Определение № 47 от 29.06.2023, Административен съд - Шумен

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

№..... гр.Шумен,

29.06.2023г.

Административен съд гр.Шумен, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година, в следния състав:

Председател: Снежина Чолакова

Членове: Росица Цветкова

Бистра Бойн като разгледа докладваното от съдия Б.Бойн ЧКАНД № 120 по описа за 2023г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ал.3 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във вр. с чл.144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл.63д ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания/ЗАНН/.

Образувано е по частна жалба на Началник група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Шумен против Определение № 265/25.05.2023г. на Районен съд Шумен, постановено по АНД № 859 по описа на съда за 2022, с което съдът е оставил без уважение молбата на административнонаказващия орган за изменение на Решение № 156/09.05.2023г. на Районен съд Шумен, постановено по АНД № 859/2022г. в частта му за разноските.

За да отхвърли искането за изменение на съдебното решение, с което жалбоподателят е осъден да заплати разноски в размер на 650 лева, съдът е посочил, че в хода на въззивното производство, жалбоподателят е бил представляван от надлежно упълномощен процесуален представител- адвокат и така определеният размер на дължимото възнаграждение е съобразен с осъществените процесуални действия. Съдебният състав приел в решението си, чието изменение се искало, че присъдените в полза на жалбоподателя разноски са над предвидения за това в размер в разпоредбата на чл.18 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е в размер 400.00лв., като на осн.чл.14 ал.2 от Наредбата същият следвало да бъде увеличен със сумата 250лв.- допълнително възнаграждение за явяване в проведено трето открито съдебни заседания.

Несъгласен с цитираното определение, частният жалбоподател го атакувал пред Административен съд Шумен, навеждайки доводи за неговата неправилност. В частната жалба се сочи, че в договора за правна помощ липсва уговорена сума за явяване в допълнителни съдебни заседания и не са били налице задължителни предпоставки за отлагане на делото, съгласно ТР № 8 от 07.05.2021г. по т.д. № 8 на ОСГТК на ВКС. По тези съображения се отправя искане за отмяна на процесното определение и за изменение на Решение №156/09.05.2023г. на Районен съд Шумен, постановено по АНД № 859/2022г. в частта му за разноските, като последните бъдат намалени съобразно размера на наложената глоба, а именно на 400лв.

Ответната страна– К.Ю.Д. взема становище по частната жалба в отговор, като я намира за неоснователна.

Съдът, като съобрази аргументите, изложени от страните и представените по делото писмени доказателства, счита, че така депозираната частна жалба е допустима като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, а разгледана по същество, същата се явява неоснователна, поради следните съображения:

С

Решение № 156/09.05.2023г., постановено по АНД № 859/2022г., Районен съд Шумен, отменил Наказателно постановление № 22-0869-000363/14.03.2022г. на Началник група, сектор „ПП“ при ОД на МВР Шумен, с което на К.Ю.Д. е наложена глоба в размер на 200лв. и лишаване от право на управление на МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП. Със същото решение административно-наказващия орган бил осъден да заплати и разноски в размер на 650 лева. На основание чл.74 ал.5 от ГПК действително заплатеното уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 750лв. било коригирано поради прекомерност, съобразно чл.18 ал.2 и чл.7 ал.2 от Наредба №1 на сумата 400 лв., увеличена с 250лв. поради проведено трето съдебно заседание по делото, на основание чл.14 ал.2 от Наредба №1.

След съобщаване на решението, от страна на административнонаказващия орган, било депозирано искане за изменение на постановения съдебен акт в частта му за разноските, която била отхвърлена с обжалваното пред касационната инстанция Определение № 265/25.05.2023г. на Районен съд Шумен.

Касационната съдебна инстанция, в настоящия си състав, споделя направения от районния съд извод, обективиран в процесното определение.

Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата, което е било сторено с решението на въззивния съд.

Спорът в настоящия казус се свежда единствено до присъденото от съда допълнително адвокатско възнаграждение по чл.14 ал.2 от Наредба № 1, съгласно която разпоредба за защита по административнонаказателно дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв. Видно от приобщеното въззивно дело, същото се е развило в три съдебни заседания, като в проведеното второ заседание, по искане на процесуалния представител на жалбоподателя, делото е било отложено, с оглед предстоящо постановяване на решение по тълкувателно дело, относимо към казуса. Именно поради отлагането на делото, от решаващия съд е била съобразена актуалната съдебна практика на ВАС, която е задължителна за прилагане от съда и страните, в резултат на което делото е приключило по същество в една съдебна инстанция.

Видно от протокол от трето открито съдебно заседание на 02.05.2023г., процесуалния представител на жалбоподателя се е явил и е осъществил правна защита в пълен обем, като е пледирал за отмяна на НП. Поради което, касационната инстанция намира, че правилно е било присъдено допълнително възнаграждение в размер на 250лв., съгласно Наредба №1, чиито предпоставки са налице в настоящия казус. Съобразно практиката на ВАС, когато делото не е приключило в едно съдебно заседание, са налице предпоставки за завишаване на адвокатското възнаграждение. /Определение № 4744 от 4.05.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3824/2023 г., II о. и др./

Съдът не споделя довода в частната касационна жалба, че в договора за правна помощ липсва уговорено възнаграждение за явяване в повече от две съдебни заседания, от което следвало, че не са налице предпоставките на чл.14 ал.2 от Наредбата. Съгласно чл.18 от същата, платимото адвокатско възнаграждение е за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер и липсва изискване, възнаграждението да е уговорено за всяко отделно процесуално действие и изрично за всяко отделно явяване в открито съдебно заседание.

Въз основа на гореизложеното настоящият касационен състав приема, че частната жалба е неоснователна, а атакуваното Определение №265/25.05.2023 г. на РС град Шумен, постановено по АНД №859/2022 г. по описа на същия съд следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Предвид изхода на спора, на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, които съгласно приложения на договор за правна защита и съдействие са към минимално определения размер с ДДС, на основание чл.16, във връзка с вр. § 1 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. на Висшия адвокатски съвет, а именно 400лв.

Водим от горното, Шуменският административен съд

О П Р

Е Д Е Л И :

Оставя в сила Определение №265/25.05.2023 г. на РС град Шумен, постановено по АНД №859/2022 г. по описа на същия съд.

Осъжда ОД на МВР-гр.Шумен да заплати на К.Ю.Д. с ЕГН: ********** *** направените в касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400лв./четиристотин лева/.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:............................. ЧЛЕНОВЕ: 1............................

2............................

ЗАБЕЛЕЖКА:

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 29.06.2023г.