Акт от 06.03.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е град С., 06.03.2017 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на седемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: НЕВЕНА

ЧЕУЗ при секретаря Д.К., като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 19

789 по описа на 2014 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.

Ищецът Я.И.П. излага в исковата си молба, че с договор от 08.09.2004 г. О.Я.П., негова майка, и Ц.И.П., негов брат, са сключили договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, по силата на който е прехвърлена собствеността върху: 1/ апартамент № 20, находящ се в гр. С., бул. „*****” № **, ет.4, състоящ се от антре, дневна с кухненски бокс, две спални, баня-тоалетна, тоалетна, килер и два балкона, с площ от 98, 44 кв.м. и мазе № 20 с площ от 6,41 кв.м., заедно с прилежащите 2,462% идеални части от общите части на сградата и 2,949% идеални части от правото на строеж върху терена и 2,949% идеални части от мястото върху което е построена сградата; 2/гараж 11, находящ се в гр. С., бул. „*****” № **, на кота -3,24 метра, с площ от 20,34 кв.м., заедно с 1,864% идеални части от общите части на сградата и 0,784% идеални части от правото на строеж на терена, както и 0,784% идеални части от мястото, върху което е построена сградата; 3/ апартамент 504А, на ет.4, в жилищната сграда – блок № 279, в секция „А”, на кота +12,20 м., с административен адрес: гр. С., ж.к. „*****”, със застроена площ от 42, 41 кв.м., с предназначение – жилище, състоящ се от всекидневна с кухненски бокс, баня с тоалетна, антре и тераса, заедно с прилежащото мазе № 28А, разположено в сутеренния етаж на секция „А” и „Б” на кота -2,90 м., с площ от 2,14 кв.м., заедно с припадащите се 0,01% идеални части от общите части на секции „А” и „Б”, без общите части от подземния гараж, заедно със съответните идеални части от правото на строеж и заедно с 0,28% идеални части от поземления имот, върху който е построена сградата. Твърди се, че О.П. починала на 21.10.2014 г.

Изложени са твърдения, че апартаментът в ж.к. „Люлин” бил закупен на 11.07.2012 г. от О.П. частично чрез изтеглен кредит от ищеца. Изложени са твърдения, че след това същата започнала да живее при ищеца в неговото жилище, където той се грижил за нея като грижите се изразявали в заплащане на консумативни разноски, данъци, храна. Твърди се, че в този период същата нямала здравословни проблеми и ищецът и помагал в отглеждането на цветя и зеленчуци, когато пребивавали в къщата им в гр. У.. Твърди се, че в периода м.02- 05.2014 г. П. отишла да живее при брата на ищеца, за да помага в отглеждането на неговото дете, тъй като същият бил в служебна командировка в САЩ, а след завръщането му, тя се върнала в жилището на ищеца. През лятото на 2014 г. П. много отслабнала, била заведена на лекар, направени били изследвания във ВМА, където й поставили диагноза за тежко белодробно заболяване в напреднала фаза. Постъпвала на два пъти в болница и за кратко време починала. След нейната смърт ищецът разбрал, че майка му е прехвърлила всички имоти на неговия брат. Твърди се, че същият за времето преди сключване на договора за издръжка и гледане, както и след неговото сключване до смъртта на праводателката му той не е изпълнил задължението да я издържа и гледа, поради което ищецът имал право да иска да развали договора поради неизпълнение. При тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес и от съда се иска да постанови решение, с което да развали сключеният договор поради неизпълнение. Претендират се разноски.

Ответникът Ц.И.П., редовно уведомен, оспорва искът в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Претендират се разноски.

Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв.

Т.. Съображения са изложени и в депозирани писмени бележки.

Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Д.. Подробни такива се навеждат и в депозирани писмени бележки.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните , съобразно разпоредбата на чл. 235 , ал. 2 и ал.3 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

От нотариален акт № 185, том IV, рег. № 14209, дело 710/2014 г. на Нотариус 302 – В.Б., се установява, че на 08.09.2014 година в град С., О.Я.П. е прехвърлила на сина си Ц.И.П. следните свои собствени недвижими имоти, а именно: 1/ апартамент № 20, находящ се в гр. С., бул. „*****” № **, ет.4, състоящ се от антре, дневна с кухненски бокс, две спални, баня-тоалетна, тоалетна, килер и два балкона, с площ от 98, 44 кв.м. и мазе № 20 с площ от 6,41 кв.м., заедно с прилежащите 2,462% идеални части от общите части на сградата и 2,949% идеални части от правото на строеж върху терена и 2,949% идеални части от мястото върху което е построена сградата;

2/гараж 11, находящ се в гр. С., бул. „*****” № **, на кота -3,24 метра, с площ от 20,34 кв.м., заедно с 1,864% идеални части от общите части на сградата и 0,784% идеални части от правото на строеж на терена, както и 0,784% идеални части от мястото, върху което е построена сградата; 3/ апартамент 504А, на ет.4, в жилищната сграда – блок № 279, в секция „А”, на кота +12,20 м., с административен адрес: гр. С., ж.к. „*****”, със застроена площ от 42, 41 кв.м., с предназначение – жилище, състоящ се от всекидневна с кухненски бокс, баня с тоалетна, антре и тераса, заедно с прилежащото мазе № 28А, разположено в сутеренния етаж на секция „А” и „Б” на кота -2,90 м., с площ от 2,14 кв.м., заедно с припадащите се 0,01% идеални части от общите части на секции „А” и „Б”, без общите части от подземния гараж, заедно със съответните идеални части от правото на строеж и заедно с 0,28% идеални части от поземления имот, върху който е построена сградата срещу грижите, които Ц.И.П. е полагал досега за нея, както и грижите и издръжката, които той ще полага за нея до края на живота й, като й осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водила досега, лично или чрез трето лице.

По делото е представена епикриза от СБАЛББ „Св. С.” на О.Я.П., от която се установява, че същата е постъпила в болницата на 14.10.2014 г. и е починала в 04,45 часа на 21.10.2014 г. като е поставена диагноза – остра сърдечно-съдова слабост, остра дихателна недостатъчност, нискодиференциран аденокарцином на десен бял дроб с метастази в белия дроб и надбъбрек, четвърти стадий.

Представена е и епикриза от ВМА, Клиника по пневмология и фтизиатрия на О.Я.П., постъпила на 13.08.2014 г. и изписана на 15.08.2014 г. с диагноза – нискодиференциран белодробен аденокарцином.

По делото е представено удостоверение за наследници изх. № ГР-14-3795/ 14.11.2014 г. на СО – район „Люлин”, от което се установява, че О.Я.П. е починала на 21.10.2014 г. и за свои наследници по закон е оставила синовете си Я.И.П. и Ц.И.П..

Представена е заповед № 261 на „Р.С.” ООД, от която се установява, че в периода 10-23.10.2014 г. Я.И.П. е бил в разрешен платен отпуск.

Представени са извлечения от банкови сметки на Я.И.П..

Разписки за платени консумативни разноски – ел. енергия; платени данъчни задължения и мобилни услуги.

Представени са и платежни документи – фискални бонове и фактури, установяващи закупуване на хранителни стоки и медицински препарати. Представени са поръчкови листи за поръчка на медицински препарати.

В съдебно заседание на 17.10.2016 г. са събрани и гласни доказателства чрез разпит на четирима свидетели.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Безспорно по делото е, че О.П. е сключила договор за прехвърляне на собствените си недвижими имоти срещу насрещното задължени на другата страна по договора – ответника Ц.П. да поеме гледането и издръжката й, осигурявайки й спокоен и нормален живот, както и за осигурените от него минали грижи. Настоящият съдебен състав приема, че сключеният договор е валиден, поради което собствеността на процесния недвижим имот е преминала върху приобретателите със сключването на този договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, като длъжник по него се явява ответника.

Активно материалноправно легитимиран да предяви иск за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка е както прехвърлителят, така и неговите наследници, тъй като при смърт на кредитора договорът за издръжка и гледане се прекратява по отношение на него (Решение № 57/20.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 6541/2007 г., на II г.о.), наследниците на прехвърлителя, включително и преживелият съпруг, могат да осъществяват развалянето на договора за издръжка и гледане поради неизпълнението му от длъжника съобразно размера на наследените права /ТР № 30/17.06.81 г. на ОСГК на ВС; Решение № 11/25.02.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1510/2009 г., на IV г.о. и Решение № 70 от 02.02.2010 г. на ВКС по гр.д. № 41/2009 г., ІІІ г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/. Ищецът по делото е низходящ от първи ред на праводателя по процесния договор и като такъв притежава активна процесуална легитимация по иска с правно основание чл. 87 ал.3 от ЗЗД. С оглед на обстоятелството, че общата за страните по делото наследодателка е имала двама низходящи ищецът притежава легитимация да иска разваляне на договора до размера на наследствените си права т.е ½ по арг. от чл. 5 ал.1 от ЗН и искът за горницата му над тази част само на това основание неоснователен с оглед липсата на активна материалноправна легитимация у ищеца.

Договорът за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е алеаторен и поетото по него задължение предполага трайно поведение от страна на приобретателя и трайни грижи и отношения от негова страна спрямо прехвърлителя. Задълженията по този вид договори следва да се изпълняват точно по вид, обем и количество, те не търпят отлагане във времето и трябва да са изпълнявани цялостно и непрекъснато /в този смисъл е и решение № 70 от 05.07.2011 Г. по гр. д. № 612/2010 г., ІІІ Г. О. на ВКС/. За да се развали договор за прехвърляне на имот срещу бъдещи грижи и издръжка е без значение дали неизпълнението на поетото задължение за издръжка и гледане е пълно или частично, забавено или неточно, доколкото всяка форма на неизпълнение на алеаторното задължение се приравнява по последици на пълно неизпълнение (Решение № 386/13.05.2003 г. на ВКС по гр.д. № 947/2002 г., II г.о.; Решение № 26/06.02.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5524/2007 г., II г.о.; Решение № 437/02.06.2009 г. на ВКС по гр.д. № 5761/2007 г., II г.о.), а съгласно Решение № 863/22.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1534/2009 г., IV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, възможностите на длъжника да предостави договореното са без значение, тъй като целта на договора е нуждите на прехвърлителя да бъдат обезпечени в обичайните разумни граници. Поради това длъжникът не може да се позовава на обективна невъзможност да предостави обещаното по договора и липсата на парични средства за изпълнение на задължението не го освобождава от отговорност. Съгласно задължителната съдебна практика, установена с решение 20/22.07.2015 г. по гр.д. 1853/2014 г. на IV ГО на ВКС издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други, според нуждата на прехвърлителя/без оглед на възможностите му да се издържа сам от имуществото и доходите си/, както и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството му според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. Следва да се държи сметка и на обстоятелството, че паричната престация по правило не може да замести уговорената натурална такава, поради което кредиторът не може да иска, а длъжникът не може да престира пари вместо грижи и издръжка.

На следващо място с оглед на обстоятелството, че искът е предявен от наследници на кредитора следва да се има предвид, че ако престираното от длъжника е било прието и кредиторът се е считал удовлетворен, неговите наследници не могат да искат разваляне на договора. В този смисъл са Решение № 863/22.12.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1534/2009 г., IV г.о. и Решение № 494/16.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 642/2011 г., IV ГО.

С оглед на обстоятелството, че процесният по делото договор включва в предметния си обхват и грижи, положени преди датата на неговото сключване т.е. минали такива, следва да се вземе предвид и факта, че положените преди датата на сключване на договора грижи са приети от кредитора по начина, по който са положени и кредиторът не може да се позовава на неизпълнение на задълженията по договора респ. да иска разваляне на договора на това основание/ в този смисъл са решение 327/25.02.2015 г. по гр.д.

Разпечатката съдържа 32 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/06106604-e9b9-4864-81cb-4412d77787c4