Определение № 1748 от 10.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1748 гр. София, 10.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Касационно търговско дело № 20268002900938 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от А. Г. Д., действаща чрез своя баща и законен представител Г. Д. Д., чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 28 от 10.02.2026 г. по в. т. д. № 156/2025 г. по описа на Апелативен съд – Велико Търново, с което, след частична отмяна и потвърждаване на решение № 23 от 26.02.2025 г., постановено по т. д. № 154/2024 г. на Окръжен съд – Плевен, са отхвърлени исковете по чл. 432, ал.

1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 13.12.2023 г. ПТП на общински път с. Баховица – с. Николаево – с. Ралево, километър 19+800, за сумата над 28 000 лв. до 60 000 лв. (частичен иск от 80 000 лв.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.12.2023 г. до окончателното плащане.

В касационната жалба се твърди, че въззивното решение е неправилно поради наличие на всички касационни основания, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК, като се моли за неговата отмяна и уважаване на исковата претенция в пълния предявен размер, ведно с произтичащите от това правни последици.

Оплакванията на касатора са съсредоточени в посока неправилното приложение от страна на въззивния съд на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение в занижен размер, както и относно неправилно приетото за основателно възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД на застрахователното дружество за съпричиняване на вредоносния резултата от страна на малолетната ищца.

1

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване се поставят въпроси, които според касатора са включени в предмета на спора и са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд, по отношение на които се сочи наличието на допълнителните селективни предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Твърди се и очевидна неправилност на въззивното решение поради явната му необоснованост.

Против касационната жалба в срока по чл. 287 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по касация - „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид становището на касатора и материалите по делото, приема следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Съставът на въззивния съд, след анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, е приел, че справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди на А. Д., настъпили вследствие на ПТП от 13.12.2023 г., е в размер на 40 000 лв. По спорния въпрос относно приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и съпричиняване на вредоносния резултат от страна на малолетната ищца, съставът на Апелативен съд – Велико Търново е изложил мотиви, че в нарушение на чл. 137в, ал. 2 (ред. към м. 12.2023 г.) във вр. с чл. 137б от ЗДвП пострадалата е пътувала в моторното превозно средства, управлявано от нейната майка, без да използва система за обезопасяване на деца. Посочил е, че задължението на малолетното дете да използва система за обезопасяване не е изключено от установеното от закона самостоятелно задължение на водача по чл. 132, т. 2 от ЗДвП – при превозване на пътници водачът е длъжен преди потегляне и по време на движение да осигури всички условия за безопасното им превозване. Неизползването на система за обезопасяване не изпълнява условието за безопасен превоз при пътуване, но същевременно е установено самостоятелно задължение по чл.

137а – чл. 137д, ал. 1 от ЗДвП. Законодателят вменява завишена грижа при превоз на деца (арг. от чл. 183, ал. 4, т. 10 от ЗДвП), каквато не е регламентирана при превоз на други пътници, като разрешението следва да е идентично независимо дали делинквентът е неупражнилият надзор родител на пострадалото дете или е трето лице, а при съпоставяне на поведението на увреденото лице с това на делинквента и отчитане на тежестта на допуснатите от всеки нарушения, обусловили настъпването на вредоносния резултат, нарушението на водача по чл. 132, т. 2 от ЗДвП, причинил произшествието, е от значение за обема на неговата отговорност.

С тези мотиви въззивният съд е заключил, че в нарушение на чл. 137в, ал. 2 (ред. към м. 12.2023 г.) във вр. с чл. 137б от ЗДвП пострадалата А. Г. Д. е пътувала в моторното превозно средства, управлявано от нейната майка, без да използва система за обезопасяване на деца, като противоправното 2 поведение е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат – при използване на система за обезопасяване на деца не би получила уврежданията. Конкретният обем на съпричиняването е определен от въззивната инстанция на 30 % (след съобразяване поведението на делинквента Нели Валентинова Николова-Д., управлявала лекия автомобил, допуснатите от нея нарушения на правилата за движението по пътищата и относимите правни норми, съпоставени с поведението и действията на малолетната А. Д.), с който процент е редуцирано обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди.

Преди да пристъпи към разглеждане на предпоставките за достъп до касационен контрол на въззивното решение настоящият състав на ВКС съобрази следното:

С разпореждане на Председателя на ВКС от 09.08.2024 г., изменено с разпореждания от 23.10.2024 г. и 20.02.2025 г., по тълк. д. № 1/2024 г. на ОСНГТК е поставен за разрешаване следният въпрос: „Допринася ли пострадалото малолетно дете за настъпването на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато пътува в МПС, управлявано от делинквента, без използване или без правилно използване на обезопасителната система в нарушение на чл.

137в от Глава ІІ, раздел ХХV от Закона за движение по пътищата, ако е доказано, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем при правилно използване на обезопасителната система?“.

Поставеният въпрос по тълкувателното дело е обуславящ за изхода на настоящото производство, т. к. е пряко относим към оплакванията за неправилност на въззивното решение и поставените в тази връзка правни въпроси, доколкото дължимото обезщетение е редуцирано именно поради съпричиняване на вредоносния резултат от малолетно дете, при предявен от него, чрез законния му представител, пряк иск против застрахователно дружество за обезвреда на неимуществени вреди в резултат на ПТП, при което пострадалото дете е пътувало в МПС, управлявано от делинквента, без използване на обезопасителна система.

Преценката по чл. 288 ГПК следва да бъде съобразена с произнасянето по посоченото тълкувателно дело, поради което и на основание чл. 292 ГПК настоящото производство следва да се спре до постановяване на съответното тълкувателно решение.

Мотивиран от горното, настоящият състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по т. д. № 938/2026 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ т. о., до приключване на тълк. д. № 1/2024 г. на ОСНГТК на ВКС.

3

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4