Решение № 346 от 03.05.2018, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№………/03.05.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в съдебно заседание при закрити врата на двадесет и четвърти април две хиляди и осемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА при секретар Мая Петрова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 328 по описа на ВОС за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по молба на длъжника „ДАВЕДА ИНВЕСТ“ ЕООД, представлявано от управителя си Д.

А. П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. “Осми Приморски полк“ №36 вх.В ет.1 ап.9 за откриване на производство по несъстоятелност на търговското дружество.

Молителят се явява надлежно легитимиран търговец, който твърди, че не в състояние да погасява търговските си задължения, както и тези с публичноправен характер. В молбата се излага, че молителят има има към държавата, персонал и контрагенти в размер на 216335.48 лева, които задължения не е в състояние да погаси. Излага, че последното извършено плащане е на 15.02.2018 год. – аванс към работници, като дружеството към настоящия момент не осъществява никаква дейност, а от страна на НАП има образувано изпълнително дело още през 2016 година. Отправено е искане за откриване на производство по несъстоятeлност, за обявяване на дружеството в неплатежоспособност, за определяне началната дата на неплатежоспосбността, както и за прекратяване дейността на дружеството и спиране на производството по несъстоятелност.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице всички материалноправни предпоставки от установения в разпоредбите на чл.608, чл.625 и 631, фактически състав, а именно: молбата да е подадена до компетентния съд от легитимирано съгласно чл.625 ТЗ лице, молителят да не в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й или публичноправно задължение към Държавата или общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; да е налице неплатежоспособност съгласно чл.608 ТЗ; затрудненията на длъжника да не са временни, а да имат траен и необратим характер и да представляват обективно състояние на търговеца и той да не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, които хипотези законът дава алтернативно.

Съгласно чл.608, ал. 1 от ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо и установено по основание във фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка или публичноправно задължение към Държавата или общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане. Или, първият признак на неплатежоспособността, отнесен към настоящото производство, е наличие на качеството на търговец на длъжника, което в конкретния случай безспорно е налице по аргумент от чл.1, ал.2, т.1 от ТЗ.

Нормата на чл.608, ал.2 ТЗ /изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г./, приложима към датата на настоящото произнасяне, установява презумцията, че търговецът не е в състояние да изпълни изискуемо задължение по ал. 1, ако преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години. От извършената служебна справка по партидата на търговеца във водения при АВп търговски регистър се установява, че последният обявен ГФО е този за 2016 год., поради което и цитираната презумция е неналична.

Съобразно презумпцията на чл.

608, ал.3 от ТЗ /изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 год./, неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, като съгласно изр. второ на цитираната норма спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Въведена е т.нар. „оборима презумция“, като се акцентира не само върху конкретното правоотношение и произтичащите от него права и задължения, но и върху състоянието на търговеца - дали същият може да плати изцяло или частично само вземанията на отделни кредитори, като от значение е преди всичко релацията задължение - имущество и връзката му с останалите търговски и публичноправни или частни държавни задължения на длъжника.

Релевантен е обективният факт на неплатежоспособността, която представлява състояние на невъзможност да се посрещат задълженията.

В алинея 4-та на чл.608 от ТЗ /нова – ДВ, бр. 105 от 2016 год./ е въведена и презумция за неплатежоспособност, ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл.625, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение.

Презумптивните предпоставки, съдържащи се в нормата на чл.608 ал.3 и 4 ГПК, подлежат на доказване от молителя, при наличието на които съдът е длъжен да се произнесе по основния факт, а именно изпадането на длъжника в състояние на неплатежоспособност. Този, който се позовава на презумпцията, трябва да докаже условията за приложението й, като при оборимата презумпция чак след това в тежест на ответника е да ги обори.

Ето защо, за преценка дали търговецът е в състояние или не да изпълни своето конкретно задължение, произтичащо от търговската сделка, поради състоянието си на неплатежоспособност съдът задължително изследва на икономическото състояние на длъжника. За установяването на това състояние по делото са ползвани специалните познания на вещо лице – счетоводител чрез приобщаване към доказателствения материал по делото на изготвената от него ССЕ.

Показатели, носещи най-висока степен на информация за финансово-икономическото състояние на дадено предприятие, са рентабилността, ликвидността и неговата платежоспособност, доколкото те са в тясна връзка и са непосредствен резултат от финансовата структура и структурата на активите в дружеството.

Рентабилността и доходността са икономически категории, чрез които се измерва и сравнява способността на една фирма да носи печалба и доход на своите притежатели. Показателите за рентабилност са количествени характеристики на ефективността от продажби, на собствения капитал и на активите на предприятието. Показателите за рентабилност са положителни величини, когато финансовият резултат е печалба и отрицателни, когато финансовият резултат е загуба. Видно от приетото по делото експертно заключение показателите за рентабилност на „ДАВЕДА ИНВЕСТ“ ЕООД от момента на учредяването ми, през целия изследвания период, с изключение на коефициентът на рентабилност на собствения капитал, са отрицателни величини. Коефициентът на рентабилност на приходите от продажби също е отрицателен, а съотношението между финансовия резултат от продажбите и нетния размер на приходите от продажби иде да покаже липсата на чисти приходи от продажби. Анализът на този показател сочи, че потенциалът на дружеството да генерира и реализира приходи липсва.

Показател, който също дава представа за възможността на предприятието да посреща изискуемите си задължения навреме и със задоволителна сигурност, респективно е такъв за дефиниране на състоянието на неплатежоспособност, е ликвидността.

Ликвидността е количествен показател за способността на търговеца да извършва свои текущи плащания към кредиторите си с краткотрайни активи /без разходите за бъдещи периоди/. Тя е достатъчна тогава, когато средствата са равни или надхвърлят поставените в съотношение към тях пасиви. Този показател дава възможност да се оцени способността на длъжника да погасява бързо задълженията си с всички налични краткотрайни активи - материали, стоки, вземания от клиенти, пари по разплащателни сметки. Нормативите, с оглед различните отрасли на икономиката са различни и препоръчителната от икономическата теория стойност за съответния сектор от икономиката, в който е фокусирана дейността на ответника и неговите референтни стойност са от 1.2 до 2.

В конкретния случай, видно от заключението по ССЕ, коефициентът на обща ликвидност, който представлява съотношение между сумата на краткотрайните активи, намалени с разходите за бъдещи периоди и сумата на краткосрочните задължения, за целия период е в диапазона 0,01-0,11, тоест много под референтните стойности.

Анализът на показателите на ликвидността сочи на невъзможността на длъжника да покрие текущите си задължения с наличните си краткотрайни активи и че същият не може да осъществява нормална търговска дейност, респективно няма потенциал да посреща текущите си задължения. Този извод на съда съответства и на отразеното от вещото лице, че последно приходи от търговска дейност са отразени през октомври 2017 год. Липсват данни и за потенциални източници на приходи /договори и други/ за покриване на съществуващите задължения, като липсата на персонал и имущество, отрицателната стойност на собствения капитал и спрелите плащания към кредиторите, сочат, че затрудненията на дружеството имат траен и необратим характер. Това състояние е започнало още през 2015 год., като към 28.02.2018 год, когато молителят е спрял изцяло плащанията си към кредитори,. е придобило необратим характер.

Що се касае до показателя финансова автономност, посоченият от вещото лице в допълнителното заключение към ССЕ коефициент на финансова автономност е отрицателна величина през целия изследван период.

Целта на този коефициент е да даде информация за това какъв е процента на собствените средства в общия размер на пасива като неговата препоръчителна стойност е над 0.33. Отрицателната стойност на този показател сочи, че дружеството е било силно зависимо от външни кредитори през целия период на изследване, който извод е изведен и посочените стойности за задлъжнялостта на дружеството.

Изводът на съда, че длъжникът не е изпълнил парично задължение по търговска сделка поради състоянието си на неплатежоспособност /чл.608, ал.1 ТЗ/ изисква изследване дали неизплащането на задълженията се дължи на временни затруднения или дали ответникът разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, които предпоставки чл.631 ТЗ дава като алтернативни.

По отношение на първата предвидена в нормата на чл.631 ТЗ алтернативна предпоставка съдът съобразява извода на вещото лице по първоначалната ССЕ, че предвид липсата на собствени приходи от търговска дейност ответното дружество има трайни финансови затруднения. Че затрудненията на дружеството не са временни е видно и от останалите данни по ССЕ. Предприятието отчита счетоводна загуба за целия период. Липсват каквито и да са данни, характеризиращи дружеството като работещо такова и които съдът да отнесе към размера на изискуемите задължения на търговеца в контекста на материалноправни предпоставки на неплатежоспособността. Липсват данни да търговска дейност или оперативна такава, като отграничена от пряката търговска дейност на дружеството. А наличието на временни затруднения на длъжника е обективно състояние, свързано с очаквани приходи от стопанска дейност, събиране на вземания или привличане на инвестиции, което състояние не е налице.

Съдът намира за неналична и втората предвидена в чл.631 ТЗ предпоставка. Съобразно доктрината и трайната съдебна практика /така, решение №72 по гр.дело №953/95 г. на ВКС, решение № 795/04.04.06 г. по т.дело № 489/05 г. на ВКС, І ТО , решение № *** г. по т.дело № 647/07 г. на ВКС, І ТО/ при преценката досежно размера на имуществото на длъжника и неговата стойност не следва да се вземат под внимание дълготрайните материални активи, с които длъжникът разполага. Това е така, защото евентуалната разпродажба на същите за удовлетворяване на текущи задължения, независимо от степента им на ликвидност, би осуетила или затруднила бъдещата му търговска дейност и би довела на практика до нейното преустановяване. Тяхната разпродажба също така на практика съставлява ликвидационен способ за осребряване на имущество и осигуряване на парични средства, с което се постига ефекта на всяко едно производство по несъстоятелност във фазата по осребряване на имуществото. Затова при преценката на финансовото състояние на длъжника следва да се имат предвид само притежаваните от него краткотрайните такива. А както съдът коментира по-горе същите не са недостатъчни за покриване на задълженията на ответника. В допълнение следва да се посочи, че дори към настоящия момент активите на дружеството да превишават задълженията му към всички кредитори, това обстоятелство би означавало единствено, че длъжникът не е свръхзадължен по смисъла на чл. 742, ал.1 от ТЗ. Това е така, защото простото превишаване на активите спрямо пасивите, отразени по счетоводен баланс не е критерий за установяване на качеството "платежоспособност".

Разпечатката съдържа 30 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/060d0462-1ea9-44fc-9252-93c6fc225fe4