Решение № 663 от 23.12.2021, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 663 гр. Добрич, 23.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Любомир Генов при участието на секретаря Геновева Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Любомир Генов Гражданско дело № 20203230102009 по описа за 2020 година

Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.79 и сл., чл.86, чл.92 и чл.200 от Закона за задълженията и договорите.

Образувано е по искова молба на “А1 БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК 131468980, седалище и адрес на управление гр. София, район “Илинден”, ул.”Кукуш” №1, представлявано от изпълнителните директори ***. и ***, чрез процесуалния представител адвокат А.П. с адрес за призоваване гр. София, пл.***, срещу Д. П. Д. с ЕГН ********** от гр. Добрич, ул.***, като са предявени следните искове: 1) По чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1 и сл. от Закона за задълженията и договорите за признаването за установена дължимостта на сумата от 344.22 лева (триста четиридесет и четири лева и двадесет и две стотинки), представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по рамков договор за далекосъобщителни услуги от 01.04.2016 г. с приложения към него (сключен между Д. П. Д. и “МОБИЛТЕЛ”ЕАД - гр. София; неплатеното задължение е по 12 броя фактури, издадени през периода от 27.12.2016 г. до 12.10.2017 г., с падеж в 15-дневен срок след деня на издаването им), заедно със законната 1 лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (08.04.2020 г.) до окончателното плащане. 2) По чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите за признаването за установена дължимостта на сумата от 103.32 лева (сто и три лева и тридесет и две стотинки), представляваща обезщетение за забава за плащането на посочените в т.1 задължения през периода от 17.01.2017 г. до 08.04.2020 г. 3) По чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.200 от Закона за задълженията и договорите за признаването за установена дължимостта на сумата от 407 (четиристотин и седем) лева, представляваща неплатени месечни вноски за предоставени продукти на изплащане по 7 броя фактури, издадени през периода от 27.12.2016 г. до 26.06.2017 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (08.04.2020 г.) до окончателното плащане. 4) По чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите за признаването за установена дължимостта на сумата от 115.99 лева (сто и петнадесет лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща обезщетение за забава за плащане на посочените в т.3 задължения през периода от 17.01.2017 г. до 08.04.2020 г. 5) По чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.92 от Закона за задълженията и договорите за признаването за установена дължимостта на сумата от 418.52 лева (четиристотин и осемнадесет лева и петдесет и две стотинки), представляваща сбор от дължими неустойки за предсрочно прекратяване на посочените договори за далекосъобщителна услуга в общ размер на 264.32 лева и неустойка за възстановяване на стойността на отстъпките от пазарните цени на крайните устройства в размер на 154.20 лева, като се претендира и заплащането на направените съдебно-деловодни разноски. В исковата си молба ищецът е посочил, че е сключил с ответника множество договори за ползване на далекосъобщителни услуги, като е изпълнил своите задължения по тях; ответникът не е заплатил получените услуги в определените в договора и общите условия срокове и ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК за издаването на заповед за изпълнение за процесните суми; с оглед на ненамирането на длъжника са дадени указания за предявяването на установителни искове и е образувано настоящото производство; настоява се за установяване на дължимостта на търсените суми и присъждането на сторените разноски.

2

В законоустановения едномесечен срок от получаването на исковата молба и доказателствата към нея ответникът чрез своя представител е посочил, че предявените искове са неоснователни; положените подписи под документите са различни; не е полагал подпис под документите; не е получавал покана за заплащане на дължимата сума нито от стария кредитор, нито от преобразувания нов; с оглед на оспорения подпис в договорите не се е задължил с общите условия, поради което паричните суми по фактурите не са предсрочно изискуеми; приложими са общите правила на Закона за задълженията и договорите за отправянето на покана; оспорва размерите на задълженията по исковете, като в тежест на ищеца е да докаже размерите на дължимите суми, налице ли е частично изпълнение и остатъците от дължимото; настоява по делото да бъдат представени оригиналите на договорите, справка за задълженията и извършените погашения.

В становището си от 19.11.2021 г. “А1 БЪЛГАРИЯ”ЕАД - гр. София сочи, че от събраните по делото доказателства и допуснатите експертизи безспорно се установява основателността на предявените искове, като се настоява и за присъждането на сторените разноски.

В последното съдебно заседание ответникът чрез назначения особен представител е посочил, че исковете са неоснователни и недоказани; при постановяването на решението следва да бъде съобразена съдебно – счетоводната експертиза относно задълженията на Д. П. Д..

Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са процесуално допустими.

Разгледани по същество, те са частично основателни.

Поради извършеното от особения представител на ответника оспорване на положените в процесните договори, приложения, допълнения и приемо – предавателни протоколи подписи в графата „потребител“ по делото е допусната и приета съдебно – почеркова експертиза, като вещото лице категорично е посочило, че положените във всички посочени договори за далекосъобщителни услуги, договори за лизинг и общи условия към тях подписи са изпълнени от ответника Д. П. Д..

3

Видно от изисканото и приложено частно гр. дело №830/2020 г. по описа на ДРС, на 14.04.2020 г. е издадена Заповед за изпълнение №334/14.04.2020 г. по частно гр. дело №830/2020 г. по описа на ДРС; с оглед на връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК са дадени указания за предявяването на установителни искове, а впоследствие заявителят в законоустановения 1-месечен срок е предявил исковете си за установяване на вземането, за сумите по които е образувано настоящото производство.

Длъжникът чрез особения представител не е оспорил начина на формиране на търсената сума за незаплатени далекосъобщителни услуги, като в отговора и съдебното заседание е оспорил действителността на сключените между страните договори поради неполагането на подписи от негова страна. От заключението на вещото лице – графолог се установява, че подписите са положени от ответника и затова договорите са действителни. От заключението на вещото лице по приетата съдебно – счетоводна експертиза става ясно, че ответникът е извършил всички дължими плащания към ищцовото дружество по процесните договори до началото на месец декември 2016 година. По никакъв начин Д. П. Д. не е представил необходимите писмени доказателства за установяването на плащането на претендираните суми; ответникът в рамките на срока по чл.131 от ГПК, а и по-късно, не е представил писмени или други доказателства за извършени плащания; липсва каквото и да е конкретно възражение срещу размерите на задълженията.

Ищецът е доказал наличието на валидно сключени договори за ползване на телекомуникационни услуги между страните; ответникът въпреки дадените с доклада по делото указания не е доказал наличието на плащания по договора.

С оглед на тези обстоятелства се установява съществуването на неплатени задължения по издадената заповед за изпълнение в следните размери – 344.22 лева съгласно т.1 от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга по рамков договор за далекосъобщителни услуги от 01.04.2016 г. с приложения към него (сключен между Д. П. Д. и “МОБИЛТЕЛ”ЕАД - гр.

София; неплатеното задължение е по 12 броя фактури, издадени през периода от 27.12.2016 г. до 12.10.2017 г., с падеж в 15-дневен срок след деня на издаването им), заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (08.04.2020 г.) до окончателното плащане, 4 като първият иск е изцяло основателен и трябва да бъде уважен; 101.84 лева съгласно т.2 от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, представляваща обезщетение за забава за плащането на посочените по-горе задължения през периода от 17.01.2017 г. до 08.04.2020 г., поради което вторият иск следва да бъде уважен за тази сума и отхвърлен за разликата от 101.84 лева до първоначално предявения размер от 103.32 лева.

Предявеният иск за признаването за установена дължимостта на сумата от 407 лева, представляваща неплатени месечни вноски за предоставени продукти на изплащане по 7 броя фактури, издадени през периода от 27.12.2016 г. до 26.06.2017 г., заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (08.04.2020 г.) до окончателното плащане, също е изцяло основателен в съответствие с посочения от вещото лице в т.3 от заключението неплатен остатък в размер на 407 лева. От намиращите се на лист 293 - 300 от делото договор за продажба на изплащане (с приемо – предавателен протокол, погасителен план и гаранционна карта към него) се установява предаването на устройството на ответника и поемането на задължението от негова страна да заплати остатъка на 23 равни месечни вноски по 18.50 лева; заплатена е единствено първата вноска и неплатеният остатък е в размер на 407 лева. Ответникът не е представил необходимите писмени доказателства за установяването на плащането на дължимата сума; ответникът в рамките на срока по чл.131 от ГПК, а и по-късно, не е представил писмени или други доказателства за извършени плащания; липсва каквото и да е конкретно възражение срещу размера на задължението. Ищецът е доказал наличието на валидно сключен договор за продажба на изплащане, по който е предоставил процесното устройство на ответника; ответникът въпреки дадените с доклада по делото указания не е доказал наличието на плащания по договора извън признатите от ищеца. С оглед на тези обстоятелства и този иск е изцяло основателен до претендирания и посочен от вещото лице неплатен остатък в размер на 407 лева, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по чл.410 от ГПК (08.04.2020 г.) до окончателното плащане.

Заради дължимостта на посочените по-горе месечни вноски основателен е искът за изчислената сума от 114.27 лева съгласно т.4 от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, 5 представляваща обезщетение за забава за плащане на посоченото по-горе задължение през периода от 17.01.2017 г. до 08.04.2020 г., поради което четвъртият иск следва да бъде уважен за тази сума и отхвърлен за разликата от 114.27 лева до първоначално предявения размер от 115.99 лева.

Предявеният иск за признаването за установена дължимостта на сумата от 418.52 лева, представляваща сбор от дължими неустойки за предсрочно прекратяване на процесните три договора за далекосъобщителна услуга в общ размер на 264.32 лева и неустойка за възстановяване на стойността на отстъпките от пазарните цени на крайните устройства в размер на 154.20 лева, също е изцяло основателен в съответствие с посоченото от вещото лице в т.5 и т.6 от неговото заключение. Първите два договора са прекратени автоматично в съответствие с чл.54.12 от общите условия на ищцовото дружество след безспорно установената от вещото лице забава при плащането на дължимите от абоната суми повече от 124 дни, а третият договор съгласно посоченото в констативната част на заключението от 15.11.2021 г. е прекратен на 09.06.2017 г. по инициатива на абоната. С оглед на тези обстоятелства и този иск е изцяло основателен до претендирания размер от 418.52 лева.