Решение № 274 от 07.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. София, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Василена П. Мидова при участието на секретаря Теодора Цв. Стоянова в присъствието на прокурора А. К. Т. като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100607565 по описа за 2024 година Намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 378, ал.5, вр. гл. ХХІ от НПК.

Инициирано е по постъпила жалба от адв. Д. Д. – САК, в качеството му на защитник на Р. С. срещу Присъда от 20.07.2021г. по НОХД № 6360/2018г., по описа на СРС, 103 състав, с която подс. Р. С. е бил признат за виновен в това, че: На 25.07.2017г., около 17:00ч. в гр. София, по бул. „Витоша“, с посока на движение от ул. „Пиротска“ към ул. „Солунска“, при управление на МПС – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „S500“ с рег. № СО **** ВН и в района на кръстовището с ул. „Алабин“, при извършване на маневра „завиване на дясно“, приближавайки към пешеходната пътека, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно: чл. 119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“; чл. 119, ал.4 от ЗДвП: „Водачите на завиващите пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходци.“, като не е пропуснал пресичащия по пешеходната пътека от дясно на ляво, спрямо посоката на движение на автомобила, пешеходец И.М.М., с ЕГН 1

**********, реализирал пътно транспортно произшествие с него и по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната бедрена кост в областта на шийката, проявено клинично скъсяване на крайника и нарушаване на функцията му и наложило се в тази връзка извършване на оперативна интервенция за смяна на тазобедрена става, което е реализирало критериите на медико-биологичния признак „Трайно затрудняване на движенията на десния долен крайник“, за срок повече от 30 дни, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл. 343, ал.3, пр. „последно“, б. „а“, пр.2 вр. чл. 342, ал.1, пр.3 от НК и чл. 55, ал.1, т.1 от НК първоинстанционния съд му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца.

На основание чл. 66, ал.1 от НК, Съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ месеца с изпитателен срок от 3 /три/ години.

На основание чл. 343г във вр. а чл. 343, ал.3, пр. „последно“, б. „а“, пр. 2, вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК във вр. с чл. 37, ал.1, т.7 от НК, Съдът е лишил подс. Р. С. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 3 /три/ месеца, считано от датата на фактическото му отнемане на СУМПС.

На основание чл. 189, ал.3 от НПК, Съдът е осъдил подс. Р. С. да заплати направените по делото разноски, като по сметката на СДВР заплати сумата от 281.29 /двеста осемдесет и един лева и двадесет и девет стотинки/ лв., а по сметката на СРС да заплати сумата от 290.00 /двеста и деветдесет/ лева.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда. Посочва се, че в действителност определеното наказание е под най-ниския установен от закона размер за съответното деяние, но според защитата е налично случайно събития по смисъла на чл. 15 от НК. Изтъкват се подробни аргументи в тази насока, сред които кумулативните факти относно мястото на удара на удара на пострадалото лице, а именно в страничното огледало на автомобила и заключението на ВЛ, че причиняване на счупването на бедрената шийка е вследствие на падане от собствен ръст. Намира, че не е необходимо заключение на вещо лице по въпросът кой кого удря, защото е ноторно известно в случая дали автомобила удря пешеходеца или последният се блъска в колата. Това обстоятелство с наличието на „обратен волан“ при МПС-то, с което се е случило събитието, според защитата води до наличието на тезата за съответната приложимост на чл. 15 от НК по казуса. Отбелязва, че напълно споделят изводите на първоинстанционния съд за смекчаващите отговорността обстоятелства – подсъдимият е закарал пострадалия до болница. Приемат и изводите на съда за съответно съпричиняване на вредосносния резултат от страна на пострадалото лице. Не приемат единствено заключението на съда, че „по-долу от така определеното наказание не може да се слезе“, защото считат, че признаването на невиността на подс. С. е абсолютно приложимо в случая. В заключение се моли за отмяната на обжалваната присъда и постановяването на оправдателна такава.

2

В хода на производството пред настоящата инстанция, не е провеждано въззивно съдебно следствие.

В хода на съдебните прения, прокурорът, моли постановената присъда да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна. Намира, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че подсъдимият е извършил вмененото му деяние. Отбелязва, че по делото е била назначена експертиза, от която е видно, че подсъдимият е имал техническа възможност да предотврати произшествието и, че субективното му поведение е причината за настъпването му. Изтъква, че никъде в първоинстанционната присъда не е посочено, че е налице съпричиняване. Посочва, че пострадалото лице е пресичало на пешеходна пътека и на зелен светофар. Намира за доказана причинно-следствената връзка между причинените травматични увреждания на пострадалия и реализираното ПТП. В заключение счита, че е постановен един правилен и законосъобразен съдебен акт и не са налице процесуални нарушение, поради което предлага същия да бъде оставен в сила.

Адв. Д. – защитник на подс. С. заостря внимание на съда към датата на подаване на жалбата и изминалия период от време. Моли същата да бъде уважена на основание мотивите, които са изложени в нея. Според защитата пострадалият И.М. не е бутнат, а се е ударил в десния калник на автомобила и бедрената шийка е счупена не в следствие на удара, а в следствие на падане, тоест е налице случайно събитие, което изключва отговорността. Поради изложеното моли доверителят му да бъде признат за невиновен в деянието, в което е обвинен.

Подс. С., в своята лична защита, поддържа казаното от защитника си и посочва, че е невинен.

В предоставената му последна дума, подс. С. моли да бъде оправдан.

Съдът, след като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото и в рамките на пределите на проверката по чл. 314 НПК, намира за установено следното:

Депозираната жалба е постъпила в законоустановения срок и отговаря на изискванията по чл. 320 НПК, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият въззивен съдебен състав намира за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Р. С. е роден на ****г. в Република Черна Гора, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, безработен, неосъждан, живущ в гр. София, кв. „Борово“, ул. „****, ЕГН **********.

На 25.07.2017г., около 17:00ч. в гр. София, подс. Р. С. управлявал МПС – лек автомобил, марка „Мерцедес“, модел „S500“, с рег. № СО **** ВН по бул.

„Витоша“, с посока на движение от ул. „Позитано“ към ул. „Солунска“, със скорост от около 20 км/ч. Пътният участък бил покрит с дребнозърнес асфалт, а настилката била мокра, без неравности и наклон. Времето било облачно, дъждовно, през светлата част на денонощието и видимостта била добра.

Пътното платно на бул. „Витоша“ в района на кръстовището с ул. „Алабин“ е 3 предназначено за двупосочно движение, с две плътна за движение във всяка посока, отделени с трамвайно трасе. Платното за движение по посока ул.

„Позитано“ към ул. „Солунска“ се състои от две ленти с обозначена пътна маркировка М.1 „единична непрекъсната линия“, съгласно ППЗДвП. Подс. С. се движел в дясната пътна лента и бил първа кола в колоната. Подари наличието на „червен светлинен сигнал“ на светофарната уредба, той спрял управлявания от него лек автомобил. Св. И.М. също бил на кръстовището на бул. „Витоша“ и изчаквал на тротоара, за да пресече. След като пешеходния светофар светнал с зелен светлинен сигнал, той тръгнал да пресича на пешеходната пътека. Движел се със скорост от около 4 км/ч. След „зелен“ сигнал подс. С. и се приближил непосредствено до пешеходната пътека, като не пропуснал пресичащия на нея св. М., който вървял от дясно на ляво спрямо посоката на движение на автомобила, управляван от подсъдимия. С това нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“ и чл. 119, ал.4 от ЗДвП:

„Водачите на завиващите пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходци.“. От момента на навлизане на пешеходната пътека, подс. С. и въпреки, че е имал възможност да спре той не е възприел св. М., поради което последвал удар с предната дясна част на автомобила /в областта на преден десен калник и дясното странично огледало/. Св. М. паднал на платното за движение. Мястото на удара е настъпило по широчина на пътното платно – на 4,5-5,5 метра в дясно от десния край на плътното за движение на бул.

„Витоша“, считано в посока на огледа /от ул. „Позитано“ към ул. „Солунска“/, а по дължината на пътното платно – на 2,5-3,5 м. след линията на ориентира, считано от същата посока.

Подс. С. веднага слязъл от автомобила си и се опитал да помогне на пострадалия – св. М., който изпитвал силна болка в дясната бедрена кост и не можел да се изправи. След като му помогнал да се изправи, подс. С. качил пострадалия на предната лява седалка, тъй като автомобилът му бил с десен волан и откарал пострадалия в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“. По спешност е била направена оперативна интервенция за смяна на тазобедрената става.

Видно от изготвената СМЕ на св. М. са били причинени – счупване на дясна бедрена кост в областта на шийката, оток и хематом в областта на дясната тазобедрена става, проявено клинично със скъсяване на крайника и нарушаване на функциите му. Това довело до оперативна интервенция за смяна на тазобедрената става. Цитираните лесни увреждания са реализирали медико-биологичните признаци на трайно затруднение на движението на десния долен крайни, за повече от 30 дни – средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от НК.

На мястото на инцидента пристигнали служители на ОПП – СДВР, които извършили оглед на местопроизшествието и съставили Протокол за оглед на местопроизшествие от 25.07.2017г., скица и албум към него, както и Констативен протокол № К-517.

Видно от Констативен протокол № К-517/25.07.2017г. подс. С. е бил 4 тестван за алкохол с „Алкотест-Дрегер“ № 0136, проба № 06039, от която не се е доказало наличие на етилов алкохол.

Видно от заключението на АТЕ мястото на удара между лекия автомобил и пешеходеца е настъпил на платното за движение, в зона на обозначена пешеходна пътека по широчина на пътното платно – на 4,5-5,5 метра в дясно от десния край на плътното за движение на бул. „Витоша“, считано в посока на огледа /от ул. „Позитано“ към ул. „Солунска“/, а по дължината на пътното платно – на 2,5-3,5 м. след линията на ориентира, считано от същата посока. Скоростта на движение на л.а. „Мерцедес“, преди настъпване на ПТП, е била около 20 км/ч., а скоростта на пешеходеца, непосредствено преди настъпване на удара, е била около 4 км/ч. Опасната зона за спиране на лекия автомобил е била около 9м., а отстоянието на автомобила до мястото на удара, в момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение е около 14м. Причината за настъпилото ПТО са субективните действия на водача на лекия автомобил, който при конкретните пътни условия, скорост на движение и извършване на маневра десен завой, не е спрял преди пешеходната пътека и не е пропуснал движещия се по нея пешеходец, въпреки, че е имал техническа възможност да предотврати удара.