Определение № 1107 от 09.10.2024, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1107 гр. Благоевград, 09.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно частно гражданско дело № 20241200500981 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 1 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. И. Т. - Н., с ЕГН **********, срещу Заповед № 310 от 20.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч.гр.д. № 653/2024 г. на РС Благоевград в частта за разноските, с която на жалбоподателката е разпоредено да заплати на заявителя “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК 811047831, сумата от 480 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

В жалбата се поддържа, че възнаграждението е завишено и неправилно определено от съда. Навеждат се аргументи от правото на ЕС и от практиката на СЕС относно минималните адвокатски възнаграждения. Жалбоподателката счита, че съдът следва да определя размера на разноските, като отчита фактическата и правна сложност на делото, без да е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения в наредбата на ВАдвС. Посочва, че настоящия случай касае подаване на заявление по чл. 410 ГПК, което според нея няма правна и фактическа сложност, която да оправдава присъждането на адвокатско възнаграждение в размер от 480 лв., явяващо се повече от половината от размера на претендираната сума. Моли заповедта да се измени в частта за разноските, като присъденото адвокатско възнаграждение се намали до 50 лв.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на частна жалба от заявителя в заповедното производство “ВОДОСНАБДЯВАНЕ

И

КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, в който се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Счита, че настоящият случай не попада в хипотезата, в която следва да се присъди по-ниско от минималното възнаграждение. Твърди, че като част от подготовката и изготвянето на заявлението ангажираният адвокат е отделил време за събиране и проучване на необходимата информация – от какво произтича задължението, за какъв период е начислено, в какъв размер е, кое е задълженото лице по партидата. Поддържа, че са били проведени срещи с представители на заявителя. Навежда, че подаденото заявление съдържа 1 всички реквизити на искова молба. Намира, че заплатените от длъжника задължения са доказателство за качеството на извършената адвокатска услуга.

Окръжен съд - Благоевград, за да се произнесе взе в предвид следното:

Частната жалба е допустима – депозирана е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 413, ал. 1 ГПК. Тя отговаря и на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК, поради което следва да бъде разгледана по същество.

На 19.03.2024 г. пред РС Благоевград е инициирано заповедно производство по заявление на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК 811047831, срещу длъжника Г. И. Т. - Н. за издаване на заповед за изпълнение за сумите: 686,83 лв., представляваща неизплатено задължение за доставена ВиК услуга за имот, находящ се в ***, абонатен № ***, за периода от 17.06.2021 г. до 15.01.2024 г.; 101,65 лв. – лихва за забава за периода от 03.09.2021 г. до 19.02.2024 г.; законната лихва върху главницата от 19.03.2024 г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането. В заявлението е отправено и искане да се присъдят разноски – 25 лв. държавна такса и 480 лв. адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.

Заявлението е подадено от адв. Д. У. и към него е приложено пълномощно за Адвокатско дружество „Н., У. и М.“, както и документ, с който дружеството е преупълномощило адв. У.. Представена е фактура № 556/26.02.2024 г. за предоставена услуга процесуално представителство по чл. 410 ГПК, като е посочена сума за плащане в размер на 17 843,66 лв. с ДДС. Представен е опис към фактурата, в който са посочени имена на абонати, сред които е и името на частната жалбоподателка, ведно с нейното ЕГН, № на партидата ***, както и адвокатски хонорар в размер на 480 лв. Представено е платежно нареждане от 01.03.2024 г., според което по процесната фактура “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД е превело на адвокатското дружество сумата от 17 843,66 лв.

Районният съд е издал Заповед № 310 от 20.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 653/2024 г., с която е уважил заявлението и е разпоредил на частната жалбоподателка да заплати на заявителя сумата от 480 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Препис от заповедта за изпълнение й е бил връчен на 08.05.2024 г. На 08.06.2024 г. по електронната поща на районният съд жалбоподателката е подала настоящата частна жалба, с която заповедта е обжалвана в частта за разноските. Тя е подала молба с вх. № 14228/18.06.2024 г., към която е приложила копие на касов бон за заплатени задължения към ВиК, които са предмет на заповедта за изпълнение. В молбата е посочила, че за претендираното адвокатско възнаграждение е входирана жалба.

В жалбата са наведени доводи, които следва да се квалифицират като искане на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК да се намали адвокатското възнаграждение, присъдено на заявителя като разноски по заповедното производство. Съгласно мотивите на т. 7 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, когато заповедният съд се е произнесъл погрешно, т.е. несъобразено с правилата на чл. 78 ГПК, заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в чл. 413, ал. 1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските.

Длъжникът встъпва в производството от момента на връчване на заповедта за изпълнение (определение № 1304 от 03.04.2013 г. по в. гр. д. № 2

181/2013 г. на Окръжен съд - Благоевград). Според определение № 584 от 30.11.2016 г. по в. ч. гр. д. № 664/2016 г. на Апелативен съд – Пловдив разноските за адвокатско възнаграждение могат да бъдат намалени поради прекомерност на същото съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото само по искане на насрещната страна, съгласно чл. 78, ал.

5 от ГПК. Заповедното производство протича едностранно без участие на длъжника до издаване на заповедта за изпълнение, поради което същият не разполага с процесуална възможност да заяви искане за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност, което да бъде разгледано от заповедния съд и по него той да се произнесе при издаване на заповедта като краен акт. Процесуалните средства на длъжника да релевира такова искане са в рамките на исковото производство по чл. 422 от ГПК или чрез обжалване на заповедта за изпълнение в частта й за разноските, съгласно чл. 413, ал. 1 от ГПК.

Според определение № 584 от 27.09.2018 г. по в. ч. т. д. № 530/2018 г. на Апелативен съд – Варна тъй като заповедното производство се провежда едностранно в първата си фаза и на длъжника не е предоставена възможност да упражни защита по чл. 78, ал. 5 ГПК пред съда издал обжалваемия акт, то и възражението за прекомерност не се преклудира. То може да бъде упражнено в алтернативните следващи фази: по оспорване на дълга (в исковия процес по чл. 422 ГПК) или по обжалване на заповедта (по чл. 413, ал. 1 ГПК).

В случая производство по чл. 422 ГПК не може да бъде инициирано, тъй като длъжника не е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 414 от ГПК. Той се е възползвал от възможността да обжалва заповедта в частта за разноските. Направеното в частната жалба искане по чл. 78, ал. 5 ГПК е своевременно.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗАдв. С Решение по дело С-438/22 на СЕС от 25.01.2024 г. е прието, че чл. 101, § 1 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висш адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед целта" по смисъла на тази разпоредба, като в тази хипотеза националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. Зачитайки решението на СЕС, съдът не е обвързан от ограничението по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Настоящият съдебен състав прецени, че конкретното производство се отличава с ниска фактическа и правна сложност, тъй като заповедното производство е едностранно, развива се без участие на длъжника, при липса на насрещни възражения и искания по доказателствата, без да са възможни усложнения в страните или неговия предмет. Освен това, основните действия, които са извършени в настоящия случай от процесуалния представител на заявителя се изразяват в попълване на бланка за издаване на заповед за 3 изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Според чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита в производства за издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. В случая претендираните суми са 686,83 лв. и 101,65 лв. в общ размер на 788,48 лв. Според чл. 7, ал. 7 възнаграждението се определя на базата на половината от стойностите на претендираните суми. Половината от стойностите на 686,83 и 101,65 е 394,24. Според чл. 7, ал. 2, т. 1 при интерес до 1000 лв. възнаграждението е 400 лв., поради което в случая минималното адвокатско възнаграждение според наредбата е 400 лв.

Върху предвидения в наредбата минимален размер следва да се начисли ДДС (определение № 262 от 27.05.2016 г. по ч. т. д. № 1758/2015 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС). В § 2а от наредбата е предвидено, че за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Когато адвокатското възнаграждение е заплатено за процесуално представителство и защита по водено от или срещу клиента дело, цялата платена сума има характер на разноски по смисъла на чл. 78 ГПК и ако бъде поискана, при благоприятен за клиента изход от делото се присъжда на последния под формата на разноски съобразно правилата на чл. 78 ГПК (определение № 279 от 29.06.2022 г. по ч. т. д. № 1380/2021 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС). Затова и общия размер на претендираното от заявителя минимално адвокатско възнаграждение е 480 лв.

Съгласно чл. 36, ал. 2 ГПК размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован. В случая извършените от процесуалния представител на заявителя действия се изразяват в попълване на имена и суми в бланката по чл. 410 ГПК от заповедното производство. С оглед на това при преценката по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът намира, че претендираното адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. не е справедливо, тъй като то се явява повече от половината от общата стойност на сумите, които са претендирани със заявлението – 788,48 лв. Претендирането на възнаграждение в такъв размер за трудът да се попълни бланка по чл. 410 ГПК сочи действително за прекомерност и че то не е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото. По тези съображения съдът намира, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено в частната жалба, се явява основателно. Настоящия съдебен състав обаче не споделя доводите на жалбоподателя възнаграждението бъде намалено до 50 лв., поради което присъденото със заповедта адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. следва да се намали до сумата от 2 40 лв. с ДДС, която отразява вида на производството, материалния интерес, правната и фактическа сложност на делото.

Разпечатката съдържа 31 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0604aaab-d7d8-48b3-917c-141233d32547