Решение № 4974 от 21.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4974 гр. София, 21.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110149699 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от

Б.

Б.

И. срещу

***************************, с която са предявени субективно съединени осъдителни искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца следните суми: 2000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда по нохд № 12762/2022г. по описа на СРС, 112 с-в, както и 2000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди във връзка с незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан по нохд 2796/2023 г. по описа на СРС, 100 с-в.

В исковата молба се твърди, че на ищеца били повдигнати две обвинения в извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК и срещу него са били образувани две наказателни производства, които впоследствие са приключили с оправдателна присъда.

Сочи, че с присъда от 06.04.2023 г., постановена по нохд 12762/2022 г. по описа на СРС, 112 с-в Б. И. е признат за невинен в повдигнатото обвинение по чл. 343в, ал. 2 НК, същата обаче е била протестирана пред въззивна инстанция от ПРБ и с решение № 184 от 06.04.2023 г. по внохд № 3395/2023 г. е потвърдена. На 27.02.2023 г. в СРС е образувано нохд 2796/2023 г. по описа на СРС, 100 с-в с обвинение в извършване на престъпление пак по чл. 343в, ал. 2 НК, въпреки че съдът в мотивите към предходната присъдата изрично е изложил обстоятелства, че ищецът разполага с валидно свидетелство за управление, издадено от друга държава и приложимо на територията на страната. С Присъда № 249 от 23.04.2023 г. по нохд 2796/2023 г. по описа на СРС, 100 с-в е признат за невиновен по повдигнатото обвинение. Твърди, че вследствие на повдигнатите обвинения в престъпление е претърпял неимуществени вреди 1 под формата на нервно напрежение, обида, чувство на унижение, беззаконие, несправедливост, произвол и преднамереност. Сочи, че по двете образувани съдебни 1 производства са проведени 14 открити съдебни производства, а второто обвинение му е повдигнато след като вече било съдебно установено, че не е налице престъпление по този състав.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който не се оспорва основанието на предявените искове, но счита същите за недоказани и ги оспорва по размер. Твърди, че не се представят доказателства от ищеца, които да установяват, че претендираните за обезщетение вреди са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Оспорва твърденията на ищеца за преживян стрес и чувство на унижение. Навежда твърдения, че ищецът е с трайно изградени престъпни навици, което изключва наличие на чувство за срам и неудобство. Счита, че оправдателната присъда дава морално обезщетяване и компенсира до известна степен изтърпените страдания. Поддържа, че размерът на претенциите е необосновано завишен и не следва да се допуска обезщетението да служи като източник на неоснователно обогатяване.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от адв. Е. У., който поддържа исковите претенции.

*************************** се представлява от прокурор К. Д., който счита исковете за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне.

Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

По делото е приложено като доказателство нохд № 12762/2022г. по описа на СРС, ДП №1120/2022г. по описа на 04 РУ-СДВР и пр. пр. № 34603/2022г. по описа на СРП. От представените материали е видно, че срещу Б. И. е образувано наказателно производство на основание чл. 211, ал. 1 НПК на 10.08.2022 г. при законен повод - писмо от ОПП – СДВР и Началника на 04 РУ СДВР, съдържащо данни за извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК. Установява се, че на 20.09.2022 г. ищецът е привлечен като обвиняем за това, че на 12.06.2022 г., около 08:11 часа, в ********************, в 1-годишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление с Наказателно постановление № 21-4332-018988 от 20.09.2021 г. на Началник сектор „ПП – СДВР“, влязло в сила на 23.03.2022 г., е управлявал МПС без съответно свидетелство за управление, представляващо престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК. На 28.09.2022 г. след предявяване на предварителното обвинение е извършен разпит в процесуалното му качество на обвиняем, като същият се е възползвал от правната си възможност да не предоставя обяснения. По преписката са събрани гласни доказателствени средства на двама свидетели – младши контрольори А. К. и С. С., по чиито сведения Б. И. управлявал лек автомобил с отнето свидетелство за управление поради загуба на всички контролни точки и след влязло в сила на 23.03.2022 г. Наказателно постановление № 21-4332-018988 от 20.09.2021 г. По досъдебното производство е изготвена характеристична справка и е изискана е справка за 2 съдимост, от която се установяват 14 предходни осъждания в престъпления. Впоследствие, на 11.10.2022 г. Б. И. е предаден на съд за престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 3 години и глоба от петстотин до хиляда лева. По делото са проведени съдебни заседания на 24.11.2022 г., 14.12.2022 г., 29.12.2022 г., 09.02.2023 г. и 06.04.2023 г., в които ищецът се е явявал лично, заедно със защитника си адв.

А. А.. От протокол от 12.12.2022 г. е видно, че Б. И. е дал обяснения пред съда, съобразно които при извършването на проверката от органите на „ПП-СДВР“ е представил свидетелство за управление на МПС, издадено в К.... през 2019г. Във връзка с дадените обяснения и приобщаването на заверен препис от процесното свидетелство като писмено доказателство по делото е изпратено запитване до кипърските компетентни органи за валидността на представеното свидетелство. С присъда от 06.04.2023 г. Б. И. е признат за невинен с мотиви, че последният не е осъществил състава на престъплението по чл. 343в, ал.

2 НК, тъй като е придобил правоспособност за управление на МПС в Република К.... и издаденото му свидетелство е валидно за територията на Европейския съюз.

От събраните писмени доказателства се установява, че срещу оправдателната присъда е подаден протест, поради което е образувано внохд № 3395/2023г. по описа на Софийски градски съд. В неговите предели са проведени общо четири съдебни заседания – на 28.06.2023 г., на 27.09.2023 г., 27.10.2023 г. и на 29.11.2023 г., като ищецът се е явил лично на последните две заседания. Съобразно протокол от 28.06.2023г. на заседанието е присъствал неговият защитник адв. А. А. /лист 20/ и не е даден ход на делото поради нередовно призоваване на подсъдимия. На заседанието на 27.09.2023 г. Б. И. не се явява.

Установява се също, че след изискана справка от компетентните органи в Република К.... на 28.11.2023 г. е постъпило съобщение от ГД „Национална полиция“, с данни, че Б. И. е положил теоретичен и практически изпит за категория „В“ в Република К.... на 21.10.2019 г.

С решение № 897/14.12.2023 г. въззивният съд е потвърдил присъдата от 06.04.2023 г., постановена по нохд № 12762/2022г. по описа на СРС. Решението е влязло в законна сила на 14.12.2023 г., тъй като не подлежи на обжалване.

От представените нохд № 20231110202796 по описа на СРС и пр. пр. № 34267/2022г. на СРП е видно, че същевременно на 16.01.2023 г. срещу ищеца е повдигнато второ обвинение в извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК за това, че на 01.06.2022 г., около 00:35 часа, в **************** управлявал лек автомобил без свидетелство за управление в 1-годишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС без съответното свидетелство за управление с Наказателно постановление № 21-4332018988/20.09.2021г. На 16.01.2023 г. Б. И. е разпитан като обвиняем, като отново се е възползвал от процесуалната си възможност да не предоставя обяснения. В досъдебното производство отново е разпитан като свидетел А. К., извършена е справка за съдимост. На 27.02.2023 г. е внесен обвинителен акт в Софийски районен съд срещу Б. И., с който е предаден на съд за извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК. По делото са проведени пет съдебни заседания, както следва: на 17.10.2023г., на 30.11.2023 г., на 06.02.2024 г., на 26.03.2024 г.и на 23.04.2024 г., като ищецът се е явявал лично и чрез адв. Е.

3

У. /назначен за служебен защитник след допусната правна помощ/ на тях. В първото открито съдебно заседание, видно от протокола от него, ищецът /тогава подсъдим/ е заявил, че поискал правна помощ, като е заявил, че не работи, тъй като е пенсионер по болест, няма доходи и получава само социална помощ. С Присъда № 249 от 23.04.2024 г. по нохд № 2796/2023г. на СРС ищецът е признат за невиновен с мотивите, че Б. И. е притежавал правоспособност да управлява МПС за категориите В и В1 по силата на издаденото му от кипърските власти СУМПС, поради което не е извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК. Присъдата е влязла в сила на 09.05.2024 г.

По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля М.

Б.а И.а – сестра на ищеца, с когото живеят в една къща. Свидетелката дава противоречиви сведения. Първо заявява, че на брат й не са повдигани обвинения, че е карал без книжка, а след това че е ходил по дела над 10 пъти. Сочи, че ходенето по дела го притеснявало и не можел да ходи на работа, било свързано с разходи. Настоящият състав намира, че показанията на свидетелката по отношение на обстоятелствата, подлежащи на доказване, не са преки, непосредствени и обективни. От една страна, в тях вместо лични впечатления преимуществено се инкорпорира житейска и нравствена оценка на фактите от предмета на делото. От друга, показанията се характеризират с вътрешна противоречивост и нехармоничност, доколкото първоначално свидетелят заявява, че не знае ищецът да е обвиняван в престъпление за управление на МПС без съответното свидетелство и да е призоваван пред съда и органите на реда, а впоследствие възпроизвежда данни за броя на делата, по които ишецът се е явявал. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че сведенията, получени от разпита, не кореспондират нито с твърденията на ищеца /например че не е могъл да ходи на работа/, нито със събраната доказателствена съвкупност. Предвид тези съображения и разпоредбата на чл. 172 ГПК съдът намира, че е разколебана доказателствената стойност на събраните гласни доказателства, поради което последните не следва да бъдат кредитирани при разрешаването на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ, като уважаването им е обусловено от установяването на следните обстоятелства: повдигнато обвинение в извършване на престъпление, приключило с влязла в сила опрaвдателна присъда и претърпени неимуществени, че размерът на обезщетението е претендираният, посочен в исковата молба, както и причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди. В чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ е предвидена отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от правозащитни органи – от разследващите органи, прокуратурата или съда, в конкретно изброени хипотези. Във връзка с ангажиране отговорността на държавата по реда на тази разпоредба са дадени задължителни разяснения с ТР № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. дело № 3/2004 г. на ВКС. Отговорността по ЗОДОВ е безвиновна, тъй като според чл. 4 от същия закон обезщетение за претърпени вреди се 4 дължи независимо от това, дали са причинени виновно от съответното длъжностно лице/лица. При наличие на предвидените в закона предпоставки се отговаря за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Основанията за освобождаване от отговорност или за нейното редуциране са предвидени в чл. 5 от същия закон, съгласно който обезщетение не се дължи, ако увреждането е причинено поради изключителна вина на пострадалия, респ. ако с поведението си последният виновно е допринесъл за същото, като в тези случаи се изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно –следствена връзка с вредоносния резултат.