Решение № 7800 от 19.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7800 гр. София, 19.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря М. Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20251100509979 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 11391 от 13.06.2025 г. по гр.д. № 56884/2024 г. по описа на СРС, 175 с-в, са отхвърлени, като неоснователни предявените от „Топлофикация София " ЕАД, с ЕИК 831609046, срещу Р. Ц. К., ЕГН ********** с адрес: гр. ****, искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл.59, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че Р. Ц. К. дължи на „Топлофикация София" ЕАД следните суми: 32,66 лева - главница, представляваща стойност на потребена без правно основание топлинна енергия за стопански нужди за периода от м.10.2020 г. до м.11.2020 г., с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със законната лихва от 17.10.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 10,26 лева мораторна лихва за периода от 01.12.2020 г. до 12.10.2023 г.; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 57101/2023 г. по описа на СРС, 175-ти състав.

Решението е постановено при участието на подпомагаща страна на страната на ищеца - „Далсия“ ООД /с предишно наименование „Бруната“ ООД/.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД оспорва решението с доводи, за това че е неправилно поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.

1

Поддържа, че неправилно съдът не е основал правните си изводи на събраните по делото доказателства сочещи, че ответникът е потребител на ТЕ за имот с търговско предназначение. Посочил е, че правилно съдът е установил липсата на договорно правоотношение във връзка с потребяваната в обекта ТЕ за стопански нужди. Претенцията на ищеца се основава на правилата за неоснователно обогатяване именно поради наличието на потребление, което не е заплатено и липсата на основание – писмен договор за това. Неправилно съдът е отхвърлил претенциите като неоснователни без да съобрази действащата нормативна уредба и установеното, че в имота е налице потребление, чийто размер възлиза на исковата сума. Съответно, според ищеца, неправилно съдът е отхвърлил претенциите. Отправя искане за отмяна на решението в атакуваната част и уважаване на исковете в цялост. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Р. Ц. К. е подала в срок отговор на въззивната жалба, в който изразява становище за нейната неоснователност. Претендира разноски.

Подпомагаща страна на ищеца – „Далсия“ ООД, не изразява становище по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

При извършената проверка по реда на чл. 269, предл. 1 от ГПК, съдът установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на чл. 269, предл. 2 от ГПК.

Настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК препраща към подробните мотиви, изложени от първоинстанционния съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предявените пред първоинстанционния съд искове са установителни, при правна квалификация чл. 422 ГПК вр. с чл. 59, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 150 и чл.153 ЗЕ и чл.

2

422 ГПК вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника, като стойност на получена и разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес и законна лихва за забава върху тези суми.

Производството се развива след постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Топлофикация София” ЕАД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се явява процесуално допустимо.

В правилно приложение на материалния закон СРС е приел, с разпоредбата н а чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ изрично е предвидено, че облигационните правоотношения между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди, какъвто е ответника за обекта с търговско предназначение - офис, следва да бъдат обективирани в договор, сключен в писмена форма.

По делото не се твърди, нито се установява да е сключен писмен договор с предмет доставка на ТЕ за процесния имот с търговско предназначение, с действие в периода на исковата претенция. При липса на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Обосновано съдът намира, че правоотношенията между страните следва да се разглеждат на плоскостта на неоснователното обогатяване.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.1 от ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил до размера на обедняването. Правото на иск по чл.59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не разполага с друг иск, с който може да защити правата си. С тази законова норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго.

Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59, ал.1 ЗЗД изисква установяване от ищеца на следните елементи: 1). имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2). връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обогатяването и обедняването; 3). липса на правно основание за имущественото разместване; 4). липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

В конкретния случай твърдяното имуществено разместване се свежда до установяване от ищеца, при пълно и главно доказване, на обедняването му до размера и количеството на доставената на ответника през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника, чрез консумирането на тази енергия и спестяване на разходи за нейното овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че топлинната енергия е доставяна до имота на ответника при липса 3 на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между страните.

По делото не е спорно и от представените пред първата инстанция доказателства се установява, че ответника е собственик на имота, в който се твърди да е ползвана топлинна енергия представляващ офис, разположен на партера, находящ се в гр. **** считано от 12.10.2020 г.

С оглед това, настоящия състав намира че за исковия период от 01.10.2020 г. 30.11.2020 г. ползването на имота е принадлежало на ответника. С оглед характера на обекта в производството не е спорно, че същият е предназначен за задоволяване на стопански нужди.

Установява се от представените пред СРС доказателства и констатациите на експерта по СТЕ, които настоящия състав изцяло кредитира по реда на чл.202 ГПК, че сградата, в която се намира офиса е присъединена към топлопреносната мрежа.

Съответно, установява се, че за исковия период ТЕ за отопление на този обект не е ползвана. Не е ползвана и ТЕ за БГВ, както правилно е констатирал СРС. Към момента на придобиване на собствеността на обекта - 12.10.2020 г. е бил извършен самоотчет, в който е посочено, че консумираната топла вода е в размер на 00098 куб. м., което показание е идентично с показанието на водомер с № 07478495 в края на исковия период - 30.11.2020 г. Както правилно е посочила в постановеното решение първата инстанция в случая липсват каквито и да е било доказателства, че за периода 01.10.2020 г. 30.11.2020 г. ответницата е ползвала топла вода в размер, различен от доказания по делото, конкретно - 98 куб. м.

При правилно разпределена доказателствена тежест от първата инстанция, в тежест на на ищцовото дружество е било да опровергае твърдението на ответницата, че в периода 01.10.2020 г. - 30.11.2020 г. в имота, придобит от нея на 12.10.2020 г. е ползвана топлинна енергия. В случая с оглед указанията на чл.154 ГПК това не е сторено и правилно исковете са били отхвърлени като неоснователни.

При така установеното, съдът намира че ответникът не дължи стойност на ТЕ за процесния период, тъй като не е налице потребление на ТЕ в имота. Доводите на въззивника – ищец в обратен смисъл съдът намира за необосновани и неоснователни.

При носена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК да установи твърдението си, че ответникът, ползвайки имота се обогатил с цената на доставената му топлинна енергия за сметка на ищеца, последният не е провел дължимото пълно и главно доказване, че в имота е потребена ТЕ възлизаща на исковата стойност.

При това положение настоящата инстанция намира, че не са доказани кумулативно дадените предпоставки на чл. 59 ЗЗД поради което претенцията на ищеца правилно е била отхвърлена от първата инстанция.

Изводите на двете инстанции съвпадат, поради което постановеното решение 4 следва да бъде потвърдено като правилно на основание чл.271, ал.1, пр.3 ГПК.

По разноските:

С оглед изхода а спора, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА в полза на процесуалния представител на ответника следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред въззивната инстанция в размер на 400.00 лв.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11391 от 13.06.2025 г. по гр.д. № 56884/2024 г. по описа на СРС, 175 с-в.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046 със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б да заплати на адвокат М. Н. К., Булстат 179404578, личен номер **** с адрес: гр. **** на основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА сумата от 400.00 лв. - адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство на ответницата Р. К. пред въззивната инстанция.

Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната на ищеца – „Далсия“ ООД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5