Решение № 908 от 24.11.2016, Районен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е№

24.11.2016г. гр. Пазарджик

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Пазарджишкият районен съд ІХ граждански състав на четвърти октомври през 2016г. в публичното заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЙА ПОПОВА

Секретаря

:С.М. като разгледа докладваното от съдията Попова гражданско дело № 961 по описа за 2016 година и за да се произнесе съобрази:.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 252, ал.1 от ЗМВР, във връзка с чл.253, ал.2 от ЗМВР, вр.§ 57 и 64 от ЗИДЗМВР и чл.86 от ЗЗД.

Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на от Т.Н.Р., ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:***, офис 10, чрез адв.Л. П.А.,*** против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението при МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр.София 1309 ул."Пиротска" № 171 А, ЕИК **********

Твърди се в исковата молба, че с азпореждане № **********, считано от 24.03.2014г. ищецът бил пенсиониран и му била отпусната пенсия пожизнено по чл.99, ал.1, т.6 от КСО. До пенсионирането си за периода от 28.12.2009г. до 24.03.2014г. бил работил в Областно управление „Пожарна безопасност и защита на населението" гр.Пазарджик при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР като инспектор,като трудовото му правоотношение било прекратено със Заповед № К-2883/24.03.2014г.

Твърди се,че преди 28.12.2009г., от 01.05.2004г. бил работил на длъжност: главен инспектор в община Пазарджик в Дирекция „Гражданска защита", с ранг IV, а по късно и с ранг III, т.е. като държавен служител. Поради закриване на Министерството на извънредните ситуации с Решение на Народното събрание от 27.07.2009г., в което министерство до тогава се включвала и Главна дирекция „Гражданска защита" във връзка с уреждане на правоотношенията били назначен в МВР, към което беше преминала дейността на дирекция „Гражданска защита" на основание § 64 и § 65 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР (отм.). След освобождаването му от МВР със Заповед № К-2883/24.03.2014г. му били изплатени само обезщетение за времето, през което бил служител в МВР - 4 месечни заплати от по 1290.80 лв. или общо в размер на 5163.20 лв.

Твърди ищеца, че поради преминаване на дейността в различни ведомства и при проследяване на законодателната уредба категорично било установено, че при преминаването на дейността от Министерството на извънредните ситуации (МИС) в МВР (и в Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" ) МВР (и ГД"ПБЗН") е универсален правоприемник на МИС, включително и в качеството му на работодател съгласно Тълкувателно решение № 10 от 27.11.2014г. по тълк. д. № 10/2013 г. на Върховен касационен съд и Решение № 330 от 17.11. 2014 г. по гр.д. № 2780 от 2014г. на IVr.o. на ВКС. с оглед на това твърди,че за работата си от 01.05.2004г. до 24.03.2014г. в рамките на 9 пълни години като държавен служител на гражданска защита и МВР имал право и на обезщетение и по чл.106 ЗДСл. във вр. с чл.234 и чл.235 от ЗМВР и §64 и §65 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР (отм.) от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" при МВР, като универсален правоприемник на служители от гражданска защита, преминали на работа в МВР от закритото Министерството на извънредните ситуации.

Твърди, че „Волята на законодателя не е служителите, работили без прекъсване в системата на гражданска защита, да получат при прекратяването на последното им, служебно (по ЗМВР от 2006 г., отм.) правоотношение, единствено и само обезщетението, полагащо им се съгласно чл. 252 във вр. с чл. 253 от този закон, като бъдат лишени от съответното обезщетение, което те биха получили по КТ, или по ЗДСл, ако не бяха универсалните правоприемства ,настъпили независимо от волята на страните.

....... Становището му е, че когато такъв служител, получил по повод прекратяването на служебното му правоотношение с МВР обезщетение за прослуженото от него в ГД „ПБЗН"( респ. - ГД „ГЗ") време, претендира по съдебен ред обезщетение за разликата предвид прослужени без прекъсване от него години в системата на гражданска защита, като служител по служебно или трудово правоотношение в посочените по-горе държавните учреждения — универсални праводатели (МИС, МДПБА, ДА „ГЗ" и пр.), то иска щял има своята правна квалификация не само по чл. 252 и чл. 253 от ЗМВР от 2006 г. (отм.), а и по съответната разпоредба от ЗДСл или от Кодекса на труда ."

Твърди, че възнаграждението му преди пенсионирането му е билов размер на 1290.80 лева. Като с оглед на това за посочения период от 9 години като държавен служител биха му се полагали 9 месечни обезщетения, от които 4 са изплатени по ЗМВР, а останалите 5 месечни възнаграждения му се следвали по чл.106 от ЗДСл. Съобразно изискванията на закона към момента на пенсионирането си определял дължимото обезщетение на ( 5x1290.80лв.) 6454 лева. До внасяне на исковата молба в съда, тъй като не са му изплатени дължимите суми счита ищеца,че по реда на чл.86 ал.1 от ЗЗД му се дължало обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 6454 лева, считано от подаване на исковата молба до окончателното погасяване на вземането.

Оформен е петитум, съдът да постанови решение, с което да осъдите Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" при МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ гр.София 1309 ул."Пиротска" № 171 А, ЕИК ********** да му заплати по чл.106 ал.З от ЗДСл във вр. с чл.234 и чл.235 от ЗМВР и §64 и сл. от ПЗР към ЗИД на ЗМВР (отм.) обезщетение в размер на 6454 лева (шест хиляди четиристотин петдесет и четири), представляващи 5 месечни възнаграждения, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Претендират се сторените по делто разноски.

Приложени са писмени доказателства: Разпореждане № ********** ***; Решение № 689/24.11.2015г. по адм.д. № 574/2015г. на АС- Пазарджик; Служебна книжка 273 от 03.05.2004г.; Заповед РД-13-258/23.04.2004г. за назначаване за държавен служител; Заповед рег.№ К-11131/23.12.2009г. за назначаване в МВР, считано от 28.12.2009г.; Заповед № К-2883/24.03.2014г. за уволнение от МВР; Писмо рег.№ 5235/14.08.2014г. на ОУ"ПБЗН"-Пазарджик МВР;

В срока по чл. 131 е депозиран писмен отговор от ответната ГД "Пожарна безопастност и защита на населението при Министерство на Вътрешните работи, с който отговор се оспорав иска както по основание, така и по размер.

Твърди се, че от приложените към иско направените справки, ккоито не се оспорват се установява, че с договор по КТ № 30/22.07.1992г.. (с копие от договора не разполагал, тъй като същиятбил във военният архив в гр. Велико Търново) и допълнителни споразумения, ищецът бил работил до 01.05.2004 г.по трудово правоотношение в ДА"Гражданска защита към"МС От 01.05.2004г. трудовото му правоотношение било прекратено със заповед № 258/23.04.2004 г. на председателя ДА"Гражданска защита към"МС и със същата запове е назначен на осн. чл.9 от Закона за държавния служител, във връзкапараграф 75 от ПЗР на ЗИД на ЗДсл за държавен служител по реда на ЗДСл, служебното правооотношени, по който закон било различно от служебното правоотношениена държавните служители по ЗМВР, до

28.12.2009г.когато същото било прекратеносъс заповед № ЧР-01-3665/17.12.2009г. заповед № ЧР-01-3665/17.12.2009 г. на председателя на комисията за закриване на Министерството на извънредните ситуации, на основание чл. 106, ал. 1, т. 1 от ЗДСл -поради закриване на администрация, в която е назначен държавният служител -видно от записа на стр. 10 от Служебната книжка по ЗДСл. На осснование параграф 64 от ЗИД на МВР служителят бил подал заявление документи за назначаванена на работа в МВР и от 28.12.2009г.на основание на заповед на министъра на вътрешните работи №К-11131/23.12.2009г, считано от 28.12.2009г. и акт за встъпване в длъжност, ищецът бил заел длъжност в МВР за държавен служител, но държавен служител не по смисъла на ЗДСл, а по ЗМВР .

Твърди се, че претенцията на ищеца за изплащане на допълнително обезщетение е по линия на чл.106 от ЗДСл и по линия на чл.251, ал.1 и чл. 253 от ЗМВР /отм/

Съгласно чл. 234 от ЗМВР на държавните служители от МВР се дължали предвидените обезщетения, като се вземали в предвид само прослужените години на длъжност за държавни служители в МВР и другите изрично изброени, сред които не е стажа в ДАГЗ/МДПБА/МИС В случая, като държавен служител ищецът имал прослужен стаж от от 28.12.2009г до 24.03.2014г т.е 4г., три месеца и 27 дни., за който период му било изплатено обезщетение, в размер на 4 брутни заплати. Служебното правоотношение било прекратено на основание чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, поради навършване на пределна възраст за с лужба в МВР - 60 години. По ЗДСл служителят бил прослужил в периода от 01.05.2004 г. до 28.12.2009 г. в ДАГЗ/МДПБА/МИС общо 5 години, 7 месеца и 28 дни. Общият му служебен стаж на държавен служител и по двата закона - общия ЗДСл и специ алния ЗМВР е 10 години и 11 дни.

Изразено е становище, че не било логично при прекратяване на служебното правоотношение по ЗМВР, ако към този момент е придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, служсителя да не получи съответно обезщетение за прослужените години, каквито права би имал, ако би продължил да работи по ЗДСл в МВР, а не като държавен служител по ЗМВР. Условието, обаче за изплащане на тези допълващи обезщетения било служителя да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, какъвто бил и конкретния случай - видно от пенсионното разпореждане.

Съгласно трайната практика на ВКС такива допълващи обезщетения се дължат при придобито право на генсия за осигурителен стаж и възраст, когато изплатените обезщетения по ЗМВР са по малки от дължимите по ЗДСл, но не и обратното.

В кретният случай, на ищеца са изплатени 4 брутни заплати обезщетение по ЗМВР, които припокриват и надвишават обезщетението в размер на 50 % от 5 основни заплати (колкото години е стажа на ищеца по Закона за държавния служител) или максимум до 10 основни заплати обезщетение, изчислено на база основното /а не брутното/ месечно възнаграждение, съгласно редакцията на чл. 106, ал. 3, изр. 1 от ЗДСл в от 2012 г. Твърди се, че дори ищецът да бил продължил да работи в МВР по ЗДСл, след прекратяване на служебното му правоотношение към Министерството на извънредните ситуации, то към момента на придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по ЗДСл щели да му се дължат само 50 % от основната заплата за 10 години рабзта като държавен служител по ЗДСл, тоест по малко от полученото обезщетение по ЗМВР. Ако не се преценяват и сравняват директно получените суми - обезщетение по линия на брутната и основната заплата, а се сравняват самите години за обезщетенията, то спорното вконкретният случай било дали ищеца имал право да получи 50 процента от една основна заплата в размер на 461лв. или от 922лв лв. основна заплата по ЗДСл,.

Приложени са писмени доказателства.Справка № 1983р -5322/20.04.2016г.Заповед за прекратяване на пправоотношението по ЗДСл №ЧР-01- 3665/17.12.2009 г.; Платежна бележ относно основната заплата на ищеца.

Претендират се сторените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение на основание78, ал. 8 от ГПК и чл. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на на адвокатските възнаграждения или реципрочно на евентуално неуважената част от иска.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и на основание чл. 235 ГПК, съдът намира за установена следната фактическа и правна обстановка:

Не е спорно, а и от представените писмени доказателства – Разпореждане № ********** ***; Решение № 689/24.11.2015г. по адм.д. № 574/2015г. на АС- Пазарджик;

Служебна книжка 273 от 03.05.2004г.; Заповед РД-13-258/23.04.2004г. за назначаване за държавен служител; Заповед рег.№ К-11131/23.12.2009г. за назначаване в МВР, считано от 28.12.2009г.; Заповед № К-2883/24.03.2014г. за уволнение от МВР; Писмо рег.№ 5235/14.08.2014г. на ОУ"ПБЗН"-Пазарджик МВР, че ищецът с азпореждане № **********, считано от 24.03.2014г. ищецът е пенсиониран и му е отпусната пенсия пожизнено по чл.99, ал.1, т.6 от КСО. До пенсионирането си за периода от 28.12.2009г. до 24.03.2014г. е работил в Областно управление „Пожарна безопасност и защита на населението" гр.Пазарджик при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР като инспектор,като трудовото му правоотношение било прекратено със Заповед № К-2883/24.03.2014г. Преди пенсионирането си на 24.03.2014г. от 01.05.2004г. е работил на длъжност: главен инспектор в община Пазарджик в Дирекция „Гражданска защита", с ранг IV, а по късно и с ранг III, т.е. като държавен служител. Поради закриване на Министерството на извънредните ситуации с Решение на Народното събрание от 27.07.2009г., в което министерство до тогава се включвала и Главна дирекция „Гражданска защита" във връзка с уреждане на правоотношенията били назначен в МВР, към което била преминала дейността на дирекция „Гражданска защита" на основание § 64 и § 65 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР (отм.). След освобождаването му от МВР със Заповед № К-2883/24.03.2014г. му са изплатени обезщетения за времето, през което бил служител в МВР - 4 месечни заплати от по 1290.80 лв. или общо в размер на 5163.20 лв.