Определение № 2341 от 22.07.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2341 гр. София, 22.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско дело № 20261000502042 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. № 19863/6.07.2026 г. на ищеца Г. В. К. срещу определение № 13386/19.06.2026 г. по гр. д. № 12614/2024 г. на Софийския градски съд, І-30 състав, с което е прекратено исковото производства и са отхвърлени искания за предоставяне на правна помощ и за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски.

В жалбата се сочи, че ищецът бил завел множество дела, които били разпределени на същия съдебен състав в СГС. По същите били постановено множество определения, които ищецът бил обжалвал. Твърди, че съдията не бил безпристастен и иска неговия отвод. Иска и освобождаване от държавни такси и назначаване на служебен адвокат.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от Г. В. К. с документ озаглавен „частна жалба № 3868“ с вх. № 15282/15.10.2024 г.

Ищецът твърди, че на 19.09.2024 г. получил определение № 18104/27.09.2024 г. по адм. дело № 8136/2024 г. на Административен съд София град, І-5 състав, с което съдът е продължил срока за отстраняване нередовности на искова молба, оставил е без уважение искането за отвод на съдията, дал е указания за отстраняване на нередовност на частна жалба, дал е указания за конкретизиране на исковата молба. Посочил е, че предявява граждански иск срещу АССГ „за нанесени вреди и вредни последици, неимуществени вреди за флагрантен отказ от правосъдие по чл. 6 ЕКЗПЧОС, злоупотреба с право, ограничаване достъпа до правосъдие, издевателство и манипулация, нарушаване на основни човешки права и общностното право на ЕС“. Посочил е, че цената на иска е 1 000 000 евро и период на увреждане – от 19.06.2024 г. до 7.10.2024 г.

В „частната жалба“ са направени и искания за предоставяне на правна помощ, освобождаване от държавна такса и назначаване на преводач. Приложени са декларация за материално и гражданско състояние от 18.09.2024 г., в която е декларирана липса на имущество и на доходи; бракоразводно решение от 15.02.2017 г. по гр.д. № 54849/2016 г. на СРС, влязло в сила на 2.03.2017 г.; справка от 1.04.2024 г. за вписванията по партидата на ищеца в имотния регистър.

1

„Частната жалба“ е била подадена до ВАС, от където е препратена на АССГ, където е било образувано адм. дело № 233/2024 г. С определение от 18.10.2024 г. на АССГ е изпратена по подсъдност на Административен съд София област, като е приета за приложима хипотезата на чл. 7, ал. 2 ЗОДОВ, където е образувано адм. дело № 1269/2024 г.

С определение от 30.10.2024 г. на АССО делото е изпратено по подсъдност на СГС, като е прието, че делото не е по чл. 1 ЗОДОВ, а по чл. 2. След постъпване на делото в СГС е било образувано настоящото гр. д. № 12614/2024 г.

С разпореждане от 9.05.2025 г. съдът е указал на молителя в 1-седмичен срок от връчването да изложи обстоятелствата, на които се основава иска, като уточни какви са незаконосъобразните действие на съдия от АССГ във връзка с постановеното определение по адм. дело № 8136/2024 г., уточни в какво се изразяват неимуществените вреди, да формулира искане до съда, да уточни дали постановеното определение на АССГ е обжалвано от него и с какъв резултат. Указано е и представяне на доказателства за имущественото му състояние във връзка с искането за освобождаване от такси и разноски.

На 28.05.2025 г. молителят е подал „заявление № 4693“, към което е приложил декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК. Изложил е твърдения и за хода на адм. дело № 8136/2024 г. на АССГ.

С определение от 31.07.2025 г. съдът е предоставил правна помощ на молителя, вследствие на което е приел, че същият следва да се счита за освободен от такси и разноски на осн. чл. 83, ал. 1, т. 6 ГПК.

Впоследствие с определение от 26.08.2025 г. съдията-докладчик се е отвел от делото по съображения, че се е отвеждал от много други дела на същия молител. След преразпределението на делото са последвали и много други отводи на съдии.

След поредното преразпределение на делото на 18.06.2026 г. е постановено обжалваното определение от 19.06.2026 г., с което е отменено определението от 31.07.2025 г. за предоставяне на правна помощ, отхвърлено е искането за освобождаване от държавна такса и искането за предоставяне на правна помощ, като производството е прекратено. Прието е, че в исковата молба ищецът не описва правонарушение, за евентуалните вреди от което да би му се дължало обезщетение, поради което е прието, че ищецът няма правен интерес от предявения иск, който се явява недопустим. Приел е, че на осн. чл. 24, т. 2 ЗПП не следва да се предоставя правна помощ и да се освобождава от такси.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Въззивният съд намира, че в случая въобще не е налице искова претенция, тъй като писменото изявление на жалбоподателя, озаглавено „частна жалба № 3868“ от 15.10.2024 г., няма характер на искова молба. Същото по съдържание не обективира искова претенция – в нея липсва формулирано искане, което да се квалифицира като „иск“, нито има някаква фактическа обосновка за такъв. Не е достатъчно в тази насока общо посоченото, че се предявява граждански иск срещу АССГ, при положение, че нито е пояснено какъв точно иск се предявява, нито защо се предявява. Съдържащите в документа оплаквания срещу определение № 18104/27.09.2024 г. по адм. дело № 8136/2024 г., съдържащо указания във връзка с подадени заявления от лицето, сочат на частна жалба за отмяна на този акт, който обаче не подлежи на обжалване.

Същевременно, служебно известно е на въззивния съд, че ищецът е инициирал множество подобни дела с множество подобни заявления, което сочи на кверулантно процесуално поведение. В съвкупност това, както и съдържанието на сезиращото заявление, сочи на очевидно злоупотреба с процесуални права, която пък обуславя недопустимост на искането за защита /така определение № 3674/3.07.2026 г. по ч.гр.д. № 2465/2026 г. на ВКС, ІV г.о./.

Ето защо образуваното производство се явява недопустимо. Това пък обуславя основание за отказ за предоставяне на правна помощ /чл. 24, т. 2 ЗПП/, както и на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК.

2

С оглед на изложеното частната жалба следва да се остави без уважение, а обжалваното с нея определение – потвърдено.

Така мотивиран Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 13386/19.06.2026 г. по гр. д. № 12614/2024 г. на Софийския градски съд, І-30 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3