Решение № 385 от 03.12.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 385 гр. ХАСКОВО, 03.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Ж. Р. Х. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско дело № 20255600500764 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), представлявано от Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

С Решение № 309/28.04.2025 г., постановено по гр.д. № 534/2024 г., Районен съд - Хасково е обявил за недействителна, на основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 2 изр.1-во от КТ, клаузата по т. 1 за срок, включена в Допълнително споразумение № РД-02-16-549/22.08.2016 г., към трудов договор № РД-02-16428/01.04.2010 г., сключен между И. Н. Д., ЕГН ********** и Министерство на регионалното развитие и благоустройството, предвиждаща срок на трудовия договор до приключване на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ - ИПП България - Турция 2014 - 2020 г., но не по късно от 31.12.2023 г., поради противоречие и заобикаляне на закона.

Съдът е признал за незаконно, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, 1 уволнението на И. Н. Д., извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ със Заповед № РД-02-16-25/02.01.2024 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството като е отменил като незаконосъобразна Заповед № РД02-16- 25/02.01.2024 г. на Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

С решението е възстановен И. Н. Д. на заеманата преди уволнението длъжност – „***“, Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ при Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Министерство на регионалното развитие и благоустройството, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 и ал. 2 КТ е осъдено да заплати на И. Н. Д., ЕГН **********, сумата 6568,41 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконно уволнение и разликата в заплатите за времето, през което служителят е работил на по-ниско платена работа, за времето от 06.01.2024 г. до 06.07.2024 г., ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба - 29.02.2024 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил този иск като неоснователен за разликата над 6568,41 лева до пълния предявен размер от 6569,55 лева.

На основание чл. 128, т. 2 от КТ Министерство на регионалното развитие и благоустройството е осъдено да заплати на И. Н. Д., сумата 525,03 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.01.2024 г. до 05.01.2024 г. включително, ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба - 29.02.2024 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил като неоснователен този иск за разликата над 525,03 лева до пълния предявен размер от 530,03 лева.

Съдът е допуснал на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, предварително изпълнение на решението в частта на присъдените суми.

Министерство на регионалното развитие и благоустройството е осъдено на основание чл.78 ал.1 ГПК, да заплати на И. Н. Д. сумата 3307 лева, представляваща направени по делото разноски, както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд - Хасково сумата 892,74 лева, представляваща дължими държавни такси и разноски по делото.

Недоволен от решението във всички части, в които исковете са 2 уважени, е останал въззивникът МРРБ, като го обжалва в законоустановения срок. Счита същото за неправилно, необосновано, постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Излага подробни доводи, в насока на това, че първоинстанционния съд неправилно е приел за нищожна уговорената клауза за срок. Добавя, че клаузата не е неясна, като е допусната техническа грешка при цифровото посочване на основанието. Излага аргументи и в насока неоснователност на предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и чл. 128, т. 2 от КТ, както и неправилност допуснатото предварително изпълнение. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъдат отхвърлени предявените искове, както и да бъде отменено допуснатото предварително изпълнение в частта на присъдените суми. Претендира разноски

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия И. Н. Д. който оспорва жалбата. Счита първоинстанционното решение за правилно, като излага аргументи в тази насока и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Постъпила е също така частна жалба от МРРБ на основание чл. 407, ал. 1 от ГПК срещу разпореждане от 28.05.2025 г. за издаване на изпълнителен лист по гр.д. № 534/2024 г. на РС – Хасково, обективирано върху молба с вх.

№ 9461/23.05.2025 г. (л. 205). Счита разпореждането за нищожно, при условията на евентуалност – за неправилно. Моли разпореждането да бъде прогласено за нищожно, евентуално – отменено.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен 3 акт, от активно легитимирана страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество. При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Преценена по същество въззивната жалба е основателна единствено в частта на допуснатото предварително изпълнение на решението.

РС - Хасково е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 2 изр. 1-во, чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, последният от които вр. чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ, и по чл. 128, т. 2 от КТ, предявени от ищеца И. Н. Д. против ответника МРРБ.

Въззивникът по силата на Трудов договор № РД-02-16-428/01.04.2010 г. и допълнително споразумение към него № РД-02-16-549/22.08.2016 г. е заемал длъжността „***“ *** при въззивника Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Допълнително споразумение № РД - 02 - 16 - 549/22.08.2016 г. към трудовия договор е подписано на 22.08.2016 г. на основание чл. 119, вр. чл. 68 ал. 1 т. 2 КТ и въз основа на § 2 от ПЗР на Постановление № 247 на Министерския съвет от 14.08.2014 г. за определяне на условията и реда за назначаване на български и чуждестранни граждани в Съвместните структури за подпомагане на изпълнението и за определяне на системата за осъществяване на първо ниво на контрол по програмите за териториално сътрудничество на Европейския съюз, в които Република България участва, за периода 2014 - 2020 г. В т. 1 от допълнителното споразумение е посочено, че ищецът ще изпълнява длъжността „**“ на **, за срок до приключване на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ - ИПП България Турция 2014 - 2020 г., но не по - късно от 31.12.2023 г. Първоначалният трудов договор е сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, вр. чл. 70, ал. 1 от КТ, Постановление на Министерския съвет № 214 от 27.08.2009 г. за определяне на условията и реда за назначаване на български и чуждестранни граждани в съвместни технически секретариати и в информационните звена по програмите за трансгранично сътрудничество, в които Република България участва, за периода 2007 г. - 2013 г. и извършен подбор, съгласно утвърдена със Заповед № РД-02-14- 2147/04.12.2009 г. Методика за подбор на персонал в 4

Съвместните технически секретариати. В чл. 2 от договора е посочено, че се сключва със срок за изпитване 6 месеца в полза на МРРБ.

Със Заповед № РД-02-16-669/26.04.2022 г. трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ поради липса на качества за ефективно изпълнение на работата от страна на въззиваемия. С Решение № 228 от 24.04.2023 г., постановено по гр.д. № 1588 по описа за 2022 г. на Районен съд - Хасково, изцяло потвърдено с Решение № 237 от 30.08.2023 г., постановено по в.гр.д. № 534 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Хасково, са уважени предявените от И. Н. Д. против Министерство на регионалното развитие и благоустройството, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.

3 от КТ, като е признато за незаконно извършеното със Заповед № РД-02-16669/26.04.2022 г. уволнение на И. Н. Д. на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ и посочената заповед е отменена като незаконосъобразна; ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „***“, Дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ при Министерство на регионалното развитие и благоустройството и Министерство на регионалното развитие и благоустройството е осъдено да заплати на И. Н. Д. сумата от 17209,02 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното му уволнение - 28.04.2022 г. - 28.10.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 24.06.2022 г. до окончателното й изплащане.

Въз основа на влязлото в сила решение и постъпила от въззиваемия Молба от 13.12.2023 г. с вх. № 11 -0-347(3)/14.12.2023 г. в МРРБ, същият е възстановен на работа със Заповед № РД-02-16-1429/15.12.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, считано от 18.12.2023 г.

С оспорваната Заповед № РД-02-16-25/02.01.2024 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е прекратено трудовото правоотношение на въззиваемия на длъжността „***., дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ при Министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/, на основание чл. 325 ал. 1, т. 3 от КТ, считано от 01.01.2024 г. В нея като причина за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено - „с изтичане на уговорения срок“. Заповедта е 5 връчена на въззиваемия на 05.01.2024 г.

С молба до МРРБ вх. № 11-00-347(4) от 12.01.2024 г., ищецът е поискал да му се заплати трудово възнаграждение за периода 01.01.2024 г. 05.01.2024 г. ведно с присъденото обезщетение и съдебни разноски по гр.д. № 1588/2022г. на Районен съд - Хасково. Получен е отговор от главен секретар на МРРБ , касаещ присъдените суми по гр.д. № 1588/2022 г. на Районен съд - Хасково.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички сочени от страните доказателства, които са били относими и необходими за изясняване на спорните факти от значение за делото и връзките между тях. Въз основа на събраните в достатъчен обем допустими и относими доказателства, районният съд е достигнал до правилния извод, че предявените искове са основателни, поради което ги е уважил. Изложените от първоинстанционния съд мотиви на основание чл. 272 от ГПК се споделят изцяло от въззивния съд, поради което препраща към тях. В настоящата инстанция не се представиха доказателства, които да навеждат на изводи, различни от направените от първоинстанционния съд.

Основният въпрос по делото е нищожна ли е клаузата по т. 1 за срок, включена в Допълнително споразумение № РД-02-16-549/22.08.2016 г., към трудов договор № РД-02-16- 428/01.04.2010 г. Според въззивната инстанция на този въпрос следва да се отговори положително.

Видно от допълнителното споразумение същото е сключено на основание чл. 119, вр. чл. 68, ал. 1 т, 2 от КТ, пар. 2 от ПЗР на ПМС № 247/14.08.2014 г. В т. 1 от същото е посочено, че служителят следва да изпълнява възложената му длъжност за срок до приключване на Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ - ИПП България - Турция 2014 2020 г., но не по - късно от 31.12.2023 г.