Решение № 6197 от 05.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6197 гр. София, 05.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20221110166600 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следващите.

Първостепенният съд е сезиран с искова молба на „.“ ЕАД с ЕИК .., адрес ., ул. „.“ .

(ищец) чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт А.Т.. Ищецът твърди, че е сключил с ответника договор № 34031/111009700 от 01. 05. 2017 г. за продажба на топлинна енергия, за топлоснабден имот втора вътрешна клиника, находящ се в .”, ул. „.” ., с аб. номер 2099/ инсталация 4000153928. Съгласно общите условия действащи в процесния период купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в срок до 20-о число на месена, следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Ищецът изпратил писмо, с което поканил ответника да заплати доброволно дължимата сума, и го предупредил, че ако ответникът не заплати същата в 7-дневен срок от получаване на писмото, ищецът ще пристъпи към принудително събиране на вземането. Ищецът твърди, че на 09.08.2022 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу . „.“ ЕАД за сумата 11 662,37 лв. законна лихва за забава от 03. 03. 2020 г. до 09. 11. 2021 г. върху изплатена главница за топлинна енергия за периода м. 06. 2019 г. – м. 04. 2020 г. С оглед на което моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на . „.“ ЕАД, че дължи на „.” ЕАД сумата 11 662 лева и 37 стотинки, представляваща законна лихва за забава, начислена от 03. 03. 2020 г. до 09. 11. 2021 г. върху изплатена главница за топлинна енергия за периода м. 06. 2019 г.- м. 04. 2020 г., ведно със законната лихва от 09.08.2022 г. датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вх. номер 165779, до окончателното изплащане на сумите.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Университетска многопрофилна болница за активно лечение (.) „.“ ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., ул. „.“ ., действуващ чрез упълномощения процесуален представител юрисконсулт П. З.. Признава, че между страните е бил сключен договор № 34031/111009700 от 01. 05. 2017 г. при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди.

1

Твърди обаче, че не дължи претендираната лихва от ищеца, доколкото главното вземане е погасено. Оспорва претенцията за заплащане на законна лихва върху главницата поради липсата на дължима главница. Оспорва да е изпаднал в забава, доколкото не е получил фактура от страна на ищеца. Освен това посочва, че за периода от 13. 03. 2020 г. до 08. 04.

2020 г. лихва не се дължи поради действащото извънредно положение съгласно ЗМДВИП. С оглед на това моли за отхвърлянето на иска и за присъждане на сторените по делото разноски.

След като съобрази твърденията на страните и събраните доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, придружена е с документ за довнесена държавна такса в необходимия размер, съответства на параметрите на издадената заповед за изпълнение и отговаря на останалите формални изисквания на чл. 127 и чл. 128 ГПК, поради което е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустими.

Ищецът предявява по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на главния дълг, изпадането на ответника в забава, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.

Поради липсата на спор между страните съдът отдели като безспорно и следователно ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между тях е бил сключен валиден договор за доставянето на топлинна енергия за стопански нужди, а именно договор № 34031/111009700 от 01. 05. 2017 г., както и стойността на доставената топлинна енергия за периода 01. 06. 2019 г. – 30. 04. 2020 г. е била заплатена от ответника (л. 61). Тези обстоятелства се подкрепят и от представените с исковата молба писмени доказателства.

От експертното заключение по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което следва да бъде кредитирано като пълно, ясно и професионално издържано, се установява, че размерът на главното задължение за реално доставената през периода 01. 06. 2019 г. – 30. 04.

2020 г. спрямо топлоснабдения имот с аб. номер 2099, възлизало на 100 956 лева и 8 стотинки. Въз основа на споразумение с ищеца той заплатил това парично задължение на дванадесет месечни вноски. Всяка една вноска била заплатена със закъснение. Сборът от обезщетенията за забава за всяка една закъсняла вноска за периода на забава 03. 03. 2020 г. до 09. 11. 2021 г. възлиза на общо 11 662 лева и 29 стотинки, като за промеждутъка на извънредното положение обезщетение за забава не е било начислявано.

По изложените съображения съдът приема предявения иск за почти изцяло основателен.

Разноски. При този изход на спора съдът следва да присъди разноски.

В заповедното производство заявителят е сторил разноски за държавна такса в размер на 233 лева и 25 стотинки и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.

Предвид основателната част на претенцията съдът следва да присъди пропорционално разноски за заповедното производство в размер на 283 лева и 25 стотинки.

Длъжникът е сторил разноски за заповедното производство за юрисконсултско възнаграждение, което предвид естеството на процесуалната дейност съдът следва да определи на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 50 лева. Пропорционално на неоснователната част на претенцията съдът трябва да присъди от тях сума, която е по-малка от 1 стотинка, поради което разноски за заповедното производство не следва да бъдат присъждани.

В първоинстанционното исково производство ищецът е сторил разноски за довнасяне на държавна такса в размер на още 233 лева и 25 стотинки, за депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на общо 300 лева, както и за юрисконсултско възнаграждение. Поради 2 липсата на фактическа и правна сложност съдът определя последните на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на 50 лева. От така сторените разноски пропорционално следва да бъдат присъдени в полза на ищеца общо 583 лева и 25 стотинки.

Ответникът е сторил разноски в първоинстанционното исково производство само за юрисконсултско възнаграждение, което предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото съдът определя на основание чл. 78, ал. 8 ГПК на 50 лева. Пропорционалната част от така сторените разноски, която трябва да бъде заплатена, е отново по-малка от 1 стотинка, поради което не следва да се присъжда.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, че ответникът Университетска многопрофилна болница за активно лечение (.) „.“ ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., ул. „.“ ., дължи на ищеца „.“ ЕАД с ЕИК .., адрес ., ул. „.“ . сумата 11 662 лева и 29 стотинки, представляваща мораторна лихва за цената на топлинната енергия за стопански нужди, доставена през периода 01. 06. 2019 г. – 30. 04. 2020 г. спрямо топлоснабдения имот с абонатен номер 2099, която мораторна лихва е начислена от 03. 03. 2020 г. до 09. 11. 2021 г., за което задължение е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 43110 по описа на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 150-и състав, за 2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 11 662 лева и 29 стотинки до пълния претендиран размер от 11 662 лева и 37 стотинки.

ОСЪЖДА Университетска многопрофилна болница за активно лечение (.) „.“ ЕАД, ЕИК ., седалище и адрес на управление ., ул. „.“ ., да заплати в полза на „.“ ЕАД с ЕИК .., адрес ., ул. „.“ . сумата 283 лева и 25 стотинки, представляваща разноски за заповедното производство, както и сумата 583 лева и 25 стотинки, представляваща разноски за първоинстанционното исково производство.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.

Служебно изготвени преписи от решението да се връчат на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3