Решение № 2752 от 19.12.2024, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 3204/2024
- Вид
- Решение № 2752
- Подписан
- 19.12.2024
- В сила
- 23.01.2025
- Състав
- ДАРИНА КИРЧЕВА ЙОРДАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60, ал. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 2752 гр. Бургас, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20242120103204 по описа за 2024 година
Производството по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по исковата молба на ”ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК: ......................, със седалище и адрес на управление:
................................, представлявано от Н. Х. Б. и С. А. П. – изп. директори, пълномощник юрисконсулт Т. Г.М.-Д., срещу Я. В. П., с ЕГН **********, адрес: ...................................., с която се иска приемане за установено съществуването на вземането на ищеца спрямо длъжника на следните суми: сумата 4 000 лв. /четири хиляди лева/ – главница, дължима по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка № ..................... от 15.09.2016г. и Общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa; сумата 2 838.97 лв. /две хиляди осемстотин тридесет и осем лева и деветдесет и седем стотинки/ – договорна лихва за периода 19.11.2020г. – 26.07.2023г.; сумата 1 728.10 лв. /хиляда седемстотин двадесет и осем лева и десет стотинки/ – наказателна лихва за периода от 08.12.2020г. до 26.07.2023г.; сумата 144.32 лв. /сто четиридесет и четири лева и тридесет и две стотинки/ – лихва за забава за периода от 27.07.2023г. до 02.11.2023г.; сумата 60 лв. /шестдесет лева/ – разноски за връчване на покана, ведно със законната лихва върху главницата от 4000лв., считано от 03.11.2023г. до окончателното изплащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задълЖ.е въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.№ 6684/2023 г. на БРС.
В исковата молба се излагат твърдения за това, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения по договора за издаване на кредитна карта, като банката издател се явява изправна страна в правоотношението. Длъжникът е преустановил плащането на сумите по кредита и е изпаднал в забава. Затова са били предприети действия по обявяване на вземанията по договора за изцяло предсрочно изискуеми. Твърди се, че поканата е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез ЧСИ, като считано от 1
27.07.2023 г. вземанията са предсрочно изискуеми. Представени са писмени доказателства и се иска допускане на съдебно-икономическа експертиза.
В предоставения срок по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор от назначения по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника, с който претенциите се оспорват изцяло като неоснователни. Твърди се, че не са посочени кои са просрочените вноски и техния размер, за да бъде установено надлежното упражняване на правото на банката да обяви вземането за предсрочно изискуемо. Оспорена е като неравноправна клаузата на чл.
19.1 от общите условия. Посочва се още, че не са налице сочените от ищеца условия за просрочие и предсрочна изискуемост. Поддържа се искането на ищеца за допускане на съдебно-икономическа експертиза и се поставят въпроси. Иска се отхвърляне на претенциите.
Предявените искове са с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ал., 1 във вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения по делото Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка № ..................... от 15.09.2016г. и приложимите Общите условия на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MasterCard и Visa; се установява, че „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, като кредитор е предоставил на ответника, като кредитополучател кредитен лимит (овърдрафт) в размер на 4000 лева, който може да бъде усвояван до определения от банката текущ разполагаем кредитен лимит под формата на овърдрафт. За целта банката открива и води за сметка на кредитополучателя разплащателна (картова) сметка и издава към нея на името на посочени от кредитополучателя лица (оправомощени лица) международни кредитни карти. Срокът за погасяване на кредитния лимит е до 15.09.2017г. Видно от т.8 на процесния договор в случай на непогасяване на пълния размер на дебитното салдо кредитополучателят следва да заплати фиксирана годишна лихва в размер на 16% - за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС-трансакции; 18% за всички останали дебитни салда по сметката. В т.8.1 за първите 6 (шест) отчетни приода от датата на издаване на картата, кредитополучателят заплаща промоционална лихва в размер на половината от размера на годишната лихва определена съгласно т.8, при условие, че няма просрочени плащания повече от 30 (тридесет) дни от датата на падежа за всяко плащане и при условие, че до 31.12.2016г. кредитополучателят не закрие издадената кредитна карта. Според т. 9 от договора за овърдрафт е уговорено, че при непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период, посочен в извлечението по картовата сметка на минималната погасителна вноска или надвишаване на разрешения текущ разполагаем кредитен лимит (неразрешен овърдрафт), кредитополучателят заплаща на банката върху непогасената част на минималната погасителна вноска, респ. върху надвишението на текущия разполагаем кредитен лимит, за дните на просрочие наказателна лихвата в размера, съгласно Тарифата на банката. В т.6 от договора за овърдрафт е посочено, че за поддържане и ползване на кредитната карта и ползване на кредитния лимит кредитополучателят заплаща на банката лихви, такси и комисиони според вида и класа на картата и съгласно действащата Тарифа на банката. В т.11 е определен годишният процент на разходите по кредита в размер на 12.77%, а общата сума дължима от кредитополучателя е в размер 4488.00лв.
Видно от представения протокол банката- ищец е издала на името на оправомощения 2 ползвател И.Б. международна револвираща кредитна карта с чип Mastercard/Visa към разплащателна сметка на кредитополучателя.
За установяване на твърденията си, че е изправна страна по договора и обявяване на вземанията за предсрочно изискуеми, поради бездействието на длъжника за плащане в срок на минималните месечни вноски по месечни извлечения на основание чл. 13.2 от общите условия, в заповедното производство ищецът е представил изпратено уведомление до длъжника. Видно от констативен протокол на ЧСИ същото е редовно връчено по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК, на 11.06.2023г. В указания в уведомлението двуседмичен срок, който е изтекъл на 26.06.2023г. ответникът не се е явил да получи уведомлението за предсрочна изискуемост, поради което същото е редовно връчено съгласно чл. 47 ГПК.
По делото е прието заключението на в.л. Б. по допуснатата съдебно – икономическа експертиза, от която се установява, че ответникът е направил усвоявания в размер на 3800лева, тъй като считано от 19.11.2020г. е налице надвишаване на предоставения кредитен лимит, в следствие за заплащане на дължими от кредитополучателя договорни и наказателни лихви и такси. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ дължимите суми са установени от вещото лице в следните размери:
- Главница по предоставения кредитен лимит - 4000 лева или непогасена главница;
- Договорна лихва в размер на 2838,97лева.
- Наказателна лихва за невнесена МПВ в размер на 1208,66лева.
- Наказателна лихва за надвишен кредитен лимит в размер на 519,24лева.
- Законна лихва за периода 27.07.2023г. – 03.11.2023г. е 144,32лева.
- 60 лв. разноски за връчване на книжа.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните, прави следните правни изводи:
От приетите по делото писмени доказателства се установява несъмнено, че банкатакредитор, като изправна страна в правоотношението е предоставила на длъжника кредитен лимит (овърдрафт) в размер на 4000лева и е издала международна кредитна карта Mastercard/Visa и страните са били обвързани от валидна облигационна връзка, основана на сключените помежду им Договор за предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка и издаване на международни кредитни карти с чип и гратисен период Mastercard/Visa №.........................../15.09.2016г., договор за издаване на международна кредитна карта с чип и гратисен период MASTERCARD/VISA от 15.09.2016г. ведно с Общи условия към тях. Ответникът с подписа си е потвърдил, че е запознат с общите условия по договора и ги приема. По делото е установено, както от писмените доказателства, така и от приетото заключение на вещото лице, което съдът кредитира изцяло като обективно изготвено и неоспорено от страните, че кредитополучателят не е заплащал дължимите от него минимална месечна погасителна вноска, посочена в извлечението по картовата сметка, представляваща 3% от усвоената сума, или минимум 10 лева. Видно от отчет по сметка, приложен към експертизата, след 26.10.2018г. картодържателят е изпаднал в просрочие.
Затова кредиторът в съответствие с чл. 13.2.1 от Общите условия е предприел необходимите действия за надлежното упражняване на правото да обяви целия кредит за овърдрафт за предсрочно изискуем. Волеизявлението на банката – кредитор за обявяване на предсрочна изискуемост следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 ЗКИ или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна 3 изискуемост на кредита. Законодателят не предвижда конкретен начин за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения, поради което кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване. В случая, уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита е било връчено от ЧСИ С.Н., която е залепила уведомление на 11.06.2023 г. по реда на чл.47 ал.2 от ГПК. Видно от констативен протокол на ЧСИ в указания в уведомлението двуседмичен срок, който е изтекъл на 26.06.2023г. ответникът не се е явил да получи уведомлението за предсрочна изискуемост.
При тези данни съдът приема, че уведомлението за обявена предсрочна изискуемост на вземането се счита редовно връчено на ответника при условията на чл. 47 ГПК и е породило действие, поради което предсрочната изискуемост е настъпила на 26.06.2023г. В тази връзка неоснователно се явява възраЖ.ето на особения представител на ответника за ненадлежно обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. С оглед изложеното съдът намира за доказано основанието на иска – съществуване на договорно правоотношение и неговия предмет – предоставяне на кредитна карта с установен кредитен лимит срещу задълЖ.е на кредитополучателя да връща ежемесечно уговорена в договора погасителна вноска, неизпълнение на задълЖ.ята на длъжника за погасяване на минималните вноски и надлежно упражнено от банката право да обяви вземането за предсрочно изискуемо.
По възраЖ.ето за неравноправност на клаузата на договора предвиждаща автоматично продължаване на договора /чл.19.1/ съдът намира, че посочената договорна уговорка не попада в хипотезата на ЗЗП и не е уговорена във вреда на потребителя, нито води до значително неравновесие между правата и задълЖ.ята на търговеца и потребителя, поради което възраЖ.ето за нищожност е неоснователно. Потребителят не е прекратил правоотношението с ищцовото дружество, като възстанови ползвания кредитен лимит, с което е продължил да ползва предоставените му услуги и е изпаднал в просрочие.
С оглед приетото заключение на вещото лице и направените по-горе правни изводи, предявените искове се явяват основателни и доказани до установените от вещото лице размери, които напълно съответстват на предявените, а именно непогасена главница в размер на 4000лева, непогасена договорна лихва в размер на 2838,97лева, наказателна лихва за невнесена МПВ в размер на 1208,66лева и наказателна лихва за надвишен кредитен лимит в размер на 519,24лева. Законна лихва за периода 27.07.2023 -03.11.2023г. в размер на 144,32лева. Основателен се явява и иска за присъждане на разноски за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост в размер на 60лева, установени с ангажираните писмени доказателства, съдържащи се в заповедното производство /л. 42/ и предвидени изрично като дължими от кредитополучателя в договора и общите условия.