Решение № 120 от 22.06.2022, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 120 гр. Ловеч, 22.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно наказателно дело № 20214310200854 по описа за 2021 година

Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № Р – 0049131 от 01.09.2021 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр.Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите е наложено на ЕТ ***************, със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул.***************, ЕИК ********, представлявано от Ц. В. Г., административно наказание на основание чл.206 от Закона за туризма – имуществена санкция в размер на 1 000 лева, за нарушение на чл.114, т.1 от Закона за туризма.

Недоволен от постановлението останал едноличният търговец, който чрез управителя Ц. Г. и процесуалния му представител адвокат Г.Г. от АК Ловеч са го обжалвали, като незаконосъобразно издадено. В жалбата се изтъква, че постановлението е издадено при непълно изяснена фактическа обстановка и в нарушение на процесуалния и материален закон. Като такива сочи, че АУАН не е бил съставен в присъствието на свидетелите присъствали при извършването или установяване на нарушението. Твърди, че наказващият орган не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН и не е проверил обосноваността и законосъобразността на АУАН. Счита, че не е доказано извършването на нарушение, както и че в действителност в обекта са били предоставяни ресторантьорски туристически услуги. Сочи, че не е бил изследван въпроса защо в действителност се е забавило издаването на разрешителното от Община Ловеч, както и че не е било отчетено, че пандемичната обстановка е довела до удължаване на всички срокове. Развити са и доводи за наличието на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН.

1

В съдебно заседание, редовно призован, търговецът се представлява от адвокат Г.Г. от ЛАК, който поддържа жалбата с наведените в нея доводи и пледира за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно издадено. Счита, че от установената по делото фактическа обстановка се доказало, че на посочената в НП дата – 15.06.2021 г. в обекта не са били предоставяни туристически услуги. Развива подробни доводи в този смисъл, обсъждайки свидетелските показания. Акцентира на обстоятелството, че дори и да е доказано, че са били извършвани туристически услуги, то към този момент е действал Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020 година. Позовава се на разпоредбата на чл.3, т.2 от закона, като изтъква, че от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното положение са спрели да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативните актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права. В тази връзка счита, че разрешението за категоризация на обекта е продължило своето действие до 27.06.2021 г., а проверката е била на 15.06.2021 година. Процесуалният представител изтъква подробни доводи и относно наличието на предпоставки за приложението на чл.28 от ЗАНН и квалифициране на случая като маловажен. Оспорва представеното писмено становище от юрисконсулт на въззиваемата страна, като сочи, че юрисконсулти не могат да участват като процесуални представители в производства по ЗАНН, тъй като последният препраща към НПК, а в него не е позната фигурата на юрисконсулт. В този смисъл счита, че незаконосъобразно се иска присъждането на юрисконсултско възнаграждание. Претендира да му бъде заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, тъй като това е минималният размер и тъй като е предоставил безплатна помощ на жалбоподателя.

Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител. Представили са писмено становище на представляващия ги по пълномощие юрисконсулт Борисова, в което се навеждат подробни доводи по законосъобразността и обосноваността на издаденото НП.

Пледират жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди постановлението. Оспорват доводите на жалбоподателя, като изтъкват аргументи за доказаност и обоснованост на изложените в НП обстоятелства. Направено е възражение за прекомерност на претендираният адвокатски хонорар, като се сочи, че делото не е с фактическа и правна сложност. Претендират присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, по реда на Закона за правната помощ.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите В. Г.

Ч. и Гр. П. Б., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание от страните, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :

ЕТ *************** бил със седалище и адрес на управление гр.Ловеч, ул.*************** и се представлявал от Ц. В. Г.. Търговецът стопанисвал обект – заведение за хранене и развлечение /кафе – сладкарница „***************“/, намиращо се в гр.Ловеч, на *************** Обектът бил категоризиран съгласно удостоверение за категоризация № 00090, издадено от кмета на Община Ловеч /л.17,/ с категория „една звезда” и срок на валидност на удостоверението до 27.04.2021 година. Разполагал с 16 места 2 за сядане.

На 15.06.2021 г. в обекта на дружеството била извършена проверка от служители на Комисията за защита на потребителите – Регионална дирекция – Русе – свидетелките В.Ч. и Г.Б.. По време на проверката присъствала Д. П. П., в качеството на барман в кафесладкарницата. Преди началото на проверката свидетелките Ч. и Б. извършили контролна покупка на стойност 0,60 лева, за която им бил издаден касов бон /л.16/. По време на проверката свидетелките констатирали, че в обекта е поставено Удостоверение за категоризация № 00090 от 27.04.2016 г. /л.17/, за утвърдена категория „една звезда", издадено от зам. кмет на Община Ловеч, което обаче било валидно до 27.04.2021 година, т.е. към момента на проверката срокът му на валидност е бил изтекъл. На проверяващите не е било представено валидно удостоверение за категоризация на обекта или п ъ к временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.

За резултатите от проверката свидетелката В.Ч. съставила констативен протокол 2021 № К – 2713784 от 15.06.2021 г. /л.15-16/, в присъствието на свидетелката Г.Б. и бармана в заведението – Д. П., които също подписали протокола.

В съставения констативен протокол бил поканен управителя или упълномощено от него лице да предоставят в офиса на комисията валидно удостоверение за регистрация или временно удостоверение за открита процедура по категоризация.

На 02.07.2021 г. в комисията се явил Ц. Г., в качеството му на управител на ЕТ ***************, който представил на свидетелката В.Ч. временно удостоверение за открита процедура по категоризация на туристически обект № 222/23.06.2021 г. /л.14/, със срок на валидност до 23.09.2021 година. Съставен бил протокол за проверка на документи № К-0124390/02.07.2021 г. /л.13/, като приложение към по-горе цитирания протокол и който бил подписан от управителя Г..

В резултат на двете проверки (фактическата и документална), свидетелката В.Ч. приела, че на 15.06.2021 г. ЕТ *************** е предоставял ресторантьорски туристически услуги в некатегоризиран туристически обект или в обект, на който не е било издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Квалифицирала това като нарушение на разпоредбата на чл.144, т.1 от Закона за туризма, поради което съставила на търговеца АУАН № К-0049131/02.07.2021 г. /л.11-12/, в присъствието на управителя Ц. Г.. Като свидетел при установяване на нарушението и по съставянето на акта се подписала Г.Б.. Актът бил подписан от управителя Г., като в графата „възражения по акта” не е вписал такива.

Няма данни, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН да е било подавано писмено възражение от ЕТ *************** срещу така съставения АУАН.

Въз основа на акта за нарушение, на 01.09.2021 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, като приетата в АУАН фактическата обстановка изцяло била възприета и от наказващия орган, който също квалифицирал установеното като нарушение на разпоредбата на чл.144, т.1 от ЗТ и наложил на дружеството предвидената за това 3 нарушение имуществена санкция в размер на 1000 лева, на основание чл.206 от ЗТ.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, поради което е допустима.

Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган видно от заповед № 674/21.08.2019 г. на Председателя на комисията за защита на потребителите /л.19/ и въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 357 ЛС/22.04.2015 година /л.18/.

АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление на формално основание.

Следва да се посочи, че правилно, както в съставения АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, като дата на извършване на нарушението е посочена 15.06.2021 г., т.е. датата на проверката, когато същото е било установено. В случая се касае за осъществено т.нар. „продължено административно нарушение”. При него нарушителят непрекъснато осъществява състава на административното нарушение, докато не предприеме дължимото действие, предписано от закона.

Не може да бъде споделено наведеното с жалбата възражение, че наказващият орган не е проверил законосъобразността и обосноваността на съставения АУАН. От формална страна актът съдържа предвидените в чл.42 от ЗАНН задължителни реквизити, а фактът, че е възприел изцяло описаните в него обстоятелства при извършване на нарушението, издавайки процесното НП, сочи, че не е открил обстоятелства, които да са навеждали на необходимост от допълнителното им изясняване. Още повече, че както в АУАН, така и в последствие, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят не е направил възражения, които да са налагали допълнително разследване.

От събраните по делото доказателства и от анализа им, се установява по безспорен и категоричен начин, че от жалбоподателят, стопанисвайки обекта – кафе-сладкарница в гр.Ловеч, е осъществил състава на вмененото му в АУАН и обжалваното НП нарушение.

Разпоредбата на чл.144, т.1 от ЗТ задължава лицата извършващи ресторантьорство в туристически обекти по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3 от закона, да ги извършват в категоризиран или регистриран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. Безспорно е установено по делото, че ЕТ *************** е лице, което предоставя туристически услуги в туристически обект – кафе-сладкарница „***************“ в гр.Ловеч. Този обект попада в обхвата на чл.3, ал.2, т.2 от ЗТ, като заведение за хранене и развлечение и подлежи на категоризация. В разглеждания казус актосъставителят и наказващия орган са приели, че в момента на проверката в обекта – 15.06.2021 г., търговецът не е имал валидно удостоверение за 4 категоризация, тъй като срокът на валидност на издаденото му (№ 00090 от 27.04.2016 г.) е бил изтекъл на 27.04.2021 година. Този факт се потвърждава, както от ангажираните по делото писмени доказателства, така и от показанията на свидетелките Ч. и Б., а и жалбоподателят не го оспорва. В даденият му от проверяващите срок той е представил временно удостоверение /л.14/, но същото е било издадено след проверката, на 23.06.2021 г., т.е. в периода от изтичане срока на валидност на удостоверение № 00090/27.04.2016 г. до 15.06.2021 г. /датата на проверката/ обекта е работел без такова. В тази връзка категорично не може да се кредитира твърдението му, че в деня на проверката обекта не е работел с клиенти. Обекта е бил отворен, в него се е намирал служител – бармана Д. П., като преди началото на проверката и преди да се легитимират свидетелките Б. и Ч. са извършили контролна покупка, в качеството им на клиенти, купувайки едно кафе на стойност 0,60 лева, за което им бил издаден и фискален бон, приложен като доказателство на л.16 от делото.

Разпечатката съдържа 30 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/060b76d9-6474-471b-a5fe-3c9b8a953cc9