Решение № 66 от 13.04.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Пловдив, 13.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Ив. Г. Даскалов като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225000600095 по описа за 2022 година Производството е по реда на Глава 21-ва НПК.

Образувано е по въззивна жалба на подсъдимия А. С. Д., депозирана чрез защитника му адв. Е.Ж., и по въззивна жалба на частните обвинители, депозирана чрез повереника им адв. М.З., срещу присъдата № 260027 от 30 ноември 2021г. по н.о.х.д. № 112/21 г. по описа на СтОС, с която подс. Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343а, ал.1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. “в“ вр. чл. 342, ал. 1 НК и на основание чл. 54 НК му е наложено наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66 НК за срок от три години, и лишаване от право на управление на МПС за срок от три години. Съдът се е произнесъл и относно разноските и вещественото доказателство.

В жалбата на защитата, която е своевременно предявена, и в допълнението към нея се изразява недоволство от осъдителната част на присъдата, като се обосновава позиция за недоказаност на авторството. В тази връзка се отправя укор към извършения от първата инстанция анализ на доказателствата и на експертните констатации. Иска се отмяна на осъдителния диспозитив и постановяване на оправдателен, като се отстоява възгледа, че експертизите подкрепяли твърдението на подсъдимия, че зад волана на катастрофиралата кола е бил не той, а пострадалият.

Алтернативно се настоява за намаляване срока на наказанието „лишаване от право на управление на МПС“ по съображение че нарушенията на правилата за движение, за които е бил санкциониран по административен съд, не разкривали особена тежест.

Въззивната жалба на частните обвинители съдържа на първо място недоволство от приложението на по-леко наказуем състав по чл. 343а НК. Обосновава се становище, че събраните по делото доказателства не установявали оказване помощ на 1 пострадалия след деянието, поради което споменатата квалификация не била коректна.

По-нататък се изразява виждане, че санкционният избор на СтОС не е оптималният и се претендира сроковете на наложените наказания да бъдат увеличени над средните.

Частното обвинение е изложило и възражение срещу жалбата на защитата. С възражението е обърнато внимание на събрани експертни сведения, чрез които било установено кой е шофирал процесния автомобил при произшествието. На следващо място се излага мнение за неоснователност на оплакването за завишаване наказанието лишаване от право на управление на МПС.

При пренията прокурорът от АП-Пловдив се противопостави на тезата на защитата за непричастност на подсъдимия към инкриминираното деяние.

Противопостави се и на мнението на частното обвинение за неприложимост на привилегированата норма, свързана с оказване помощ на пострадалия. Същевременно се присъедини към становището му за явна несправедливост на кумулативната санкция и изтъкна индивидуализиращи обстоятелства, които според него имали способността да обосноват по-високи срокове и на наказанието лишаване от свобода, и на акцесорното наказание.

Частните обвинители не се явиха, редовно призовани. Техният повереник адв. З. потвърди искането за утежняване на санкционирането и неговата обосновка.

При пренията защитникът на подсъдимия адв. Ж. повтори своите изложени пред първата инстанция съображения за правдивост на уверението на доверителя си, че злополуката била предизвикана от пострадалия зад волана на процесното превозно средство. В тази връзка се придържа към искането за оправдателна присъда.

Алтернативно, в случай че съдът потвърди осъдителния диспозитив, моли да бъде потвърдена и избраната правна квалификация по чл. 343а НК. Възрази срещу въззивната жалба на частното обвинение и мнението на прокуратурата за уважаването й, като наблегна на смекчаващите обстоятелства. Изложи допълнителни аргументи към искането за намаляване срока на наказанието лишаване от право на управление на МПС.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди аргументацията на първата инстанция и доводите и съображенията на страните, прие, че присъдата подлежи на потвърждаване в една своя част и на изменение в друга част.

Въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства и на експертизите, подробно изброени и анализирани от окръжния съд, е изведена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. С. Д. е роден през 1986 г. в гр. *, обл. * и живее в с. *, общ. *.

Той е с висше образование. Не е женен. Не е осъждан. Работи.

Има правоспособност от 2005 год. за категории „В“ и „А“. Няколкократно преди инкриминирания момент е бил наказван за нарушения на ЗДвП (вж. справките за нарушител на л. 98 - 201 и л. 311 - 312 от ДП). Въззивната инстанция изиска актуална справка от началника на ПП при ОДМВР-*, в която са фиксирани извършени след престъплението още осем нарушения по ЗДвП, санкционирани с наказателни постановления и фишове.

На 08.02.2016г. подсъдимият Д. закупил от * лек автомобил марка "*",модел "*", с номер на рама *, който на 20.02.2016 г. бил превозен с транспортна платформа до 2

*.

До 22.02.2016г. превозното средство не било регистрирано в * по надлежния ред, респ. не му били поставени регистрационни табели.

На 21.02.2016 г. подсъдимият поканил своя приятел св. Н. П., за да му покаже и демонстрира възможностите на новозакупения автомобил. Било към 18.30 ч., когато двамата се срещнали в село *. Почерпили се с бира, като свидетелят П. изпил две бири, а Д. – една. След това потеглили с лекия автомобил за с.*, за да посетят свой познат.

Видели се с него и прекарали заедно до към 23.00 ч., когато отпътували обратно за село *. Посетили селската бензиностанция, където пак консумирали бира, а Д. демонстрирал пред присъстващите в търговския обект младежи от селото качествата на „*“то. Около 23.45 ч. св. Н. П. и подсъдимият тръгнали да се прибират с лекия автомобил. Д. оставил приятеля си до къщата му и потеглил.

Около полунощ пристигнал в с. *, общ. *, тъй като имал уговорка с пострадалия М. В.. Телефонирал му и той излязъл пред дома си, където Д. го чакал зад волана на „*“то. В. седнал на предната дясна седалка, без да си постави колана. Шофьорът поел към гр. * по път 1V-53498. Пътното платно било двупосочно, с ширина 6.40 м. и банкет с ширина 2.90 м. Нямало разделителни линии. Асфалтовото покритие било от едрозърнест асфалт, с неравности и дупки. Пътната настилка била суха.

В района на третия километър на посочения път, половин час след полунощ (т.е. на 22.02.16г.), подс. Д. управлявал автомобила в прав равнинен участък. Поддържал скорост от 93 км/ч., която била с три км./ч. по-висока от допустимата за движение извън населено място. В един момент допуснал отклонение (наляво) от праволинейното движение по мислената дясна лента и автомобилът станал неустойчив.

Напуснал с левите си колела пътното платно, като описал дъга по левия банкет. При опит за корекция на движението с рязка промяна отляво-надясно автомобилът отложил протривни следи по лявата част на платното и левия банкет. Започнало косо движение към дясната граница на платното и обръщане на автомобила на дясната му страна.

Сетне, ротирайки около вертикалната си ос, се повдигнал леко и паднал на пътното платно върху задната си лява част, при което тя се деформирала. Деформирал се и задният мост в областта на задно ляво колело. „*“то се установило на колелата си с предна част на североизток.

В последните фази на обръщането му пътникът на предната дясна седалка М. В., който продължавал да е без предпазен колан, изпаднал през счупеното дясно стъкло.

Получил травматични увреждания от удара в терена, от последвалото плъзгане по него и от последвалото притискане от страна на автомобила в областта на главата. Останал да лежи върху платното, успоредно на оста на пътя.

Подсъдимият, който не бил пострадал, веднага излязъл от купето. Отишъл до В. и издърпал тялото му на банкета, за да не бъде премазано от други коли. Веднага след това, в 00,31 ч., се обадил на Националния спешен телефон 112 и съобщил за произшествието.

След като съобщението било предадено на оперативния дежурен в РУ-*, към мястото на катастрофата потеглили полицейските служители св. З. З., св.

И. П. и св. Р. Д. Те заварили пострадалия в лежащо положение, с глава върху пътното платно, тяло върху северния банкет и крака, ориентирани към близката нива.

Провели разговор с Д., който настоявал да натоварят В. на патрулния автомобили да го транспортират до ЦСМП гр.*. Полицаите предпочели да изчакат линейката и се заели да запазят местопроизшествието. Св. З. поканил подсъдимия да обясни как се е случило ПТП-то и чия

3 собственост е автомобилът, който нямал регистрационни номера. Д. отговорил, че автомобилът е негов и признал, че той го е шофирал.

След това пристигнал специализиран автомобил на ЦСМГ гр. * и пострадалият бил качен в него. Лекарят от медицинския екип - свид. М. И. констатирал междувременно настъпилата смърт.

Св. З. поискал да изпробва водача на автомобила с техническо средство „Дрегер“. Д. отказал по съображение че всъщност пострадалият бил управлявал колата при произшествието. Тогава свидетелят попълнил талон за медицинско изследване и разяснил на подсъдимия процедурата по вземане на кръвна проба. Последният заявил, че отказва и този тест, тъй като автомобилът не бил управляван от него.

Според приложеното на л.70-73 от ДП заключение на съдебно-медицинската експертиза на труп при огледа и аутопсията на трупа на М. В. били установени: черепно-мозъчна и лицева травма - многофрагментно счупване на черепната основа и тилната част на покрива; контузия на мозъка; кръвоизлив под меките черепни обвивки; счупване на долната челюст, разкъсно-контузна рана по тилната област леко в дясно с кръвонасядане около тази рана; масивни кръвонасядания и охлузвания по лявата повърхност на главата, лицето и шията; вдишана кръв в белите дробове; оток на мозъка и белите дробове; остър кръвен застой на вътрешните органи; теренни охлузвания по лява лумбална област и двете седалища; кръвонасядане по гърба; ламбовидна рана по пети пръст на дясната ръка.

Прието е, че смъртта била резултат на тежката черепно - мозъчна травма, несъвместима с живота. Установените и описани травматични увреждания били причинени от действието на твърди тьпо-ръбести предмети, като отговарят да са били получени при станало ПТП с последващо изпадане от автомобила, плъзгане и удар в терена и притискане от автомобила.

Вещите лица са констатирали, че всички травматични увреждания са прижизнени. Състоянието на трупа отговаряло на смърт от първо денонощие.

По кръстосания метод била определена и кръвната група на експертираното лице – „А" (анти В).

Била взета проба кръв от трупа, в която било установено наличие на етилов алкохол в количество 0,60%о, видно от приложената на л.88-л.90 от ДП химическа експертиза.

Според приложеното на л.67-68 от първия досъдебен том заключение на съдебномедицинската експертиза на подс. Д. той бил получил шест на брой точковидни порезни рани в лявата слепоочна област на главата, една цепковидна порезна рана в лявата тилна област на главата, охлузване и кръвонасядане на лявото рамо и две охлузвания на дясното коляно. Описаните порезни рани били причинени от предмети с остри върхове и режещи ръбове, каквито са парчета счупени стъкла.

Останалите увреждания били причинени от действието на твърди тъпи предмети.

Експертираният бил получил временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Възстановяването му отнело около 2 седмици.

Вещото лице д-р Б., автор на експертизата, е приел, че от характеристиката и разположението на травматичните увреждания не е възможно да се направи извод за местоположението на подс. Д. в автомобила по време на ПТП. Посочил е, че за целта е необходим сравнителен и насрещен анализ на уврежданията на всички пътуващи в автомобила, на повредите по него и на величината и направлението на действащите 4 инерционни сили (вж. л. 66-69 от ДП).

Разпечатката съдържа 51 от 147 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/060a863c-1468-4805-bdb5-c7f79e816cef