Решение № 1188 от 28.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1188 гр. София, 28.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Въззивно гражданско дело № 20231100507844 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 5894/13.04.2023 г., постановено по гр.д. № 27416/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 57 състав, съдът е отхвърлил предявения от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД срещу „Дженерали Застраховане“ АД иск с правно основание чл.

411, ал. 1 КЗ за сумата в размер на 511,89 лв., представляваща неплатен размер на регресна претенция за платено от ищеца застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по имуществена застраховка „Каско” относно автомобил „Тойота Ланд Круизер“, с рег. № *******, застрахован при ищеца, поради настъпило в района на гр. София пътнотранспортно произшествие на 11.10.2020г. по вина на водача на автомобил „Пежо 301“ с рег. № *******, чиято гражданска отговорност била застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2021г. до окончателното изплащане.

Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, в която се излагат съображения за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда. Сочи, че от представените по делото доказателства, включително двустранния констативен протокол и уведомлението за щета, безспорно се установявал механизмът на настъпване на ПТП. Разпитаната по делото св. М.С. категорично заявила, че се намирала в колона от автомобили в крайна дясна лента, когато детето й слязло от 1 автомобила, за да отиде на тренировка. От показанията й било видно, че автомобилът бил технически изправен, с автоматична скоростна кутия и снабден с парктроници и камери. Свидетелят също така заявила, че докато изчаквала автомобилът бил на предавка „D“, като свидетелката не е имала причина да се движи на заден ход, респ. да включва на предавка „R“. Посоченото се потвърждавало и от обстоятелството, че автомобилът не е индикирал с включване на камерите или по друг начин за движение назад. Показанията на свидетеля били логични и кореспондирали с доказателствата по делото. От друга страна, показанията на св. В.И. били противоречиви и житейски нелогични; същата била заявила, че автомобилът „Тойота“ на зелен сигнал на светофара бил потеглил назад, като не е имал задни светлини. Вещото лице по изготвената по делото САТЕ бил заявил, че и двата механизма са възможни, доколкото вредите по л.а. „Тойота“ и в двата случая били едни и същи. В съдебно заседание експертът бил заявил, че автомобилът марка „Тойота“ при включена предавка „Д“ и при отпускане на спирачката не може да потегли назад, а същият тръгва напред. В случай, че била включена предавка „R“, следвало да се включат светлините отзад на автомобила. Поради изложеното, първоинстанционният съд неправилно е кредитирал показанията на св. И. вместо да ги прецени с оглед всички събрани по делото доказателства. С оглед на изложеното, въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да уважи предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна, в който се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Първоинстанционният съд правилно и обосновано бил приел, че ищецът не е ангажирал достатъчно доказателства, с които да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на противоправно поведение на застрахования при ответното дружество водач. Освен това, в хода на първоинстанционното производство били събрани доказателства, които не само опровергават и внасят съмнение в твърденията на ищеца, но водят и до заключението, че единствената причина за настъпване на процесното ПТП било поведението на М.И. – водач на л.а. „Тойота“.

Излагат се съображения относно невъзможността на протокола за ПТП да установи елементи от фактическия състав на процесния иск. По изложените съображения моли съда да остави без уважение въззивната жалба. Претендира разноски за юрисконсутско възнаграждение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по 2 останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата освен когато следи за приложението на императивни материалноправни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Относно правилността на първоинстанционното решение, съдът намира следното:

Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 411 КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието следните правопораждащи регресната му претенция предпоставки:

1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.

Безспорно във въззивната инстанцията е наличието на имуществена застраховка „Каско“ между собственика на увредения автомобил „Тойота Ланд Круизер“ и ищцовото дружество, както и че гражданската отговорност на водата на л.а. „Пежо 301“ е била застрахованата при ответното дружество към момента на процесното пътнотранспортно произшествие.

Спорен във въззивната инстанция остава въпросът за механизма на настъпване на процесното ПТП.

Ищецът твърди, че ПТП-то е настъпило по вина на водача на л.а. „Пежо 301“, с рег. 3 *******, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, като водачът поради движение с несъобразена скорост и неспазване на необходимата дистанция реализира ПТП със спрелия на червен сигнал на светофара автомобил с марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер“, застрахован при ищеца.

Ответникът оспорва предявения иск, оспорва механизма на ПТП описан в исковата молба и причинната връзка между настъпилото ПТП и вредите. Счита, че не е налице противоправност, прави възражение, че водачът на автомобила, застрахован при ищеца има изключителна вина за настъпване на ПТП-то. Последната поради извършване на необезопасена маневра на заден ход е ударила спрелия зад нея на червен светофар л.а. „Пежо 301“.

3

По делото са разпитани като свидетели водачи на леките автомобили, участвали в процесното ПТП.

Св. М.С. Г.-И. – водач на л.а. „Тойота Ланд Круизер“ сочи, че към момента на реализиране на ПТП имало маратон, който се провеждал в района на Подуяне.

Платната били затворени. Същата пътувала със сина си към Герена. Сочи, че се намирала с автомобила в дясната лента и докато била спряла в движението, в много голяма колона от коли, била пуснала аварийните светлини, за да слезе синът й. През това време обаче била ударена отзад. Ударила я жена с бяла кола, като я ударила в ляво. Сочи, че автомобилът й бил с автоматична скоростна кутия на позиция „Д“, когато станало ПТП-то. След това дошли органите на КАТ и им помогнали да съставят протокола, схемата в протокола била съставена от служител на КАТ. Сочи, че колите се движили преди ПТП в колона, нейната кола била последна спряла в задръстването, след което другата кола спряла в нейната.

Св. В.И.- водач на л.а. „Пежо 301“ сочи, че ПТП-то се случило след като светофарът сменил светлината от червено на зелено и автомобилът пред нея, който първоначално не потеглял, а в следващия момент включил на задна скорост, дал назад и ударил автомобила на св. И.. Сочи, че преди светофара на пътното платно се образували три ленти, като свидетелят била в средната лента. При ПТП нямала какво да направи, просто натиснала спирачката, защото след нея имало автомобили. Към момента на ПТП не била включила на скорост. Сочи, че автомобилът „Тойота Ланд Круизер“ се намирал между двете ленти, нямал светлини. Поради тази причина контактът между двете МПС-та бил с преден десен калник на л.а. „Пежо 301“ и с левия калник и бронята на л.а. „Тойота Ланд Круизер“.

По делото са изготвени първоначална и допълнителна САТЕ. Съгласно заключението на вещото лице по допълнителната САТЕ, при изправно работеща електрическа и светлинна уредба, при включване на предавка за движение на заден ход се задействат задни светлини, указващи движение на заден ход. Тъй като по делото нямало данни дали електрическата система на автомобил „Тойота“ е била в изправност, не можело да се определи кой от двата механизма на ПТП е по-вероятен.

При защита на заключението си в открито заседание вещото лице сочи, че и двата сочени от свидетелите механизми на ПТП ще доведат до еднакви увреждания.

„Д“ е директна предавка и автомобилът тръгва напред при отпускане на педала автоматично, няма как да тръгне назад. Обикновено при включване на задна изписва R на таблото и ако има парктроник и наближи обект, издава сигнал, ако има камера – се включва камерата.

При така събраните доказателства относно механизма на процесното ПТП, районният съд е приел, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване механизма на настъпване на процесното ПТП. Без значение била 4 изправността на светлинната система на л.а. „Тойота Ланд Круизер“, тъй като изправността й не би могла да опровергае показанията на св. И., а единствено да потвърди в известна степен тези на св. Г.-И.. Изправността не била доказана от ищеца.

По горните съображения, съдът е приел, че не може да се достигне до еднозначен извод за механизма на настъпване на процесното ПТП, поради което е приел искът за недоказан.

Този извод на съда е неправилен. При формирането му районният съд е допуснал нарушение в правилата за преценката на събраните по делото доказателства, като не е подложил същите на задълбочен анализ.

Според трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, гласните доказателства, щом са относими и допустими, се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на процесуалния закон и съвкупно с целия доказателствен материал по делото /решение №250/21.12.2015г. по гр.д.№3897/2015г. на Първо ГО на ВКС и посоченото в него решение №65/16.07.2010г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.

№4216/2008г./. При преценка на свидетелските показания съдът следва да обсъди на първо място установява ли се противоречие в показанията, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за спора факти, съдържащи се в показанията на всеки свидетел, а оттам да прецени казаното от кои свидетели да приеме за достоверно и по какви съображения, като основе тази своя преценка на установените по категоричен начин от останалите събрани доказателства факти и обстоятелства /решение №250/21.12.2015г. по гр.д.№3897/2015г. на Първо ГО на ВКС и посоченото в него решение №176/28.05.2011г. на Второ ГО на ВКС по гр.д.№759/2010г./. Преценката на свидетелските показания следва да се извършва в съвкупност с писмените доказателства, като се ползват и правилата на логиката. Съдът не е длъжен да възприеме показанията на свидетелите, но следва да изложи аргументи защо ги изключва от доказателствения материал /недопустими или ирелевантни/, защо не ги кредитира или дори да ги кредитира, какво възприема или не за установено.