Решение № 910 от 26.06.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 3348/2023
- Вид
- Решение № 910
- Подписан
- 26.06.2025
- Състав
- Мария Яначкова, Миглена Йовкова, Десислава Борисова Николова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 120, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.226, ал.1 · Кодекс за застраховането
- § 22 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 910 гр. София, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: М. Яначкова
Членове:
Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20231000503348 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Развива се за втори път пред САС след като с Решение №50091/11.12.2023г. по т.д. №1208/2022г. на ВКС е отменено постановено решение на въззивния съд в частта, в която е осъдено ЗАД“ОЗК Застраховане“ АД да заплати на ищеца Д. Г. Г. допълнително сумата от 40 000 лв., застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие смъртта на неговия баща Г. В. Г., настъпили в резултат на ПТП, осъществено на 15.03.2014 г. в гр. София, ведно със законната лихва от 25.09.2017г. до окончателното изплащане и делото е върнато на въззивната инстанция за ново разглеждане от друг състав.
Срещу Решение №7364/01.11.2019г. по гр.д. №12234/2017г. на СГС са подадени въззивни жалби от две страни в делото.
Оплакванията в жалбата на ищеца са насочени срещу извода на първоинстанционния съд за допуснато съпричиняване на вредоносния резултат от загиналия. Според него не е проведено пълно и главно доказване от ответника на това възражение, защото съдът го е обосновал единствено с показанията на деликвента. Ето защо иска да бъдат уважени в пълен размер предявените искове за неимуществени и за имуществени вреди.
Въззивната жалба на ответника е насочена срещу осъдителната част на решението на СГС и съдържа искане за отмяната му и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени. Поддържа, че не са доказани елементите вина и противправност от фактическия състав на непозволеното 1 увреждане.
В отговорите на въззивните жалби всяка от страните излага доводи за неоснователност на възраженията на насрещната страна и прави искане за оставяне без уважение на въззивната жалба на същата.
Тъй като Решение №10561/28.11.2021г. по в.гр.д. №109/2020г. е отменено от ВКС с указания съдът да съдейства на страните за събиране на допуснатите гласни доказателства, пред настоящия състав е разпитана свид.
П. Л..
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта му - само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като взе предвид събраните доказателства по делото и доводите и възраженията на страните, Апелативен съд – София намира следното:
Обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на Софийския градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
То е и допустимо, с оглед наличието на положителните процесуални предпоставки за предявяване на исковете и липсата на отрицателни такива за упражняване на правото на иск.
Спорът между страните в дело е относно доказаните факти и относно приложението на материлното право. Ето защо след анализ на доказателствата, приобщени от СГС и от настоящият състав, следва да се приемем за установено от фактическа страна следното : е
Видно е от констативен протокол № К-261 от 15.03.2014 г. и от протокол за оглед на местопроизшествие от 15.03.2014 г. и фотоалбум към него, съставени от полицески служители в ОПП – СДВР, че на 15.03.2014 г. около 11:45 часа влекач „Мерцедес 1844“ с рег. №*** и с полуремърке „Шмитц 24“ с рег. №*** с водач Б. Й. се е движел по бул. „Константин Величков“ в посока от ул. „Пиротка“ към бул. „Ал. Стамболийски“ и е причинил ПТП, в резултат на което е пострадал пешеходец от мъжки пол. Отразено е, че на последния са причинени множество наранявания, поради което е бил в състояние опасност за живота и е прегледан и настанен за лечение в Болница „Пирогов“. Уточнено е в хода на разследването, че това лице е Г. В. Г..
Установява се от Препис – извлечение от акт за смърт на Г. В. Г., че е починал на 22.03.2014г. и е оставил като наследник сина си Д. Г. Г..
Първоинстанционният съд е приел заключенията на основна и повторна САТЕ, които са изпълнени от различни вещи лица, но дават идентични заключения, че съвкупния анализ на фактите налага извод, че пешеходецът Г. е предприел пресичане на платното за движение на бул. „Константин Величков“ в посока от бензиностанция „Лукойл“ към метростанция „Константин Величков“ със скорост от около 5 км/ч, като е изминал разстояние от около 3,50-3,80 м. до мястото на удара. Експертите са установили с помощта на 2 компютърна симулация за изследване на произшествието, която е въз основа на данните за височината на пострадалото лице и габаритните размери на товарния автомобил, че разстоянието от предната част на автомобила до мястото на удара е 2, 70м., като за да измине този път от потеглянето до удара е достигнал скорост от около 8 км/ч. Последвал е удар между предна лява част на товарния автомобил и лявата страна на пешеходеца. В следствие на удара и предвид обстоятелството, че товарният автомобил значително надвишава височината на пешеходеца тялото на същия е отхвърлено напред и пада на пътното платно. При последващото движение на автомобила и предприетото след това спиране, автомобилът е прегазил тялото на пешеходеца в областта на таза.
Експертите сочат, че не могат да определят на какъв сигнал на светофарната уредба е навлязъл пешеходецът на платното за движение, тъй като няма свидетелски показания за това обстоятелство, както и записи на видеокамери на процесното кръстовище. Сочат обаче, че въз основа на циклограмата за процесния светофар, че междинната фаза за пешеходците между червен и зелен сигнал на светофара е 4 сек., след което 16сек. се подава зелен сигнал на светофара, а за водачите на МПС междинното време е 2 сек., през които се подава едновременно червен и жълт сигнал на светофарната уредба.
Експертите сочат, че ударът е настъпил между предната лява част на товарния автомобил и лявата страна на пешеходеца, както и че последният е имал видимост към автомобила. По отношение на водача на товарния автомобил заключават, че е имал техническа възможност от мястото, на което се е намирал преди да потегли, да възприеме пешеходеца, в момента в който последният е навлязъл на платното за движение, ако водачът е гледал напред.
За да го възприеме обаче, докато пешеходецът е бил на тротоар, водачът е следвало да отклони погледа си надясно под ъгъл 19-20 градуса, тъй като ако е гледал напред не е имал техническа възможност да го възприеме.
От своя страна пешеходецът е имал възможност да избегне удара, като не предприема пресичане на платното за движение пред товарния автомобил, а водачът на товарния автомобил, при положение, че е гледал направо е имал възможност да възприеме навлезлия на платното за движение пешеходец и да не предприема потегляне на място и пропусне по този начин преминаващия пешеходец. От писмените доказателства в делото експертите са констатирали, че ударът е настъпил на пешеходна пътека и на кръстовище, регулирано от светофарна уредба. Категорични са, че в делото няма данни пешеходецът да е изкочил внезапно на пътното платно, нито за ситуирането на други МПС, дървета или предмети, които да са ограничили видимостта на водача на товарния автомобил.
Експертът инж. Д. допълва в заключението си, че ако водачът на товарния автомобил е отклонил погледа си на 13-14 градуса в лява и на 7-8 градуса нагоре, за да наблюдава сигнала на светофарната уредба, намираща се на левия тротоар на бул.“Константин Величков“, при потегляне с автомобила в този момент не е имал възможност да възприеме навлезлия на платното за движение пешеходец. След потеглянето на автомобила и изтичането на 1,6 – 3
1,8 сек. водачът с отклонен поглед наляво и нагоре, отново не е могъл да възприеме движещия се по пътното платно пешеходец. Категоричен е, че при спиране на разстояние от около 4,5м. след стоп линията, водачът на автомобила е бил принуден да отклони погледа си по посочения начин, за да следи светофарната уредба и е предприел потегляне без да погледне право напред и да възприеме навлезлия на платното за движение пешеходец.
Категоричен е, че водачът е имал и в тази ситуация възможност да предотврати удара, ако не е предприел потегляне и е изчакал преминаването на пешеходеца.
При изслушването им в открито с.з. експертите поясняват, че непосредствено след потеглянето на товарния автомобил предната му лява гума е била непосредствено преди пешеходната пътека, а предната му броня дори е малко навлязла на самите квадрати на пешеходната пътека. Сочат, че автомобилът не е бил на стоп линията, а по - напред и ако се е намирал зад нея водачът е бил в състояние да забележи пешеходеца и може би са щели да се разминат, защото на пешеходецът му е оставала една крачка, за да излезе извън габарита на автомобила. Установяват също, че няма никакви данни на какъв сигнал на светофара е тръгнал да пресича пешеходецът и на какъв сигнал е потеглил автомобила, но няма и за момент застъпване на зелена и червена светлина за различните участници в движението.
От заключението на приетата по делото СМЕ се установява, че вследствие на ПТП-то, Г. В. Г. е получил травми от прегазване, изразяващи се в закрита гръдна травма, закрита коремна травма, травма на крайниците, травматичен шок, двустранна пневмония, синдром на многоорганна недостатъчност, тежко изразена генерализирана атеросклероза със засягане на мозъчните съдове. Експертът д-р М. заключава, че смъртта на Г. е настъпила на 22.03.2014 г. в следствие от тежката съчетана травма и предизвиканите от нея усложнения. Между установените травматични увреждания, получени при ПТП и настъпилата смърт е налице пряка и непрекъсната причинноследствена връзка.
Между страните е прието за безспорно, че по отношение на увреждащия автомобил е била налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗАД „ОЗК- ЗАСТРАХОВАНЕ” АД с АД с полица № 23115000053652 с период на действие от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. за влекача и застрахователна полица № 23115000050708 с период на действие от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. за ремаркето.
В показанията си свидетелят Й., който е управлявал товарния автомобил, причил ПТП – то твърди, че се е движел в дясната лента на бул. „Константин Величков“ и е спрял на червен сигнал на светофара първа кола, за да изчака.
Твърди, че е имало струпване на пешеходци пред него в дясно на кръстовището, след стълба на светофарната уредба. Твърди, че е потеглил на зелен светофар и е забелязъл пешеходеца, когато хората пресичащи ул. „Тодор Александров“ в неговата посока са започнали да ръкомахат.
От своя страна свид. К., който се е намирал на мястото на ПТП – то и е бил пешеходец, твърди че процесният камион е бил спрял непосредствено до 4 тротоара до него и точно до пешеходната пътека и тъй като бил препречил пътя всички пешеходци са били на самата пешеходна пътека. Категоричен е че камионът не е бил зад стоп линията, а непосредствено до пешеходната пътека.
Той като пешеходец не е можел да вижда неговия светофар за пресичане, защото камионът го е закривал.
Разпитаният от първоинстанционния съд свид. С. е възприел непосредствено процесния инцидент от 2014г. и това, което твърди че е казал в полицията потвърждава и пред съда, че той е преминавал с автомобил на зелена светлина през кръстовището при метростанция „Константин Величков“ и видял, че вече е имало човек на пътя и кръв и се е обадил на тел. 112, но не е видял самия удар.
Свидетелката М. Д. Г. – майка на ищеца, твърди, че синът й след като е пораснал отишъл заедно с приятелката си да живеят при баща си Г. и към момента на инцидента е живеел при него, както и че бащата и синът били в много добри отношения. Ищецът много тежко преживял загубата на баща си, изпаднал в депресия, напуснала го и приятелката му след това, но не знае дали раздялата има връзка със смъртта на бащата. Д. дълго време не искал да влиза в стаята на баща си, не давал да се изхвърлят нещата му. Разходите за погребение били поети изцяло от него.