Определение № 642 от 09.12.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 642 гр. Разград, 09.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на девети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валентина П. Димитрова

Членове:

Ирина М. Ганева

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20243300500456 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 във вр. с 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на "Профи кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт Екатерина Костадинова против разпореждане № 3448/11.11.2024 г., постановено по ч. гр. дело. № 1977/2024 г. по описа на Разградски РС, само в частта му с която съдът е отхвърлил заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против С. В. И. за заплащане в полза на заявителя на парични задължения 128.74 лева – претендираната главница по договор за потребителски кредит; 218,41 лв., договорно възнаграждение за периода от 20.01.2023 г. до 05.02.2024 г.; 211,73 лева – лихва за забава от 21.11.2022 г. до 05.02.2024 г.; законна лихва в размер на 168,02 лева за периода от 05.02.2024 г. до 29.10.2024 година, както и за съдебни разноски над определения от съда размер.

В частната жалба се застъпва становище за незаконосъобразност на разпореждането в отхвърлителната част, предвид на това, че заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката от която заявителят черпи права, а по отношение на отхвърлената договорна и законна лихва също счита разпореждането за неправилно, отново заявявайки, че дължима е цялата претендирана главница, а от там и договорната и законната лихва.

Прави се искане за отмяна на разпореждането в атакуваните части и за уважаване на заявлението по чл. 410 ГПК в цялост.

При извършената проверка по реда на чл. 278 от ГПК, окръжният съд намери частната жалба за допустима, като подадена в срок, от легитимирана страна-заявител срещу акт, подлежащ на разглеждане по реда на настоящото производство.

По същество на същата съобрази следното:

Частният жалбоподател "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, гр. София, е сезирал РС – Разград със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу С. В. И., произтичащо от Договор за потребителски кредит № ********** от 31.10.2022 г. и конкретно за следните суми: 720.97 лева неплатена главница по Договор за потребителски кредит; неплатено договорно възнаграждение в размер на 218.41 лева, дължимо за периода от 20.01.2023 г. до 05.02.2024г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 284.20 лева; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 426,66 лева; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с 1 повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 400 лева, начислени на 21.04.2023 г., неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислена на 04.02.2023 г., лихва за забава в размер на 211.73 лева, дължима за периода от 21.11.2022 г. до 05.02.2024 г., законна лихва в размер на 168,02 лв., дължима от 05.02.2024 г. до 29.10.2024г., както и разноски по делото.

Районният съд е отхвърлил, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, в частите за заплащане на следните суми: за сумата над 592,23 лв. до размера на претендираната главница по Договор за потребителски кредит N° ********** от 720.97 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 218.41 лева, дължимо за периода от 20.01.2023 г. до 05.02.2024г.; неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст в размер на 284.20 лева; неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 426.66 лева; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 400 лева, начислени на 21.04.2023 г., такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начислени на 04.02.2023 г.; лихва за забава в размер на 211.73 лева, дължима за периода от 21.11.2022 г. до 05.02.2024 г., законна лихва в размер на 168,02 лв., дължима от 05.02.2024 г. до 26.10.2024г., както и за съдебни разноски над определения от съда размер.

Видно от представения към заявлението договор за потребителски кредит, сключен на 31.10.2022 г. на С. В. И. е предоставена в заем сумата 800.00 лева, която тя се е задължила да върне на заемодателя в срок от 18 месеца, чрез 18 бр. месечни погасителни вноски в размер на 59,24 лева, при ГПР 48.88 % и годишен лихвен процент по заема – 0,11% на ден, и обща сума, дължима от заемателя – 1066,32 лв., вкл. възнаградителна лихва, като допълнително е посочено, че заемателят е избрал и закупил пакети от допълнителни услуги Фаст и Флекси съответно в размери от 320,00 лв. и 480,00 лв., които също са платими на вноски, с което общо дължимата месечна вноска е станала в размер на 103,69 лева и общо дължима от заемателя сума по договора е станала в размер на 1866,32 лева.

Видно от мотивите на атакуваното разпореждане, за да постанови частичния отказ заповедният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 19, чл. 10а и чл. 22 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/, както и на чл. 26 от ЗЗД.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК искането по чл. 410 ГПК се отхвърля когато "се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това", като нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2019 г.) дефинира неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, като "уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя".

С изменението на ГПК (ред. ДВ. бр. 100/2019 г. ) в чл. 7, ал. 3 и чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът е задължен служебно да следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, какъвто безспорно е настоящия договор за потребителски кредит, въз основа на който заявителят претендира присъждане на дължими суми, като това задължение на съда произтича и от целта на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато вземането произтича от договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.

Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да съобрази и представените към заявлението договор и общи условия, по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Република България. Разпоредбата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК е категорична, че клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. При постигнатите между страните 2 договорки по договора, при съобразяване на дадената в заем сума от 800 лева, месечното задължение по изплащане на кредита за посочената главница, заедно със стойността на закупения пакет допълнителни услуги е видно, че в случая ГПР реално надхвърля 50%. Възражението на жалбоподателя, че няма задължение да изготвя и посочва методика за формиране на ГПР, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент е несъстоятелно. Законът за потребителския кредит вменява задължение на заемодателя да посочи в договора за кредит взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите – чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, без да прави разграничение между вида на лихвените проценти (променлив лихвен процент или фиксирана лихвена надбавка), които формират възнаграждението на кредитодателя.

В настоящия случай е налице хипотезата, при която търговецът, с цел да извлече за себе си поголяма печалба от предвидените ограничения в ЗПК, е въвел клаузата за закупуване на пакет/и за ДУ, осъществявайки агресивна нелоялна търговска практика. Клаузата несъмнено е неравноправна, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Неравнопоставеността на тази клауза води до недействителност на целия договор, тъй като чрез въвеждането й и с оглед конкретните параметри на договора като цяло, размерът на ГПР надхвърля установения законов минимум от 50%, т. е. договорът за потребителски кредит е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност – в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на пакет за допълнителни услуги. В случая съдът е съобразил в пълна степен размера на вземането за главница, предвид дадените от заявителя уточнения относно извършването от длъжника погасяване в размер на 207,77 лева. В необжалваната част разпореждането е влязло в сила.

Предвид изложеното, окръжният съд приема, че частната жалба е неоснователна.

Атакуваното с нея разпореждане на РС Разград се явява правилно и законосъобразно в частта с която е отказано да се издаде заповед за изпълнение в полза на заявителя за посочените в разпореждането суми. При установената по делото недействителност на договора, то по същия не може да се търси на договорно основание и възнаградителна лихва.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на "Профи кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752 против разпореждане № 3448/11.11.2024 г., постановено по ч. гр. дело. № 1977/2024 г. по описа на Районен съд - Разград, в частта му с която съдът е отхвърлил заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против С. В. И. за заплащане в полза на заявителя на парични задължения за сумата над 592,23 лв. до размера на претендираната главница по Договор за потребителски кредит N° ********** от 720,97 лева; неплатено договорно възнаграждение в размер на 218.41 лева, дължимо за периода от 20.01.2023 г. до 05.02.2024г.; неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, в размер на 400 лева, начислени на 21.04.2023 г., неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30 лева, начисленаи на 04.02.2023 г., лихва за забава в размер на 211.73 лева, дължима за периода от 21.11.2022 г. до 05.02.2024 г., законна лихва в размер на 168,02 лв., дължима от 05.02.2024 г. до 26.10.2024г., както и за съдебни разноски над определения от съда размер.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4