Решение № 3698 от 20.06.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3698 гр. София, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100510632 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 20022833/18.03.2022 г., постановено по гр. д. № 36272/20 г. по описа на СРС, 53 състав, поправено с решение № 20045890/04.07.2022 г. и с решение № 20049416/21.07.2022 г., е възстановена на основание чл. 30, ал. 1 ЗН на Т. П. К. – Г. запазената й част от наследството на баща й П.К., в размер на 40 730 лв., накърнена с направеното от него универсално завещателно разпореждане от 11.03.1984 г. в полза на съпругата му В. Б. К., като е намалено с ¼ (25 %) завещателното разпореждане от 11.03.1984 г., направено в полза на съпругата му В. Б. К. /относно притежаваните от завещателя ½ от правото на собственост върху недвижим имот ИН № ***., находящ се в гр. София, ул. ****, с площ от 95,61 кв. м., заедно с прилежащото му мазе № 6, и 7,848 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж; недвижим имот ИН № ***., находящ се във вилна зона „Черешака“, гр. Златица, представляващ вилна сграда ИН № ***., с пл. ИН № 40, парцел № 2, с площ 46 кв. м., заедно със складова сграда ИН № ***., с площ от 22 кв. м., и поземления 1 имот ИН № ***, върху който са построени, с площ 2 155 кв. м./, като са осъдени В. П. К. – М. и А. К. М., като последващи приобретатели на завещаното имущество, да заплатят солидарно на Т. П. К. – Г. паричната равностойност на възстановения й дял от наследството на баща й в размер на 40 730 лв.

С решението е възстановена на основание чл. 30, ал. 1 ЗН на Т. П. К. – Г. запазената й част от наследството на майка й В. Б. К., накърнена с направеното от нея дарение от 05.04.2016 г. в полза на В. П. К. – М., като е намалено с 29,16 % дарение от 05.04.2016 г., направено в полза на В. П. К. – М. на недвижим имот ИН № ***., находящ се в гр. София, ул.

****, с площ от 95,61 кв. м., заедно с прилежащото му мазе № 6, и 7,848 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж, и е възстановена в полза на Т. П. К. – Г. собствеността върху 29,16 % ид. ч. от собствеността върху ап. № 6, предмет на дарението.

С решението е допуснато на основание чл. 34 ЗС извършването на делба на ИН № ***., находящ се в гр. София, ул. ****, с площ от 95,61 кв. м., заедно с прилежащото му мазе № 6, и 7,848 % ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж, между съсобствениците Т. П. К. – Г., В. П. К. – М. и А. К. М., при квоти: 25,50 % ид. ч. от цялото право на собственост – за Т.

П. К. – Г. и 74,50 % от цялото право на собственост – за В. П. К. – М. и А. К.

М..

С решението е отхвърлен като неоснователен иска за делба на недвижим имот ИН № ***., находящ се във вилна зона „Черешака“, гр.

Златица, представляващ вилна сграда ИН № ***., с пл. № 40, парцел № 2, с площ от 46 кв. м., заедно със складова сграда ИН № ***., с площ от 22 кв. м., и поземления имот ИН № ***., върху който са построени, с площ от 2 115 кв. м.

С решение № 20051348/02.08.2022 г., постановено по гр. д. № 36272/20 г. по описа на СРС, 53 състав, е отхвърлена молбата от

01.08.2022 г. от В. П.

К. – М. и А. К. М. за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 18.03.2022 г. по гр. д. № 36272/20 г. по описа на СРС, 53 състав.

Подадена е въззивна жалба с вх. № 25042510/30.05.2022 г. от В. П. К. – М. и А. К. М. срещу решение № 20022833/18.03.2022 г., постановено по гр. д.

№ 36272/20 г. по описа на СРС, 53 състав, поправено с решение № 2

20045890/04.07.2022 г. и с решение № 20049416/21.07.2022 г., в частта, в която са уважени възраженията по чл. 30, ал. 1 ЗН, и е допусната делба на недвижим имот с идентификатор № ***., находящ се в гр.

София, ул. ****. Твърдят, че решението в обжалваните части е недопустимо, евентуално – неправилно като необосновано. Поддържат, че съдът неправилно е приел, че общата стойност на притежаваното от П.А.К. имущество към момента на смъртта му /28.03.2013 г./, предмет на завещателното разпореждане от 11.03.1984 г., е 538 294, а не – 162 920 лв.

/съгласно допълнителното заключение на съдебно – техническата и оценителна експертиза/. В тази връзка твърдят, че паричната равностойност на запазената част от наследството на П.А.К. на ищцата Т. П. К. – Г. /1/4/ възлиза на 40 730 лв., а не - на 134 537,50 лв., както съдът е приел. Посочват, че по арг. от чл. 31 ЗН размерът на запазената част на наследника се определя към момента на откриване на наследството на наследодателя, а в случая – това е датата, на която е починал П.А.К. /28.03.2013 г./. Поддържат, че съдът неправилно е приел, че след като преди да почине В. Б. К. се е разпоредила с цялото имущество, завещано й от съпруга й П.А.К., в полза на В. П. К. – М. и А. К. М., то ответниците следва да бъдат осъдени съгласно чл. 32 СК да заплатят солидарно на ищцата стойността на запазената й част от наследството на баща й в размер на 134 573,50 лв.

Твърдят, че съдът неправилно е приел, че запазената част на ищцата Т.

П. К. – Главнова от наследството на В. Б. К. представлява 29,16 % от собствеността върху ап. 6, предмет на дарението, съответното делбата на апартамента следва да се извърши при посочените в решението квоти - 25,50 % ид. ч. от цялото право на собственост – за Т. П. К. – Г. и 74,50 % от цялото право на собственост – за В. П. К. – М. и А. К. М.. Посочват, че наследодателката В. Б. К. е дарила 2/3 (4/6) ид. ч. от апартамента на дъщеря си В. П. К. – М., т. е. претенцията на ищцата е за намаляване на дарението върху тези 2/3 ид. ч. Останалата 1/3 (2/6) ид. ч. от апартамента В. Б. К. е продала в режим на СИО на дъщеря си В. П. К. – М. и съпруга й А. К. М..

Твърдят, че върху тези 2/3 ид. ч. от апартамента, прехвърлени чрез дарение от В. Б. К. на дъщеря й – ответницата В. П. К. – М., ищцата има запазена част от 1/3. Посочват, че 1/3 част от 2/3 части е равно на 2/9 части. Следователно 2/9 ид. ч., които са запазената част на Т. П. К. – Г. от наследството на майка й В.

Б. К., накърнено чрез извършеното дарение, представляват 22,22 % ид. ч. от 3 апартамента.

Поддържат, че в случай, че се допусне делба на апартамента в гр.

София, то тя следва да се извърши при квоти: 2/9 или 22,22 % за ищцата - Т.

П. К. – Г., и 7/9 или 77,78 % за ответниците - В. П. К. – М. и А. К. М..

Считат, че при намаляване на завещателното разпореждане на наследодателя П.А.К. със запазената част на ищцата от ¼, както и при намаляване на дарението, извършено от В. Б. К., със запазената част на ищцата от 1/3, съдът неправилно е определил размера на наследствената маса на двамата наследодатели, както и съответните идеални части, принадлежащи на съделителите.

Поддържат, че решението е недопустимо в обжалваната част, касаеща претенцията за намаляване на завещателното разпореждане и дарение, тъй като ищцата не е предявила иск за намаляване на завещанието, оставено от П.А.К., както и за намаляване на дарението, направено от В. Б. К., а възражение, за да могат да бъдат зачетени правата му при определяне на частите и съделителите.

На следващо място, посочват, че от страна на ищцата няма направено изрично искане за заплащане на запазената й част от наследството на баща й П.А.К.. Твърдят, че ответниците В. П. К. – М. и А. К. М. са трети лица по отношение на универсалното саморъчно завещание, направено от П.А.К. на съпругата му В. Б. К., която е починала на 24.07.2020 г., т. е. преди предявяване на исковата молба по делото. Поддържат, че съдът неправилно /недопустимо/ е осъдил ответниците В. П. К. – М. и А. К. М., като последващи приобретатели на завещаното имущество, да заплатят солидарно на Т. П. К. – Г. паричната равностойност на възстановения й дял от ¼ от наследството на баща й. При условията на евентуалност твърдят, че в случай, че съдът приеме, че е допустимо заплащане на паричната равностойност на запазената част на ищцата, то паричното възмездяване е следвало да се извърши от облагодетелстваното от завещанието лице, което е извършило разпоредителните възмездни сделки с имотите във вилна зона „Черешака“ и 1/3 ид. ч. от апартамента в гр. София – В. Б. К.. Посочват, че доколкото тя е починала преди завеждане на иска за делба, и тъй като това парично задължение е наследимо, то задължението следва да се поеме поравно от наследнициге й – ищцата Т. П. К. – Г. и ответницата.

4

Поддържат, че в случай, че се приеме за допустимо да се извърши намаляване на завещателното разпореждане на П.А.К. с ¼, то не е налице пречка ¼ от ½ ид. ч. или 1/8 ид. ч. от целия апартамент в гр. София да бъде възстановен реално на ищцата.

Посочват, че ищцата Т. П. К. – Г. не е предявила по делото конститутивен иск по чл. 37 ЗН. В тази връзка считат, че липсва законно основание ответниците В. П. К. – М. и А. К. М. да бъдат осъждани да заплатят паричната равностойност на ¼ запазена част за ищцата от наследството на баща й. Поддържат, че възмездяването за накърняването на ¼ ид. ч. от наследството на П.А.К., при положение, че е било направено изрично искане за такова възмездяване, е следвало да се осъществи от лицето, което е отчуждило завещаните имоти на възмездно основание, а именно – наследникът по завещание – В. Б. К., респ. поравно от наследниците й.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени решението в обжалваните части, и вместо него да постанови друго, с което да отхвърли изцяло иска за делба на процесния апартамент. Претендират разноски.

Въззиваемата страна – Т. П. К. – Г. не е подала отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В становище от 30.05.2023 г. заявява, че решението от 18.03.2022 г. следва да бъде потвърдено като правилно в обжалваните части. Счита за неоснователен довода на въззивниците, че правото по чл. 30 ЗН не може да бъде упражнено чрез възражение, а само чрез иск. Поддържа, че изцяло в преценката на съда е според конкретната фактическа обстановка по какъв начин да бъде възстановена запазената част.

Твърди, че предвид пълното разпореждане с цялото завещано от П.К. имущество в полза на двамата ответници, то именно те при условията на чл.

32 СК следва солидарно да отговарят до размера на съответното обогатяване, с което се нарушава запазената част на ищцата. Счита, че след поправката на цифрите в решението от 18.03.2022 г., съдът правилно е определил квотите, при които следва да се допусне делба на процесния апартамент, както и стойността на сумата, която ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят като равностойност на възстановения й дял от наследството на П.К.. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Подадена е и въззивна жалба с вх. № 25056496/01.08.2022 г. от В. П. К.

– М. и А. К. М. срещу решение № 20045890/04.07.2022 г., постановено по гр.

5 д.

№ 36272/20 г. по описа на СРС, 53 състав, в частта, в която първоинстанционният съд не се е произнесъл по останалите искания за поправка на очевидни фактически грешки в решението от 18.03.2022 г., посочени в молба с вх. № 25042511/30.05.2022 г. Посочват, че в мотивите на решението от 18.03.2022 г. между текста в края на стр. 2 и текста в началото на стр. 3 липсва текст, който следва да бъде допълнен от съда; че в мотивите на решението от 18.03.2022 г. на стр. 9 от решението вместо стойността 189 000 лв., посочена като стойност на завещаната ½ ид. ч. от апартамента, към момента на смъртта на П.А.К., следва да се чете: „111 150 лв.“, както и вместо стойността 80 147 лв., посочена като стойност на завещаната ½ ид. ч. от вилния имот, към момента на смъртта на П.А.К., следва да се чете: „51 770 лв.“. Поддържат, че в диспозитива на решението от 18.03.2022 г. следва да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка, както следва: текстът „Допуска на основание чл. 34 ЗС ...... между съсобствениците Т. П. К. – Г., ЕГН: **********, П. К. – М. ........и 74,5 % от цялото право на собственост за П. К. – М. и А. К. М. ......“ да се чете:

Допуска на основание чл. 34 ЗС .......между съсобствениците Т. П. К. – Г., ЕГН: **********, В. П. К. – М. .........и 74,5 % от цялото право на собственост за В. П. К. – М. и А. К. М. ........“ Иска се от съда да постанови решение, с което да допусне посочените очевидни фактически грешки в решение № 20022833/18.03.2022 г. по гр. д. № 36272/20 г. по описа на СРС, 53 състав.