Решение № 3078 от 04.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3078 гр. Пловдив, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20235330101382 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от В. К. И. срещу К. Г. *** ЕООД, за признаване за незаконно ******* на ищеца извършено със Заповед № ******* г. издадена от ******* ******* за прекратяване на трудов договор на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ.

Ищецът излага подробни съображения, с които заявява, че с ответното дружество е сключил трудов договор на ****** г., като е бил назначен на длъжност **********, на 4-часов работен ден с основно месечно възнаграждение 265 лева.

На ****** г. е получил Заповед № ****** г. за налагане на дисциплинарно наказание „*******“.

В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е съществувало трудово правоотншение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „********“. Със Заповед № ****** г. на ищеца било наложено дисциплинарно наказание – *******. Ищецът депозирал искова молба за признаване на извършеното с посочената заповед ***** за незаконно пред Районен съд Пловдив, въз основа на която било образувано гражданско дело.

Въпреки издадената Заповед, ответникът издал и последваща заповед за 1 прекратяване

**********г. на трудовото правоотношение, а именно Заповед

№

Срещу последващата заповед се възразява, че между страните не е действало валидно трудово правоотношение, както и че същата е издадена от некомпетентен орган. Излагат се съображения, че не е налице и предпоставката за прекратяване на трудовото правоотношение. Поради изложеното моли извършеното ***** да бъде признато за незаконно и да бъде отменено. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, в който излага съображения за неоснователност на иска, поради което моли да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, се установява, че между страните е имало сключено трудово правоотношение, въз основа на трудов договор №*********г., което е било прекратено .

От Заповед № ********, издадена от ******* К. Г. която е връчена на ищца на ******г, се установява, че учреденото трудово правоотношение е прекратено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 344 ал.1 т.1 КТ – за признаване на ***** за незаконно и неговата отмяна. Основните спорни въпроси по делото касаят законността на *******, след като трудовото правоотношение е прекратено с друга заповед, както и налице ли са предпоставките за това.

По делото несъмнено се установи, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено за първи път със Заповед № *******, издадена от ****** К. Г. която е връчена на ищца на *******г , поради наложено дисциплинарно наказание – *******, както и че впоследствие, при вече прекратено трудово правоотношение, е издадена Заповед № ******** г. издадена от ******* К. Г. за прекратяване на трудов договор на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, отново за прекратяване на трудовото правоотношение 2 между страните.

Доколкото първата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение е връчена на ******г. на ищеца, то от този момент същата е произвела действие и трудовият договор е прекратен. Последващата заповед за прекратяване на трудовия договор – на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ , се явява незаконосъобразна, доколкото е издадена при вече прекратено трудово правоотношение. Несъмнено законността на ********се преценява към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, а към този момент работодателят не е имал субективно право на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение /в този смисъл е константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 75 от 17.06.2013 г. по гр. д. № 876/2012 г. на Върховен касационен съд, цитираните в него Решение №183 от 21.12.2011г. по гр.д.№565/2010г. на ВКС, и Решение №87 от 11.05.2012г. по гр.д.

№219/2011г. на ВКС, и Решение № 332 от 28.10.2014 г. по гр. д. № 1350/2014 г. на Върховен касационен съд/.

Изложеното обуславя незаконност на извършеното ******* и неговата отмяна, поради което предявената искова претенция се явява основателна.

Безпредметно е разглеждането на алтернативното възражение за незаконност на заповедта за уволнение.

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78 ал.1 ГПК ищецът има право на разноски в настоящото производство. В рамките на настоящото производство, на ищеца са предоставени правни услуги от АДВ. С. П., като съобразно Договор за правна защита и съдействие е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата.

Предвид това и на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на АДВ. С. П. сума в размер от 780 лв.

Доколкото ищецът е освободен от заплащане на държавна такса в настоящото производство, следва на основание чл. 78 ал.6 ГПК ответникът да бъде осъден да заплати и сумата в размер на 50.00 лева, представляваща държавна такса в настоящото производство.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА за незаконно ******, извършено със Заповед № ******* г. издадена от ****** К. Г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ , с която е прекратено трудовото правоотношение с В. К. И., ЕГН ********** и го ОТМЕНЯ.

ОСЪЖДА К. Г. ** ЕООД , ЕИК 101657783 да заплати на основание чл.

38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на адв. С. П. за осъществено процесуално представителство на В. К. И. сумата в размер на 780 лева, представляваща разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.6 ГПК К. Г. ТМ ЕООД, ЕИК 101657783 ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив сумата в размер на 50.00 /петдесет/ лева, представляваща държавна такса за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив с въззивна жалба в двуседмичен срок от датата, на която е връчено.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4