Решение № 2035 от 21.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2035 гр. София, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

ЙОАНА М. ГЕНЖОВА

Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от ЙОАНА М. ГЕНЖОВА Въззивно гражданско дело № 20211100512348 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С решение №20168225/05.08.2021г., постановено по гр.д. №34402/2020г. по описа на СРС, 38 състав, е отхвърлен искът на Я. Х. Х.-Т. за осъждане на С.О. да му заплати сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на инцидент, настъпил на 14.05.2020г., ведно със законна лихва от предявяване на иска до окончателното плащане на сумата. Осъден е ищецът да заплати на ответника 50 лева разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца Я. Х. Т.-Т. срещу решението в цялост, като се излагат оплаквания, че същото е неправилно, необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е разпределил доказателствената тежест между страните досежно обстоятелството кой следва да носи отговорност за процесното съоръжение.

Това довело до неправилност и необоснованост на съдебния акт. По делото били събрани доказателства относно местонахождението на процесната шахта, нейните форма и размери, като за същата отговорност следвало да носи С.О.. Именно нейно било задължението да поддържа тротоарите и 1 намиращите се на тях съоръжения в състояние, което не застрашава живота и здравето на гражданите. По делото били безспорно установени настъпилият инцидент, при който пострадал ищецът, както и претърпените от него вреди.

Именно С.О. имала задължение да поддържа тротоарните пространства и в случая било налице бездействие на нейни служители, което било противоправно и при настъпване на вреди, С.О. следвало да носи отговорност. Претърпените от ищеца вреди били в пряка причинноследствена връзка с противоправното бездействие на служители на ответника.

По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.

Претендират се и направените по делото разноски. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор на жалбата от насрещната страна С.О.. В съдебно заседание въззиваемата страна, чрез пълномощника юрисконсулт В., оспорва въззивната жалба, като поддържа, че собственик на подземната инфраструктура са съответните експлоатационни дружества, в случая „ЧЕЗ Разпределение” АД. Поддържа, че решението е постановено в съответствие с материалния закон, обосновано и не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, поради което моли да бъде потвърдено.

Съдът, като обсъди доводите на страните относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо, но същото е 2 неправилно по следните съображения:

Пред Софийски районен съд е предявен осъдителен иск с правно основание чл.49 за обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено увреждане.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 14.05.2020г. около 11:45 часа се придвижвал по тротоар, находящ се в гр. София, на ул. „Буная”, район Оборище. При движението си по ул. *******, той попаднал в необезопасена шахта, намираща се на тротоара, която била покрита с ламаринен капак. При падането си в дупката, ищецът се закачил на ръба на металния капак, от което получил контузия на гръдния кош. Вследствие на падането ищецът усетил остра и силна болка в областта на гръдния кош, която се усилвала при извършване на движение на тялото. След инцидента ищецът веднага посетил УМБАЛСМ „Пирогов”, за да му бъде извършен медицински преглед, при който била установена контузия на гръдния кош. На ищеца бил извършен и втори медицински преглед в УМБАЛСМ „Пирогов”, при който било установено наличието на охлузване и разкъсно – контузна рана в горна трета на дясната гръдна половина, което причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота. За настъпване на инцидента ищецът уведомил С.О. чрез обаждане в деня на инцидента, но мерки не били предприети.

Няколко дни по-късно подал сигнал чрез онлайн приложение, след което били взети мерки за обезопасяване на шахтата. Вследствие на инцидента ищецът изпитал интензивна болка, силен стрес, вътрешен дискомфорт, сериозни притеснения и уплах, като и към момента изпитвал стрес и страх, когато му се налагало да стъпи върху шахта, дори и обезопасена. В продължение на десетина дни ищецът изпитвал болки в областта на гръдния кош, които му пречели в спокойното извършване на ежедневни дейности, както и в продължителен период от време нямал възможност да спортува.

Ищецът подал писмена покана до ответника за изплащане на обезщетение, но плащане не последвало. Поради изложеното ищецът претендира обезщетение за претърпените вследствие на инцидента неимуществени вреди в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.

В подадения отговор по реда на чл.131, ал.1 от ГПК ответникът оспорва наличието на причинно-следствена връзка между падането на ищеца и 3 настъпилите вреди. Не била установена и доказана причината за падането на ищеца. С.О. имала задължение за поддържане само на дъждоприемни шахти, а процесната шахта не била такава. Не били доказани наличието на причинноследствена връзка, нито претърпени вреди. Поради изложеното моли искът да бъде отхвърлен.

За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл.49 от ЗЗД ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) възлагане на друго лице – изпълнител, извършването на определена работа, 2) осъществен фактически състав по чл.

45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа – чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.

Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е то противоправно, на претендирания делинквент следва да е предписано нормативно задължение за действие.

В конкретния случай, въззивната инстанция намира, че са установени по делото в съвкупност предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на ответника по делото – С.О..

Представените по делото медицински документи не следва да бъдат самостоятелно обсъждани, тъй като съдържащата се в тях информация от значение за предмета на доказване по делото е обсъдена от вещото лице по изготвеното и прието в първоинстанционното производство заключение на СМЕ. От същото се установява, че видът на увреждането се характеризира с разкъсно-контузна рана, получена в съприкосновение с твърд метален предмет. Механизмът на увреждането може да се получи при така описания в исковата молба. Така получената рана с неправилни ръбове не може да се получи от остър режещ предмет, а се получава от твърд метален предмет, и в случая съвпада с този на ламаринения капак върху шахтата. Причиненото 4 увреждане предизвиква дискомфорт и болки на ищеца в продължение на 15 дни. Продължителността за пълно възстановяване от такъв тип увреждания е около 15 дни. Заключението е изготвено компетентно, обосновано е и се възприема от съда.

За изясняване на релевантните за спора факти по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля А.И.Т., майка на ищеца.

Свидетелката разказва, че е очевидец на инцидента, който се случил с ищеца на 20.05.2020г. Свидетелката заедно с ищеца и кучето им се движели на ул.

„Буная” в посока от ул. „Оборище” към ул. „Русалка”. Вървели един до друг по левия тротоар. Имало шахти с метални и бетонови капаци по този тротоар, и както си вървели, изведнъж ищецът потънал. Кучето се разлаяло, а свидетелката изпитала ужас от случилото се. Видяла шест метални капака, единият от които се отворил по диагонал и с острата си част наранил ищеца в плешката. Целият му крак бил пропаднал надолу, но успял да се измъкне, тъй като е млад и енергичен. Раната била от дясната страна на плешката му.

Нямало сигнализация около шахтата. След инцидента се прибрали вкъщи и започнали да обработват раната, след което ищецът отишъл в Пирогов.

Пред въззивната инстанция е разпитана в качеството на свидетел М.Б.

Е., която живее на съпружески начала с ищеца. Свидетелката разказва, че на 14.05.2020г. ищецът претърпял инцидент, падайки в шахта близо до дома им.

С него била майка му. Прибрали се доста притеснени. Той имал рана от дясната страна на гръдния кош, имало доста кръв, раната била дълбока.

Станало ясно, че е паднал в шахта, която се намира на ул. „Буная”. Целият тротоар по тази улица бил зает от много шахти с метални или каменни капаци и в една от тях пропаднал ищецът. Ръбът на шахтата продупчил тялото му.

Видели, че състоянието му е притеснително и ищецът отишъл в „Пирогов” на преглед. Това станало в началото на пандемията, поради което имали допълнителни притеснения. В „Пирогов” му направили рентгенова снимка и в продължение на около три седмици свидетелката промивала раната всяка сутрин и вечер. Всяко къпане било проблемно, защото раната се превързвала по специален начин. Няколко пъти в същия ден, в който паднал, звънели в С.О. да обезопасят мястото, но то стояло така няколко дни. Подали сигнал чрез приложение и едва тогава шахтата била обезопасена. Физическите травми на ищеца отшумели за около три седмици. След това имал проблем да спортува още около месец. В началото му било трудно и да шофира. Ищецът 5 посещавал ежедневно фитнес и играел баскетбол, което му носело удоволствие. Това било нещо което го разсейвало и му се отразявало добре в пандемичните времена. Вече не стъпвал на шахти и имал притеснение от това.

При така събраните по делото доказателства съдът приема за установено по делото, че на 14.05.2020г. е настъпил описаният в исковата молба инцидент, при който ищецът при движение по тротоар, находящ се в гр. София, ул. ******* е пропаднал в необезопасена шахта, вследствие на което е получил травматично увреждане.

Според разпоредбата на §1, т.1 от ДР на ЗП "Път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания. Легалната дефиниция на "тротоар" е дадена в § 6, т. 6 от ЗДвП , разпоредбата на която предвижда, че тротоар е изградена, оградена или очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и предназначена само за движение на пешеходци. Тротоарите са част от пътното платно по смисъла на § 6, т. 7 от ЗДвП , според която пътното платно е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за движение. Съгласно § 6, т. 1 от ЗДвП , път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.