Решение № 2973 от 11.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2973 гр. Пловдив, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20245330107426 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от В. В. В., ЕГН: ********** срещу „Кеш Пойнт България” ЕООД, ЕИК: 207079835 установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че сключеният помежду им Договор за потребителски кредит № ****** г. е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 и чл. 22 ЗПК. При условията на евентуалност е предявен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за приемане в отношенията между страните, че клаузата, установяваща задължение за заплащане на неустойка в размер на 482,10 лв. от Договор за кредит № ****** г. е недействителна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, поради допуснато нарушение на чл. 143, ал. 1 ЗЗП.

В срока за отговор на исковата молба „Кеш Пойнт България” ЕООД е предявил против В. В. В. частичен насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 и чл. 2 ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 23 ЗПК за заплащане на сумата от 400 лв., представляваща част от неплатената главница в размер на 600 лева, дължима на основание Договор за кредит № ****** г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на насрещната искова молба – 20.06.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът поддържа, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ****** г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца паричен заем в размер от 600 лева при установен 1 годишен лихвен процент от 48 % и годишен процент на разходите от 59,86 %.

Поддържа, че ищецът е поел задължение да върне сумата от 1204 лв.

Поддържа се, че в клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора била уговорена и неустойка, ако ищецът не осигури обезпечение, съгласно изискванията на чл.

5 от договора. Счита, че договорът за потребителски кредит е сключен в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в договора не е посочена методиката за определяне на годишния процент на разходите, като не става ясно какви компоненти са включени в годишния процент на разходите и дали при определянето му е съобразено задължението за заплащане на неустойка, която представлява разход по кредита. Счита, че с включване на задължението за заплащане на неустойка в годишния процент на разходите задължението на кредитополучателя би нараснало двойно в нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Счита, че поради невключване на задължението за заплащане на такса в годишния процент на разходите по кредита, посоченият в договор процент не съответства на действително приложения в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Сочи, че посоченият в договора ГПР в размер на 59,86 % надхвърля максимално установения размер, посочен от закона. Излага съображения за недействителност на клаузата на чл. 11 от Договора, установяваща задължение за заплащане на неустойка, доколкото последната е установена в противоречие с добрите нрави. Счита, че с установеното задължение за заплащане на неустойка се достига до значителна нееквивалентност на престациите и до злепоставяне на интересите на потребителя с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Твърди, че клаузата за заплащане на неустойка е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 ЗЗП, тъй като предвижда заплащане на неустойка, която е в необосновано висок размер.

Счита, че по този начин се заобикаля и разпоредбата на чл. 33 ЗПК. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявения иск, като при евентуалното му отхвърляне се моли за уважаване на предявения при условията на евентуалност иск.

В срока по чл. 131 ГПК, е депозиран писмен отговор от „Кеш Пойнт България” ЕООД. Ответникът излага подробни съображения за действителност на договора и оспорената клауза. Излага се становище за неоснователност на предявения иск. Изтъква се, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска.

Твърди, че с уговорената между страните неустойка не се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Не оспорва, че сумата по нея не е включена в ГПР, като сочи, че същата не следва да се включва, като излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че не е налице нито едно от сочените основания за недействителност, като взема становище по всяко от въведените от ищеца основания. Изтъква, че оспорената неустойка е била уговорена като санкция за неизпълнение в случай че кредитополучателят не изпълни поетия с подписването на договора ангажимент да предостави обезпечение, а съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК, предоставянето на обезпечение при потребителското кредитиране нямало за задължителна последица неравновесие в правата и задълженията на страните. Ищецът инициирал сключването на договора и 2 получил подробна информация за искания кредитен продукт, като разполагал с възможността да се откаже от договора в 14дневен срок. Твърди, че ищецът е недобросъвестен, тъй като сключил четири договора с клауза за неустойка, с цел да се обогати за сметка на ответника. Оспорва клаузата да е недействителна поради нарушаване на добрите нрави, като сочи, че следва да се има предвид характера на заема, който не е обезпечен. Посочва, че клаузите на договора са индивидуално договорени и не противоречат на нормите на ЗЗП, както твърди ищецът. Оспорва твърденията на ищеца, че сумата, предвидена за неустойка следва да се включи в ГПР, като излага подробни съображения в тази насока. Изтъква се, че в конкретния случай, кредиторът е оценил кредитния риск и е преценил, че за да гарантира вземанията си по договора, то следва да се предостави обезпечение от длъжника. Поддържа се, че вземането за неустойка не следва да се включва при формиране на ГПР по договора, доколкото същото е условно и би възникнало единствено при неизпълнение на поетото задължение от страна на длъжника.

Моли се, така предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски. В случай, че исковата претенция бъде уважена, моли се да не бъдат присъждани разноски в полза на ищеца, тъй като се твърди, че инициирането на настоящото производство представлява злоупотреба с права.

В насрещната искова молба ищецът по насрещния иск „Кеш Пойнт България” ЕООД твърди, че по силата на сключения между страните договор е предоставил на ответника заемната сума в размер от 600 лв., от която е погасена сумата от 200 лв. Твърди, че е останал непогасен остатък от 1238,84 лв., от които 600 главница, 102,61 лв. възнаградителна лихва, 350,61 лв. договорна неустойка и 185,62 лв. такси. Ищецът бил в просрочие на четири вноски по кредита с падежи: 27.02.2024 г., 27.03.2024 г., 29.04.2024 г. и 27.05.2024 г., поради което били налице предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита. По така изложените съображения се моли за уважаване на насрещните искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131 ГПК ответника по насрещната искова молба – В. В. В., е депозирал отговор на насрещната искова молба, в който излага съображения за нейната неоснователност.

Твърди, че сключеният между страните договор за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК и потребителят дължи връщане на чистата стойност на кредита. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят относно факта на сключване на процесния договор за потребителски кредит и неговите параметри.

В чл. 5 от договора е уговорено, че заемателят се задължава в тридневен срок от усвояване на сумата по договора да представи на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител или банкова гаранция. В чл. 11 от договора е 3 уговорено, че ако заемателят не изпълни задължението си да предостави обезпечение в срока, то той дължи неустойка в размер на 482, 10 лева, която неустойка се заплаща разсрочено, ведно с погасителните такива по кредита.

Страните не спорят по отношение на обстоятелството, че задължението по чл. 11 от договора не е включено в ГПР по кредита.

Като взе предвид характеристиките на съглашението и на страните по него, съдът намира, че се касае до договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК – кредитодателят е небанкова финансова институция, а кредитополучателят е физическо лице, което е сключило договора за задоволяване на свои лични потребности, липсват данни да действало с оглед на професионалната си дейност. Потребителката Станислава Добрева, следователно, се ползва от защитата, която императивните норми на закона предоставят.

За да избегне заплащането на уговорената в чл. 11 от договора неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, потребителят следва да осигури в изключително кратък срок – само три дни – един от два лимитативно изброени вида обезпечение – гаранция от банка или поръчителство, които следва да отговарят на множество допълнителни условия. Предвид изложеното, видно е, че кредитодателят е поставил практически неизпълними за уговорения кратък срок изисквания, които са и икономически неоправдани с оглед ниската стойност на отпуснатата сума – 600 лева. От тук следва, че възникването на вземането по неустоечната клауза за кредитора е предвидимо и очаквано.

Безспорно положение в теорията и съдебната практика е, че смисълът на обезпеченията е да се предпази кредиторът от последиците от длъжниковото неизпълнение. От факта, че кредитът е останал необезпечен, за кредитора не могат да произтекат други вреди, освен тези, чието настъпване се „покрива“ от уговарянето на обезпечение по принцип, а именно – дългът да не бъде изпълнен. Като се скрепва с неустойка (при това – значителна по размер с оглед размера на дълга) неизпълнението на задължението на длъжника да предостави обезпечение, се постига единствено фактическо увеличение на размера на дълга. При това положение, макар и формално задължението по чл.

11 от процесния договор за потребителски кредит да е уговорено като неустоечно, всъщност то създава основание за едно допълнително възнаградително плащане в полза на кредитодателя.

Като се съобразят горните изводи, става явно, че задължението за заплащане на сума в размер на 482, 10 лева въз основа на обсъжданата договорна клауза съставлява разход по кредита, дължим от потребителя, а не неустойка от неизпълнение на негово задължение, каквито са възраженията на ответника. С оглед на това обстоятелство, тази сума е следвало да бъде включена в ГПР, доколкото съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК: „Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от 4 общия размер на предоставения кредит.“ Това не е било сторено, тоест посоченият в процесния договор за кредит размер на ГПР не отговаря на действителния. Посочването на различен от действителния ГПР не може да се приеме за изпълнение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Това е така, понеже целта на разпоредбата е да се осигури на потребителя ясна и точна информация за реалните параметри на договора за кредит.

Изложеното по-горе води до извода, че е налице нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК – в договора за потребителски кредит не е посочен годишният процент на разходите по кредита. В този смисъл е напр. решение на СЕС по дело С-714/2022 от 21.03.2024 г., в което е прието: „…когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.“ Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20, договорът за потребителски кредит е недействителен.