Решение № 52 от 04.02.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 52 гр. София, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Невена Грозева

Членове:

Даниел Луков

Бонка Янкова при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Росица Славова като разгледа докладваното от Невена Грозева Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002201041 по описа за 2024 година Касационното производство е образувано по жалби на подс. С. И. И. чрез защитника му адв. Б., на подс. Т. С. И. чрез защитника му – адв. М. Ж., на частните обвинители и граждански ищци Д. Р. С. и Т. Г. С. чрез повереника им адв. Т. срещу решение № 258 от 19.07.2024 г. по внохд № 771/23 г. на Софийски Апелативен съд.

В касационната жалба на адв. Б. са заявени и трите касационни основания. Оспорва се аналитичната дейност на съда и кредитирането на показанията на св. П. М., който неправилно е счетен от съда за безпристрастен свидетел, тъй като той е племенник на пострадалия и преди инцидента е имал конфликт с подс. Т. И.. Съдът неправилно се е доверил за съобщеното от него за това, че нараняванията по гърдите на подс. Т. И. са причинни от това, че той сам се е драскал с нокти, като описаното от него развитие на събитията е направено с цел да навреди на подсъдимия. Възражения се съдържат и срещу правната квалификация на инкриминираните факти, които не установяват умисъл за умъртвяването на пострадалия от страна на подс. Т. И., както и че е налице съизвършителска дейност между двамата подсъдими. Според защитата това е така, защото действията на подс. С. И. са извършени преди тези на сина му – подс. Т. И. и между двамата не е имало предварително сговаряне съвместно да нанесат побой над пострадалия. Подс. С. И. не е взел участие в конфликта и е стоял отстрани, без да нанася удари на пострадалия, 1 поради което обвинението срещу него не е доказано и той следвало да бъде оправдан от ВКС. Явната несправедливост на наказанието е мотивирана като пряка последица от допуснатите нарушения на процесуалния и материален закон. Отделно от това съдът не е отчел неадекватните действия на пострадалия, който отказал болнично лечение, което забавило необходимата хирургическа намеса и е допринесло за настъпването на фаталния край.

В съдебно заседание адв. Б. поддържа подробно развинтите в жалбата аргументи и настоява за оправдаване на подс. С. И..

Подс. С. И. в лична защита и в последната си дума изразява съгласие с казаното от неговия защитник и заявява, „че не е посягал“ на живота на пострадалия.

В жалбата на адв. Ж. – защитник на подс. Т. И. се поддържа наличието на всички касационни основания. Твърди се, че съдът не е изяснил всестранно, пълно и обективно обстоятелства по делото и неоснователно е дал вяра на показанията на св. П. М. и св. Д. С.. С отказа на съда да назначи допълнителна СППЕ на подсъдимия съдът е ограничил правото на защитата на подс. Т. И., която е била необходима с оглед наличието на противоречия в заключенията на двете СППЕ- изслушани от СГС и САС. Съдът не е отчел въздействието на кумулирания афект, който макар и да не е приравнен на физиологичен, в максимална степен, се е отразил на подс. Т. И. и е затруднил възможността за вземане на правилни решения. Не е съобразено от съда, че подс. Т. И. е възприел действията на пострадалия като непосредствена заплаха за живота на своя баща и се е намесил за да предотврати най- тежкото. Игнориран е принципът за непосредственост в наказателния процес, тъй като от мотивите на съда не ставало ясно, дали се е запознал с видеозаписа от охранителната камера, заснела инцидента, който макар и неясен, давал представа за динамиката на случилото се. Направеният извод на въззивния съд, че на пострадалия са нанесени множество удари, противоречи на заключението на СМЕ, според което ударът в главата е един, въпреки че не се изключва възможността от наслагване на ударите. Претендира се неправилна оценка на показанията на св. М., който в никакъв случай не е безпристрастен свидетел, както е приел съда, и това ясно личало от записа на телефон 112, при който е казал, че ще влезе и „ще ги изтрепе“. Въззивният съд неоснователно е отказал да обсъди института на мнимата неизбежна отбрана, с оглед установения факт на предприети действия от страна на подс. С. И. за страничен захват за душене па пострадалия. Навеждат се доводи за наличие на съпричиняване на нежелания резултат с оглед отказа на пострадалия да посети болнично заведение, поради което размера на присъденото обезщетение по предявените граждански искове е завишено.

В съдебното заседание пред ВКС, защитникът адв. Ж. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

Подс. Т. И. моли за справедливост.

Представителят на ВП счита жалбите на подсъдимите за неоснователна, тъй като съдът не е допуснал твърдените нарушения на закона, като правилно е квалифицирал извършеното от подсъдимите деяние като престъпление по 2 чл. 115, вр. чл. 20, ал 2 от НК. Съдът е направил задълбочен и подробен анализ на доказателствата, без да е интерпретирал неправилно показанията на св. М. и С.. Наказанието, наложено на двамата подсъдими, намира за справедливо, съответно на извършеното престъпление и на целите на чл. 36 от НК, поради което решението следва да остане в сила. Възраженията на повереника на явна несправедливост на наказанието счита за необосновани.

В касационната жалба на частните обвинители и граждански ищци са заявени трите касационни основания, като в нея са изложени съображения единствено по отношение на оплакването за явна несправедливост на наказанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК , а останалите се поддържат бланкетно. Претендира се, че наказанието е явно несправедливо и се настоява за увеличаването му, като се имат предвид броя, интензитета и силата на нанесените удари, причинените увреждания, областта в която са нанесени ударите, липсата на съществен мотив за извършване на деянието, укриването на средствата, с които то е извършено, поведението на подсъдимите по време и след осъществяване на престъплението, напускането на местопроизшествието и отношението към жертвата.

В съдебно заседание пред ВКС повереникът и частните обвинители и граждански ищци не се явяват редовно призовани. Изготвили са отговор на касационните жалби на двамата подсъдими, в който настояват за неоснователност на изложените в тях претенции срещу въззивния акт и аналитичната дейност на въззивната инстанция. В нарочна молба заявяват, че поддържат касационната жалба и направените искания.

ВКС- трето наказателно отделение, след като изслуша доводите на страните, в пределите на предоставените си правомощия по чл. 347, ал.1 от НПК и поискания касационен контрол, намери следното :

Касационните жалби са неоснователни.

С присъда № 33 от 8.03.2023 г. постановена по нохд №498/2022 г. СГС признал подсъдимите С. И. И. и Т. С. И. за виновни в това, че на 24.06.2021 г. в /населено място/, /квартал/, /улица, номер/ в съучастие като съизвършители умишлено умъртвили Г. Б. С., починал на 7.07.2021 г., поради което и на основание чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 54 от НК им наложил наказание от по тринадесет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

На основание чл. 59 от НК приспаднал времето, през което за били с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и задържани за 72 часа с постановление на прокурор, считано от 29.06.2021 г. Съдът се разпоредил с веществените доказателства по делото.

На основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимите били осъдени да заплатят солидарно на Д. Р. С. и Т. Г. С. сумата от по 130 000 лв. за всяка една от тях, представляваща обезщетение за причинените им неимуществени вреди – болки и страдания , в едно със законната лихва считано от датата на деянието, както и направените от тях разноски за адвокатски хонорар на повереник.

Осъдени са солидарно да заплатят 4 % държавна такса върху уважените размери на гражданските искове в размер на по 10 400 лв., както и 3 направените на досъдебното производство и от СГС разноски и по 5 лв. държавна такса за служебното издаване на изпълнителни листове. По жалба на подсъдимите, техните защитници и от частните обвинители и граждански ищци чрез повереника им в Софийски Апелативен съд е образувано въззивно дело № 771/23 г.

Апелативният съд – София с решение № 258 от 19.07.2024 г. постановено по внохд № 771/23 г. потвърдил присъдата.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъдил подсъдимите да заплатят направените пред въззивния съд разноски за назначената повторна СППЕ – подс. Т. И. в размер на 912,60 лв. и подс. Т. И. в размер на 678,80 лв.

Депозираните срещу въззивното решение касационни жалби на подс. Т.

И. и С. И. съдържат сходни оплаквания касаещи наличието на трите касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, което позволява ВКС да ги разгледа и да им даде отговор едновременно.

I.По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения- касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК Доводите, с които са защитени оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, следва да получат отговор преди останалите, тъй като евентуалната им основателност би дала повод за отмяна на съдебния акт, без обсъждане на останалите възражения, залегнали в жалбите. Релевираното касационно основание и от двамата подсъдими не намира опора в материалите по делото, поради следното :

Апелативният съд е изпълнил задълженията си, като втора инстанция по фактите и е проверил изцяло законосъобразността на проведеното първоинстанционно съдебно производство, като е направил свой прочит на наличната доказателствена съвкупност, след което се е съгласил с извода на СГС за това, че са налице несъмнени доказателствени факти, които установяват участието на двамата подсъдими в нанасянето на побой на жертвата, неговия механизъм, наличието на причинна връзка между получените телесни повреди и настъпилата в последствие смърт. Въззивният съд е формирал вътрешното си убеждение въз основа на годен доказателствен материал, при спазване на процесуалния закон и правилата на формалната логика. В дейността по оценка на доказателствения материал не се констатира едностранчивост, тенденциозност или избирателност, както твърдят касаторите в жалбите.

Несподеляема е критиката, че въззивният съд е ценил предимно гласните доказателствени източници, които изхождат от заинтересовани от изхода на делото лица, като е игнорирал, тези които смекчават приноса на подсъдимите Т. И. и С. И. в настъпване на смъртта на пострадалия С., поради липсата своевременна медицинска помощ. Свидетелите П. М. и Д. С. не са предубедени и заинтересовани лица, с оглед наличието на родствена връзка с пострадалото лице, тъй като установените по делото факти са резултат от направената от съда внимателна селекция на доказателствените материали.

Информацията, която те пресъздават и която съдът е кредитирал би следвало 4 да се счете за такава, изхождаща от достоверни и надеждни доказателствени източници. ВКС не веднъж е имал повод да посочи, че роднинската връзка на свидетел с някоя от страните по делото, не води автоматично до отхвърляне на достоверността на изложените от него сведения, налага внимателна съпоставка между съобщеното от него и останалите доказателства по делото.

В конкретния случай, съдът е спазил това изискване и е обсъдил с нужното внимание показанията на свидетелите П. М. и Д. С., като ги е съпоставил с останалите доказателства по делото – протокол от извършена аутопсията на жертвата № 590/21 г., протокол за доброволно предаване на М. К. на 1 бр. оптичен носител СД – R, съдържащ записи от видеонаблюдение от къща на ул.

515, № 26 за времето от 20,30 ч. до 20,50 ч., протоколите за освидетелстване на подсъдимите, фотоалбуми към тях, записите от телефон 112, протоколите за претърсване и изземване от дома на подсъдимите и заключението на СМЕ относно локализацията и характеристиките на получените от жертвата телесни увреждания.

Съдът е ценил съобщената от свидетелите П. М., П. П., Д. С., Д. В., М.

И., М. С., Б М., Г. М. и Г. Б. информация за развоя и картината на инкриминираните събития, както причините за възникване на конфликта, неговата ескалация, механизма на нанасяне на ударите и участието на двамата подсъдими в тях както и сведенията за състоянието на жертвата след побоя.