Решение № 68 от 13.07.2022, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Раднево, 13.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20215520100875 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. 45 ЗЗД и чл.

86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „Байо Ърт“ ЕООД, подадена чрез пълномощника адв. М., срещу П.Г.Т., в качеството му на ЕТ „Радомир – ПТ - Пеньо Тодоров“, с която се предявява иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45 ЗЗД. Ищецът твърди, че е ползвател на земеделски земи в землището на с. Б., община Раднево, с обща площ от 462 дка и ги е обработвал като е отглеждал оризови насаждения сорт „камео“, в това число парцели с № 17960-67-2-1 с площ 11,59 хка, № 17960-80-1-1 с площ 10,9 хка, № 17960-84-1-1 с площ 5,44 хка, № 17960-85-1-1 с площ 8,81 хка и № 17960-86-1-1 с площ 8,91 хка. Твърди, че стопанисваните от него парцели се намират стопанисвани от ответника парцели с оризови насаждения. Твърди, че в периода 17.07.2020 г. до 30.07.2020 г. е проведено пръскане на насажденията на ответника с хеликоптер на „КМК“ ООД, като са засегнати от пръскането и насажденията с ориз сорт „камео“ на ищеца, които се намират непосредствено до тези на ответника. Твърди, че ответникът отглежда оризовите насаждения по технология clearfield, а ищецът по конвенционална технология. Твърди, че доколкото използваната от ответника технология предвижда пръскане с препарати, тази на ищеца не допуска, даже за използвания сорт било противопоказно. Твърди, че при пръскането били 1 засегнати два от стопанисваните имоти, видимо в площ от около 50 дка, в парцели № 17960-67-2-1 площ от 22 дка и № 17960-80-1-1 площ 28 дка, вследствие на което се наблюдавало неинфекциозно, нетипично за сорта изсветляване и изсъхване на листната маса, силно редуциране на броя класове, вследствие третирането с несъвместимия със сорта хербицид.

Твърди, че пръскането било осъществено от „КМК“ ООД по възлагане от ответника, което било видно от писмо до кмета на с. Б. и разрешително от ОДБХ. Твърди, че поканили ответника с нотариална покана да уредят отношенията си чрез съставяне на констативен протокол за щетите, като се състояла среща на 23.09.2020 г., на която се разбрали да направят нова среща с представител на ответника, но на няколко покани до ответника и неговата съпруга, представител не е бил изпратен, а на 23.10.2020 г. започнала жътва.

Твърди, че извършената жътва на 23 и 24.10.2020 г. бил изготвен протокол от 25.10.2020 г. за състоянието на насажденията и ожънатото количество.

Твърди, че комисията констатирала, че средния добив от незасегнатите площи била в размер на 884 кг на декар, като от засегнатите площи били добити едва по 200 кг на декар, тоест с по 684 кг на декар по-малко. Твърди, че от ожънатите 462 дка добил общо 374,440 тона ориз, а от засегнатите 50 дка едва 10 тона. Твърди, че поради това от тези засегнати 50 дка не реализирал общо 34200 кг оризова арпа, с което бил ощетен от ответника.

Твърди, че средната пазарна цена на оризова арпа през 2020 г. е в размер 0,88 лв. за кг, поради което претърпяната за него вреда била в размер на 30096 лв.

Твърди, че процедура по ЗОСИ не е задължителна и не изключва правната възможност на ищеца да претендира вреди по общия исков ред. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 18000 лв., представляваща частично претендирано обезщетение в общ размер на 27231,40 лв. /допуснато изменение на иска по реда на чл. 214 ГПК с протоколно определение от 15.03.2022 г./, представляваща нанесени вреди, чрез пръскане в периода 17.07.2020 г. до 30.07.2020 г. с хеликоптер от „КМК“ ООД по възлагане от ответника върху оризови насаждения на площ от 50 дка, в парцели № 17960-67-2-1 площ от 22 дка и № 17960-80-1-1 площ 28 дка, вследствие на което се наблюдавало неинфекциозно, нетипично за сорта изсветляване и изсъхване на листната маса, силно редуциране на броя класове, вследствие третирането с несъвместимия със сорта хербицид, довело до по-нисък добив с 34200 кг оризова арпа, ведно със законната лихва от 2 датата на увреждането. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Представя писмена защита.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника П.Г.Т., в качеството му на ЕТ „Радомир – ПТ - Пеньо Тодоров“, в който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че оспорва изцяло твърдяната от ищеца фактическа обстановка в исковата молба. Твърди, че пръскането на оризовите насаждения е осъществено на 17.07.2020 г., за което третиране със самолет били уведомени ОДБХ-Стара Загора и кмета на с. Б., при спазване на чл. 110, ал. 4 от Закона за защита на растенията. Твърди, че ОДБХ е издала разрешение № 240153 от 13.07.2020 г., с което на ищеца било разрешено осъществяване на въздушно пръскане с препарати за растителна защита в землището на с. Б., с препарат Листего 40 и Деш ХЦ, срещу плевели, за пръскане в периода от 15.07.2020 г. до 19.07.2020 г. Твърди, че пръскането било осъществено от фирма „КМК“ ООД. Твърди, че в протоколите за жътва от 25.10.2020 г. във втория парцел, който уж бил увреден според ищеца, било реализирано най-висок добив оризова арпа в размер на 1082 кг на дка, а първият парцел, който също уж бил засегнат, имал добив от 769 кг на дка, което било много малко по добива от другите три парцела, които варирали около 800 кг на дка, поради което счита, че вреда реално не е имало. Твърди, че никой от ищцовото предприятие не е подал оплакване след пръскането, нито по-късно пред компетентните власти, за констатиран проблем поради пръскането, в това число не е имало жалба по чл. 18 ЗОСИ. Твърди, че по никакъв начин не се установя, че точно 50 дка били засегнати, като няма никакви доказателства за това и как въобще е било констатирано. Твърди, че сега вече като е ожънато ищецът може да твърди всякакви обстоятелства досежно засегнати площи, дори да ги увеличи двойно, но това нямало как да се установи, след като не е осъществено по реда на ЗОСИ. Твърди, че изпълнителят е известен с високото качество на предоставяната услуга, като няма как да е объркал и да е напръскал такава голяма площ от 50 дка поради грешка. Твърди, че е водена цялата нужна документация и е осъществено пръскане по всички законови изисквания, поради което не е налице противоправно поведение. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна на основание чл. 78, ал. 5 3

ГПК. Представя писмена защита.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение съобразно чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявеният иск има правна квалификация по чл. 49 ЗЗД, като аргументите за това са извлечени от твърденията в исковата молба. Тук обаче съдът ще се позове и на практиката на ВКС в О-1073-09, ІІІ г.о. и Р-367-10, ІІІ г.о. По правната си същност отговорността по чл. 49 ЗЗД е гаранционнообезпечителна и настъпва, след като натовареното лице при или по повод на изпълнение на възложената му работа причини виновно вреди на пострадалия. Следователно предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 49 ЗЗД са следните: вреди, причинени на пострадалия (ищеца); вредите да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД (ответникът) е възложил работа; вредите да са причинени при или по повод на изпълнението на работата, възложена от ответника; работникът или служителят да има вина за причинените вреди (Р-1088-08, ІV г.о.; Р-871-08, ІІІ г.о.). Поначало не е нужно винаги да се доказва, че прекият причинител на увреждането е конкретно определено лице. Възложителят на работата отговаря и тогава, когато не може да се установи кой конкретно от работниците или служителите е причинил вредата (т.7 на ППВС № 7/1959 г.).

Предпоставките за възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД са когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, чрез действия, които съставляват изпълнение на самата работа или които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея. В този случай вредите се явяват причинени при или по повод изпълнението на възложената работа /т.1, б.„б“ на ППВС № 9/1966 г./. Затова следва да се установи наличието на възлагане на работа от ответника; деяние на изпълнителя; вреда за ищеца по иска; причинна връзка между деянието и вредата; деянието е при или по повод изпълнението на възложената работа; вина на извършителя. Вината на извършителя се предполага, а останалите условия от хипотезата на правната норма подлежат на доказване от ищеца при условията на пълно и главно доказване.

С протоколно определение от 15.03.2022 г. съдът е обявил за 4 окончателен проекта на доклад по делото, обективиран в определението по чл. 140 ГПК от 12.01.2022 г., с което на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест както следва: ищецът следва да докаже, че стопанисвал процесните парцели, в които е отглеждал ориз сорт „камео“, като в периода от 17.07.2020 г. до 30.07.2020 г. по възлагане на работа от ответника, третото за делото лице „КМК“ ООД като изпълнител, чрез свои служители при или по повод изпълнение на работата са напръскали чрез хеликоптер с хербициди оризовите насаждения на ищеца на площ от 50 дка, в парцели № 17960-67-2-1 площ от 22 дка и № 17960-80-1-1 площ 28 дка, вследствие на което се наблюдавало неинфекциозно, нетипично за сорта изсветляване и изсъхване на листната маса, силно редуциране на броя класове, вследствие третирането с несъвместимия със сорта хербицид, което да е довело до по-нисък добив с 34200 кг оризова арпа, както и стойността на количеството загубена реколта по средни пазарни цени за 2020 г.

От приетите по делото писмени доказателства и приетите заключения на комплексната съдебна икономическа и агротехническа експертиза /накратко СИАТЕ/, които съдът кредитира като безпристрастни и компетентни, се установява, че ищецът и ответникът са отглеждали ориз в съседни обработваеми земеделски земи в землището на с. Б., община Раднево.

Ищецът е отглеждал през 2020 г. в пет парцела с номера 17960-67-2-1 с площ от 11,59 ха /115,9 дка/, 17960-80-1-1 с площ 10,9 ха /109 дка/, 17960-84-1-1 с площ 5,44 ха /54,4 дка/, 17960-85-1-1 с площ 8,81 ха /88,1 дка/ и 17960-86-1-1 с площ 8,91 ха /89,1 дка/, засети с ориз от сорта „Камео“ по конвенционалната технология за отглеждане на ориз /така писмените доказателства, отговора на вещото лице П.-П. и показанията на св. В.Ц./. От заключението на СИАТЕ е видно, че ищецът е използвал при отглеждане на ориза хербициди Агроксон и Базагран. От тук следва, че ищецът установява първата предпоставка за реализиране на правото му, а именно да е стопанисвал процесните парцели с номера 17960-67-2-1 с площ от 11,59 ха /115,9 дка/ и 17960-80-1-1 с площ 10,9 ха /109 дка/, в които е отглеждал ориз сорт „камео“.

От същите доказателствени източници /писмени доказателства, заключенията на СИАТЕ и гласните доказателства/ е видно, че ответникът пък е отглеждал през 2020 г., в непосредствено съседни на ищцовите засети с ориз земеделски земи, засети парцели с ориз от сорта „Луна“ по технологията 5 clearfield, като е използвал на 17.07.2020 г. хербицид Листего 40 с прилепител Деш ХЦ във фаза листа разтворени до забележими 2 братя. За отглеждания от ответника сорт ориз „Луна“ в полета в землището на с. Б. и използваните препарати за растителна защита виж и приложените към исковата молба документи за проведени химични обработки на л.61-65 от делото на РС-Стара Загора. От същите доказателствени източници, от приетите писмени доказателства, представени от „КМК“ ООД и от разпита на свидетелите Кр.

Вл. П. и Н. Й. Ал., е видно, че пръскането с хербицида Листего 40 в засетите с ориз площи на ответника е извършено чрез хеликоптер КА-26 от страна на дружеството „КМК“ ООД на 17.07.2020 г., след издадено разрешително от ОДБХ-Стара Загора /л.59 на РС-Стара Загора/ и уведомително писмо до кмета на с. Б., община Раднево /л.60 на РС-Стара Загора/. За извършената услуга „КМК“ ООД е издало на ответника фактура № 2015 от 31.07.2020 г. /л.67 на РС-Стара Загора/. От това е видно, че на дата 17.07.2020 г. действително третото за процеса лице „КМК“ ООД е пръскало по поръчка на ответника неговите площи, засети с ориз в землището на с. Б., с препарат Листего 40.