Определение № 15879 от 22.08.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15879 гр. София, 22.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно частно гражданско дело № 20251100504484 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 вр. чл. 130 и чл. 129 ГПК Образувано е по частна жалба на А. К. С. против определение№10783 от 06.03.2025 г., постановено по гр. д. № 75899/2024 г. по описа на СРС, 26 състав, с което исковата молба на жалбоподателя е върната като недопустима и нередовна и производството по делото е прекратено.

Жалбоподателят счита определението за незаконосъобразно, тъй като всяко едно от указанията на съда за отстраняване на нередовности в исковата молба било надлежно изпълнено, а част от указанията били недължими. Още в исковата молба ясно били посочени всички характеристики на поземления имот, част от новообразуван поземлен имот, спрямо който ответниците отнели владението от ищеца и чието връщане се искало от съда. Предмет на делото бил владелчески иск, поради което обстоятелствата около правото на собственост върху имота не подлежали на изследване. Искът бил допустим, тъй като защитавал нарушено владение след предявяване на друг установителен иск на ищеца за собственост, като шестмесечният срок след фактическото нарушение на владението бил спазен. Моли обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия от друг състав.

Ответниците по частната жалба Х.Д.Ч. - И. и И.М.В. считат същата за неоснователна, тъй като ищецът не изпълнил указанията на съда да отстрани противоречията между обстоятелствената част и петитума на исковата молба, а поземленият имот, за който се твърди да се осъществява владението не съществувал и нямало как на част от този имот да бъде отнето владението. От друга страна владелческият иск бил предявен не при първоначалното отнемане на владението, а едва след като производството за иска за собственост било прекратено и изпратено на друг съд по подсъдност.

1

Частната жалба е подадена в законовия срок, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Производството по гр. д. № 75899/2024 г. по описа на СРС, 26 състав, е образувано по искова молба от 19.12.2024 г, подадена от А. К. С. с предявени против Х.Д.Ч. - П. и И.М.В. осъдителни искове по чл. 76 ЗС. Ищецът твърди, че от 30 години владее имот с идентификатор ***, образуван от поземлени имоти с идентификатори *** и ***.

Твърди, че извършвал животновъдна дейност в имота, в него се складирали храна и съоръжения за отглеждането им и същият бил ограден. През месец септември и на 1 октомври 2024 г. ответниците, легитимирайки се със заповед на кмета, направили опити да влязат в имота с хора и машини и да положат основи за нова ограда. В отговор ищецът отблъснал претенциите им и на същия ден предявил иск за установяване на собствеността си. На 10.10.2024 г. ответниците, чрез наета от тях охранителна фирма, разрушили оградата на имота и започнали да правят изкоп с поставяне на бетонни елементи. След многократни сигнали на ищеца до полицията ответниците преустановили действията си, след като в имота вече били премахнати поставените ограждения, бил изкопан канал с поставени бетонни блокове, била разрушена помощна постройка и бил скъсан електрически кабел с риск за живота на хора и животни. Ищецът иска защита на владението си от осъщественото от ответниците в периода 01.10.2024 г. - 19.12.2024 г. нарушение, като претендира ответниците да бъдат осъдени да предадат владението върху имот с идентификатор ***. Искът бил допустим, тъй като срещу ответниците бил предявен положителен установителен иск за собственост, а нарушението на владението било осъществено след предявяването на този петиторен иск.

С разпореждане от 30.12.2024 г. съдът е констатирал, че е налице противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба и е указал на ищеца да индивидуализира имота/имотите, на който твърди да е владелец, кои са притежаваните от него съседни имоти, да посочи за кои имоти се отнася издадената в полза на ответниците заповед по чл. 16 ЗУТ, кога и по отношение на кой имот му е отнето владението и по отношение на кой имот иска същото да му бъде върнато.

С молба от 09.01.2025 г. ищецът е посочил, че е владелец на поземлен имот с проектен идентификатор ***, образуван от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1804 кв.м. и част от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 75 кв. м. Издадената полза на ответниците заповед по чл. 16 ЗУТ касаела именно имот с идентификатор ***, по отношение на който имот било отнето владението и чието връщане се искало от съда.

Ответниците са подали отговор на исковата молба, в който считат иска за недопустим, като предявен след изтичане на преклузивния срок по чл. 76 2

ЗС, а по същество за неоснователен.

С обжалвания акт съдът е приел, че ищецът не е отстранил противоречието между обстоятелствената част и петитума на исковата си молба - изложил е твърдения, че е придобил по давност владението на имот с проектен идентификатор, образуван от два други имота, като от съда иска връщане на владението върху друг имот. Това несъответствие препятствало ответника да упражни защитата си, а съда - да разпредели правилно доказателствената тежест по делото. От друга страна, искът бил и недопустим на основание чл. 359 ГПК, тъй като към момента на твърдяното отнемане на владението ищецът предявил срещу ответниците и положителен установителен иск за собственост на същия обект. Именно по това дело ищецът следвало да поиска като обезпечителна мярка предаване на владението, а не да предявява друга владелческа претенция, с която целял да си върне владението и да пререши факти и обстоятелства, част от предмета на доказване по основното производство за собственост върху имота. Отделно, съдът е приел, че още на 15.11.2023 г. ответниците са извършили трасиране на границите на процесния имот, с което действие са отнели владението на ищеца, като от тази дата започнал да тече и шестмесечният срок по чл. 76 ЗС, а искът бил предявен много след изтичането му.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира частната жалба за основателна.

Предмет на владелческия иск по чл. 76 от ЗС е да се възстанови отнетото владение върху имота като фактическо състояние. По тези спорове, съгласно разпоредбата на чл.357, ал.1 от ГПК съдът е ограничен да установи само факти - факта на владение, факта на нарушение и кой владее имота към момента на разглеждане на спора.

В рамките на проверката за допустимост на производството, която предхожда тази за редовност на исковата молба, съдът следва да установи дали е спазен шестмесечният срок по чл. 75 и чл. 76 ЗС, който срок е преклузивен и се брои от датата на нарушението, ако се касае до еднократност на действието или от момента на последното действие – ако се касае до повторяемост на действията. В чл. 359 ГПК е уредено и друго основание за недопустимост, когато ищецът по посесорния иск е предявил иск за собственост срещу същия ответник, за същия недвижим имот, докато спорът за правото на собственост е висящ, с изключение на случаите на отнето по насилствен или скрит начин владение след предявяване на иска за собственост. Главното съображение за това е, че по предявения петиторен иск се търси защита на владението като правомощие, част от едно субективно вещно право, поради което, при уважаване на иска ищецът ще получи фактическа власт върху вещта/петиторната защита поглъща посесорната/, а при отхвърляне на иска - ищецът няма право на владение, тъй като не притежава претендираното вещно.

В случая искът е предявен на 19.12.2024 г. с изложени твърдения за 3 извършени от ответниците действия по отнемане на владението на ищеца, започнали и продължили в периода 01.10.2024 г. - 19.12.2024 г. В отговора на исковата молба ответниците са представили протокол от 15.11.2023 г. за означаване на граничните точки на поземлени имоти с идентификатори *** и ***, извършено от правоспособно лице към

АГКК. В протокола е посочено, че е трасирането е извършено в присъствието на собствениците на посочените и на съседен имот, като за извършването на действието са били поканени и други заинтересувани лица, сред които не е ищецът А. С..

Трасирането представлява определяне на точното местоположение на границите на поземлен имот чрез геодезически измервания, като се поставят т. нар. външни обозначения (колчета), които да онагледят посоченото в текстовата и графичната част на протокола за трасиране. Тази дейност се извършва от геодезист по заявление на собствениците на имот, без необходимостта от принудителна намеса на държавни органи. От така посочените му характеристики, настоящият състав намира, че трасирането по никакъв начин не може да бъде квалифицирано като отнемане изцяло или отчасти на владението по насилствен или скрит начин, за да може едно такова действие да даде начало на срока за предявяване на иск по чл. 76 ЗС. Поради изложеното изводът на районния съд в тази насока се явява неправилен.

От представените по делото доказателства се установява, че А. С. е предявил на 01.10.2024 г. срещу девет физически лица, включително Х.Ч. - П. и И.В. установителни искове за собственост по отношение на недвижим имот с проектен идентификатор *** с площ от 1879 кв.м. , формиран от имот с идентификатор *** с площ 1804 кв.м. и част от имот с идентификатор *** с площ 75 кв.м. По иска е било образувано производство по гр. д. № 58079/2024 г. на СРС, 166 състав, като с определение от 17.12.2024 г. делото е било прекратено и изпратено по подсъдност на СГС.

Към настоящия момент производството по гр. д. № 1202/205 г. на СГС, ГО, I19 състав е на етап размяна на книжа. В същото време, в исковата молба по чл.

76 ЗС са изложени твърдения за осъществени от ответниците отделни действия по отнемане на владението след предявяване на установителния иск за собственост. Именно основаването на владелческия иск на нови факти, настъпили след предявяването на иска за собственост, изключва забраната на чл. 359 ГПК, поради което отпада и пречката пред допустимостта на такъв иск.

На следващо място следва да се отбележи, че от представената по делото искова молба, по която е образувано гр. д. № 58079/2024 г. на СРС, 166 състав, е видно, че предявеният с нея иск е установителен, а не осъдителен.

Съобразно становището, възприето в определение № 119 от 11.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2233/2017 г., II г. о., ГК, възприемането на предявяването на положителен установителен иск за собственост като процесуална пречка за предявяването на владелческия иск, не може да се изведе от разпоредбата на чл. 359 ГПК /извън предвиденото в нея изключение/, по съображението, че в 4 нея общо е предвидена като такава иск за собственост, без значение дали е установителен или осъдителен. Изходната позиция за отговор на поставения въпрос следва да бъде предмета на търсената със съответния иск защита, която при положителния установителен иск за собственост действително е принадлежността на вещното право, но и при съответното му уважаване съдебното решение по своето съдържание и последици ще бъде установително - че спорното право съществува или не съществува. Решението ще се ползва със сила на пресъдено нещо, но не и с изпълнителна сила, поради което и предявяването на положителния установителен иск за собственост не би дал тази защита, която се търси с предявения иск за нарушеното владение - възстановяването му като фактическо състояние, независимо от обстоятелството, че правото на собственост включва в съдържанието си правото да се владее имота. С уважаването на положителния установителен иск то само се признава, че съществува като част от съдържанието на правото на собственост, но получаване на фактическата власт не би се постигнало. Затова и според настоящият състав предвидената в чл. 359 ГПК отрицателна процесуална предпоставка има предвид ревандикационния иск по чл. 108 ЗС, при уважаване на който ищецът ще получи и фактическата власт върху имота /което с положителния установителен иск не би се постигнало/ и което обуславя недопустимост на предявяването на иска за защита на владението по чл. 75, респ. чл. 76 ЗС /извън предвиденото в закона изключение, когато владението е отнето след предявяването на иска по насилствен или скрит начин/.

Разпечатката съдържа 29 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/06078a93-a7c7-4462-abbf-9f474ae7e964