Определение № 740 от 10.03.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 740 гр. София, 10.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500636 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.274, ал.1 от ГПК.

С определение № 23311/20.11.2025 г. по гр.д.№ 523/2024 г. съдът е спрял производството по гр.д.№ 523/2024 г. по описа на СГС, I-11 състав, на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, до приключването с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр.д.

№9372/2022г. по описа на СГС, I-18 състав.

Срещу това определение е подадена частна жалба от Д. И. П., в която се твърди, че е нищожно, недопустимо и неправилно, че е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени процесуални нарушения и необоснованост. С определението съдът осъществил отказ от правосъдие. Искът по гр.дело 9372/2022 г. на СГС, 1-18 състав не бил преюдициален по отношение на предявения по настоящото дело иск като не били налице основанията на чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК. Съдът следвало да съедини делата в едно производство и да издаде общо решение по тях на основание чл.213 от ГПК, а не да спира настоящото дело. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение за спиране на делото. Претендира съдебните разноски.

Ответникът по частната жалба Х. Б. П. я оспорва и моли въззивния съд да потвърди обжалваното определение.

Въззивният съд като обсъди доводите на жалбоподателя и представените по делото доказателства, намира следното:

Първоинстанционното производството е образувано по иск на Д. И. П. с правно основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.77, предл.2 от ЗС за признаване за установено спрямо Х. Б. П., че ищецът е собственик на основание давностно владение на апартамент № 32, с идентификатор ***, находящ се в ***, с площ от 88,41 кв.м, заедно с избено помещение № 5, както и 5,953% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.

При служебна проверка в деловодната система на СГС е установено, че по иск на Х. Б. П., с правно основание чл.108 ЗС срещу Д. И. П. е образувано гр.д.№ 9372/2022 г. по описа на СГС, I-18 състав, с който е поискано да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено спрямо ответника Д. И. П., че ищецът е собственик на апартамент, находящ се в ***, ап.32, с площ от 88,41 кв.м, заедно с избено помещение № 5, както и 5,953% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, като бъде осъден ответника да предаде на ищеца владението, което упражнява без 1 правно основание, върху същия недвижим имот.

В подадените от Д. И. П. отговори на исковата претенция на Х. Б. П. по гр.д.

№9372/2022г. по описа на СГС, I-18 състав се установява, че Д. П. не се е позовал и не е въвел като възражение срещу иска придобиване правото на собственост по отношение на имота на валидно правно основание - по давност.

С Решение № 6187/04.12.2023 г. по гр.д.№ 9372/2022 г. по описа на СГС, I-18 състав е признато за установено, че Х. Б. П. е собственик на апартамент №32 и Д. И. П. е осъден да му предаде владението на имота. В решението изрично е посочено, че Д. И. П. не е доказал правно основание на упражняваната от него фактическа власт върху имота.

Решението не е влязло в сила като обжалвано от Д. И. П., т.е. правния спор е висящ.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

В частната жалба е въведен довод за нищожност на постановеното определение, който настоящият въззивен състав намира неоснователен. В закона липсва дефиниция на нищожен съдебен акт, като съдебната практика приема като нищожен този съдебен акт при който липсва надлежно волеизявление. Приема се, че съдебният акт е нищожен, когато е постановен от ненадлежен съдебен орган или в незаконен състав на съда; когато излиза извън пределите на правораздавателната власт на съда; когато решението на съда не е изразено в писмена форма; когато волята на съда не може да бъде разкрита по пътя на тълкуването, поради абсолютна неразбираемост – така е прието с решение № 73 от 18.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5113/2014 г., ГК, III ГО; решение № 668 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1790/2009 г., ГК, I ГО; решение № 123/04.04.2012 г. по гр. д. № 777/2011 г. на ВКС, ГК, І ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК. Нищожно е и решението на административен съд по спор, по който компетентен да се произнесе е бил гражданския съд, така и решението на гражданския съд по административен спор, подведомствен на специализираните административни съдилища. Липсата на компетентност на съда в тези случаи е дотолкова съществена, че предопределя нищожността на постановеното от некомпетентния съд решение – така с решение № 370/30.10.2012 г. по гр. д. № 480/2012 г. на ВКС, ГК, І ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

Обжалваният съдебен акт не страда от посочените пороци, поради което същият е действителен.

Жалбоподателят се е позовал на недопустимост на обжалваното определение с твърдения, че съдът е осъществил отказ от правосъдие. Въззивният съд констатира, че решаващият съд е предприел надлежните процесуални действия във връзка с обезпечаване редовността на исковата молба преди връчване на препис от нея на насрещната страна, включително събирането на дължимата държавна таса и вписването на исковата молба по предявения установителен иск за собственост. След преценка основателността на доводите на ответника е обосновал извода за недопустимост на производството по делото. След отмяна на прекратяването на делото по реда на инстанционния контрол, съдът е спрял производството по делото, но това е направено с цел съдът да обезпечи законосъобразното си процедиране по делото. Дали производството по делото е допустимо или недопустимо има значение за правилността на обжалвания съдебен акт, но не и за неговата допустимост.

С оглед на това възраженията на жалбоподателя за недопустимост на обжалваното определение се явяват неоснователни.

Предвид изложеното въззивният съд следва да разгледа правилността на обжалвания съдебен акт:

Съдът е спрял първоинстанционното производство на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, съгласно която норма съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на 2 спора.

Когато изходът от висящото дело е преюдициален /предварителен/ въпрос за правото на иск или процесуалните предпоставки по висящия процес е налице основание за спиране, тъй като когато решението по едно дело /преюдициалното/ ще определи дали друго дело може да съществува или да продължи. Ако връзката е установена, спирането не е по преценка на съда, а е задължително, за да се избегнат противоречиви съдебни актове, като целта е осигуряване на процесуална икономия и предотвратяване на недопустими съдебни решения.

Съгласно разпоредбата на чл.133 ГПК, когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ или не упражни правата си по чл.211, ал.1 ГПК, чл.212 ГПК и чл.219 ГПК, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. С оглед на това ответникът следва да изчерпи всичките си оспорвания против основанията, на които ищецът основава вещното си право, съответно да заяви своите придобивни основания, като изключващи тези на ищеца, да изчерпи възраженията си срещу твърдението, че упражнява фактическата власт върху вещта или да предяви фактически твърдения и доводи за правното основание на владението/държането, като незаявените твърдения, доводи и възражения се преклудират.

Ето защо с изтичането на срока за депозиране на писмен отговор на исковата молба се преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на съществуващи и известни към този момент факти. Процесуално недопустимо е претендираното от ищеца право на собственост да бъде отречено в нов процес въз основа на такива /преклудирани/ факти - така е прието с решение № 18 от 10.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4024/2021 г., ГК, I ГО; решение № 97 от 18.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3224/2017 г., ГК, IV ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК.

В мотивите към т.2а на ТР № 4/14.03.2016 г. по т. д. № 4/2014 г. на ВКС, ОСГК, е разяснено, че решението по иска с правно основание чл.108 ЗС ще формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността върху имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между същите страни, в която насока е и последователната съдебна практика, отразена в решение № 463 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 109/2011 г., ГК, IV ГО; решение № 236 от 03.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2972/2014 г., ГК, I ГО, постановени по реда на чл.290 ГПК, определение № 780/23.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5990/2014 г., ГК, IV ГО, постановено по реда на чл.288 ГПК и др.).

В разглеждания случай заявеното основание на предявения установителен иск за собственост е изтекла придобивна давност, считано от 1979 г., които факти са съществували към момента на завеждане на делото по предявения ревандикационен иск и ответникът по този иск е могъл и е било в неговото право да се позове на тях като въведе в процеса съответно възражение в предвидените за това процесуални срокове.

От друга страна с определение № 4735/21.10.2025 г., постановено по ч.гр.д.№ 2357/2025 г. по описа на ВКС, Второ гражданско отделение, постановено по повод инстанционен контрол на определението, с което първооинстанционният съд е прекратил производството по делото като недопустимо, съставът на Върховния касационен съд е разрешил въпроса за допустимостта на положителен установителен иск за собственост, основан на придобивна давност и предявен от ответник по ревандикационен иск, който е пропуснал да се позове на нея в производството по ревандикация като е приел следното:

„По правило преклузиите, уредени в действащия ГПК, имат само вътрешнопроцесуално значение и се свеждат до погасяване на правото на страната, която не е упражнила в определения в закона срок едно свое процесуално право, да извърши пропуснатото процесуално действие в същия процес. Затова пропускът на ответник по ревандикационен иск да направи в срока за отговора на исковата молба възражение, 3 основано на придобивна давност за същия имот, не препятства възможността тези права да бъдат упражнени в друго производство.

Възраженията, които имат отношение към предявеното за защита спорно право, страната е длъжна да изчерпи във висящия процес, в противен случай те се преклудират от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. Ако с влязъл в сила съдебен акт спорното право е признато за съществуващо, неговото съществуване не може да се оспорва в нов процес въз основа на факти, възникнали преди приключване на устните състезания пред инстанцията по същество /арг. чл. 299, ал. 1 ГПК/. Силата на пресъдено нещо на решението, постановено по иска за защита на право на собственост върху недвижим имот по ревандикационен иск, препятства последващото твърдение на ответника, че е придобил имота по давност.

Възражението за придобивна давност е правоизключващо възражение, с което страната се брани срещу основателността на предявения срещу нея иск. Когато по предявен ревандикационен иск ответникът е пропуснал да въведе възражение, че е придобил имота по давност, това не изключва последващата му възможност да упражни правото си на иск, основан на такова твърдение. В случая чл. 126, ал. 1 ГПК не намира приложение, тъй като предметът на двете дела е различен. Едното ще има за предмет правото на собственост на ищеца на предявеното от него основание, а другото - правото на собственост на ответника по давност. Едва с влизане в сила на решението по ревандикационния иск положителния установителен иск за придобито право на собственост по давност ще бъде недопустим. В този случай ответникът по ревандикацията ще има възможност да предяви такъв иск само ако е основан на твърдения за осъществено владение в период, следващ влизането в сила на решението по ревандикационния иск. В останалите хипотези възражението за придобивна давност ще е преклудирано от силата на пресъдено нещо.