Решение № 179 от 26.10.2026, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Берковица, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20261610101230 по описа за 2026 година

Производството е по реда на глава втора от Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/.

Делото е образувано по молба на Г. Б. Н. срещу Л. М. М. с искане за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН.

Молителката твърди, че с нарушителя са били във фактическо съпружеско съжителство, от което съжителство имат две пълнолетни деца и са живели на адрес с. Б.

Твърди, че през последната година нарушителят упражнява системен тормоз спрямо нея, включително отправял заплахи за живота й, поради което молителката се отделила да живее в една от стаите на посочения адрес.

На 13.07.26г. около 20.00ч. /в съответствие с направените уточнения в първото по делото съдебно заседание/ при прибирането си в къщи Л. започнал да тропа по вратата на стаята, в която живеела и се била заключила, започнал да отправя заплахи, да отключи, че ще й строши главата, уплашена станала и отключила, той влетял в стаята и заявил да става и да напуска дома. Външната врата била заключена, помолила го да отключи, за да си тръгне, на което той й отговорил крещейки, че няма да си тръгне от къщата 1 жива. Ударил й два силни шамара и я завлякъл в хола на дивана. Л. започнал да я обижда крещейки и отправяйки заплахи, че жива от дома няма да излезе, че ще я преследва, че ще й направи живота ад, че ще я пребива постоянно, както и близките й, при които отиде. В този момент взел бутилка с вода от масата и я ударил силно с нея. Дошла полиция и тя успяла да си напусне адрес, като отишла в с. К. при нейната майка и сина им.

Някъде след около два-три дни - към 16.07.26г. /в съответствие с направените уточнения в първото по делото съдебно заседание/ започнали заплахи от Л. по телефоните на всичките й близки: синът им, сестра й, майка й, дъщеря им, като заплашвал не само нея, но и тях, че ще им запали къщите, ще счупи краката на сина им, ще му запали или бутне с булдозери къщата, която си купил на скоро, и това няма да спре за нищо на света. Дори заявил на майка й, че дори да влезе в затвора, след като излезе това ще продължи.

Н а 22.07.26r. тръгвайки за работа от с. К., Л. пристигнал на спирката където чакала служебния превоз до с. Б., където работи. Заявил й, че ако до неделя не се върне в дома им ще я убие и децата им ще я целуват студена.

Молителката тръгнала за работа със служебния автомобил, а нарушителят я последвал със своя.

З а 26.07.2026г, Л. се появил демонстративно пред магазина, където останал до края на работното й време - 15.30ч. При напускането й от работа със служебния автомобил, нарушителят отново я последвал до с. К., където молителката живее и към 16:30 часа се появил пред дома й заедно с непознати за нея жена, дете и мъж, като я обвинил че последният й е любовник.

Н а 29.07.2026г. отивайки на работа, пътувайки със служебната кола видяла, че Л. отново я преследва с автомобила си. Към 6.45ч. когато слязла от служебния автомобил пред магазин Богат - Беден в с. Б., Л. слязъл от колата и започнал да я дърпа, причинявайки й силна болка, като искал да я качи в неговата кола насила. Две жени й се притекли на помощ, застанали между тях двамата и тя се освободила от захвата на Л., след което той отново я хванал силно за ръцете и я въвлякъл в автомобила си, като я закарал към с. Ягодово, спрял на разклона и започнал да я убеждава да се върне в къщи, давайки й срок до идната неделя.

Молбата е придружена с декларации от молителката по чл. 9, ал. 3 от 2

ЗЗДН.

Издадена е на 31.07.2026 г. заповед за незабавна защита на молителката /л. 30/, с която на ответника са наложени мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3 и т.4 ЗЗДН.

Ответникът Л. М. се явява в съда и оспорва да е извършил твърдените актове на домашно насилие. Признава, че на 13.07.2026 г. с молителката са имали семеен скандал, но отрича да е извършвал насилие спрямо нея.

Признава и, че на 29.07.2026 г. се е срещал с молителката пред работното й място - пред магазин Богат - Беден в с. Б., където я помолил да поговорят, за която дата също отрича да е извършвал насилие спрямо нея и сочи различна фактическа обстановка от описаната в молбата, въпреки това не отрича, че хванал за ръката молителката и тръгнали към колата му.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното :

От служебно направени справки, приложени на л. 9-10 е видно, че страните имат две деца, които са пълнолетни, освен това молителката и нарушителят са адресно регистрирани на един и същ адрес, който съвпада с посочения адрес по местоживеене на нарушителя – с. Б. /справки на л. 11-12/, като по делото не е спорно, че двамата са живели на семейни начала на същия адрес.

Представена е поправена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН , която възпроизвежда описаните в молбата актове на домашно насилие в съответствие с направените в първото по делото уточнения /приложена на л.

138/, която съдът кредитира като годно доказателство при условията на чл. 19, ал. 3 от ЗДНН – за фактите и обстоятелствата, за които няма други доказателства.

Направени са справки, от които е видно, че ответникът няма наложени мерки по ЗЗДН спрямо молителката /л. 44 по делото/, същият е осъждан, но е реабилитиран /справка за съдимост на л. 78-79/.

Не се установи страните да се водят на учет и да са лекувани в отделение 3 по психиатрия /Писмо от Център за психично здраве – Враца на л. 49 и Писмо от МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ АД – Монтана на л. 93/.

От изисканата и приложена пр.преписка № 4114/2026 г. по описа на РПМонтана /л. 54-69 по делото/ се потвърди, че на 13.07.26 г. е възникнал семеен скандал между страните на адрес – с. Б. На посочената дата в 22:15 ч. е подаден сигнал на тел. 112 от лицето Ц. Л.ова М.а за битов скандал между страните - за побой над майка й Г. Н. от баща й Л. М. /Писмо тел. 112 на л. 97 ведно с компактдиск на л. 98/. Сигналът е посетен от полицейски служители, които на място са установили лицето подало сигнала Цветелина Л.ова М.а и страните по делото, като са констатирали, че Л. М. е видимо нервен, а Г. Н. видимо притеснена, не са установени данни за физическо насилие, а само за скандал и заплахи от страна на Л. М. /докладни записки на л. 60-62 по делото/.

Няма преки очевидци на семейния скандал между страните от 13.07.2026 г. но по делото са разпитани свидетели, които имат косвени впечатления относно случилото се.

Ц. Л.ова М.а /свидетелка на ответника/ в своите показания пред съда заяви, че не е била пряк свидетел на физическо насилие от страна на баща й над майка й, а от последната е узнала, че на 13.07.26 г. Л. М. й е ударил един шамар и я замерил с шише, но не знае дали я е уцелил със същото.

Свидетелства, че по телефона е чула как двамата се карат, както и че молителката й е изпратила снимка, на която плаче и е видимо разстроена.

Потвърди, че Л. М. първоначално не е искал да отключи вратата и е отворил едва след като е разбрал, че на място има полиция. След което е съдействала на майка си да напусне жилището и я е закарала в с. К. при баба й по майчина линия, където молителката живее в момента.

В същия смисъл са показанията на свидетелката Г. С. Г. /сестра на молителката/, която също не е била пряк свидетел на физическо насилие от страна на Л. М., но е присъствала при пристигането на полицията на 13.07.2026 г. От молителката знае, че Л. М. й е ударил два шамара и е хвърлил бутилка по нея, като пред нея Л. М. не е отрекъл, че я е замерил с бутилка, но не й е известно дали е успял да я уцели с бутилката. Същата вечер Л. М. отправял заплахи към свидетелката Г. и нейния син Т., свидетелката Ц. М.а и нейния приятел К.– че ще ги избие.

Свидетелят Б. Л.ов М. /син на страните/ не е присъствал при 4 пристигането на полицията на 13.07.2026 г., но свидетелства, че от майка си знае, че на посочената дата баща му й е ударил два шамара и я е уцелил с едно шише от минерална вода, поради която причина майка му е изведена с полиция от дома им в с. Б. и се е преместила да живее в с. К.

Свидетелката С. Г. Ф. /майка на молителката/ заяви, че от 13.07.2026 г. молителката живее при нея в с. К., тъй като от свидетелката Ц. М.а й е известно, че ответникът е нанесъл побой на Г. Н. – ударил й два шамара, от които била като зашеметена и хвърлил шише с вода по нея, но не знае дали я е уцелил.

Събраха се доказателства, че след скандала от 13.07.2026 г. ответникът е отправял заплахи към близките на молителката. Свидетелката Ц. Л.ова М.а заяви, че три дни след това Л. М. я заплашвал, че ще убие майка й. Според показанията на Г.С.Г. също няколко дни след това Л. М. отправял заплахи по телефона към свидетелката и близките й – че ще избие нея и семейството й, че ще целуват Г. студена, че ще дойдат фадроми да сринат къщата.

Притеснявал молителката и лично я е заплашвал два пъти в дома й. Даде показания и за случай след тази дата /2-3 седмици преди датата на проведеното съдебно заседание от 27.08.26 г./, за който й е разказала молителката, че докато чакала служебния превоз за работното си място ответникът я причакал и я заплашил, че ще й счупи краката. Свидетелката С.Г.Ф. също заяви, че е заплашвана по телефона от ответника – че ще утрепе на място молителката, в ковчег студена ще я целува, както и че лично е заплашвал Г., като я е причаквал докато чака служебния превоз до работното си място, че ако не се прибере при него, ще й счупи главата, краката.

Свидетелят Б. Л.ов М. свидетелства, че знае за заплахите от баба си – свидетелката С. Г.Ф., която е заплашвана по телефона, че ще целуват студена майка му, ако не се върне при баща му, ще запали и двете къщи – на баба му и неговата.

Свидетелите Г.С.Г., С.Г.Ф. и Б. Л.ов М. дадоха показания, че след скандала от 13.07.2026 г. нееднократно през месец юли ответникът причаква на различни места молителката и я преследва с колата си, което се потвърждава и от приобщената към делото преписка рег. № 243р-10031/2026 г. по описа на РУ-Берковица, в която се съдържа сведение от ответника, в което признава, че на 30.07.2026 г. е последвал с колата си молителката и 5 свидетеля Б. Л.ов М..

Г.С.Г. свидетелства, че на 29.07.2026 г. сутринта Л. М. причакал молителката пред работното й място - магазин в с. Б., като насила я качил в колата си, в резултат на което предмишниците й били кърваво червени и след това посинели. Същият ден свидетелката Г. заедно със свидетелят Б. Л.ов М.

/син на страните/ придружили молителката в съдебна медицина да си извади медицинско, в която част показанията й се потвърждават от приложеното на л.

3 съдебномедицинско удостоверение № 157/2026 г., издадено от д-р И.Д. – началник отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Д-р Стамен Илиева“ – Монтана за извършен на 29.07.2026 г. преглед, при който са констатирани „кръвонасядания по вътрешно-задната повърхност на лява мишница в горната й половина; кръвонасядания по вътрешно-страничната повърхност на дясна мишница в горната и долната й трети“.

Свидетелят Б. Л.ов М. потвърди, че юли месец на неуточнена дата е придружил майка си – Г. Н. до съдебна медицина да си извади медицинско, тъй като видимо имала синини по ръцете /по предмишниците/, които по разказ на майка му са причинени от баща му – Л. М., който я причакал пред работното й място - магазин Богат – Беден и я качил насилствено в колата си.

Ц.Л.ова М.а потвърди, че при посещение на молителката в с. К. е видяла, че Г. Н. има синини по ръцете /по предмишниците/, която й е казала, че са й причинени от баща й Л. М., който я е дърпал пред магазин Богат – Беден, за да я качи насила в колата си.

Свидетелката С.Г.Ф. също е видяла синините по ръцете на молителката – около предмишниците, за които от молителката и нейни колежки знае, че са причинени от ответника, когато насила я е набутал в колата си.