Решение № 320 от 13.06.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 320 гр. К., 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Й.Б.П. при участието на секретаря Р.Г.Д. като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20225510100475 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.232, ал.2 и чл.92 от ЗЗД и насрещни искове с правно основание чл.55, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че отдал под наем с договор за наем от *** год. на “Г.“ ЕООД, с ЕИК:*** следният недвижим имот: 2500 кв. метра, находящи се в източната половина на сграда с идентификатор №***, представляваща промишлена сграда с обща застроена площ от 4412,00 кв. метра, находящ се в гр. К., ***. По договора за наем останали неизплатени: данъчна фактура №*** на стойност 9600 лева месечен наем за месец април 2021 год., дължим до 10-то число на текущия месец и фактура №*** на стойност 11800.75 лева и кредитно известие към нея №*** След издаване на кредитното известие дължимата сума по фактура №*** била на стойност 10756.67 лева след префактуриране на таксата за битов отпадък, дължима от ответното дружество –наемател на основание раздел ІV т. 4.3.5. от Договора за наем от *** г. Таксата за битов отпадък била префактурирана съразмерно на месеците, в които бил използван обекта от наемателя, като кредитното известие към фактурата било издадено за стойността на лихвата, която “Ф.“ ЕООД е платило към Дирекция „Местни приходи“. Освен пълното неплащане на сумите по двете фактури, ответното дружество забавило и плащания, затова и съгласно Раздел VII т.7.1. на договор за наем била предвидена неустойка в размер на 0,1% дневно върху дължимата сума, но не повече от 20% от същата. Нестойката възлизала на 6031.44 лева към датата на подаване на исковата молба, изчислена, както следва:- 120 лева неустойка, дължима по фактура №*** с главница 8000 лева. Съгласно договора за наем, падежът за плащане бил на 30.09.2020 год. Считано от 01.10.2020 год. до 15.10.2020 год.

1 ответното дружество било в забава, като периодът на забава е 15 /петнадесет/ дни. Начислената неустойка за ден била 8 лева. На 16.10.2020 год. наемът за месец юни бил платен; - 296 лева неустойка, дължима по фактура №*** с главница 8000 лева. Съгласно договора за наем падежът за плащане бил на 31.10.2020 год. Считано от 01.11.2020 год. до 07.12.2020 год. ответното дружество било в забава, като периодът на забава е 37 /тридесет и седем/ дни.

Начислената неустойка за ден е 8 лева. На 08.12.2020 год. наемът за месеците юли, август, септември и октомври 2020 г. бил платен; - 873.60 лева неустойка, дължима по фактура №*** с главница 9600 лева. Съгласно договора за наем падежът за плащане бил на 10.01.2021 год. Считано от 11.01.2021 год. до 11.04.2021 год. ответното дружество било в забава, като периодът на забава бил 91 /деветдесет и един/ дни. Начислената неустойка за ден е 9.60 лева. На 12.04.2021 год. наемът за месец януари 2021 г. бил платен;931.20 лева неустойка, дължима по фактура №*** с главница 9600 лева.

Съгласно договора за наем падежът за плащане е на 10.02.2021 год. Считано от 11.02.2021 год. до 18.05.2021 год. ответното дружество било в забава, като периодът на забава бил 97 /деветдесет и седем/ дни. Начислената неустойка за ден е 9.60 лева. На 19.05.2021 год. наемът за месец март 2021 г. бил платен;1920 лева неустойка, дължима по фактура №*** с главница 9600 лева, считано от 11.03.2021 год. - датата, следваща деня за плащане по договора за наем до 22.12.2021 год. Забавата била 287 дни, като за един ден неустойката била 9.60 лева, или 2755.20 лева. Предвид договореното ограничение в т.7.1. на договора за наем, същата не можело да надвишава 20 % от дължимата сума; -1920 лева неустойка, дължима по фактура №*** с главница 9600 лева, считано от 11.04.2021 год. - датата, следваща деня за плащане по договора за наем до 13.02.2022 год. Забавата е 309 дни, като за един ден неустойката е 9.60 лева, което било 2966.40 лева. Предвид договореното ограничение в т.7.1. на договора за наем, същата не можело да надвишава 20 % от дължимата сума. – 796.24 лева неустойка, дължима по фактура №*** с главница 10756.67 лева, считано от 02.12.2021 год. - датата, следваща деня за плащане по фактурата до 13.02.2022 год. Забавата била 74 дни, като за един ден неустойката е 10.76 лева. Счита, че са налице предпоставките за предявяване на иск с правно основание чл.228 и сл. от ЗЗД. На основание чл.228 от ЗЗД наемателят бил задължен да плати на наемодателя определена цена за временното ползване на една вещ. Ответното дружество изпаднало в забава и дължало за забавата по фактурите договорения в Раздел VII т.7.1. от Договора за наем, сключен на *** год. размер неустойка, а именно: 0.1% дневно върху дължимата сума, но не повече от 20% в размер на дължимата сума. Претендираният иск за неустойка бил формиран за периода от датата на забава до денят, предхождащ плащането, а по двете фактури с номера №*** и №***, по които нямало плащане, неустойката била изчислена до 13.02.2022 год. Към датата на подаване на исковата молба общият размер на неустойката бил 6857.04 лева. По електронната поща на ответното дружество била изпратена покана за плащане от счетоводителя на „Ф." ЕООД, но плащане по двете фактури с №*** и №*** до момента не било извършено. Моли съда, да постанови решение, с което да осъди “Г.“ ЕООД с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.К., ***, представлявано от управителя А.С.Д. да заплати на „Ф." ЕООД , с ЕИК:***, чрез управителя си М.Ю., следните суми:

9600 лева главница по фактура ***, ведно с неустойка в размер на 1920 лева, 2 считано от 11.04.2021 год. до 13.02.2022 год., както и законната лихва върху неплатената главница от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 10756.67 лева главница по фактура №***, ведно с неустойка в размер на 796.24 лева, считано от 02.12.2021 год. до 13.02.2022 год. и законната лихва върху неплатената главница от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; 120 лева неустойка, дължима по фактура №*** върху главница от 8000 лева за периода от 01.10.2020 год. до 15.10.2020 год. за заплащане на наем за м.06.2020 год. и законната лихва върху дължимата неустойка от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на неустойката; 296 лева неустойка, дължима по фактура №*** върху главница от 8000 лева за периода от 01.11.2020 год. до 07.12.2020 год. и законната лихва върху дължимата неустойка от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на неустойката; 873.60 лева неустойка, дължима по фактура №*** върху главница от 9600 лева за периода от 11.01.2021 год. до 11.04.2021 год. и законната лихва върху дължимата неустойка от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на неустойката; 931.20 лева неустойка, дължима по фактура №*** върху главница от 9600 лева за периода от 11.02.2021 год. до 18.05.2021 год., както и законната лихва върху дължимата неустойка от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на неустойката; 1920 лева неустойка, дължима по фактура №*** върху главница от 9600 лева за периода от 11.03.2021 год. до 22.12.2021 год., както и законната лихва върху дължимата неустойка от подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендира съдебни разноски и разноските по обезпечителното производство.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК, ответникът оспорва подадената искова молба. Счита предявения осъдителен иск за недопустим, неоснователен и недоказан. Заявява, че *** г. между “Ф.“ ЕООД, ЕИК:*** като наемодател и “Г.“ ЕООД, с ЕИК:*** като наемател бил сключен договор за наем за недвижим имот, описан в т.1 от договора, както и сключен Анекс №*** Страните се договорили за месечна наемна цена за ползването на недвижимия имот в размер на 8000.00 лв. Ищецът “Ф.“ ЕООД придобил недвижимия имот, който отдавал под наем чрез проведена публична продан по реда на ГПК. Постановлението за възлагане, което се явявало титула за собственост на ищеца, било вписано в Имотен регистър на *** С Протокол за въвод във владение на недвижим имот по изп.д.№*** ищецът бил въведен във владение на недвижимия имот едва на *** Към датата на сключване на договора за наем - *** г. “Ф.“ ЕООД не било собственик, държател, нито владелец на имота, който отдавал под наем, нито имал друго правно основание да извършва действия на управление или разпореждане с него. В този смисъл договорът за наем бил нищожен поради липса на предмет, съгласие и основание и не произвеждал действие между страните, съответно “Ф.“ ЕООД нямало правно основание да иска заплащане на суми по него. Съгласно чл.1.2. от договора за наем, имотът се отдавал за да се използва за търговска и производствена дейност на дружеството наемател.

Едва след подписването на договора за наем за него ставало ясно, че недвижимият имот не бил въведен в експлоатация и не разполагал с удостоверение за въвеждане в експлоатация, което препятствало правото на законно ползване на имота въобще, камо ли за посочената в Договора за наем 3 цел. Въвеждането на строежите в експлоатация бил крайният етап на строителния процес и било абсолютно необходима предпоставка за законосъобразното им ползване по предназначение съгл. чл.178, ал.4 ЗУТ.

Наемодателят не е имал възможност да предостави имота за временно ползване от наемателя, тъй като имотът въобще не подлежал на законно ползване. Това била още една причина да се считало, че договорът за наем е нищожен поради липса на предмет, съгласие и основание и не е могъл да произведе действие между страните, съответно “Ф.“ ЕООД нямало правно основание да иска заплащане на суми по него. В случай, че се приемело, че договорът за наем е породил действие, възразява срещу основателността на претендираните суми: 9600.00 лв. месечен наем за месец април 2021 г. по фактура №***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Сумата не била дължима, защото договорът за наем бил прекратен на 31.01.2021 г., съответно нямало основание за начисляване на наем след прекратяването. Съгласно т.6.1. Договорът за наем се прекратявал с изтичане на срока по т.5 - една година от подписването. С покана изх.*** от 22.03.2021 г. ищецът сам потвърдил, че счита договора за наем за прекратен на 31.01.2021 г. Последният не бил подновяван и нямало никакви волеизявление в тази посока. В самия договор не било предвидено, че ако след прекратяване, наемателят не освободи имота ще заплаща наем, нито пък не било предвидено по друг начин, че наемната клауза преживявала прекратяването на договора. Наем за м.април 2021 не се дължал поради липса на правно основание; -10756.67 лв. главница по фактура №***/01.12.2021г., представляваща такса за битови отпадъци за календарната 2021 г.. Сочи, че сумата касаела такса за битови отпадъци, дължими за наемния имот за цялата календарна 2021 г. С покана изх.***/22.03.2021 г. от ищеца договорът за наем бил прекратен на 31.01.2021 г. Съгласно т.4.3.5. от договора за наем бил длъжен да заплаща такса битови отпадъци, но само за времето, през което договорът за наем бил в сила. Носел отговорност само за пропорционална част от таксата битови отпадъци за един месец от 2021 г. - 1/12 от общата сума на таксата за цялата година или 896.39 лева. Договорът за наем за прекратен на 31.01.2021 г. Последният не бил подновяван и нямало никакви волеизявление в тази посока. В самия договор не било предвидено, че ако след прекратяване наемателят не освободи имота ще заплаща такса битов отпадък или други разходи и такси за имота, нито пък не било предвидено по друг начин, че същата клауза преживява прекратяването на договора.

Съответно такса битов отпадък за периода от м.02 до м.12.2021 г. не се дължал поради липса на правно основание. Възразява и по отношение на претендираните неустойки за забава: -1920 лв. неустойка за забава, начислена по фактура №*** върху главница от 9600.00 лв. за периода от 11.04.2021 г. до 13.02.2022 г.; - 796.24 лв. неустойка за забава, начислена по фактура №**** върху главница от 10756.67 лв. за периода от 02.12.2021 г. до 13.02.2022 г.; 120.00 лв. неустойка за забава, начислена по фактура ****** върху главница от 8000.00 лв. за периода от 01.10.2020г. до 15.10.2020г. забава за заплащане на месечен наем за месещ юни 2020г.; - 296 лв. неустойка за забава, начислена по фактура ****, върху главница от 8000.00 лв. за периода от 01.11.2020г. до 07.12.2020г.; - 873.60 лв. неустойка за забава, начислена по фактура *** за месечен наем за месец януари 2021г. и забава от 11.01.2021г.