Решение № 5211 от 23.05.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5211 гр. София, 23.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20211110173312 по описа за 2021 година

Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.

Ищецът . е предявил установителни искове против М. С. С., при твърдения, че е собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес- : . аб.№., като е ползвал доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.10.2017г. до 30.04.2019 г. в размер на 2 954,65 лева, не е заплатил същата в 45- дневен срок от изготвяне на двете общи фактури, поради което и дължи мораторна лихва от 15.09.2018г. до 31.08.2021 г. в размер на 703,25 лева, по силата на чл.36 ОУ, дължи и сумата 10,08 лева – цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2018г. до 30.04.2019 г. както и мораторна лихва от 01.10.2018г. до 31.08.2021 г. в размер на 2,52 лева. В исковата молба се твърди, че ищецът издава текущи фактури за клиентския номер, по прогнозни сметки, както и че след изтичане на отоплителния сезон, ФДР е изготвяла дялово разпределение, въз основа на което са издавани общи фактури, незаплатени от ответника, поради което и считано от изтичане на 45- дневен срок от издаването на фактурата, и ответникът е в забава в плащането на вземането за целия отоплителен сезон. Предявява установителни искове за сочените суми, интересът си от които извлича от издадена в негова полза заповед по чл.410 ГПК, срещу която е подадено възражение в срок.

Ответникът М.С., в срока за отговор, е подал писмен отговор, в който сочи, че оспорва вземането единствено поради изтекла погасителна давност. Оспорва се твърдението за възникнало облигационно правоотношение, твърдението за собственост върху имота, включително с довод, че има възникнало право на ползване, поради което титуляр по партидата следва да е неговият титуляр. Сочи се, че е налице непоръчана доставка, следва да се приложи ЗЗП. Оспорва се дължимостта на обезщетение за забава, с довод, че ищецът не е представил доказателства за публикуване на общите фактури. Не е налице основание за 1 начисляване на суми за дялово разпределение, тъй като същите следва да се заплащат в полза на ФДР, недоказап е размера, както и плащането от страна на ищеца на третото лице.

Представен е протокол от 7.9.2000г., видно от който, на същата дата е проведено ОС на ЕС, и е взето решение за преминаване към дялово разпределение, като на 19.9.2000г. е сключен договор с третото лице за извършването му. За топлоснабдения имот, е посочен клиент М. С. С., в приложението към протокола е положен подпис, а в приложението към протокола, ответникът е посочен с вписване „не желае включване“, и е вписано, че ап.8 е пломбиран цялостно.

Третото лице е представило документи за извършено дялово разпределение, при посочване, че за имота за двата отоплителни сезона, не е осигурен отчет.

Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Съгласно §1,чл.42 от ЗЕ / отм., считано от 17.07.2012г., но в сила към началото на исковия период/, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори при общи условия, но ако изричен писмен договор не е сключен, доколкото с ъгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, по силата на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване.

Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди. Ответникът е клиент на ищеца.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за 2 продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди. Обстоятелството, че ответникът няма отоплителни тела, нито водомери в имота, не означава, че не следва да заплаща топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, тъй като в етажната собственост се ползва ТЕ, а няма доказателства, че същата е поискала преустановяване на топлоснабдяването.

Поради изложеното, исковете за главница са основателни, като размерът на претенцията на ищеца е отделен за безспорен по делото – безспорно е, че прогнозните фактури , издавани за период м.10.2017.-м.4.2018г. възлизат на 1120,63 лева, която сума не е платена, като с обща фактура от 31.7.2018г. ищецът е сторнирал прогнозните фактури и е издал кредитни известия за тази сума, като е изготвил една обща фактура за целия отоплителен сезон, на стойност 1366,37 лева; прогнозните фактури за отоплителен сезон м.11.2018.-м.4.2019г. възлизат на 1592,53 лева, която сума не е платена, като с обща фактура от 31.7.2019г. ищецът е сторнирал прогнозните фактури и е издал кредитни известия за тази сума, като е изготвил една обща фактура за целия отоплителен сезон, на стойност 1588,28 лева; както и че дяловото разпределение, неплатено за клиенстския номер, по фактури от м.7.2018г. до 4.2019г. е от по 1,12 лева на месец. Безспорен, като размер, е и размерът на обезщетенията за забава.

По исковете за обезщетение за забава. Падежът на задължението за главница за ТЕ е определен в ОУ.

Относно общата фактура от 2017г., приложими са общите условия, одобрени от КЕВР на 27.6.2016г.

Разпоредбата на чл.33 ОУ, приложими след 2016г., предвижда следното:

Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.

Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда:

Ал.1.Месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.

Ал.2.Месечната дължима сума за доставената ТЕ на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното за него реално количество ТЕ и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача.

3

Ал.3. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителна сметка от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.

Видно от цитираните разпоредби, задължението за ТЕ се съдържа в ежемесечно издаваната от ищеца фактура, като изискуемостта й –правото на ищеца да иска вземането да му бъде заплатено - настъпва с изтичане на 45- дневен срок след изтичане на периода, за който фактурата се отнася. Няма пречка датата на изискуемостта да е предвидена в договора, както е в настоящия случай, тъй като ОУ са приложими към правоотношението, доколкото ответната страна не твърди и доказва приложението на специални такива.

Поради изложеното, съдът намира, че ОУ в посочената част въвеждат падеж на задължението, като същият настъпва след издаване на фактура и изтичане на 45 дни от датата на издаването й.

С оглед изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава върху общите фактури е основателен, а възражението за нищожност на общите условия - неоснователно.

Неоснователно е и възражението от името на ответната страна за недължимост на обезщетение за забава, защото фактурите са издадени на името на Даша Иванова. Както се посочи по – горе, по силата на ОУ, падежът на вземането не е обвързан с издаването на общата фактура, а с изтичане на периода, за който същата се отнася.

По възражението за давност.

От представените към исковата молба извлечения от счетоводната система на ищеца, заедно със съобщенията към общи издадени фактури е видно, че текущото фактуриране на задълженията за абонатния номер е по прогнозна консумация.

Следователно, когато се изготви дяловото разпределение, се изготвя изравнителната сметка и ако прогнозно определената цена надвишава определената по изравнителна сметка, разликата се приспада с кредитно известие, а при обратния случай – сумата се добавя към фактурата, изготвена въз основа дяловото разпределение. Съдът намира, че по отношение давността за вземанията приложимо правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. Страните по правоотношението, при действията на ОУ от 2016г., са определили срок за изпълнение на задължението – 45 дни от издаването на общата фактура, поради което и длъжникът изпада в забава с изтичането на този срок

. Действащата през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния 4 период Наредба за топлоснабдяването.Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Видно от цитираните правила на ОУ от 2016г., изравнението не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Т.е., задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.