Решение № 1421 от 02.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1421 гр. София, 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20241000502668 по описа за 2024 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивни жалби ( именовани „ частна жалба“ и „ допълнение към частна жалба“ ) с вх. № 4115/15.02.2024 г. и с вх.№ 4112/ 15.02.2024 г. ( по регистратурата на САС ) , изпратени по пощата на 13.02.2024 г. директно до въззивния съд, от ответника Г. В. К. , гражданин на Руската Федерация, понастоящем в Централен затвор, София срещу частта от решение № 260077 от 29.01.2024 г. , постановено от СГС I - 1 състав по гр.д.№ 16918/2017 г., с която е уважен предявеният срещу него осъдителен иск за парично вземане в размер от 80 000 евро и е осъден за разноски .

В жалбите има оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на правото на защита, изразяващи се в провеждане на съдебните заседания, с изключение на едно, без участие на ответника и без тогава да му е назначен преводач . Ответникът заявява искания : да получи „всички материали“ в превод на руски език; да му бъде назначен преводач и да му 1 бъде предоставена правна помощ. Излага твърдения за нови факти във връзка с поддържаното в отговора на исковата молба възражение за привидност на предварителния договор, посочен като основание на иска за вземането : той е сключен, за да обоснове документално превод на пари от сметка на П. в руска банка в Перм в сметка, открита в банка в България, за да върне част от заема, който К. му дал в Кипър . Прилага писмено доказателство – писмено изявление от 14.07.2015 г. Назначеният на въззивника на основание член 26,ал.2 от ЗПрП с определение № 5 от 2.01.2025 г. служебен адвокат – адвокат В. В. поддържа въззивната жалба, като в защитата по същество излага съображения, че при разглеждането на делото от първоинстанционния съд е допуснато нарушение на правото му на справедлив процес по член 6, пар.1 от ЕКЗПЧОС, включващо възможност за лично участие в процеса, да бъде изслушан, да направи възражения и представи доказателства .

В срока по член 263,ал.1 от ГПК отговор от въззиваемия В. П. П. не е подаден.

Предмет на въззивното производство е един от предявените с искова молба с вх.№ 175188/29.12.2017 г. ( по регистратурата на СГС ) от В. П. П., руски гражданин, срещу Г. В. К., руски гражданин, с разрешение за постоянно пребиваване в България искове – искът по член 55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати получената от него без основание сума в размер на 80 000 евро, ведно със законната лихва, считано от 29.12.2017 г. до изплащането й. Искът е основан на твърдения, изложени в исковата молба и в молба с вх. № 69667/18.05.2018 г. (на л. 56 -58 от делото на СГС), че сумата съставлява платена от ищеца на 20.11.2014 г. продажна цена по сключен на дата 3.11.2014 г. с К. предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот в ***, ответникът – продавач не изпълнил задължението си да се снабди с всички необходими документи и да организира нотариалното изповядване на договора за продажба не по – късно от 29.11.2014 г. , когато страните са уговорили час за сключването му в кантората на Нотариус С. Т. и поради виновното му неизпълнение предварителният договор е развален .

С отговора на исковата молба с вх.№ 47014/3.04.2018 г. ( по регистратурата на СГС), подаден по куриер на 2.04.2018 г. чрез упълномощения ( съгласно пълномощно на л.77 от делото на СГС ) адвокат К.

Г. – в срока по член 131 от ГПК, считан 2.03.2018 г. и изтекъл на 2.04.2018 г.

2 ответникът направил възражение за липса на международна компетентност на сезирания съд по този и останалите искове; оспорил иска при твърдения, че ищецът не е превеждал пари за недвижимо имущество на територията на Република България, сключеният между страните предварителен договор е привиден, за да оправдае пред руските власти забранено изнасяне на парични средства – съпружеска имуществена общност, които ищецът получил и изнесъл във Великобритания – държава от ЕС и вземането е погасено по давност .

За да отхвърли иска, СГС е приел, че договорът е сключен в изискуемата форма за валидност - писмена форма, съдържа уговорки за съществените условия на окончателния договор : апартамента , който въззивникът – продавач се задължил да прехвърли по нотариален ред и продажната цена в размер от 80 000 евро, дължима от въззиваемия – купувач и страните са валидно обвързани от него . В уговорения срок – до 29.11.2014 г. и след това въззивникът К. не е изпълнил задължението си да прехвърли правото на собственост, а въззиваемият П. е превел на 20.11.2014 г. по банковата му сметка пълния размер на уговорената продажна цена; неизпълнението на продавача К. е виновно и е основание по член 87,ал.1 от ЗЗД за разваляне на договора, което е настъпило, доколкото не се твърди отправяне на писмено изявление от кредитора преди процеса, с връчване на препис от исковата молба, с която се претендират последиците на развалянето; платеното от него следва да му се върне като дадено на отпаднало основание и вземането за него е станало изискуемо в хода на делото и не е погасено по давност.

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбите и изразените от служебния адвокат на въззивника в откритото съдебно заседание становище и доводи и съгласно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и правилно.

Въззивникът Г. К. е гражданин на Руската Федерация, с разрешение за постоянно пребиваване в Република България, който от подаването на исковата молба се намира в Централен затвор – София. От деня, в който той е върнал на СГС с „жалба“ с вх.№ 46549/2.04.2018 г. връчения му препис от исковата молба с приложенията на основание – езика, на който са написани, той е твърдял и поддържал, че не владее български език и желае да ги получи в превод на руски език. Няма доказателства по делото, че твърдението му не 3 отговаря на истината.

На участващо в делото лице, което не владее български език, преводач се назначава, за да извърши чрез него съдопроизводствените действия и да му се обяснят действията на съда- член 4,ал.2 от ГПК. Но в ГПК няма изискване преписите от исковата молба, приложенията и останалите съдебни книжа да се превеждат на съответния език, ако е необходимо да се връчат на ответник, който живее в България, но не владее български език. При връчването на ответника К. на препис от исковата молба с приложенията, не в превод на руски език, процесуално нарушение не е допуснато. Нещо повече, преписът от исковата молба, с която ищецът П. предявил срещу К. и бившата му съпруга - съответника В. за общо разглеждане няколко иска, в т.ч. иска по член 55,ал.1 от ЗЗД - предмет на въззивното производство , е надлежно връчен на общия на ответниците пълномощник в лицето на адвокат К. Г.. Ответникът К. е могъл да получи и е получил професионална помощ при организиране на защитата му срещу иска и е упражнил срочно чрез този пълномощник адвокат, правото си на отговор на исковата молба. Избрал е да обоснове възражението за нищожност на предварителния договор поради привидност с посочените по – горе фактически твърдения за безпаричност на договора : документът за договора е съставен, за да послужи като основание на привидния купувач да изнесе парични средства от сметка в руска банка към сметка в банка във Великобритания – член на ЕС тогава. С въззивната жалба ответникът се домогва да изложи нови обстоятелства , като твърди, че документът за предварителния договор е съставен, за да обоснове банков превод от привидния купувач на средства от сметката му в руската банка, но към сметка на ответника, като плащането е в изпълнение на задължението му за връщане на заем, който последният му отпуснал в Кипър.

Пропускът на ответника да обоснове възражението за привидност с тези факти не може да се поправи във въззивното производство. С изтичане на срока за отговор се преклудират незаявените фактически основания на възраженията - съществувалите и известни на ответника в този срок факти, каквито са посочените за пръв път във въззивната жалба факти и липсват твърдения, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства член 133 от ГПК.

В о.с.з. на 21.09.2021 г. първоинстанционният съд не е извършил 4 действия по разглеждане на делото, а ответникът К. не е направил процесуални искания. Ето защо неназначаването на преводач не е ограничило процесуалните му права. В заседанията, проведени на 20.04.2021 г.; 8.03.2022 г.; 31.05.2022 г.; 8.10.2022 г. и 13.12.2022 г. , ответникът не е бил доведен от затвора и не е взел участие . Защита в тези заседания от пълномощниците – адвокат К. Г. и адвокат С. Г. – не е могла да бъде осъществена, защото адвокат Г. е действала като пълномощник от 22.03.2018 г. до 16.09.2020 г., когато пълномощното й е оттеглено от К., а адвокат Г. е действала като пълномощник от 25.01.2021 г. до 16.04.2021 г,, когато пълномощното й е оттеглено от него.

Защита не е могла да бъде осъществена и от адвокат К. А., и от адвокат А. Н., пълномощните на които от 7.06.2019 г. и 14.12.2021 г. ответникът оттеглил също със заявленията от 16.09.2020 г. и 7.12.2022 г. ( на л.128 и л.266 от делото на СГС) .

Позоваването на процесуални нарушения, свързани с лишаване на ответника от право на участие в изброените открити съдебни заседания , не може да е самоцелно. В ГПК от 2008 г. не е уредено абсолютно основание , каквото съществуваше по отменения ГПК - член 208,ал.3,б. „б“ от ГПК в ред. до изм. в Дв,бр. 124 от 1997 г. Във въззивната жалба и в откритото заседание пред въззивната инстанция въззивникът чрез назначения му по реда на ЗПрП служебен адвокат – адвокат В. - не посочва факти и доказателства, извън тези, исканията за които съдът прие за преклудирани, чието непосочване / несъбиране в първонистанционното производство се дължи на лишаването му от право на участие в изброените открити заседания. А при незаявяването на такива въззивният съд не може да попълва делото с нови факти и доказателства .

Следователно оплакванията в жалбата не налагат обсъждането на факти и доказателства , различни от наведените от страните и събрани в първоинстанционното производство . От преценката им следват изводи, като направените в решението : предварителният договор не е нищожен като привиден; от него е възникнало задължение за въззивника да прехвърли на купувача- ищец правото на собственост върху апартамента ; това задължение не е изпълнено на падежа – 29.11.2014 г. по причина, за която той отговаря ; изправният купувач П. , който е заплатил на К. в цялост продажната цена в размер на 80 000 евро, има право по член 87,ал.1 от ЗЗД да развали договора, 5 упражнил го е с исковата молба и при настъпилото с връчване на преписа разваляне има непогасено по давност вземане за връщане на платеното – сумата в размер на 80 000 евро, заедно със законната лихва от подаване на исковата молба . Обжалваното решение , с което е постановен същият резултат, е правилно и въззивният съд го потвърждава .

Воден от горното,САС

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260077 от 29.01.2024 г. , постановено от СГС I - 1 състав по гр.д.№ 16918/2017 г., с която е уважен предявеният В. П.

П., руски гражданин, срещу Г. В. К., руски гражданин, осъдителен иск по член 55,ал.1 от ЗЗД за парично вземане от връщане на платена цена по сключен на 3.11.2014 година и развален поради неизпълнение на задължението на продавача предварителен договор за продажба на недвижим имот в ***, в размер на 80 000 евро, ведно със законната лихва, считано от 29.12.2017 г. до окончателно плащане и разноски в размер на 8 882,60 лева на основание член 78,ал.1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ пред

ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при предпоставките по член 280,ал.1 и ал.2 от ГПК .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________