Решение № 1504 от 01.12.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3002/2023
- Вид
- Решение № 1504
- Подписан
- 01.12.2023
- В сила
- 01.12.2023
- Състав
- Стефка Тодорова Михова, Николай Колев Стоянов, Борис Димитров Илиев
Цитирани разпоредби
- чл.429 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 1504 гр. Пловдив, 01.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Стефка Т. Михова
Членове:
Борис Д. Илиев
Николай К. Стоянов като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20235300503002 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано по жалба, подадена от Б. Д. П., ЕГН **********, чрез адвокат С., длъжник в изпълнителното производство, против отказа на ЧСИ Константин Павлов, рег.№824 от регистъра на КЧСИ, с район на действие – района на ОС Пловдив, постановен по изп. дело №20108240401059, обективиран в разпореждане с изх.
№85312/07.09.2023 г., с което ЧСИ е отказал да уважи молбата на длъжника за прекратяване на производството по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Претендира разноски.
В жалбата се твърди, че отказът е неправилен и незаконосъобразен. Посочва се, че кредиторът е бездействал. Искането е да бъде отменен отказът на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство.
Ответникът по жалбата – „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, със седалище гр. София- взискател, изразява становище за неоснователност и недоказаност на жалбата по подробни съображения, изложени в писмено възражение.
Претендира разноски.
В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 от ГПК ЧСИ Константин Павлов излага доводи за неоснователност на жалбата.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата и данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице – длъжник в изпълнителното производство, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Изпълнително дело №1059/2010 г. по описа на Частен съдебен изпълнител Константин Павлов с рег.№824 от регистъра на КЧСИ, е образувано на 05.10.2010 г. по молба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК 130697606, с приложен изпълнителен 1 лист, издаден на 19.08.2010 г. от РС- Пловдив на основание заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №4712/2010 г. срещу длъжника Б. Д. П.. Взискателят е възложил на ЧСИ правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, включително и определяне на изпълнителния способ.
По молба вх. №37876/06.08.2015 г., постъпила по изпълнителното дело /ИД/, ведно с приложени писмени доказателства, на основание чл.429 от ГПК с разпореждане на ЧСИ Павлов е заличен като взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и е конституиран нов взискател – частният правоприемник „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.
След образуване на изпълнителното дело съдебният изпълнител е пристъпил към изготвяне на справки и проучване на имущественото състояние на длъжника, налагани са запори.
На 26.06.2013 г. е наложен запор на трудовите възнаграждения на длъжника. След тази датата и в рамките на 2-годишен срок, не са предприемани валидни изпълнителни действия, които да прекъснат срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Следващото изпълнително действие е извършено едва на 28.04.2017 г., когато с разпореждане от същата дата ЧСИ е насрочил опис на движими вещи на 06.07.2017 г., което обаче е след изтичане на две години от датата на извършване на последното изпълнителни действия на 26.06.2013 г., поради което изпълнителното производство следва да се счита прекратено по право на 27.06.2015 г. с оглед бездействието на взискателя. След 26.06.2013 г. до 28.04.2017 г. взискателят не е искал и по делото да не са били извършвани изпълнителни действия. Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др. през този 2-годишен период не са изпълнителни действия и не прекъсват давността, респективно срока по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 10 на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид гореизложеното отказът на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като неправилен и незаконосъобразен следва да бъде отменен, а делото следва да бъде върнато на ЧСИ Константин Павлов за съответно процедиране съобразно дадените указания.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Б. Д. П., ЕГН **********, длъжник по изп. дело №20108240401059 по описа на ЧСИ Константин Павлов, отказ на съдебния изпълнител, обективиран в разпореждане с изх.№85312/07.09.2023 г. за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като УКАЗВА на ЧСИ да предприеме нужните действия по прекратяването му.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
2
1. _______________________
2. _______________________
3