санкция, те се споделят от съда дотолкова доколкото действително тези обстоятелства фигурират измежду реквизитите в чл.57 от ЗАНН, които следва да съдържа НП. Доколкото обаче непосочването им по никакъв начин не води до нарушаване правото на защита на въззивника то предпоставка за отмяна на НП само на това основание не е налице.

С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено при допуснати груби нарушения на процес. правила, водещи до нарушаване правото на защита на въззивника, поради което и следва да бъде отменено.

Доколкото с НП на въззивника е наложено наказание за това, че не подал в срок декларация по чл.14, ал.1 от ЗМДТ за новопридобит с НА 175, т.І, рег.№ 5723, д. 160/2018год. недвижим имот - земя 11.41кв. ид.ч. от поземлен имот и сграда (кабинет №1 с площ 46.70кв.м.) съдът счете, че НП е издадено и в нарушение на материалния закон по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.14, ал.1 от ЗМДТ в редакцията към 2018год. за новопостроените или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижимите имоти.

По аргумент на чл.15, ал.1 от същия закон в редакцията към 2018год. когато се касае за новопостроена сграда срока за деклариране на същата започва да тече от въвеждане на сградата в експлоатация.

Разпечатката съдържа 37 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0610c260-ca01-4009-8fc4-0b515e3353c3