Решение № 2295 от 10.11.2023, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 2505/2023
- Вид
- Решение № 2295
- Подписан
- 10.11.2023
- В сила
- 07.12.2023
- Състав
- КРИСТИЯН АНТОНИЕВ ПОПОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.92 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 342, ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 2295 гр. Бургас, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20232120102505 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявена е искова молба от “Йеттел България“ ЕАД против Р. А. Б. за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от общо 1161.94 лева, представляваща месечни абонаменти и използвани услуги, лизингови вноски за устройство, неустойки за предсрочно прекратяване на договора и разлика в цената на устройство без абонамент и преференциална цена, дължими по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 24.09.2020г. с предпочетен номер ***, договор за лизинг от 24.09.2020г., договор за мобилни услуги от 24.09.2020г. с предпочетен номер ***, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че страните са свързани с облигационни правоотношения по посочените договори. Ответникът не е платил по договорите суми за такси, ползвани услуги и лизингови вноски, което е наложило предсрочното прекратяване на договорите. Ето защо се дължат и неустойки за предсрочно прекратяване на договора, които не надвишават три месечни абонаментни такси. За всички задължения са издадени съответните фактури, които отдавна са падежирали. Моли се исковете да се уважат и се претендират разноски.
Ответникът не е подал отговор в срока по чл.131 ГПК.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован не изпраща представител, но с писмена молба се взема становище по същество и се 1 поддържат предявените искове.
Ответникът се явява лично в съдебно заседание и заявява, че желае доброволно да заплати задължението си.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ, чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.92 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, като същите са допустими.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. в полза на ищеца срещу ответника, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предмет на установителните искове, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК и исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателства, а именно заверени преписи от: Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 24.9.2020 г., Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 24.9.2020 г., Договор за лизинг със същата дата за ALCATEL IS 2020 Grey + TCL 43 Android TV, Договор за лизинг със същата дата за Базови аксесоари и Застрахователна полица № TELBGRP0021209 „Смарт Турист“ от 24.9.2020 г., подписани от ответника.
Представени са и преписи от подписани от абоната декларациясъгласие от 24.09.2020 г., че ответника е получил екземпляр от общите условия на ищеца, приложение - ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти. По делото са приети описаните в исковата молба фактури, издадени от мобилния оператор за процесния период.
Представени са и Общи условия на Йеттел България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, действали за процесния период, както и Общите условия на договора за лизинг, подписани от ответника. Представен е и препис от Заявление за активиране на услуга – онлайн защита за мобилен номер *** подписано от ответника.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
В полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение за претендираната сума, връчена по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК. В изпълнение на указанията на заповедния съд, заявителят в законоустановения срок е предявил исковете за установяване на вземането, които са допустими.
По исковете с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и , чл.422, ал.1 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ съдът намира, че от гореописаните, приети по делото и неоспорени документи по категоричен начин се установява възникването и развитието между страните на две облигационни отношения – по договор за мобилни услуги и по договор за лизинг, които ги 2 обвързват и които са действали в рамките на заявения от ищеца период.
Видно от приетите доказателства по делото, се установява по несъмнен начин, че в процесния период, на ответника е бил предоставен достъп до далекосъобщителната мрежа на ищеца. Предвидените в договорите абонаментните такси се дължат за предоставения достъп до далекосъобщителната мрежа на ищеца и не зависят от това дали реално ответника ги потребява - по арг. т. 23, б. „б“ от Общите условия.
Претендираните суми за абонаментни такси за потребление на мобилни услуги са обективирани в представени и приети по делото фактури, и не са налице доказателства, които да разколебават извода, че ищецът е предоставил достъп до потребление на мобилните услуги за процесния период.
По отношение на фактурираните месечни абонаментни такси за мобилно услуги и за двата предпочетени номера, съдът намира, че същите са дължими, тъй като по делото се установи наличието на валидно сключен и действащ към процесния период договор между страните, по силата на който ответникът дължи заплащане на месечен абонамент, като абонаментната такса е дължима ежемесечно за цялото време на действие на договора.
Лизинговите вноски, начислени във фактурите, съдът намира също за дължими, тъй като в договорите за лизинг е удостоверено получаването на съответните устройства и аксесоари от лизингополучателя (ответника по делото), но липсват доказателства той да е платил начислените в представените фактури лизингови вноски.
За тези вземания следва да бъде присъдена и поисканата лихва за забава от дата на подаване на заявлението до окончателно изплащане на сумите.
По исковете с правна квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че претендираната неустойка представляваща съразмерна част от направена отстъпка от стандартната цена на предоставено на ответника мобилно устройство и неустойката по договора за мобилни услуги в размер на три месечни такси се дължат при условията на Допълнителното споразумение към договор за мобилни услуги, според което неустойките са предвидени само при разваляне на договора.
Действителната обща воля на страните при досежно клаузата за неустойка следва да се установени точно съобразно критериите на нормата на чл. 20 ЗЗД. В процесния договор е уговорена неустойка дължима единствено при разваляне на договора, която не може да счита дължима за всяко неизпълнение. Съобразно възприетото становище в Тълкувателно решение №7/2013г. на ОСГТК на ВКС, неустойката при разваляне на договора е самостоятелен и отделен вид неустойка, който може да бъде уговорен, тъй като нормата на чл. 92 ЗЗД, която урежда неустойката дължима при неизпълнение е диспозитивна и може да бъде дерогирана при изрично съгласие на страните.
Всяко едностранно прекратяване на договор при неизпълнение на някоя от страните следва да се квалифицира като разваляне на договора по смисъла на ЗЗД. Страните са свободни да уговорят условията, при които един договор може да бъде развален.
3
В настоящия случай не е предвидено автоматично прекратяване на договора. Нито от индивидуалните уговорки, нито от общите условия може да се направи извод, че страните са уговорили такъв вид прекратяване на договора. При тълкуване волята на страните, за съда е категорично ясно, че се касае за уговорки относно реда за разваляне на договора поради неизпълнение. При това положение е известно, че при настъпване на уговорените от страните предпоставки за кредитора възниква потестативно право да развали договора, което се упражнява извънсъдебно, с едностранна правна сделка, която за да породи правни последици трябва да достигне до другата страна.
По делото липсват представени доказателства за изпратено от ищеца и получено от ответника преди изтичане срока на договора изявление за разваляне на договора. Не са наведени и твърдения в тази насока. Процесната предпоставка за дължимост на неустойките не е осъществена и с връчване на препис от исковата молба на ответника, доколкото такъв е връчен към момент към който срокът на договора вече е изтекъл, тъй като не може да се развали вече прекратен договор.
По изложените съображения, съдът приема, че не са налице предпоставките за възникване на вземането за неустойка, поради което предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, и съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да заплати на ищеца направените от него съдебно-деловодни разноски в заповедното и исковото производство, съответно на уважената част от исковете. Липсва искане от страна на ответника за присъждане на разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Р. А. Б. с ЕГН ********** дължи на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК *** сумата в размер на 927,89 лв. /деветстотин двадесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща сбор от неплатени абонаментни такси, цени на използвани услуги и лизингови вноски по сключени между страните договори, от която: 86,70 лева /осемдесет и шест лева и седемдесет стотинки/, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги за периода 15.10.2020г. – 14.01.2021г. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 24.09.2020г.; сумата о т 69,89 лева /шестдесет и девет лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси и такси за потребление на мобилни услуги за периода 15.10.2020г. – 14.01.2021г. по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 24.09.2020г.; сумата от 09,60 лева /девет лева и шестдесет стотинки/, представляваща такса за услугата „Плати с Теленор дигитално съдържание“; сумата от 45,32 лева /четиридесет и пет лева и тридесет и две 4 стотинки/, представляваща незаплатени лизингови вноски за периода 25.07.2020г. – 14.01.2021г. по Договор за лизинг от 24.09.2020г. с предмет Базови аксесоари; сумата от 716,38 лева /седемстотин и шестнадесет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща незаплатени лизингови вноски за периода 25.07.2020г. – 14.02.2021г. по Договор за лизинг от 24.09.2020г. с предмет мобилно устройство ALCATEL 1S 2020 Grey + TCL 43 Android TV, ведно със законната лихва върху всяка от главниците , считано от датата на подаване на заявлението – 05.01.2023г. до окончателното изплащане на задълженията, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата в размер на 234,05 лв.
/двеста тридесет и четири лева и пет стотинки/ представляващи неустойки от които: 92,95 лева /деветдесет и два лева и деветдесет и пет стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 24.09.2020г., формирана като сбор от три стандартни месечни абонаментни такси по договора; сумата от 89,63 лева /осемдесет и девет лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за лизинг от 24.09.2020г. с предмет мобилно устройство ALCATEL 1S 2020 Grey + TCL 43 Android TV, формирана като разликата между стандартната цена на устройството /без абонамент/ и заплатената такава преференциална цена по договора; сумата от 51,47 лева /петдесет и един лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** от 24.09.2020г., формирана като сбор от три стандартни месечни абонаментни такси по договор, за които суми е издадена Заповед за изпълнение № *** г. по ч. гр. д. № *** г. на РС-Бургас.
Разпечатката съдържа 38 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/060f9b00-d15d-41c6-80db-716b22914f8e