Решение № 161 от 25.10.2024, Районен съд - Бяла

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 161 гр. Бяла, 25.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Ил. Келлева Бонева при участието на секретаря Мариета Й. Йорданова като разгледа докладваното от Ивелина Ил. Келлева Бонева Гражданско дело № 20234510100902 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба от Я. А. Г., против А. Т. В., с предявен иск с правно основание чл.52, вр.чл.45 ЗЗД. Ищецът моли съда да постанови решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати сумата 5000.00 лв. (пет хиляди лева), представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки и страдания.Поддържа,че на 28.10.2022г. се намирал в заведение „Орехите“,в кв.“Катарай“.Между него и ответника възникнал спор,в резултат на който ответникът му нанесъл удар с юмрук, в следствие на което ищецът изпаднал в безсъзнание. Подал жалба до Районна прокуратура - Русе, която с Постановление № 493/22.05.23г. отказала да образува досъдебно производство и изпратила преписката до Директора на ОДМВР - Русе за предприемане на действия по компетентност, с оглед правомощията си по УБДХ по отношение на ищеца, тъй като лицата Сашо Пенков, А. В. и М. И., която имала интимна връзка с лицето, което му нанесло увреждането, с обясненията си, които са дали пред органите на реда, последните са стигнали до заключението, че ищецът е извършил деяние наказуемо по УБДХ. Вследствие на което, на 06.07.2023г. му бил съставен Акт за констатиране проява на дребно хулиганство по чл. 2 ал. 1 от УБДХ. Било образувано НАХД №198/2023г. по описа на PC - Бяла, като съдът намерил, че не са налице условията, предвидени в разпоредбата на чл.1, ал.З от УБДХ за налагане на административно наказание, поради недоказаност на част от обвинението от обективна страна, както и липса на съставомерност на осъщественото от субективна страна, с оглед на което го признал на невиновен и оправдал по повдигнатото ми обвинение.Поддържа също,че в продължение 1 на над 7 месеца изпитвал болки и дискомфорт, вследствие на нанесеното увреждане, не искал да излиза от срам, след това - освен заради увреждането отначало, което го обезобразило, много бързо се разгласило сред всичките му познати, че е действал противоправно, вдигнал огромен скандал и се държал като престъпник.Този факт се потвърждавал от „техните“ обяснения, както и видно от Протокола от заседанието проведено на 07.07.23г., като твърденията на Сашо Пенков, А. В. и М. И. били неверни и взаимоизключващи се, за което ищеца сигнализирал компетентните органи. В крайна сметка бил оправдан, но „петното“ върху него останало.

В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с доводи за неоснователност и недоказаност на исковата претенция по време, място и начин на извършване на противоправното деяние.Счита, че не е налице виновно деяние от страна на ответника, което се установявало със съдържащият се в прокуроското постановление за прекратяване на ДП извод за наличие на правния институт-неизбежна отбрана, по смисъла на чл.12 НК.

Оспорва размера на исковата претенция, като счита същата за прекомерна и завишена. Алтернативно възразява, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия и са налице предпоставките за намаляване на обезщетението, съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, т.к. с цялостното си поведение същия е допринесъл в значителна степен за вредоносния резултат.

Районният съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложената по делото прокурорска преписка №493/2023г. по описа на РП-Русе се установява, че е с влязло в сила постановление от 22.05.2023г. прокурорът отказал да образува досъдебно производство и прекратил Пр.преписка,образувана по жалба на ищеца за наненесен побой на 28.12.2022г.,срещу лицата А. Т. В. и Сашо Янакиев Пенков. В мотивите на прокурорския акт е прието, че ответника по делото не следва да носи наказателна отговорност,т.к. деянието му изпълвало правния институтнеизбежна отбрана,респективно не било обществено опасно-чл.12,ал.1 НК.Прието е ,че действията на тъжителя,ищец по делото следва да се квалифицират като дребно хулиганство,като преписката се изпрати на компетентните органи с оглед преценка за приложение на разпоредбите на нормативния акт.

Видно от приобщеното по делото НАХД №198/2023г. по описа на БРС, с решение №122/27.07.2023г. съдът е признал нарушителя Я. А. Г. – тук ищец, за невиновен в това,че на 28.12.2022г. около 00.20ч. в питейно заведение „Ореха“ да е извършил непристойна проява,нарушаваща обществения ред и спокойствие,изразяваща се в отправяне на ругатни,псувни и обидни думи „ела да те еба,кога ще дадеш да те еба ,мършо“,отправени към И. и опит 2 да я удари в главата, проява на агресивно поведение и провокиране на сбиване с А. Т. В. на публично място пред повече хора,поради което и на основание чл.6,ал.1,б.“в“го оправдал в извършване на нарушение по чл.1,ал.3 от УБДХ.

За изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани гласни доказателства, посредством разпит на свидетели, които условно могат да се разделят в две групи.

Свидетеля Н. Г.,б.р. със страните,син на жената с която ищеца живеел на семейни начала излага следното:

„ За този инцидент знам от майка ми, която ми обясни, че Я. е пребит доста жестоко. Беше студените месеци - края на октомври…….. Беше преди две години - 2022-ра. Помня само, че беше зимните месеци, защото след това дойдоха при мен в Русе за скенер. Каза, че са го пребили в заведението „Орехите“ в нашия квартал „Катарето“, много жестоко…… Я. го видях в непосредствен уикенд след като идваха и беше все още надут. По-малко от месец след това го видях. Освен нараняванията по скулата и над веждата, беше изключително надут. Окото му беше затворено. Лявата скула. Не мога да кажа за други видими физически наранявания. Трябваше му помощ да се качва по стъпалата, защото не виждаше. Самото око беше червено вътре…..Физически не знам колко време се възстановява, но психически все още е травмиран. Държанието му тотално се промени към нас изцяло. Стана много затворен. Не смееше да ни погледне в очите от срам. Не знам защо се е срамувал. Аз три години съм учил психология и видях признаци на депресия, притесненост, травма, посттравматичен стрес. Никога не заключваше вратата преди, а сега я заключва. Като дойдоха при мен не съм забелязал да е бил под въздействие на алкохол.Края на октомври ми казаха, че е станал инцидента.“ Свидетелката М. И., б.р. със страните, присъствала на инцидента установява следното:

„Отидохме с моя приятел Сашо Янакиев Пенков в заведението на 27.12.2022 година. В заведение „Ореха“, което е на А. В.. Отидохме в 20.3021.00 часа. Бяхме на маса аз, Сашо, А. и съпругата му. От страни имаше хора на други маси. На нашата маса нямаше други. Я. започна да се закача. Той беше седнал на съседна маса. Беше с някого, но не си спомням с кого. Доста алкохол беше употребил и видимо беше пиян. Пиеше бира. Започна да обижда и псува лично мен. Той беше там като отидохме. Каза ми: „Можеш ли да се ебеш? Искам да те еба“. И други сексуални извращения. Повече от 10-15 минути продължи. Посегна да ме удари. Не се сещам кой го спря. И. А., или Сашо. Я. посегна да ме удари. А. няколко пъти го предупреди да спре, да излезе и да не се занимава с глупости, но той не спираше. Мисля, че Я. излезе навън и се върна с вилица, или нещо друго срещу А.. Срещу А. беше и тогава А. реши да се защити и удари Я.. Един път видях като го удари и Я. падна.

Звъннаха на телефон 112 и дойде линейка. Като дойде линейката Я. не беше още в съзнание. След това не съм го виждала. Аз си тръгнах след инцидента.

Не си спомням колко часа.“

3

Свидетелката Албена В.а, съпруга на ответника изнася идентична фактическа обстановка,съответстваща на показанията дадени от предходния свидетел.

По делото е прието заключение по допуснатата съдебно-медицинска експертиза, изготвено от вещото лице, което съдът цени като пълно и обективно, от което е видно, че при инцидента на 28.12.2022г. ищецът е претърпял следните травматични увреждания: Оток в лява лицева половина.

Охлузване на носа. Субконюктивален кръвоизлив на лява очна ябълка. Оток и кръвонасядане на клепачите на ляво око (периорбитален хематом), лява скула и лява буза. Разкъсно-контузни рани над лява вежда и по долен клепач на лявото око. Охлузване в областта на лява назо-лабилна гънка. Сътресение на мозъка, без обективна неврологична находка.

Описаните травматични увреждания са резултат от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да бъдат получени при процесния инцидент на 28.12.2022 г., по начин описан в предварителните сведения на СМУ, искова молба и показанията на свидетелите, а именно - при удар в областта на ляво око и падане от собствен ръст „по лице“.

Според експерта всички увреждания, получени от Г. са в една и съща анатомична област, върху която е имало две последователни травматични въздействия (удар с ръка и удар в пода при падането), поради което е възможно част от уврежданията да са получени в резултат и на двете въздействия. Описания субконюктивален кръвоизлив, периорбитален хематом и разкьсно- контузни рани на долен клепач по-добре отговарят да са получени от удар с юмрук в областта. Описаните увреждания по изпъкналите части на лицето (областта на лява вежда, носа и областта на лява назо-лабиална гънка) могат да са получени от удар на лицето в пода, осъществен при падане от собствен ръст.

Експерта изрично подчертава, че предвид данните по делото за консумация на алкохол от ищеца към момента на инцидента, по отношение па твърдялото безсъзнание (състояние равносилно на кома), не може да се определи до каква степен то е във връзка с травмата или алкохолното повлияване.

По отношение на изложените твърдения за замъглено и замазано виждане в ляво око за няколко месеца след инцидента, ВЛ поддържа,че по делото няма обективни данни от извършени специализирани прегледи, от които да се съди за състоянието на зрителния анализатор преди изчезване на оплакванията. Срокът за възстановяване от нанесената вреда,според експерта е около 2-4 седмици.

Така описаните травматични увреждания,видно от заключението покриват критериите на медико-биологичната характеристика за временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

4

Исковата претенция е с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), поради това съдът е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, като в тежест на ищеца е възложил да установи, че са се осъществили обективните елементи от фактическия състав на посочената правна норма, а именно: деяние,извършено на сочената в исковата молба дата, в една от двете му форми – действие или бездействие; противоправност на деянието, причиняването на вреда и пряка причино-следствена обусловеност на деянието с настъпилия резултат, а в тежест на ответника е да опровергае субективния елемент – вината, по арг. от разп. на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

При така разпределената доказателствена тежест, ищецът не успя да проведе главно и пълно доказване на релевантните за предмета на спора обстоятелства,като не доказа наличие на първата предпоставка за уважаване на иска,а именно противоправно деяние от страна на ответника на релевираната в исковата молба дата.

В исковата молба,уточнителната такава, а в последствие и в предоставената му възможност да уточни същата по реда на чл.143 от ГПК, а и до приключване на делото по същество ищеца, независимо от събраните доказателства не направи уточнение,респективно изменение относно твърдяната в исковата молба дата ,свързана с процесния инцидент и относима към засягане на телесната му неприкосновеност от страна на ответника, а именно -28.10.2024г.