Определение № 31005 от 22.07.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31005 гр. Ся, 22.07.2025 г.

СЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20251110110426 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 и сл.ГПК

Образувано е по искова молба вх.№ 62351/21.02.2025 г. на И. И. Г., ЕГН ********** постоянен адрес гр. Ся, ***, чрез пълномощника си адв. М. В. М., Адвокатска колегия П, с адрес на кантора и съдебен адресат: гр.П, ул. ********* № 3Б ет.3 ап.11, срещу "******************, със седалище и адрес на управление: гр. Ся, бул. **** (сграда А), ет.

4, ****, представлявано от СРЯ в, и "****, ЕИК: *****, гр. Ся, гр. Ся, бул. **** (сграда А), ет. 4, ****, представлявано от И. М.а Ш.

В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника "*****" ЕАД.

В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от ответника "****.

На основание чл. 140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.11.2025 г. от 10,30 часа, за когато да се призоват страните.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание: установителен по чл. 124 от ГПК във връзка с чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит №***/07.10.2024 г., сключен с „*****“ ЕАД и и, че Договор за поръчителство от 07.10.2024г, сключен с „***“ ЕООД е нищожен на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал.1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл.143 от ЗЗП, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4.1 от Договор за потребителски кредит № ***/07.10.2024 г., е нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26 ал. 1 пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП.

1

В исковата молба се твърди, че ищецът е страна по Договор за потребителски кредит № ***/07.10.2024г, сключен с „*****“ ЕАД, съгласно който трябва да върне сумата по кредита която се явява сума от 866.29 лева, при сума на получаване 800 лева, при срок на кредита от 3 вноски. Съгласно чл.4.1 от Договор за потребителски кредит №*** ищцъта следва да сключи Договор за поръчителство с дружеството „***“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за кредит. Такъв Договор за предоставяне на поръчителство от 07.10.2024 г. е сключен с дружеството „***“ ЕООД, с цел да бъде обезпечен, сключеният Договор за кредит, по силата на който договор следва да заплати възнаграждение в размер на 153.23 лева.

Счита, че Договор за потребителски кредит № ***/07.10.2024 г., сключен с „*****“ ЕАД, е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузата на чл.4.1 от Договор за потребителски кредит № ***/07.10.2024 г., е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1, пр.2 вр.с чл.19 ал.4, от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП.

Ищецът счита, че Договор за поръчителство от 07.10.2024 г., сключен с „***“ ЕООД, е нищожен на основание чл.26, ал.1 пр.3 от ЗЗД, както и на основание чл.26, ал.1 пр.2 вр.с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, като съображенията му за това са следните: На първо място, Договорът за потребителски кредит № ***/07.10.2024 г., сключен с „*****“ ЕАД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 11, ал. 1 и чл. 19, ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК. Счита, че Договорът за потребителски кредит № ***/07.10.2024 г., е недействителен на специалните основания по чл.22 от ЗПК. Съгласно чл.22 от ЗПК, във връзка с чл.11,ал.1,т.9 от ЗПК договор за потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая, в Договора за потребителски кредит № ***/07.10.2024 г., бил посочен годишен лихвен процент, но липсвали каквито и да е било условия за прилагането му, липсвало изрично посочване дали лихвеният процент е фиксиран за целият срок за кредита, или е променлив. Счита, че нарушението е още по-съществено, доколкото нито в договора, нито в погасителния план има отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, както и таксата гаранция, за да може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от заемодателя. Визираната неяснота съществено ограничавала правата на ищеца и е основание за недействителност на Договор за потребителски кредит № ***/07.10.2024 г.

Ищецът сочи, че в чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК е предвидено, че в договора трябва да се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В настоящия случай има погасителен план, но той не отговарял изцяло на чл. 11, ал. 1 от Договора за кредит и договор за гаранция е предвидена дължимостта на главница, договорна лихва, такса гарант, същите е следвало да бъдат индивидуализирани, подробно посочени с 2 оглед тяхната периодичност. Така претендираната сума по Договор за потребителски кредит № ***/07.10.2024 г., и Договор за поръчителство не била индивидуализирана по никакъв начин, не ставало ясно каква част от нея е главница, каква част е лихва и каква част е такса гарант, както и дали не се съдържа в нея и друга сума. Това не е сторено от кредитодателя, а последният единствено и само се е задоволил с посочване на обща дължимата сума, без да става ясно, какво точно се съдържа в тази обща сума. Това създавало невъзможност за ищцата да разбере заплащаните от нея вноски по погасителния план, какви компоненти включват, как са изчислени и на каква база. Счита, че това е още едно самостоятелно основание за нищожност на договора за паричен заем. Позовава се на трайната съдебна практика.

Ищецът твърди, че съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Счита, че Годишният процент на разходите следва да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. В Договор за потребителски кредит № ***/07.10.2024 г., според ищеца, е посочена само абсолютна стойност на ГПР. Липсвала ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият). Съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Счита, че в посочената величина (бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита), следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. Доколкото е предвидена дължимостта на възнаграждение за поръчителство по договора за кредит, не ставало ясно, дали същото е включено в ГПР, изобщо нямало никаква информация какво точно е включено в процента на ГПР, дали е само лихвата, дали е лихва и други разходи, които е следвало да бъдат подробно описани. Твърди, че в процесния договор за кредит яснота досежно тези обстоятелства липсвала. На посочените основания ищецът счита, че Договорът за потребителски кредит № ***/07.10.2024 г. е нищожен, поради неспазване на изискването на чл. 11 ал.1 т. 10 от ЗПК.

Твърди, че посочената годишна лихва в договор за паричен заем, не е ясно как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. По този начин потребителя е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. За да бъде спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, 3 следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения паричен заем представлява ГПР, но и изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които заемателя ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на заемателя в положение, за да разбере действителния размер на ГПР, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по паричния заем, невключена в ГПР противоречи на изискването за яснота, въведено в чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК.

Твърди, че съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, поради което заплащането на сумата по договора за поръчителство следвало да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Доколкото сключването на Договор за поръчителство е въздигнат като елемент от сключването на договор за паричен заем, без когото последният не може да бъде сключен. Счита, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи по Договора за поръчителство се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014 г.

Ищецът твърди, че при извършена справка в Търговския регистър по партидата на ответните страни, се установявало, че същите са свързани лица, а именно, едноличен собственик на капитала на "**** е "*****" АД. Основен предмет на дейност на ответника е гаранционни сделки, каквато е процесната. Следва да се посочи, че печалбата на "****, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик "*****" АД. Твърди, че с оглед на горните обстоятелства, със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, като в договора за поръчителство се уговаря възнаграждение, което в последствие да бъде разпределено като печалба на "*****" АД. Счита, че с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, сключен с "*****" АД, доколкото плащайки задължението на потребителя в полза на "*****" АД кредиторът плаща вземането си сам на себе си. Със сключването на договор за поръчителство, според ищеца се цели едно 4 допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ЗПК, което от своя страна води до недействителност на договора за кредит и договора за поръчителство. Позовава се практиката на съдилищата в страната, като цитира такава.