Решение № 22 от 27.01.2022, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Горна Оряховица, 27.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павлина Тонева при участието на секретаря Ивелина Анг. Панова като разгледа докладваното от Павлина Тонева Административно наказателно дело № 20214120200818 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ „*****“ *****, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. ******, ул. „******“ № ******, представлявано от управителя М. П. останал недоволен и чрез адв. М.И. от ВТАК обжалва Наказателно постановление № 571181-F592893/01.04.2021 г. на Началник на Отдел „Оперативни дейности” Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ му е наложена имуществена санкция в размер на 700 лева за нарушение на чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /загл. изм. ДВ, бр. 80/2018 г./, издадена от министъра на финансите .

Поддържа, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Твърди, че деянието е несъставомерно, тъй като дружеството е разполагало с надлежно регистрирано в НАП фискално устройство. Излага, че при справка в сайта на Български институт по метрология, на който е публикуван регистър на одобрените ЕКАФП и ФУ, под № 618 все още фигурира типът фискално устройство, ползвано в неговия обект, което сочи на добросъвестност при ползването на ФУ. След извършване на проверката е закупено ново 1 устройство. Сочи, че наложената санкция е на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 185, ал. 1 от с.з., а съгласно чл. 185, ал. 1 от ЗДДС се налагат глоби/имуществени санкции на лица, които не са издали документ по чл. 118, ал. 1 от с.з. В случая е издаден фискален бон, поради което постановлението е незаконосъобразно. Счита, че не е налице увреждане на фиска, тъй като при извършване на контролната проверка е издаден фискален бон, а при проверката на касата не е констатирана разлика . Алтернативно твърди, че случаят е маловажен, поради което е следвало административнонаказващият орган за приложи чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В съдебно заседание адв. И. поддържа жалбата.

ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА ЦУ НА НАП – СОФИЯ, ГЛАВНА

ДИРЕКЦИЯ „ФИСКАЛЕН КОНТРОЛ“, представлявана от гл. юрисконсулт Х. К., оспорва жалбата. Счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно. Поддържа, че от събраните по делото доказателства се доказва по безспорен начин извършеното от дружеството нарушение, което е формално. Не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Административнонаказателното производство е протекло при спазване на закона. Наложената санкция е към предвидения от закона минимум, като е съобразено, че нарушението е първо и е справедлива и съразмерна на административното нарушение. Моли съда да остави без уважение подадената жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА РАЙОННА ПРОКУРАТУРА –

ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТО – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, редовно призована, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

На 04.02.2021г. в 15:57 часа е извършена проверка в търговски обект – магазин „1001 стоки“, находящ се в гр. *****, ул. „******“ № ***, стопанисван от „*****“ *** от М. И. К. и Д. А. Ц. - инспектори по приходите в ЦУ на НАП, Главна дирекция „Фискален контрол“, Дирекция „Оперативни дейности“. Проверяващите органи установили, че дружеството е разполагало с надлежно регистрирано в НАП фискално устройство модел Tremol FP 03KL, с индивидуален номер ZK031128 и идентификационен номер на фискалната памет 50152012. При проверката от страна на органите по приходите е направена контролна покупка на стоки на обща стойност от 2,10 лв., за която им бил издаден фискален бон. След легитимация на органите по приходите е извършена проверка на наличните парични средства в касата, при която не е констатирана разлика между действителната касова наличност и тази, отчетена посредством ФУ. При преглед на издадения фискален касов бон е било установено, че съшият не съдържа задължителния двумерен баркод (QR-код), каквото е изискването на чл. 26, ал. 1, т. 16 от Наредба № Н2 18/ 13.12.2006 г. на МФ, в приложимата към дата на проверката редакция.

Така описаните обстоятелства са отразени от контролните органи в Протокол за извършена проверка в обект сер. АА № 0067416/04.02.2021 г., подписан от извършилите проверката органи по приходите и от присъствалата Т. П. – продавач-консултант. Към протокола са приложени опис на паричните средства, декларации от лица, работещи по трудови правоотношения, декларация за стопанисвани от дружеството обекти, копие от фискалния бон от контролната покупка, разпечатка от дневен финансов отчет.

За така констатираното нарушение на 22.02.2021 г. М. И. К. съставила против „****“ ЕООД, ЕИК ***** Акт за установяване на административно нарушение № F592893/22.02.2021 г., в който приела, че дружеството е извършило нарушение на чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

В акта К. допълнително отразила, че при извършена справка в информационните масиви на НАП на 22.02.2021 г. за период 01.01.2021 г. до 04.02.2021 г. е установено, че има генерирани Z-отчети, но липсва информация за всеки един от издадените документи за продажба от ФУ с FDRID: 3926186 към НАП. Гореописаното ФУ към момента на проверката не е подавало данни по установената дистанционна връзка на всеки пет минути, считано от часа на регистрация на ФУ, от всички фискални бонове, регистриращи продажби/сторно операции, издадени и записани в КЛЕН, в този времеви интервал, с което същото не отговаря на функционалните изисквания съгласно приложение № 1, IIIб, точка 1, буква е) от Наредба № Н18 от 13.12.2006г. на МФ. С описаното деяние дружеството е нарушило нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба Н-18, да използва ФУ от одобрен тип, което да отговаря на функционалните изисквания по ал. 1 от същия член.

Дружеството в качеството му на задължено лице по смисъла на чл. 3 от Наредба Н - 18 от 13.12.2006 г. в периода 01.01.2021 г. до 04.02.2021 г. не е издавало фискални касови бележки от одобрен тип ФУ, с което е нарушило разпоредбите на същата.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са направени писмени възражения по съставения акт.

На 01.04.2021 г., след като разгледала административнонаказателната преписка, образувана по съставения АУАН № F592893/22.02.2021 г. и преценила възражението за неоснователно, М. Д. К. - Началник на Отдел „Оперативни дейности” Велико Търново в ЦУ на НАП издала обжалваното Наказателно постановление № 571181-F592893/01.04.2021 г., с което на основание чл. 185, ал. 2, във вр. с чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ наложила на „*****“ ЕООД имуществена санкция в размер на 700 лева за нарушение на чл. 8, ал. 2 от Наредба № Н18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /загл. изм. ДВ, бр. 80/2018 г./, издадена от министъра на финансите.

3

Препис от НП бил връчен на управителя на „****“ ЕООД на 23.11.2021 г. Жалбата против постановлението била подадена на 30.11.2021 г. чрез АНО до РС – Горна Оряховица.

Горната фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на разпитаните свидетели М.

И. К. и Д. А. Ц. и приетите по делото писмени доказателства.

Въз основа на така установените факти по делото, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

АУАН е съставен от компетентен орган. М.К. - на длъжност старши инспектор по приходите, е орган по приходите по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП, и съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и т.2.1 от Заповед № ЗЦУ1149/25.08.2020 г., издадена от Изпълнителния директор на НАП, е бил надлежно оправомощен да състави АУАН.

Актът е съставен в присъствието на управителя на „****“ ЕООД, като му е връчен срещу разписка препис от акта. На управителя на дружеството е била осигурена възможност да възрази срещу констатациите на актосъставителя в момента на съставяне на акта, както и да представи писмени възражения в законния тридневен срок от неговото подписване.

Началникът на Отдел „Оперативни дейности” Велико Търново в ЦУ на НАП е надлежно оправомощен да издаде обжалваното НП по силата на т.1.1.г от Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП.

НП е издадено преди изтичане на шест месеца от съставяне на акта.

Независимо от това, в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.

Отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, която предвижда глоба или имуществена санкция в размер от 3000 лева до 10 000 лева за едноличен търговец или юридическо лице, което извърши или допусне извършването на нарушение на чл. 118 от ЗДДС или на нормативен акт по неговото прилагане, извън случаите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Последната пък предвижда имуществена санкция или глоба за едноличен търговец или юридическо лице от 500 лева до 2000 лева за лице, което не издаде фискален бон за регистриране и отчитане на извършените от него доставки/продажби.

Съгласно чл. 185, ал. 2, изр.второ от ЗДДС, когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Анализът на нормите налага извода, че за да се наложи на търговец наказание „имуществена санкция“ в размерите по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, следва нарушението по ал. 2 4 да е довело до неотразяване на приходи - факт, който е елемент от състава на административното нарушение и който подлежи на установяване и доказване от наказващия орган, както и изрично посочване в описанието на нарушението. След като законодателят изрично е посочил в изр.второ на чл.

185, ал.2 от ЗДДС, че не следва от деянието да са настъпили вредоносни последици за фиска, то такива констатации следва да има в АУАН и в НП. В случая такива констатации не са посочени нито в АУАН, нито в НП, което настоящата инстанция намира за недопустимо, т.к. същите са елемент от състава на административното нарушение и следва да са посочени както в АУАН в съответствие с изискванията на чл. 42, т. 4 от ЗАНН, така и в НП в съответствие с изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

Констатираните нарушения на административнопроизводствените правила по чл. 42, т. 4 от ЗАНН и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН са съществени, не могат да бъдат санирани в съдебната фаза и съставляват основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление. В този смисъл е и практиката на Административен съд – Велико Търново – Решение № 204/14.10.2021 г. по КНАХД № 10206/2021 г., Решение № 286/10.01.2022 г. по КНАХД № 10283/2021 г. и др.

За пълнота на изложението следва да се отбележи и, че наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон.

Настоящата инстанция счита, че в случая от АНО е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Според събраните по делото доказателства от извършеното нарушение няма реално настъпили вредни последици за фиска. По делото не са налични данни жалбоподателят да е бил санкциониран за други нарушения на данъчното законодателство, такива предходни нарушения не са твърдяни и от администрацията на нито един етап от производството. АНО не е отчел, че в сайта на Български институт по метрология, на който е публикуван регистър на одобрените типове ЕКАФП и ФП, под номер 618 от 03.09.2011 г. е одобрено и фигурира в списъка фискалното устройство, което жалбоподателят притежавал, което обстоятелство сочи за добросъвестност на дружество – жалбоподател при ползването на фискалното устройство до датата на проверката. При узнаване на нарушението дружеството – жалбоподател е преустановило същото и е предприело незабавни действия за привеждане на дейността си с изискванията на закона, което не се оспорва от въззиваемата страна. Деянието се явява изолирано и инцидентно за конкретния данъчен субект и няма вредоносни последици за фиска. Изложеното обосновава извод, че санкционираното административно нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения по чл.