Решение № 786 от 17.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 786 гр. Пловдив, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно гражданско дело № 20245300501122 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 5221 от 22.12.2023 г., постановено по гр. д. № 191/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, I V гр. състав, е признато за установено в отношенията между страните, че И. А. С. дължи на „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД парична сума в размер 3214,05 лева, представляваща стойност на допълнително начислена електрическа енергия за периода 28.11.2020 г. – 27.05.2021 г. и сумата в размер на 37,50 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 21.12.201 г. до 31.01.2022 г., ведно със законната лихва за забава от депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК (01.02.2022 г.) до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 1478/2022 г. на ПдРС, като са отхвърлени претенциите за заплащане на сумата над 3214,05 лева до пълния претендиран размер от 9642,16 лева, и за обезщетение за забава върху главницата за разликата над 37,50 лева до пълния претендиран размер от 1

112,49 лева за периода от 21.12.2021 г. до 31.12.2022 г., както и е разпределена отговорността за разноските по делото.

Постъпила е въззивна жалба срещу уважителната част на решението от И. С.. Жалбата е подадена е подадена в срок от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против обжалваем съдебен акт. Изхожда от редовно упълномощен представител. Внесена е дължимата държавна такса. Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят С. сочи, че решението в обжалваната част е неправилно. Погрешно бил квалифициран искът от първата инстанция, понеже текстовете на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и чл. 150, ал. 1 от ЗЕ касаели доставяната от електроразпределителното дружество топлоенергия, а не електроенергия. Съдът допуснал нарушение на съдопроизводствените правила като назначил служебно съдебно-техническа експертиза въпреки липса на доказателствена активност от ищеца след надлежно разпределение на тежестта на доказване. Неправилно съдът не кредитирал показанията на разпитания свидетел. Също неправилно било прието, че към 27.05.2021 г., когато е извършена проверката на измервателната точка, И. С. бил ползвател по смисъла на пар. 1, т. 21а, б. „а“ от ДР на ЗЕ.

Моли съда да отмени първоинстанционното решение в уважителната част и да постанови ново такова, с което да отхвърли претенциите, както и да определи на процесуалния представител адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Постъпила е и частна жалба от адв. Е. М. – процесуален представител на И. А. С., срещу определение № 2069/18.02.2024 г. на ПдРС по горното дело, с което е оставена без уважение молбата на адвоката за изменение на решението в частта за разноските като се увеличи присъденият по съразмерност адвокатски хонорар от 425,16 лева на 850,30 лева.

В срока за отговор насрещната страна „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД не е взела становище както по въззивната, така и по частната жалба.

Като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Районният съд е бил сезиран от „Електроразпределение Юг“ ЕАД с иск с 2 правно основание чл. 422 от ГПК против И. А. С. за признаване за установено, че ответникът дължи на дружеството парична сума в размер на 9642,16 лева, представляваща стойност на допълнително начислена електрическа енергия, вследствие на установено пълно неизмерване на количеството електроенергия за периода от 28.11.2020 г. до 27.05.2021 г., парична сума в размер на 112,49 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва за периода от 21.12.2021 г. до 31.01.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1478/2022 г. по описа на ПдРС.

Ищецът „Електроразпределение Юг“ ЕАД твърди, че съгласно разпоредбите на действащите ПИКЕЕ (обн. В ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.) в качеството си на оператор и собственик на електроразпределителната разполагал с правото да преизчислява и фактурира количествата електрическа енергия в хипотеза на неточно или липсващо измерване на доставените количества от средствата за търговско измерване (СТИ). Ответникът С. бил клиент на дружеството с обект на потребление, находящ се на адрес гр.

*****: наследил част от имота, а и с подписана декларация обявил на дружеството-ищец, че го ползва и закупува енергия за свои нужди. На 27.05.2021 г. служители на ищеца извършили проверка на обекта на потребление, при която се констатирал неправомерно присъединен кабел – меден проводник със сечение 4х4 мм., поради наличието на който консумираната електроенергия не се отчитала от СТИ. Служителите установили неправомерното свързване към мрежата, съставили изискуемите по ПИКЕЕ документи и възстановили правилната захранваща схема.

Клиентът С. бил уведомен за съставения протокол. При спазване на правилата по чл. 51, ал. 1 от ПИКЕЕ ищецът начислил на ответника допълнително 47991 kWh електроенергия за период от 180 дни – 28.11.2020 г. до 27.05.2021 г., възлизаща на стойност 9642,16 лева. На 08.12.2021 г. била издадена фактура за тази доставка, която била изпратена на клиента съгласно чл. 56, ал. 1 от ПИКЕЕ. Задължението не било платено на падежа на фактурата – 21.12.2021 г., поради което считано от тази дата до 31.01.2022 г., когато било инициирано заповедното производство, ответникът следвало да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата сума, 3 което възлизало на 112,49 лева.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът И. С. е подал писмен отговор, в който оспорва исковете като неоснователни. Понеже проверката на СТИ в обекта се състояла преди да той да стане клиент на дружеството, за задълженията преди 15.11.2021 г. (датата на подписване на декларацията, представена от ищеца), отговарял не той, а лицата, които ползвали имота към онзи момент, или техните наследници. Констативният протокол, съставен при проверката, бил издаден незаконосъобразно. Неправилно и произволно било определено количеството електроенергия за процесните 180 дни. Имотът не се ползвал от 2020 г., когато починала бабата на ответника, поради което за този период не следвало да се начислява цена за потребена електроенергия.

Първоинстанционният съд е счел, че ищцовото дружество при пълно и главно доказване е установило, че процесната сума е начислена по предвидения в ЗЕ и ПИКЕЕ ред, както и наличията на всички предпоставки за надлежно упражняване на правото да осъществи едностранна корекция на сметката на потребителя за електрическа енергия за минал период. С оглед размера на съсобственическата квота на потребителя-ответник в обекта на доставка на електроенергия (1/3 – придобита по наследство на *****.2018 г. от баща му И. С.), искът е уважен за 1/3 от търсената сума. Поради установената забава на плащането, уважен е за съответния период и искът за мораторна лихва.

При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Следва да се премине към проверка на неговата правилност.

Между страните по делото не се спори, че обект, находящ се на адрес гр.

*****, е снабден с електроенергия чрез мрежата на „Електроразпределение Юг“ ЕАД - оператор на електроразпределителна мрежа по смисъла на пар.

34б, б. „а“ от ДР на същия закон. Не е спорно и ответникът-жалбоподател С. е съсобственик на обекта с други две лица, които не са страни по делото – по наследство от А. С., починал на *****.2018 г., което и документално се установява от представеното удостоверение за наследници с изх. № *****/*****.2019 г. и нотариален акт за продажба на недвижим имот срещу гледане и издръжка.

От изложеното следва извод, че И. С. има качеството на потребител на 4 електроенергия по пар. 41а, б. „а“ от ДР на Закона за енергетиката. Това е така, понеже законът свързва дължимостта на вземанията за потребена електроенергия със собствеността на имота, а само по изключение – с предоставено ползване на вещно или облигационно основание, като само във втория случай за ангажиране на отговорността на ползващия следва да са налице и допълнителни условия – така напр. решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр. дело № 439/2018 г. на ВКС, III г.о. В цитираното решение изрично е прието, че при промяна на собствеността на електроснабдения обект задължението за заплащане на електроенергията до датата на преминаването й е на стария собственик, а след датата на преминаване – на новия собственик.

В процесния случай се касае за осъществено наследствено правоприемство по отношение на електроснабдения обект, поради което на още по-силно основание не могат да се слушат възражения и оплаквания за ненадлежна материална легитимация на собственика по предявените искове – дори старият собственик да е имал лични задължения преди смъртта си, те се унаследяват, а занапред – възникват лични задължения на наследницитесобственици. Нещо повече – оплакването на жалбоподателя, че не се установило да е бил потребител на електроенергия към датата на проверката на СТИ е фактологично неиздържано: той е наследил 1/3 от електроснабдения обект на *****.2018 г., проверката е извършена на 27.05.2021 г., а и периодът, за който е начислена корекционната стойност на потребената електроенергия поради констатираното вмешателство в техническата схема при измервателната точка, е също след момента на наследственото правоприемство. Предвид изложеното, оплакванията се намират за неоснователни.

От заключението на вещото лице по СТЕ и от констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средствата за търговско измерване № 656126 от 27.05.2021 г. се установява, че електрозахранването на процесния обект се е осъществявало чрез трифазен меден кабел 4х4 кв. м. – неправомерно присъединен от таблото преди електромера на къщата, което е довело до неправилно свързване на имота с мрежата, респ. провеждане на тока директно до потребителя, без той да минава през електромера и потребената енергия да бъде измервана правилно. От констатациите на вещото лице се установява също и че са спазени изискванията на методиката за изчисляване на неотчетената електрическа енергия при изчисляване на 5 количеството неотчетена електроенергия при база „въздушно захранване“, а и остойностяването на допълнително начисленото количество електрическа енергия е извършено правилно и в съответствие с определената от КЕВР цена на електрическата енергия за този ценови период. По тези изводи страните не спорят пред настоящата инстанция.

Следва да се кредитира заключението на вещото лице като компетентно и пълно изготвено. Не се намира за основателно оплакването на въззивника С., че назначаването на експертизата съставлявало процесуално нарушение.

Това е така, понеже за изясняване на обсъдените факти и обстоятелства са необходими специални знания от областта на науката, каквито съдът не притежава (чл. 195, ал. 1 от ГПК). Отделно от това, правото на защита на страната не е нарушено поради формулирането на въпросите към експерта в закрито заседание: тя е разполагала с възможността да се запознае с изготвеното заключение, да го оспори и да зададе допълнителни въпроси при изслушването на вещото лице в открито заседание. Изборът й да не предприеме тези действия не може да доведе до порок в решението.

Що се касае до възраженията против доказателствената стойност на констативния протокол, те също са неоснователни. Протоколът е съставен в писмена форма и съобразно изискванията на чл. 49 от ПИКЕЕ, а за твърдението на ответника-жалбоподател, че присъствалият на мястото на проверката на СТИ свидетел е бивш или настоящ служител на разпределителното дружество, не са представени доказателства.