Определение № 4244 от 27.08.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4244 гр. София, 27.08.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Здравка Първанова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20258002104130 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 9850 от 15.09.2025 г., подадена от С. М. С. чрез адвокат А. В. от САК срещу въззивно Решение № 419 от 31.07.2025 г. по в.гр.д.№ 191/2025 г. на Софийски окръжен съд, ІІ възз.гр.състав.

Ответницата по касация Е. Г. З. е подала писмен отговор чрез адвокат Л. Д. от САК, с който оспорва да е налице основание за допускане на касационното обжалване. Претендира присъждането на възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА, което определя на сумата 1 800 лв. с включен ДДС.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

С обжалваното решение, след отмяна на Решение № 5 от 14.01.2025 г. по гр.д.№ 633/2023 г. на Районен съд - Своге, са отхвърлени предявените от С. М. С. срещу Е. Г. З. искове, както следва: с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че С. М. С. е собственик на следните недвижими имоти: част от имот с пл.№ * в кв. 6 по ПУП на [населено място], вилна зона „*”, която част е с площ от 715 кв.м., включваща 365 кв.м., отредени за озеленяване, и 350 кв.м., отредени за улица, като имотът е заключен между точки 1, 10, 2, 3, 4, 11, 5, 6, 1 на скицата на вещото лице Г. Г. - приложение № 2 (приподписана от районния съдия), заедно с намиращите се в имота основна вилна сграда със застроена площ от 28 кв.м., отразена с буква А на скицата на вещото лице, и паянтова постройка оранжерия със застроена площ от 18 кв.м., отразена с буква Б на скицата на вещото лице, и за осъждане на Е. Г. З. да предаде на С. М. С. владението върху гореописаните недвижими имоти - земя и сгради; с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на Е. Г. З. да премахне изградената от нея ограда, разположена между точките 5, 6, 1, 10, 9, 11 на скицата на вещото лице Г. Г. 1 приложение № 2 (приподписана от районния съдия), както и да премахне изградената от нея пристройка към вилната сграда със застроена площ от 11 кв. м., отразена с буква А1 на скицата на вещото лице.

От фактическа страна е прието, че от заключението на вещото лице по СТЕ е установено, че процесният поземлен имот представлява част от имот с пл.№ * по действащия кадастрален и регулационен план на вилна зона „*.”, [населено място], одобрен със заповед № 1556 от 31.08.1963 г. на ОбНС - София, която част е с площ от 715 кв.м. (имотът е заключен в точките 1-2-10-3-4-11-5-6-1 на скицата на вещото лице), като част на имота с площ 350 кв.м. попада в предвидено трасе на улична мрежа (между точките 5-6-7-8-9-3-4-11-5 на скицата на вещото лице), а останалата част, която е с площ от 365 кв.м., попада извън регулация (тази част е заключена в точките 1-10-2-3-9-8-7-6-1 на скицата на вещото лице). Находящите се в имота сгради, трайно прикрепени към земята, представляват: основна вилна сграда със ЗП от 28 кв.м. (отразена с буква А на скицата на вещото лице); пристройка към вилната сграда със ЗП от 11 кв.м. (отразена с буква А1 на скицата на вещото лице), като общата ЗП е 39 кв.м.; паянтова постройка – оранжерия, със ЗП от 18 кв.м. (отразена с буква Б на скицата на вещото лице). По западната граница на процесния имот, заключена в правата 1-6-5 на скицата на вещото лице, има ограда, изпълнена от метална ромбоидна мрежа, положена по стоманобетонни колове, по част от северната граница на процесния имот, заключена в правата 1-10 на скицата на вещото лице, е изпълнена метална входна порта и ромбоидна мрежа, положена по метални колове, с бетонова плътна част, по правата 10-11 на скицата на вещото лице има ограда, изпълнена от метална ромбоидна мрежа, положена по стоманобетонни колове, а по източната граница, заключена в точките 2-3-4 на скицата на вещото лице, и по южната граница, заключена в точките 5-10-4 на скицата на вещото лице, няма изпълнена ограда.

Въззивният съд е приел, че с исковата и уточнителна молба от 14.06.2024 г. ищецът не е изразил надлежно воля по претенциите за осъждането на ответницата да премахне изградената от нея ограда около поземления имот (която не е индивидуализирана по никакъв начин), както и да премахне изградената от нея дървена пристройка до вилната сграда (също неиндивидуализирана). Абстрахирайки се от подхода в решението на РС Своге надлежно изразена от ищеца воля да бъде заместена с установеното от заключението на вещото лице относно фактическото състояние на имота и вида и разположението на находящите се в него постройки, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал претендираното от него право на собственост, чиято защита търси чрез ревандикационни и негаторни искове.

Ответницата е твърдяла в отговора на исковата молба, че е изключителен собственик на процесния имот и построените в него сграда и помощна постройка, като ги е придобила чрез договор за покупко-продажба от 2016 г. Праводателите й - Л. и М. С., придобили правото на собственост върху имота и сградата по силата на договор за покупко-продажба от 2013 г., сключен със С. Т. К. - наследник на Т. С. К.. Последният е купил поземления имот през 1962 г. Поддържала е, че е получила владението на имота и сградата в деня на подписване на договора за покупко-продажба - 11.10.2016 г. (съгласно уговореното в т. 4 от обективиращия 2 договора нотариален акт), като към този момент дворното място не било оградено.

Ответницата установила владението върху имота явно и започнала да извършва подобрения - изграждане на ограда още в края на 2016 г., изграждане на септична яма в двора през 2017 г., смяна на дограмата на къщата през 2017 г., присъединяване на част от тераса към стая на първия етаж, поддържане на двора, сключване на договор за присъединяване на къщата към разпределителната електрическа мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД от 22.06.2017 г. и др. Веднага след придобиване на имота го декларирала в [община] и оттогава заплащала всички дължими данъци. Непосредствено след придобиването, още през 2016 г. започнала и процедура за частично изменение на ПУП - план за регулация за образуване от процесната част от имот пл.№ * на нов УПИ * в нов кв. 6а и улично уширение, като възложила на правоспособни лица изготвянето на скици-проект за изменението. При придобиването на имота през 2016 г. не е имала основание да смята, че праводателите й не са собственици, тъй като освен че същите се легитимирали с нотариален акт за собственост, от издаденото удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания за имот било видно, че върху имота не е имало права или заявени претенции от трети лица. Ответницата направила всички справки относно евентуални спорове за собственост върху имота, получила и нотариално заверени изявления от праводателя на праводателите й относно факта кога е построена къщата в имота и тъй като констативният нотариален акт, с който праводателите на ищеца са се снабдили през 1994 г. не е подлежал на вписване към момента на съставянето му, ответницата нямало как да знае за него. Поради това и доколкото е установила владение върху имота на 11.10.2016 г. на правно основание, годно да я направи собственик, без да знае, че праводателят й (според твърденията на ищеца) не е собственик, то, независимо дали праводателят й е бил собственик, нейното владение било добросъвестно, продължило е повече от 7 г. (от 11.10.2016 г. до датата на предявяване на исковата молба - 23.10.2023 г.) и в нейна полза е изтекъл краткият петгодишен срок на придобивната давност. Твърдяла е също, че в нейна полза е изтекъл и дългият десетгодишен срок на придобивната давност, тъй като нейните праводатели са владели имота от придобиването му на 21.10.2013 г. до продажбата му на 11.10.2016 г., а владението на ответницата и на нейните праводатели са еднородни добросъвестни, поради което същите могат да се присъединяват съгласно чл. 82 ЗС. Дори и владението на нейните праводатели да би било недобросъвестно, то съгласно практиката на ВКС, при присъединяване на разнородно владение необходимият срок за придобиване по давност на недвижим имот е срокът, предвиден за придобиване по давност при недобросъвестно владение – 10 години.

При заявените от страните твърдения, прието е, че основният спорен въпрос е дали в периода от 1962 г. до 2016 г. ищецът и/или неговите праводатели са придобили правото на собственост върху имота и сградата на основание давностно владение и/или наследство и давностно владение.

Първоинстанционният съд е приел въз основа на свидетелските показания, разпитани по искане на ищеца, че повече от десет години преди 1994 г. имотът е бил във владение на родителите му, като вилната сграда и паянтовата постройка са построени от тях. В потвърждение на свидетелските показания според първоинстанционния съд били фактурите 3 за закупени строителни материали през 1986 г. - 1987 г. и през 1983 г. Владението на родителите на ищеца продължило до смъртта им съответно през 1997 г. и 1998 г., поради което дори да се приемело, че към 1994 г. не е изтекъл предвидения в закона срок, това е станало най-късно през 1996 г. с оглед на приетото за установено, че през 1986 г. родителите на ищеца са владеели имота и са построили или са започнали строежа на сградата. След тяхната смърт наследниците им постепенно се дезинтересирали от имота, но независимо от това не били събрани доказателства до месец ноември 2016 г. да са загубили владението върху имота и някой друг да е установил свое владение. От 11.10.2016 г. ответницата установила своя фактическа власт върху имота, като не били събрани доказателства към 11.10.2016 г. тя да е знаела, че праводателите й не са собственици на имота, но през м. март 2021 г. научила, че праводателите й не са собственици на имота във връзка с образувана прокурорска преписка, като добросъвестното й владение се трансформирало в недобросъвестно. Така районният съд е аргументирал извод, че ответницата не е могла да придобие правото на собственост чрез непрекъснато владение за период от пет години.

Позоваването от страна на ответницата и на изтекъл в нейна полза десетгодишен срок на придобивна давност с оглед присъединяване на владението на нейните праводатели не е обсъдено в решението.

Въззивният съд не е споделил направената от първоинстанционния съд преценка на доказателствата и основаните на тази преценка правни изводи. Приел е, че от показанията на свидетелите К. и Г. не може да се направи извод за упражнявано от родителите на ищеца давностно владение върху поземления имот в период от 10 години преди снабдяването с констативен нотариален акт през 1994 г., респ. преди смъртта им съответно през 1997 г. и 1998 г. и построяване от тях в периода 1986 г. – 1987 г. на вилната и паянтовата сграда или започване на строежа им в този период, тъй като показанията на двамата свидетели изобщо не са конкретни. Свид. К. установява, че е помагал на бащата на ищеца да строи къщата някъде през 80-те години, като последно бил посещавал имота през 2018 г. или 2019 г. Свид.

Г. установява, че се познава с ищеца от 40 години и всяка година посещавал имота, като първото му посещение било през 1995 г. или 1996 г., а последното му посещение било през 2020 г. Освен това и според двамата свидетели в имота имало ток, според свид. Г. в имота имало и вода, а според свид. К. в имота имало и външна тоалетна. Показанията на двамата свидетели относно наличието на ток и вода в имота се опровергават от останалите доказателства по делото - представените от ответницата писмени доказателства за присъединяване на къщата към електроразпределителна мрежа и показанията на свид. Ч., който установява, че в [населено място] няма водопровод, а относно наличието към някакъв момент на тоалетна в имота липсват каквито и да било други доказателства, като самият ищец не твърди наличие на такава. Същевременно свидетелите установяват, че са посещавали имота един или два пъти годишно, като не установяват през какви периоди са посещавали имота, за да може да се направи извод за непрекъснато владение върху имота, упражнявано от родителите на ищеца и от самия ищец в рамките на периода от 1982 г.